Наистина ли искаше да причини нещо такова на някой друг?

Телефонът й внезапно изпиука пронизително в тихия коридор. На екрана се появи иконката за нов есемес. Хана се намръщи, затвори приложението за съобщение, което се канеше да пише, и отвори другото. Подателят представляваше объркана поредица от букви и цифри.

Хайде, Хана. Пращай клипа. Знам, че го искаш.

Стомахът на Хана се сви като опарен. Искаше ли го наистина? Майк й липсваше болезнено. Искаше тя да е с него тук, а не Колийн, да ходят заедно на кино и да играят часове наред на „Гран Туризмо“, както преди. Но как щеше да се примири със себе си, ако единственият начин да го постигне, бе да разпрати на всички клипа? Това й напомни за начина, по който се чувстваше, когато носеше обувки или гривна, задигнати от някой магазин; усещането да носи „Тифани“ на китката си бе страхотно, но дълбоко в себе си тя се чувстваше омърсена. Колийн може и да я дразнеше, но не бе направила нищо, за да заслужи свой собствен А.

Хана се върна на съобщението с връзката към клипа, пое си дълбоко дъх и натисна „Изтрий“. Почувства се пречистена. Почти… добра. Сякаш беше победила А. в собствената му игра.

От единия ъгъл на залата се разнесе писклив кикот и тя рязко се обърна. Зад нея отекнаха стъпки. Наоми Циглър и Райли Улфи се приближиха спокойно до нея с телефоните си в ръце.

— Този път надмина себе си, Хана — изкиска се Наоми.

— Много добре — додаде Райли, прибирайки кичур червена коса зад ухото си.

— За какво говорите? — сопна им се Хана.

— Този клип. — Наоми размаха телефона си напред-назад. — Безценен е.

Хана изтръпна. Клип? Дали Наоми имаше предвид онова, за което си мислеше? Но Хана беше изтрила съобщението! Нима А. го беше изпратил и беше казал, че е от нея?

— Не съм аз — избъбри тя.

Райли я погледна особено.

— Ами, това тук определено прилича на теб.

Тя тикна телефона си в лицето й. Хана погледна, очаквайки да види Колийн в латвийската реклама на йогурт, но вместо това зърна собствения си образ. Първата част на клипа беше от курса по танци на пилон. Тясната й блуза се вдигна нагоре, шортите й се плъзнаха надолу, разкривайки част от дантеленото й бельо. Бедрата й изглеждаха огромни, докато правеше кръгове и въртеливи движения, а когато се опита да се изкатери по пилона, наподобяваше на побъркана маймуна. Камерата беше успяла да снима чатала й, докато се свличаше към земята.

— Какво? — прошепна Хана.

Клипът продължаваше. Следващата част показваше как Хана се промъква през храстите в мола „Кинг Джеймс“ и гледа през бинокъл към „Викториас сикрет“. Камуфлажното облекло правеше кожата й да изглежда зачервена и на петна, а талията й поне два пъти по-голяма от реалното. А когато се измъкна от храстите, на задника й се бяха залепили две листа. Камерата се фокусира върху тях, докато Хана следваше Майк и Колийн през фоайето.

Хана вдигна поглед към момичетата и сърцето й ускори ритъма си.

— Не разбирам.

— Май шпионираш някого, а, Хана? — изкиска се Наоми.

Клипът продължаваше. Колийн вървеше към студиото на фотографа, а Хана се промъкваше след нея с отчаян и абсурден вид. Последва запис отпреди няколко часа, който показваше как Хана взема снимките на Колийн, разглежда ги гневно и ги хвърля в жабката. Последният кадър представляваше надпис с плътни червени букви. Хана Мерин, отчаяна преследвачка!

— О, Господи! — Стомахът на Хана се сви.

Наоми се изхили.

— Винаги съм те смятала за смотанячка, защото излизаш с по-малко от теб момче, но да го шпионираш, след като те е зарязал? Паднала си твърде ниско, Хана. А сега всички знаят за това.

— Всички? — изграчи Хана.

Тя се обърна към балната зала и разбра отговора. Група гимназисти от „Роузууд дей“ зяпаха в телефоните си, после едновременно вдигнаха глави и впериха погледи в Хана.

— Изглеждаш много секси в камуфлаж, Хана! — рече Сет Кардиф.

— Хей, Майк, имаш си тайна обожателка! — изсмя се Мейсън Байърс.

Майк. Хана го видя да стои заедно с Колийн до прозореца и да гледат в телефона му. Тя успя да разпознае с точност до секундата момента, в който Колийн стигна до кражбата на снимките й. Тя покри устата си с длан и се обърна към Хана с обиден израз на лицето. Майк рязко вдигна глава и впери в нея пламтящия си поглед. Колийн се обърна и излезе от залата.

Той я последва.

