— Следващия уикенд ще има голямо парти за събиране на средства за кампанията на господин Мерин — каза, дъвчейки, Ноъл.

— А, да, и ние ще ходим — отвърна госпожа Кан.

Господин Кан се хвана за брадичката.

— Всъщност аз не мога. Ще трябва да отидеш сама.

Жена му изглеждаше изненадана.

— Защо така?

— Имам работна вечеря в града. — Господин Кан изведнъж прояви силен интерес към своето блекбъри, което лежеше до чинията му. — Обзалагам се, че вие, деца, сте адски развълнувани от приближаващото еко-пътуване — додаде той, сменяйки темата. — Майка ти ми разказа за него, Ноъл.

— Очаквам го с нетърпение — възкликна ентусиазирано Ноъл. След няколко седмици повечето от абитуриентите на „Роузууд дей“ щяха да заминат на пътешествие до няколко тропически острова. Това бе отчасти ваканция, отчасти научна екскурзия и Ариа ужасно се радваше, че двамата с Ноъл се бяха одобрили тъкмо навреме. Часовете, които щяха да прекарат заедно, припичайки се на слънцето, й изглеждаха почти като рай.

Входната врата изскърца и в коридора се разнесоха стъпки.

— Ехо? — пропя познат глас със силен акцент.

— Клаудия! — Госпожа Кан се надигна леко от стола си. — Тук сме!

Клаудия, финландската ученичка на разменни начала, която живееше у семейство Кан от малко повече от месец, нахълта в трапезарията. Както обикновено, носеше плътно прилепнала плетена рокля, която разкриваше огромните й гърди и тънкото кръстче. Високите над коляното ботуши подчертаваха слабите й, дълги крака. Платинената й коса се бе разпиляла по раменете, а страстните й, подчертани с ягодово червило устни, бяха разтегнати в усмивка.

— Ехо, Ноъл! — Тя му помаха с пръсти. После погледът й се обърна към Ариа и усмивката й стана кисела. — О! Ти.

— Здравей, Клаудия — произнесе Ариа с чуруликащ глас.

— Искаш ли да хапнеш, Клаудия? — попита енергично госпожа Кан. — Много е вкусно!

Клаудия вирна нос във въздуха.

— Аз добре — отвърна тя с изкуствения си пиджин1 английски. Ариа знаеше със сигурност, че Клаудия говори перфектно английски, но се преструва на малкото невинно чуждестранно момиче, за да може да прави каквото си иска и да й се разминава. — Вече ядох с Наоми и Райли. — След това се завъртя на токчетата си и хукна нагоре по стълбите.

Веднага щом вратата се затръшна, Ноъл погледна ядосано родителите си.

— Тя защо е още тук? Нали казахте, че ще се обадите на програмата по обмен, за да я върнат у дома!

Госпожа Кан цъкна с език.

— Все още ли си ядосан, че ти взе якето назаем?

— Не го е взела назаем. — Гласът на Ноъл се повиши. — Открадна го.

— Ш-ш-шт. — Госпожа Кан погледна към тавана. — Ще те чуе.

Ариа заби поглед в чинията си, злорадствайки тайно.

До скоро тя беше сигурна, че Ноъл иска да спи с Клаудия — че кой не би го искал? Тя изглеждаше като момиче от реклама за бира, и беше подла и манипулативна до мозъка на костите си. А най-лошото беше, че Ноъл не повярва на Ариа, когато тя каза, че Клаудия е луда — той смяташе финландката за сладка, нещастна разменна ученичка, която имаше нужда от прегръдка и защита от Голямата Лоша Америка. Ариа се изпълни с удовлетворение, когато предишната седмица Ноъл бе дошъл при нея и й беше казал, че Клаудия определено не е за него. Смятал я луда и щял да направи всичко възможно, за да я върне обратно във Финландия.

Госпожа Кан сбърчи вежди.

— Клаудия е наша гостенка, Ноъл. Не можем просто да я изхвърлим оттук.

Раменете на Ноъл увиснаха.

— Заставаш на нейна страна срещу мен?

— Просто опитай да се разбираш с нея, скъпи. Пристигането на Клаудия в дома ни е невероятно културно изживяване.

— Както и да е. — Ноъл пусна вилицата в чинията си. — Знаеш ли какво? Не съм гладен.

— Ноъл — възрази госпожа Кан, но той вече се беше отправил към вратата.

Ариа също се изправи.

— Благодаря за вечерята — рече смутено тя. Посегна да отнесе чинията си в кухнята, но Патрис, който чакаше послушно в ъгъла, просто я грабна от ръцете й и я избута навън.

Ариа тръгна след Ноъл нагоре по стълбите и двамата влязоха в дневната на втория етаж, където имаше огромен плазмен телевизор и пет различни конзоли за видео игри. Ноъл грабна два спрайта от малкия хладилник в ъгъла, тръшна се на дивана и започна ядосано да прехвърля каналите.

— Добре ли си? — попита Ариа.

