— Не излизам на лов, знаеш.

— Не — казва тя злокобно. — Теб ще ловят — и останалите прислужници заедно с нея се разкикотват като цял курник кудкудякащи кокошки. Това е единствена и последна шега, която изричам през този ден.

Сядам нацупено на масата и се храня, докато те се забавляват да съчиняват разни преувеличени версии за това как бивам преследвана и уловена, до момента, когато влиза майка ми, последвана от двама слуги, мъкнещи голяма дървена каца, която ще послужи като вана.

Поставят я пред огъня в спалнята ми, застилат я с чисто платно и започват да изливат вътре кана след кана с гореща вода. Прислужничките се суетят наоколо, носят кърпи за подсушаване и започват да подреждат новите ми долни фусти, с много коментари за дантелата и панделките, за това колко фино е всичко, и какъв късмет имам. Майка ми вижда напрегнатото ми изражение и изпъжда от стаята всички с изключение на старата ни бавачка, която трябва да ми изтърка гърба, да измие косата ми и да долива кани с гореща вода. Чувствам се като жертвено агне, което чистят и гиздят, преди да му прережат гърлото; мисълта не е никак приятна.

Но нашата бавачка Мери е весела и както винаги, цъка одобрително с език при вида на прекрасната ми коса и красивата ми кожа и повтаря, че ако е била и наполовина така привлекателна като мен, щяла да избяга в Париж — както винаги — и след като се изкъпвам, а тя подсушава косата ми и я сплита, неволно се чувствам окуражена от вида на ленената фуста с новите панделки, и от новите обувки и прекрасната рокля от златен брокат и диадемата. Прислужниците се връщат вътре, за да ми помогнат да се облека, и завързват връзките на роклята, оправят диадемата ми и издърпват воала над раменете ми, а накрая обявяват, че съм готова за сватбата си, и толкова прекрасна, колкото трябва да бъде една невеста.

Обръщам се към голямото огледало, което майка ми е поръчала да донесат в стаята ми, и моето отражение отвръща на погледа ми. Прислужниците вдигат огледалото пред мен и го накланят леко надолу, така че да мога първо да видя долния край на роклята си, избродиран с малки червени лъвове, изправени на задните си крака, от знамето на нашия род, и червените си кожени пантофки с извитите нагоре носове. После изправят огледалото, и виждам пристегнатата във високата талия рокля от златен брокат и бродирания, тежък златен колан, преметнат ниско над слабите ми хълбоци. Правя знак и те вдигат огледалото, за да мога да видя скъпата кремава дантела, забулваща ниско изрязаното деколте на роклята, златните ръкави, спускащи се свободно от раменете ми, и бялата ленена долна фуста, която се показва примамливо през прорезите на раменете, а после виждам лицето си. Светлата ми коса е прибрана в плитка и пъхната под високата диадема, а лицето ми ме гледа сериозно и тържествено, озарено от сребристото отражение на огледалото. На тази светлина виждам широко отворените си очи и кожата си — чиста и с цвят на перла; огледалото ми придава вид на красива статуя, на мраморно момиче. Взирам се в себе си, сякаш искам да узная коя съм, и за миг ми се струва, че виждам Мелузина, основателката на нашия род, да отвръща на погледа ми през осветена от луната вода.

— Когато станеш херцогиня, ще имаш собствено голямо огледало — казва майка ми. — И само фини вещи. И ще можеш да носиш всичките ѝ дрехи.

— Дрехите на херцогиня Ан ли?

— Да — казва тя, сякаш за мен би трябвало да е много съблазнително да нося дрехите от гардероба на наскоро починала жена. — Самурените ѝ кожи са най-хубавите, които съм виждала. Сега ще бъдат твои.

— Прекрасно — казвам любезно. — Ще получа ли и собствени дрехи?

Тя се засмива:

— Ти ще бъдеш първата дама във Франция, само на едно стъпало по-ниско от първата дама в Англия. Ще можеш да имаш всичко, което твоят съпруг пожелае да ти даде. А скоро ще се научиш как да го убеждаваш.

Прикривайки устата си с ръка, една жена прошепва, че момиче като мен може да убеди стар мъж като него дори с едната ръка, вързана зад гърба. Някой казва: „По-добре с две вързани ръце“, и две от тях се разсмиват. Нямам представа какво имат предвид.

— Той ще те обикне — обещава майка ми. — Направо е луд по теб.

Не отговарям. Само поглеждам младата жена в огледалото. Мисълта как Джон, херцог Бедфорд, полудява по мен, изобщо не е насърчителна.

* * *

Сватбената церемония продължава около час. Води се изцяло на латински, затова половината обети и без друго са неразбираеми за мен. Това не е вричане в тесен кръг, а по-скоро величествено оповестяване на брака пред непознатите, изпълнили голямата зала на епископския дворец, дошли да ме погледат и да отпразнуват добрия ми късмет. След като клетвите са изречени, ние тръгваме през тълпата, аз вървя редом с новия си съпруг, като едва докосвам ръкава му с връхчетата на пръстите си. Разнася се одобрителен рев и накъдето и да погледна, виждам усмихнати, любопитни лица.