Хана отстъпи, олюлявайки се, като една не се спъна в дългата завеса, която отделяше залата от малкия коридор. Как можа да се случи това? Кой я беше преследвал? Кой беше изпратил клипа на всички?

А., разбира се. Точно затова А. я беше окуражавал да шпионира Колийн — за да може да я унижи публично и да се погрижи тя да изгуби Майк завинаги.

28.

Времето изтича

— Всички са се събрали тук, а? — каза Айзък, когато двамата с Емили влязоха в Гемоложкия музей на Холис.

— Така изглежда — прошепна Емили и се огледа. Досега никога не беше присъствала на бал за набиране на средства за политическа кампания, но този поне беше невероятен — много по-впечатляващ от училищния. От сводестия таван висяха тонове бели балони. Групата свиреше някаква джазирана мелодия, а няколко двойки, облечени в смокинги и бални рокли, танцуваха бавен танц. Емили никога не беше виждала толкова много диаманти — и не ставаше дума само за онези във витрините. Някой крадец на бижута сигурно щеше да има богат урожай само от пръстените на богатите дами.

Али често водеше тук Емили, Спенсър, Хана и Ариа.

Понякога прекарваха в музея цели следобеди, фантазираха си какво ли би било да носят огромните диаманти по разни партита.

— Когато порасна, ще имам годежен пръстен със също толкова грамаден камък — каза Али, сочейки десеткаратовия камък във витрината. — Никой няма да ми попречи.

Емили се зачуди дали беше имала предвид Истинската Али. Сигурно смяташе, че вълшебният живот на близначката й е неин завинаги.

— Това място е прекрасно — промърмори Емили.

— Но ти си най-прекрасното нещо тук — каза Айзък и стисна ръката й.

Емили му се усмихна накриво, опитвайки се да се възхити на чудесния му смокинг, сресаната назад коса и лъснати обувки. Но не се чувстваше комфортно тук. Черната дълга рокля с корсаж стягаше ребрата й, а краката й пулсираха във високите обувки, които бе намерила в дъното на килера си. Докато си слагаше червило, направо се омаза, толкова силно трепереха ръцете й.

Мисълта да се изправи лице в лице с Гейл я ужасяваше. Тя щеше да разкаже на всички за бременността й… и тогава Айзък щеше да разбере. Щеше да я намрази и да каже на майка си, на нейните родители, на всички.

Емили знаеше, че идването на бала е част от плана да отмъкнат телефона на Гейл, за да разберат дали тя е А., но в мига, когато Айзък застана на прага на къщата им, тя почувства, че прави голяма грешка. Само че ако се отметнеше, Айзък щеше да започне да задава въпроси, на които тя не знаеше как да отговори.

Емили огледа тълпата, търсейки приятелките си — важното беше Ариа и Хана да са тук, защото иначе планът нямаше да проработи. Група момчета се смееха на нещо, което гледаха на телефоните си. Мейсън Байърс и Лейни Айлър се кискаха, седнали над плато със спагети. Шон Ейкърд разговаряше оживено с Нанет Ълстър от квакерското училище. От тоалетната излезе висока блондинка, облечена в скъпо изглеждаща червена рокля. Емили се вцепени и застана нащрек. Гейл?

Тя сграбчи Айзък за ръкава и го поведе обратно към фоайето. Двамата се спряха под гигантското парче розов кварц, което висеше от тавана, и Емили затаи дъх. Колкото и да се беше подготвяла за този момент, приближаването му я ужасяваше.

— Какво има? — попита объркано Айзък.

— Ами просто исках да… — Емили отново погледна към жената в червено — тя си взе коктейл от един преминаващ сервитьор и се обърна към тях. Лицето й бе изсечено, носът тънък и остър, а не малък и топчест като на Гейл. Опа.

Това, разбира се, не означаваше, че Гейл няма всеки момент да се появи на входа — и щеше да види първо тях.

— Реших друго. Да танцуваме. — Емили повлече Айзък обратно към залата, като едва не прегази група префърцунени дами, които носеха значки „ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТОМ“.

Айзък се засмя нервно, препъвайки се зад нея.

— Добре ли си?

— Разбира се! — Емили знаеше, че сигурно изглежда налудничаво. Тя обви ръцете си около него и започна да танцува бавен валс под звуците на песен на Синатра. От дансинга се виждаха добре всяка маса, бара и празната аукционна маса. Наоколо се бяха събрали и разговаряха хора, които тя разпозна от предишните партита на Мерин. Няколко фотографи обикаляха из залата и правеха снимки.

Айзък завъртя Емили.

— Забавно е да съм гост, а не келнер.

— Как успя да убедиш майка си да те пусне да излезеш с мен? — попита го Емили.

— Всъщност й казах истината. Ако щеш вярвай, но тя започва да свиква с мисълта, че пак сме двамата.