Отговорът на кардинала идва бързо. Още на следващата вечер, когато Ричард и аз вечеряме на масата на херцогинята в странноприемницата „Главата на краля“ в Чийп, нейният шамбелан влиза и започва да шепне нещо в ухото ѝ. Виждам я как пребледнява, поглежда ме, сякаш се кани да каже нещо, после махва с ръка да отнесат вечерята ѝ, изправя се, без да каже и дума на някого, и излиза. Ние, останалите, се споглеждаме, придворната ѝ дама се изправя да я последва, а след това се поколебава. Ричард, седнал сред господата, ми кимва да остана на мястото си, и тихо излиза от стаята. Отсъства само няколко минути, а слисаното мълчание вече е отстъпило място на оживена размяна на предположения; когато се връща, той се усмихва на всеки от съседите ми, сякаш за да помоли за извинение, хваща ме за ръката и ме извежда от стаята.

Навън намята раменете ми с пелерината си.

— Връщаме се в Уестминстър — казва. — Вече не е желателно да ни виждат с херцогинята.

— Какво се е случило? — питам, стиснала връзките на пелерината, докато той ме води забързано по улиците. Прескачаме мръсната зловонна канавка в средата на улицата и той ми помага да сляза по хлъзгавите стълби до реката. При изсвирването му се приближава чакаща ладия и той ми помага да се кача на носа.

— Потегляйте — казва през рамо. — Стълбите при Уестминстър.

— Какво става? — прошепвам.

Той се навежда към мен, така че дори лодкарят, който натиска веслата, да не може да чуе.

— Писарят на херцогинята и личният ѝ капелан са арестувани.

— За какво?

— Призоваване на духове или занимания с астрономия, гадателство, нещо подобно. Успях да дочуя само някакъв слух, но това беше достатъчно, за да ми подскаже, че трябва веднага да те измъкна от всичко това.

— Мен ли?

— Тя чете книги по алхимия, съпругът ѝ използва услугите на хора, изучаващи физическите науки, говори се, че го прелъстила с любовни отвари, среща се с мъже, които притежават тайни познания и разбират не само от наука, но и от магия, и е херцогиня с кралска кръв. Това напомня ли ти на някоя твоя позната?

— Аз?

Потръпвам, когато веслата се потапят тихо в студените води и лодкарят се насочва към стълбите.

— Ти — казва Ричард тихо. — Познаваш ли Роджър Болингбрук, учен от Оксфорд? Служи в нейното домакинство.

Замислям се за момент:

— Негова светлост го познаваше, нали? Той не дойде ли веднъж в Пенсхърст? Мисля, че донесе карта със защитни заклинания и показа на негова светлост изкуството на врачуването с шепа пръст или камъчета.

Лодката се блъсва в стъпалата пред двореца Уестминстър, съпругът ми ме хваща за ръка и ми помага да се кача по дървените стъпала до кея. Един слуга се приближава с факла и осветява пътя ни през градините до входа откъм реката.

— Арестуван е — казва Ричард.

— За какво?

— Не знам. Ще те оставя в стаите ни, а после ще отида да видя какво мога да науча.

Спирам под арката на входа и вземам студените му ръце в своите.

— От какво се опасяваш?

— Все още от нищо — казва той неубедително, после ме хваща под ръка и ме въвежда в двореца.

* * *

Ричард пристига през нощта и ми казва, че изглежда никой не знае какво става. Арестувани са трима души от домакинството на херцогинята: мъже, които познавам, мъже, които поздравявам всеки ден. Ученият Роджър Болингбрук, който ни гостуваше в Пенсхърст, свещеникът на херцогинята, който е отслужвал литургията и в мое присъствие дузина пъти, както и един от канониците на параклиса, посветен на свети Стефан, в същия този дворец. Обвинени са, че са съставили хороскоп на Елинор. Диаграмата е намерена, и се говори, че тя предсказва смъртта на младия крал и това, че Елинор ще наследи престола.

