Филипа Грегъри - Повелителка на реките

— Желая те като жена, обикновена жена — повтаря задъхано, като дърпа връзките на роклята ми. — Не искам Зрението, не ми трябва произходът ти. Не знам нищо за алхимията или мистериите, или за водната богиня. Аз съм земен човек, човек на обикновените неща, англичанин. Не искам мистерии, искам само теб, като обикновена жена. Трябва да те имам.

— Ти ще ме накараш да стъпя на земята — казвам бавно, като вдигам глава.

Той се поколебава, свежда очи и се вглежда в лицето ми:

— Но не и за да те унизя — казва. — Не и това. Искам да бъдеш това, което си. Но ето какъв човек съм аз. Не познавам другия свят и не ме е грижа за него. Не се интересувам от светци или духове, от богини или от Камъка. Всичко, което искам, е да легна с теб, Жакета — и двамата забелязваме това: първия път, в който ме нарича по име — Жакета, — просто те желая, сякаш си обикновена жена, а аз — обикновен мъж.

— Да — казвам. Изведнъж усещам пулсиращо желание. — Да. Не ме е грижа за нищо друго.

Устата му отново е върху моята, ръцете му дърпат яката на роклята ми, разхлабват колана ми.

— Заключи вратата — казвам, когато той свива рамене, за да смъкне късата си връхна дреха и ме притегля към себе си. В мига, когато прониква в мен, усещам изгаряща болка, която се разтапя в наслада, каквато не съм изпитвала никога преди, така че не ме е грижа за болката. Но разбирам, още докато се отправяме към екстаза, че това е болка на жена и че съм се превърнала в жена от огън и земя, и вече не съм момиче от вода и въздух.

* * *

— Трябва да предотвратим появата на дете — казва ми Удвил. Срещали сме се тайно в продължение на седмица и сме замаяни от взаимната страст и наслада. Погребението на негова светлост вече е отминало и аз чакам вест от майка ми, която да ми нареди какво да правя. Съвсем бавно започваме да виждаме отвъд заслеплението на страстта, и да се питаме какво ще ни поднесе бъдещето.

— Вземам билки — казвам. — След първата нощ взех билки. Няма да има дете. Погрижила съм се за това.

— Иска ми се да можеше да прозреш какво ще стане с нас — казва той. — Защото наистина не мога да те оставя да си отидеш.

— Тихо — предупреждавам го. Жените ми са наблизо, шият и си говорят, но те са свикнали Ричард Удвил да идва в покоите ми всеки ден. Имаше да се планират и уреждат много неща, и Ричард винаги беше на разположение.

— Вярно е — казва той, с по-нисък глас. — Вярно е, Жакета. Не мога да те оставя да си отидеш.

— Тогава ще трябва да ме задържиш — отвръщам, свеждайки усмихнато лице към работата си.

— Кралят ще нареди да отидеш в Англия — казва той. — Не мога просто да те отвлека.

Крадешком хвърлям бърз поглед към намръщеното му лице.

— Всъщност би трябвало просто да ме отвлечеш — подсказвам му.

— Ще измисля нещо — заявява той.

* * *

Същата нощ вземам гривната, която пралеля ми подари: гривната с амулети за предсказване на бъдещето. Вземам амулет с форма на малък пръстен, венчален пръстен, и друг с форма на кораб, който да олицетворява плаването ми към Англия, и трети с формата на замък, който означава, че ще ме повикат да се върна у дома, в Сен-Пол. Мисля си, че ще завържа всеки от тях за тънка връв, ще ги пусна в най-дълбоката вода на река Сена, и ще видя коя връв ще дойде в ръката ми, след като луната се промени. Готвя се да започна да връзвам малките амулети, когато спирам и се засмивам сама на себе си. Няма да направя това. Не е нужно да го правя.

Сега съм земна жена; не водно момиче. Не съм девица, а любовница. Не се интересувам от предсказания; сама ще създавам бъдещето си, няма да го предричам. Не ми трябва амулет, за да ми каже, че онова, на което се надявам, ще се случи. Хвърлям във въздуха златния амулет с форма на венчален пръстен, и го улавям, преди да падне. Това е моят избор. Не ми трябва магия, за да ми разкрие желанието ми. Магията вече е направена, аз съм влюбена, обрекла съм се на земен мъж, няма да се откажа от него. Остава само да обмисля как можем да останем заедно.

Оставям гривната настрани, придърпвам към себе си лист хартия и започвам да пиша на краля на Англия:

От вдовстващата херцогиня Бедфорд

До Негова Светлост краля на Англия и Франция

Ваша светлост, скъпи племеннико, поздрав. Както знаете, покойният херцог ми остави в наследство земи и парични средства в Англия, затова с Ваше позволение ще се прибера у дома и ще сложа в ред делата си. Началникът на конницата на негова светлост, сър Ричард Удвил, ще придружи мен и свитата ми. Очаквам Вашето кралско позволение.

Прибирам гривната с амулетите в кесията и я връщам в кутията си за скъпоценности. Не ми трябва заклинание, за да прозра бъдещето: ще направя така, че то да се случи.

