Жената също я забеляза и млъкна по средата на изречението.

— О! — възкликна тя и лицето й пребледня.

Емили усети горчивина в устата си и жлъчка опари гърлото й. Това беше Гейл.

Господин Мерин забеляза странните погледи, които двете си размениха, и се прокашля.

— Ъ-ъ-ъ… Емили, това е госпожа Ригс, една от най-големите ми спонсорки. Двамата със съпруга й наскоро се преместиха в района от Ню Джърси. Госпожо Ригс, това е приятелката на дъщеря ми, Емили.

Гейл отметна кичур руса коса от очите си.

— Мислех, че се казваш Хедър — каза тя със сдържан, леденостуден глас.

Всички очи бяха вперени в нея. Хана рязко се обърна и се втренчи в приятелката си. Като че ли минаха десет години, преди Емили да отговори.

— Ами, сигурно ме бъркате с някого — избъбри тя. След това, неспособна да остане тук и секунда повече, се обърна рязко и побягна с всички сили към най-близката врата, която водеше към склада. Затвори я зад себе си и се облегна на стената с пулсираща глава.

И като по поръчка телефонът й изпиука. Емили го измъкна с разтуптяно сърце. На екрана пишеше „Имате ново съобщение“.

Здрасти, мамче. Май е време за номер!

А.

9.

И в ада няма по-голям гняв от този на богатата жена!

Когато господин Мерин се качи на подиума и се усмихна на обожаващата го тълпа, Спенсър излетя през задната врата на банкетната зала, озовавайки се на малкия паркинг. Само няколко места бяха заети от очукани пикапи и компактни автомобили. В дъното на паркинга, до един зелен контейнер за отпадъци, пълен с празни картонени кутии, Емили подскачаше от крак на крак, сякаш роклята й се бе подпалила.

Вратата отново се отвори и навън излязоха Ариа и Хана.

И двете държаха в ръце телефоните си и изглеждаха смутени. Няколко минути по-рано Емили им беше изпратила шифровани съобщения, в които им казваше, че трябва да поговорят и че ще ги чака тук. Спенсър изпрати отговор, в който питаше не могат ли да поговорят вътре — все пак беше доста студено, — но Емили беше върнала едно голямо НЕ!

— Ем? — извика Ариа, слизайки по разнебитената метална стълба. — Добре ли си?

— Баща ми ще се чуди къде съм. — Хана се държеше здраво за парапета и стъпваше предпазливо на високите си токове. — Какво има?

Щом се приближиха до нея, Емили им показа телефона си.

— Току-що получих това.

Момичетата прочетоха съобщението на екрана. Когато Спенсър погледна думите, стомахът й се сви.

— Чакай малко, А. знае за бебето?

Емили кимна с ужасено изражение на лицето.

— Но как е възможно? И защо не го е споменавал досега? — попита Спенсър. Тя все още не можеше да повярва, че Емили е родила дете. Малко преди да завършат предишната година Емили изглеждаше — и се държеше — съвсем нормално, все едно нищо не я притеснява. Но някъде по средата на юли, малко след сблъсъка на Спенсър с полицията за притежанието на „Лесно шест“, Емили й се беше обадила и с паника в гласа й беше съобщила, че е бременна. Първоначално Спенсър реши, че приятелката й се шегува. Но това изобщо не беше смешно.

— Не знам — отвърна сълзливо Емили. — Може би защото А. знае всичко. Някой друг получи ли съобщение?

Спенсър вдигна треперещата си ръка.

— Всъщност аз. Снощи. Смятах тази вечер да ви кажа.

Тя изкара съобщението на екрана си и останалите се скупчиха около нея.

„Смяташ ли, че новите ти приятели от университета ще те приемат в своя гурме клуб, ако познаваха афинитета ти към убийствата?“

Докато Спенсър го четеше, сърцето й заблъска в гърдите. Предишната нощ почти не беше спала, прехвърляйки през ума си възможностите за това кой може да е А.

— Как може А. да знае и за Табита, и за бебето? — прошепна Емили.

Хана рязко издиша и дъхът й образува кълбета пара в студения въздух.

— По същия начин, както знае всичко останало.

— Доста хора те видяха. — Спенсър потрепери в тънкото сако, което бе избрала да облече. — Цяло лято прекара във Филаделфия. А. също може да е бил там. Сигурно така е разбрал за мен и Келси.