— Някога да си виждала хороскоп за краля? — пита ме рязко съпругът ми. — Напуснал е двореца и е заминал за Шийн само с най-приближените си съветници. На нас ни е наредено да останем тук. Всички сме под подозрение, той мрази подобни неща, те го ужасяват. Съветниците му ще дойдат тук и ще започнат разпитите. Може да повикат и нас. Негова светлост херцог Бедфорд никога не ти е показвал хороскоп за краля, нали?

— Знаеш, че той изготвяше хороскопи за всички — казвам тихо. — Помниш ли машината, окачена над картата на Франция, която показваше разположенията на звездите? Използваше я, за да прецени как са били подредени звездите при нечие раждане. Изготви хороскоп за мен. Изготви и своя собствен, а сигурно е чертал хороскоп и за теб. Несъмнено ще е изготвил и хороскоп на краля.

— А къде са всички диаграми? — пита напрегнато съпругът ми. — Къде са сега?

— Дадох ги на херцог Глостър. — В безмълвието пред мен се разкрива ужасът на положението. — О, Ричард! Дадох всички диаграми и карти на херцог Хъмфри. Той каза, че тези неща го интересуват. Запазих само книгите, онези, които имаме у дома. Негова светлост ми остави книгите; всички уреди и другите съоръжения дадох на херцога. — Усещам в устата си вкус на кръв и осъзнавам, че съм обелила кожата на устната си. Докосвам с пръст смъдящата, разранена кожа. — Нима мислиш, че херцогинята може да е взела хороскопа на краля? Възможно ли е да го е използвала? Ще ме свържат ли с обвиненията, след като съм дала на съпруга ѝ диаграмата с хороскопа на краля?

— Може би — е единственият му отговор.

* * *

Чакаме. Лятното слънце припича безмилостно над града, говори се за чума в бедните квартали, близо до вонящата река. Непоносимо горещо е. Искам да се прибера у дома, в Графтън, при децата, но кралят е разпоредил всички да останат в двора. Никой не може да напуска Лондон, който се е превърнал в подобие на врящо гърне. Докато горещият въздух притиска града като капак, кралят чака, изтръпнал от тревога, съветниците му да разнищят заговора срещу него. Той е млад човек, който не може да търпи мисълта, че някой е против него, тя поразява издъно душата му. Той е отгледан от придворни и ласкатели, не може да понесе мисълта, че някой не го обича. Мисълта, че някой би могъл да използва срещу него черните изкуства, го изпълва с ужас, който не иска да признае. Хората от обкръжението му се боят и за него, и за себе си. Никой не знае какво би могъл да стори един учен като Роджър Болингбрук, ако е намислил да навреди. А ако херцогинята го е свързала с други мъже, вещи в тези занимания, нали те може да са подготвили заговор срещу краля, за да му навредят смъртоносно. Ами ако дори сега някаква тайна, ужасяваща магия се просмуква във вените му? Ами ако той се разбие като стъкло или се стопи като восък?

Херцогинята се появява на кралската маса в Уестминстърския дворец, седи сама, с ведро и усмихнато лице, от нея се излъчва непоколебима увереност. В задушната зала, където миризмата на месо от готварниците долита като горещ дъх, тя е хладнокръвна и невъзмутима. Съпругът ѝ е до краля в Шийн, опитвайки се да успокои младия човек, опитвайки се да възразява срещу всичко, казано от чичо му, кардиналът. Херцогът на Глостър настоява, че младият крал е обичан, обичан от всички, кълне се в живота си, че никога не е виждал хороскоп на краля; интересът му към алхимията е просто в служба на краля, билковата леха в Пенсхърст вече е била засадена под зодиакалните знаци, когато са пристигнали там. Не знае кой я е засадил — може би предишният собственик? Седя с дамите в покоите на херцогинята, шия ризи за бедните, и мълча, когато херцогинята внезапно се засмива без повод и заявява, че не знае защо кралят се бави толкова в двореца Шийн; че със сигурност би трябвало вече да дойде в Лондон, за да можем всички да потеглим на път към провинцията, и да се махнем от тази горещина.