Английският двор се е отдал на летните си занимания — лов, пътуване и флиртове. Младият крал на Англия започва и завършва деня си с молитва, но през останалата част от деня язди на воля като безгрижно момче. Ричард и аз съпровождаме младия крал като негови приятели, ловуваме, танцуваме, участваме в летните спортове заедно с останалите придворни. Никой не знае, че всяка нощ Ричард идва тайно в стаята ми и тогава започва най-хубавото време, единствената част от денонощието, когато сме насаме.

Земите от вдовишкото ми наследство са прехвърлени на мое име, основната част от голямото състояние на негова светлост е изплатена на неговия племенник, краля. Къщата ни в Париж вече я няма, изгубихме я, заграбена от краля на Арманяк, чиято звезда е във възход след смъртта на негова светлост. Любимата къща на негова светлост, Пенсхърст, премина в ръцете на брат му Хъмфри, херцог Глостър, а Елинор Кобам, придворната дама, предала доверието на господарката си, сега се разхожда по красивите алеи и се възхищава на розите в градината, сякаш е достойна за това. Тя ще реже билките, които аз засадих, тя ще ги окачва да се сушат в моя килер, ще заеме моето място в голямата зала. Не роптая за загубата на която и да било част от брачния живот, освен за тази.

Двамата, внушителният на вид херцог и красивата му съпруга, преливат от гордост, това е лятото на тяхната слава. Сега, когато съпругът ми е мъртъв, те двамата са първи по ред сред наследниците на трона, и всеки път, щом младият крал се закашля на вечеря, или яхне кон, който изглежда твърде силен за него, виждам как херцогинята вдига глава, като хрътка, чула зова на ловния рог. Ламтежът им за трона поддържа постоянния им конфликт с чичо им, кардинал Боуфорт, а целият двор скърби за загубата на моя съпруг, който беше единственият, способен да сплоти тези съперници. Младият крал бива съветван от херцога сутрин, и от кардинала — следобед, и до вечерта вече няма представа какво да мисли за каквото и да било.

Като глупачка допускам щастието да приспи бдителността ми. Наблюдавам Елинор Кобам, но не храня лоши чувства към нея. Включвам я в смътното съжаление, което изпитвам към всяка жена, която не е на мое място, всяка жена, която не е обичана от Ричард Удвил. Тя не спи до мъж, когото обича, не познава неговото докосване, когато ранната лятна зора обагря прозорците в перленосиво, не познава шепота в хладната утрин: „О, остани. Остани. Само още веднъж.“ Мисля си, че никоя жена в целия свят не знае какво е да бъдеш влюбена, да бъдеш толкова обичана. Летните дни отминават, обвити в мъгла от желание. Но лятото трябва да свърши. Когато настъпи септември, ще съм вдовица вече от една година и съветниците на краля ще обмислят нов брак за мен. Ще искат да ме използват, за да привържа някой английски лорд с труден характер по-здраво към трона, ще искат да дарят получените ми като вдовишко наследство земи на някой фаворит. Може би ще намерят някой чуждестранен принц, който ще ме вземе за съпруга, за да укрепи сключен съюз. Ще ме поставят където им е угодно, и ако не се пробудим и не се отърсим от омаята, предполагам, че до Коледа вече ще съм омъжена и заминала.

Ричард добре си дава сметка за тази опасност, но не може да измисли как да я избегнем. Казва, че ще отиде при краля и съветниците му и ще им каже, че ме обича и иска да се ожени за мен; но не може да се застави да го стори: позорът ще падне върху мен и тогава вече няма да бъда херцогиня, а съпруга на обикновен човек без благороден произход, вече няма да бъда първата дама в кралството, а наистина обикновена земна жена. В най-добрия случай състоянието, което моят съпруг ми остави, ще бъде конфискувано и ще останем без нищо. В най-лошия могат да арестуват Ричард за посегателство над член на кралската фамилия, да ме изпратят в манастир, а след това да ме омъжат за човек, на когото са наредили да ме наблюдава строго, предупреждавайки го, че съпругата му е блудница и че е по-добре да бъде научена на покорство.

С отминаването на всеки изпълнен с мечти летен ден ние знаем, че сме по-близо до момента, когато ще трябва да се разделим или да се изправим пред опасността да си признаем. Ричард се самоизмъчва със страха, че ще ме опозори; аз се страхувам единствено, че ще ме напусне в пристъп на желание за саможертва. Казва, че аз ще бъда разорена, ако обяви любовта си, а той ще бъде сломен, ако не го стори.

Знахарката Марджъри Джърдимейн, посещава двора, продава любовни отвари, предсказва бъдещето, гадае по кристали и помага в търсенето на изгубени вещи. Половината от това, което прави, е безсмислено, но аз вярвам в уменията ѝ на билкарка. Викам я в покоите си и една вечер тя идва дискретно, в късен час, с нахлупена на главата качулка и шал пред устата.

— И какво желае красивата херцогиня? — пита ме тя.

Не успявам да се сдържа и се изкикотвам, когато набляга на „красива“.

— Как наричате другата херцогиня? — питам.

— Наричам я „царствената херцогиня“ — казва тя. — Така угаждам и на двете ви. Тя предпочита мисълта за короната пред всичко останало. Всичко, което мога да направя за нея, е да я приближа до трона; но какво мога да сторя за вас?