— Просто не мога да повярвам, че не чуват какво им говоря за нея. — Ноъл посочи с палец стаята на Клаудия, която се намираше надолу по коридора.

Ариа искаше да му напомни, че доскоро самият Ноъл не искаше да чуе какво тя му казваше за Клаудия, но може би сега не беше подходящият момент.

— Остават само още няколко месеца, преди Клаудия да се прибере във Финландия, нали? Може би просто не трябва да й обръщаш внимание. Пък и сега, когато си е харесала някой друг, може би ще те остави на мира.

— Господин Фиц ли имаш предвид? — Ноъл повдигна едната си вежда. — Това притеснява ли те?

Ариа се отпусна на дивана и погледна навън през прозореца към къщата за гости, която се намираше в задния двор на семейство Кан. Миналата седмица, когато двамата с Ноъл бяха скарани, Езра Фиц, учителят-гадже на Ариа, се беше върнал в Роузууд с надеждата да я спечели отново. Нещата се бяха развили точно така, както си ги беше фантазирала, откакто Езра беше напуснал града, докато неочаквано фантазията се превърна в кошмар. Когато Ариа не можа да осигури на Езра нужната подкрепа за самочувствието му, той се обърна към Клаудия. Предишната седмица Ариа ги хвана да се натискат в съблекалнята по време на партито след училищното представление на „Макбет“. Оттогава Клаудия се хвалеше гръмогласно, че двамата с Езра се срещат из Роузууд и че са отишли да си търсят апартамент в Ню Йорк, където живееше Езра.

— Не ми пука дали Клаудия и Езра са заедно — каза искрено Ариа. — Аз съм с теб.

Ноъл остави дистанционното и я притегли към себе си. Устните им се сляха в целувка. Той притисна длани към бузите й, после докосна шията и раменете й. Пръстите му закачиха презрамката на сутиена й и Ариа веднага усети, че му се иска още нещо. Тя леко се отдръпна назад.

— Не може. Родителите ти са долу.

Ноъл простена.

— И какво от това?

— Перверзник. — Тя го плесна игриво, но сърцето й също се сви от копнеж. Още едно нещо се беше променило; след като отново се сдобриха, двамата за пръв път спаха заедно. Беше се случило само преди няколко дни, в спалнята на Ноъл, през един дъждовен следобед, и беше точно такова, на каквото се беше надявала Ариа — нежно, бавно, невероятно. Шепнеха си колко се обичат, а след това Ноъл й каза, че е било невероятно. Ариа се радваше, че бяха изчакали.

Причината да го направят беше най-правилната — любовта.

Ноъл се облегна назад на лакти и я погледна.

— Нека не позволяваме на никой друг да застане отново между нас. Нито Клаудия, нито Езра, никой.

— Съгласна. — Ариа потърка ръката му.

— Сериозно говоря. — Ноъл седна по-изправено и я погледна в очите. — Искам да сме напълно откровени един с друг. Повече никакви тайни. Затова родителите ми са още заедно — не крият нищо един от друг. Искам и с нас да е така.

Ариа примигна учестено. Как щеше да реагира той, ако му разкажеше какво бе направила в Исландия миналото лято? Как щеше да реагира, ако му разкажеше как заедно със старите си приятелки бе бутнала от покрива в Ямайка момичето, което смятаха за Истинската Али, и което по-късно се оказа съвсем невинна девойка на име Табита Кларк? Какво щеше да каже за Новия А., анонимният изпращач на есемеси, който тормозеше Ариа и приятелките й е най-мрачните им тайни?

А кой беше новият А.? Някогашната приятелка на Спенсър, Келси Пиърс, беше идеалният кандидат — тя бе прекарала пролетната ваканция в Ямайка, а миналото лято Спенсър я беше натопила за притежаване на наркотици. Но когато те се сблъскаха с Келси в психиатричната клиника „Убежището в Адисън-Стивънс“, тя изглеждаше искрена в твърденията си, че не знае нищо за Табита или А.

След това се появи и краткото посвещение на пейката, която бяха видели пред болницата. „Почивай в мир, Табита Кларк“, пишеше в него, а след това бяха изредени периодите, които Табита бе прекарвала като пациентка в Убежището. Те съвпадаха с времето, когато Истинската Али бе живяла там — очевидно Табита и Истинската Али се бяха познавали.

— Ехо? Ариа?

Ноъл я гледаше с любопитство.

— Някак си се изключи. Всичко ли е наред?

— Разбира се — излъга тя. — Аз… просто си мислех какъв невероятен човек си. Напълно подкрепям идеята ти винаги да сме откровени един е друг.

Устните на Ноъл се разтегнаха в усмивка. Той повдигна високо кутийката си със спрайт.

— Страхотно. Значи никакви тайни повече?

— Никакви тайни повече. — Ариа също вдигна спрайта си и двамата се чукнаха точно както бяха направили семейство Кан в трапезарията. — Началото е поставено. — Добре, но „началото е поставено“ прозвуча малко като измама. Все пак ужасните престъпления на Ариа бяха извършени в миналото и трябваше да си останат там — завинаги.