— Мисля, че ще дойде тази вечер — обаждам се, без някой да ме е попитал.

Тя поглежда през прозореца.

— Трябваше да дойде по-рано — казва. — Сега ще го хване дъждът. Ще има такава буря!

Внезапно рукналият дъжд кара жените да изпискат: небето е надвиснало като криле на черна врана над Лондон, носи се тътен на гръмотевици. Прозорецът се разтриса и задрънчава от надигащия се вятър, а после един леден порив го разтваря широко. Някой изпищява, когато рамката се удря с трясък в стената, а аз се надигам, отивам до прозореца, улавям люлеещото се резе и го залоствам. Отдръпвам се рязко, когато над града блясва мълния. По пътя на краля с тътен се задава буря, след броени мигове по прозорците затрополява градушка, сякаш някой хвърля по тях камъчета, а една от дамите обръща бледото си лице към херцогинята и проплаква: „Буря над краля! Казахте, че буря ще се разрази над краля.“

Херцогинята почти не слуша; наблюдава ме как се боря с вятъра на прозореца, а после думите — обвинението — проникват в съзнанието ѝ; тя поглежда жената — Елизабет Флайт — и казва:

— О, не ставайте смешна. Гледах небето. Всеки можеше да види, че ще има буря.

Елизабет става от столчето си, прави реверанс и казва:

— Извинете ме, милейди…

— Къде отивате?

— Извинете ме, милейди…

— Не можете да си тръгнете без мое позволение — казва херцогинята рязко. Но жената е преобърнала столчето си в бързината да стигне до вратата. Други две жени също се изправят, несигурни дали да побегнат или да останат.

— Сядайте! Сядайте! — изпищява херцогинята. — Заповядвам ви!

Елизабет отваря рязко вратата и излита от стаята, докато другите жени се снишават в столовете си, а една бързо се прекръства. Проблеснала светкавица внезапно придава мрачен и студен вид на сцената. Херцогиня Елинор се обръща към мен, с изпито и пребледняло лице.

— За Бога, просто погледнах небето и видях, че ще има буря. Не разбирам какво става. Просто видях, че се задава дъжд, това е всичко.

— Зная — казвам. — Зная, че това е всичко.

* * *

Преди да е изтекъл и половин час, в двореца залостват вратите и прозорците и всички твърдят, че това е призован от вещица вятър, който довявал смърт заедно с дъжда. След по-малко от ден младият крал оповестява, че леля му, херцогинята, няма право да се явява пред него. Оксфордският учен, приятелят на първия ми съпруг, който дойде да ни гостува в Пенсхърст, е разпитан от съветниците и се признава за виновен в ерес и магия. Излагат го на показ, като мечка, срещу която ще насъскат кучета. Бедният Роджър Болингбрук, който цял живот се е занимавал с наука, начетен човек, който храни огромна обич към загадките на света и на звездите, е покачен на сцена, подобна на ешафод, край кръста до църквата „Сейнт Полс“ в Лондон, и там един свещеник изнася проповед против него и против всички вещици и магьосници, спиритисти и еретици, които застрашават живота на краля и неговия покой, които се множат като язви в неговия престолен град, стремят се да влязат в страната през неговите пристанища, крият се в селата из провинцията и вършат дребни и по-големи злодеяния. Твърди се, че има хиляди коварни мъже и жени, домогващи се до черните изкуства, за да навредят на краля: билкари, знахарки, шарлатани, еретици, убийци. Кралят знае, че те са навсякъде, сред нас, с хиляди, и кроят коварните си заговори против него. Сега вярва, че е разкрил заговор в сърцето на своя двор, в сърцето на опасно амбициозното си семейство.