Sara Shepard - Потрес

По бузата на Емили потрепна едно мускулче. Ариа се протегна под масата и я улови за ръката, сякаш искаше да каже: Ако искаш веднага да избягаме оттук, с теб съм. Вместо това Емили си пое дълбоко дъх.

— Ами да. Намерих една приятна двойка, която живее в предградията, недалеч от мен.

Гейл клюмна.

— И аз така реших. Наскоро загубих детето си и се чувствам ужасно. Двамата със съпруга ми искахме да си направим бебе и преминах през безброй процедури ин витро, похарчих хиляди долари, но безуспешно.

— Сигурно ти е било много трудно — каза Емили и лицето й омекна.

Очите на Гейл се напълниха със сълзи.

— Толкова силно искам да имам бебе. Ти изглеждаш красива, умна и уравновесена девойка. За мен щеше да е чест да отгледам детето ти, но предполагам, че не ми е писано. — Тя наведе глава.

— Боже, ако знаех — промърмори Емили, като си играеше с вилицата. — Наистина съжалявам.

— Сигурна ли си, че няма да промениш мнението си? — Гейл повиши глас. — Няма да съжаляваш. Двамата със съпруга ми сме добре обезпечени и ще те възнаградим богато.

В главата на Ариа звъннаха безброй аларми. Тази жена наистина ли възнамеряваше да плати на Емили за детето й?

Но Емили не изглеждаше ужасена. Тя протегна ръка към чашата с вода, отпи една глътка и кимна на Гейл да продължи.

— Ще му осигурим всякакви привилегии — каза Гейл. — Частни училища. Всякакви уроци. Невероятни пътувания по цял свят. Каквото ти хрумне.

Ариа огледа останалите хора в кафенето, изненадана, че никой не е чул предложението й. Това не беше ли незаконно?

Тогава Гейл остави една двайсетдоларова банкнота на масата и се изправи.

— Помисли си, Хедър. Ще ти се обадя след няколко дни, или ако искаш, ти ми се обади. — Тя подаде на Емили визитната си картичка. Миг по-късно вече излизаше от кафенето, помахвайки с ръка на оплешивяващия собственик зад бара, сякаш не беше предложила току-що да купи бебето на една непозната.

Веднага щом Гейл се изгуби по тротоара, Ариа изпусна шумно дъха си.

— Ще извикаш ли полиция, или аз да го направя?

Емили изглеждаше изненадана.

— Какво?

Ариа впери поглед в нея.

— Да не си надрусана? Тя току-що ти предложи пари, за да купи бебето ти.

Емили взе една палачинка.

— Ужасно ми е жал за нея. Очевидно наистина иска да има дете. Изглежда толкова тъжна.

— Нима повярва на сълзливата й история? — Ариа поклати глава. Емили винаги се бе проявявала като най-чувствителната в групата им, момичето, което спасяваше малки птички, избутани твърде рано от гнездото им, или се опитваше да възпира Али, когато тя се отнасяше прекалено лошо с някого.

— Ем, нормалните хора не отиват в кафенета, за да предлагат на непознати тийнейджърки да им купят неродените бебета. Дори хора, които отчаяно искат деца. Тази жена определено не е в ред.

Но Емили гледаше замислено към корема си и като че ли не чуваше нито една дума от онова, което й казваше Ариа.

— Няма ли да е хубаво, ако имаш всичко, което ти се прииска? Екзотични пътувания? Фантастични летни лагери? Животът на детето ще бъде невероятен.

— Парите не са всичко, знаеш — отбеляза Ариа. — Виж Спенсър. Тя има всичко, което иска, а семейството й е пълна каша. Можеш ли честно да кажеш, че тази жена ще бъде любяща майка?

— Възможно е — отвърна Емили със съчувствено изражение на лицето. — Дори не я познаваме.

— Точно така! — Ариа удари е вилицата по масата, за да подчертае думите си. — На мен много ми харесва първото семейство, което избра, Ем. Трябва да ги опознаеш. Ненапразно си ги избрала.

— Но те и двамата са учители — възрази Емили. — Никой от тях не печели много пари.

— Откога това има значение за теб?

— Откакто забременях! — Бузите на Емили пламнаха. Тя го каза толкова силно, че двама клиенти вдигнаха изненадано глави, след което смутено продължиха да се хранят.

Ариа продължи да я уговаря, изброявайки причина след причина защо Емили не трябва да обръща внимание на Гейл, но приятелката й я гледаше с упорито изражение на лицето. Затова тя не се изненада, когато няколко дни по-късно Емили й каза, че е приела предложението на Гейл. Не се изненада и когато няколко седмици по-късно Емили й се обади с паникьосан глас, за да й съобщи, че е променила решението си и Ариа трябва да й помогне да се измъкне от кашата, която е забъркала.

— Ризотото ти стана на желе!

Мадам Ришо се беше надвесила над Ариа и надничаше в тенджерата й с отвратена физиономия. Оризът наистина се беше превърнал в гъста каша. Тя се опита да я разбърка с дървената лъжица, но пюрето не помръдваше.

Мадам Ришо поклати шава и отмина, мърморейки.

Целият курс се подсмихваше и хвърляше погледи към Ариа.

Ноъл я погледна с любопитство.

— Сигурна ли си, че всичко е наред? — попита той.

Ариа усети как главата й натежава. Запита се дали да не каже на Ноъл за бременността на Емили и случилото се след това… може би дори за А. Та нали двойките си казват всичко.

Нали би трябвало да си вярват?

Но пред очите й отново премина образът на господин Кан, облечен в рокля. Тя изправи рамене и се усмихна извинително на Ноъл.

— Извинявай. Мислех си какво да облека за неделния бенефис на бащата на Хана. Смяташ ли, че трябва да си купувам нещо ново?

Ноъл я погледна озадачено, после сви рамене и я прегърна през раменете.

— Каквото и да облечеш, ще изглеждаш фантастично.

Ариа се сгуши в него, усещайки вътрешностите си също толкова разкашкани и непривлекателни като ризотото, което току-що беше опропастила. Дотук с пакта за откровеността. С крайчето на окото си тя зърна някакъв светъл проблясък край прозореца. Това не беше ли… руса коса? Но когато се отдръпна от Ноъл и се вгледа по-внимателно, проблясъкът беше изчезнал.