Сядаме на централната маса, с лице към залата. От галерията еква мощният глас на тръби и в залата влизат с маршова стъпка слугите с първото от дузини блюда, което носят на височината на раменете си. Когато поднасят храната, идват първо при нас, на масата върху подиума, и слагат по малко от всяко ястие върху всяка златна чиния, после херцогът им сочи на кои места в залата да отидат, за да могат фаворитите му да споделят блюдата ни. За всички останали внасят големи купи с месо и огромни подноси с бял хляб. Това е наистина разточително пиршество, чичо ми Луи не е жалил разноските, за да угоди на покровителя си и да отбележи моето встъпване в кралската фамилия на Англия.

Внасят големи златни кани с вино и наливат чаша след чаша на господарската маса. Почетните гости, онези, които седят в горната ѝ част, над голямата златна купа със сол, получават толкова вино, колкото могат да изпият, толкова бързо, колкото могат да го изпият. По-надолу в залата мъжете пият халба след халба ейл, най-хубавия ейл: сватбен ейл, специално приготвен за днешния ден, подсладен и със специални подправки.

Появява се някакъв мъж, дошъл да отправи предизвикателство за двубой — влиза с коня си направо в залата, и хвърля ръкавица от мое име. Конят му извива якия си мускулест врат и оглежда масите и голямото кръгло огнище в центъра на залата. Трябва да стана от мястото си, да заобиколя и да изляза пред господарската маса върху издигнатия подиум, за да му дам златна чаша, а после конят обикаля цялата зала в мощен тръс, с ездача, седнал тежко върху релефно украсеното седло, преди да излезе в лек галоп през двойните врати. Струва ми се твърде нелепо да влезеш с кон на вечеря, особено пък облечен в такива тежки доспехи рицар с такъв масивен кон. Вдигам очи и срещам погледа на младия оръженосец, който е опасно близо до разсмиването, както и аз. Всеки от нас бързо извръща поглед от играещите очи на другия, преди да се издам и да се разкикотя.

Има двайсет блюда с месни ястия, после десет с риба, а след това отнасят всичко и поднасят рейнското вино с по-лека храна — белени плодове в сироп, захаросани сливи и сладкиши. След като всички са ги опитали, внасят последното блюдо — марципан, захаросани плодове и медени курабии, подправен с джинджифил, украсени със златни листенца. Влиза шутът, който жонглира и пуска пиперливи шеги за младостта и старостта, мъжете и жените, и за горещината на брачното ложе, където горял огънят, в който ще бъде изкован нов живот. Последван е от танцьори и актьори, които изпълняват поетична драма, величаеща мощта на Англия и красотата на Люксембург. В драмата се появява красива жена, почти гола с изключение на дългата опашка от зелена коприна, която трябва да представлява Мелузина. Най-хубав от всички е маскираният лъв, символът на двете ни страни, който подскача и танцува елегантно и грациозно, а накрая идва, леко задъхан, до господарската маса, и свежда пред мен едрата си глава. Гривата му представлява маса от златни къдрици, лъхащи на зебло, на хартиената му маска е нарисувано усмихнато лице. Държа златна верижка, която трябва да окача на врата му, и когато протягам ръце към него, а той свежда глава пред мен, разпознавам блясъка на сини очи през маската и разбирам, че ръцете ми са върху раменете на красивия оръженосец, и че стоя достатъчно близо, за да го прегърна, докато слагам верижката на шията му.

Майка ми прави знак с глава да тръгваме. Тогава всички жени и музиканти се изправят и танцуват в редица, обикаляйки залата по цялата ѝ дължина, а после оформят арка с високо вдигнатите си ръце и аз минавам през нея, докато всички момичета ми пожелават късмет, а жените ми подвикват благословии. Пред мен вървят с танцови стъпки малките ми сестри, които разпръскват розови листенца и златни ключета по пода. Гостите тръгват след мен нагоре по голямото стълбище до най-хубавите покои и на всички сякаш им се иска да се стълпят в спалнята; но баща ми ги спира на вратата и аз влизам само с майка ми и дамите от свитата ѝ.

Първо махат иглите, с които е прикрепена високата ми диадема и я свалят внимателно, а после измъкват иглите от косата ми. Кожата ме заболява, когато стегнато сплетената коса се спуска като водопад и аз разтривам лицето си. Развързват връзките на раменете на роклята ми, за да свалят ръкавите, после разхлабват връзките отзад, роклята се изхлузва на пода и аз внимателно се измъквам от нея. Отнасят я, за да я изтупат и напудрят, и да я приберат грижливо за следващото важно събитие, когато ще я нося като херцогиня Бедфорд, а червените лъвове върху долния ѝ край ще напомнят за рода, към който съм принадлежала преди. Развързват връзките на долната ми фуста и аз оставам гола и трепереща, а после ми нахлузват нощницата през главата и загръщат раменете ми с пелерина. Слагат ме да седна на ниско столче, донасят леген с гореща ароматизирана вода, аз накисвам в него студените си крака и се облягам назад, докато една от дамите реши косата ми с четка, а другите подръпват бродирания долен край на нощницата, оправят гънките на пелерината и подреждат стаята. Накрая попиват с кърпа стъпалата ми, сплитат косата ми, завързват нощна шапчица на главата ми и отварят със замах вратата.