Емили крачеше напред-назад по очертанията на мястото за паркиране.

— Знаете колко грамадна бях станала. Не приличах на момичето от корицата на списание „Пийпъл“. Но предполагам, че някой би могъл да се досети. — Тя наклони главата си назад и се загледа в клоните на дървото, надвиснали над главите им.

— Тук не става въпрос за кой да е — отбеляза Ариа. — Трябва да е човек, който ни познава. Някой, когото не сме преценили правилно.

— Но кой? — извика Хана.

Емили спря да крачи.

— Всички знаете според мен кой е А.

Спенсър изстена.

— Не казвай Али, Ем.

— Защо не? — Гласът на Емили потрепери. — Двете с Табита са били заедно в Убежището. Али е можела да разбере, че сме убили Табита. Може би иска да си отмъсти и за това, в допълнение към всичко останало, което й причинихме.

Спенсър въздъхна. Не можеше да повярва, че Емили продължава да смята Али за жива.

— И какво, като Али и Табита са били по едно и също време в Убежището? Това не доказва нищо. И за последен път ти повтарям, че макар останките на Али да не бяха открити в развалините, ние всички я видяхме в къщата точно преди тя да се взриви.

По лицето на Емили премина сянка.

— Но кой, освен Али, би могъл да ни преследва навсякъде и да дебне всяка наша крачка? — каза тя, забила поглед в обувките си. — Освен това няма да повярвате кой още е тук — Гейл. Ами ако А. се кани да й каже какво съм направила с бебето? Ами ако Гейл разкаже на всички за мен?

— Чакай малко. — Хана сбърчи вежди. — Гейл, жената, която искаше бебето, е вътре?

Емили кимна.

— Това е жената, с която ме запозна баща ти. Госпожа Ригс.

— Значи затова те нарече Хедър. — Хана затвори очи. — Гейл обеща много пари на баща ми за кампанията му.

— Е, не е ли това едно невероятно съвпадение — обади се Спенсър със саркастичен тон.

Ариа прочисти гърлото си.

— Може би изобщо не е съвпадение. — Всички се обърнаха към нея. Ариа погледна Емили. — Да видим дали съм разбрала правилно. Току-що си видяла жената, на която си обещала бебето, същата, която накрая прецака, така ли?

— Трябваше да я прецакам — прекъсна я Емили с измъчено лице. — Трябваше да направя онова, което бе добро за бебето!

— Знам, знам. — Ариа нетърпеливо махна с ръка. — Просто ме изслушай, става ли? Ужасно се притесняваше да не би да те открие. И каза, че Гейл е луда. Нали затова не поиска да й дадеш бебето?

Емили сбърчи нос.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Не е ли очевидно? — възкликна Ариа. — Видяла си Гейл вътре. А секунда по-късно получаваш съобщение от А., свързано с бебето. Гейл е А.! Може би е разбрала какво си направила — какво направихме всички ние! И сега иска да ни отмъсти за това, че ти помогнахме да скриеш бебето!

Емили потръпна.

— В това няма смисъл. Как е разбрала за проблема с наркотиците на Спенсър? Откъде знае какво се случи в Ямайка?

— Може би има връзки в Пен и Ямайка — отвърна Ариа.

— Тя е много богата. Може да е наела частен детектив. Кой знае.

— Но какво иска от нас? — попита Хана.

Всички се замислиха за миг.

— Може би иска да узнае къде е бебето — предположи Ариа.

— Или може би просто иска да те нарани така, както ти си наранила нея — рече Спенсър и потрепери. — Помниш ли всички онези съобщения, които остави в гласовата ти поща, Ем? Приличаше на луда. — Тя затвори очи и си спомни дращещия глас на жената, който се чуваше от малкия говорител на клетъчния телефон. „Ще те намеря — гласеше последното съобщение. — Ще открия теб и бебето, и тогава ще съжаляваш.“

Гласът на Том Мерин прогърмя през микрофона в залата. Хана погледна към вратата.

— Какво искаше да кажеш с това, че може би не е съвпадение, че Гейл е най-големият спонсор на баща ми?

— Помисли си само. — Ариа завъртя около пръста едната от обидите си. — Ако Гейл е А., може да се е включила в кампанията на баща ти, за да бъде по-близо до нас. Може би това е част от плана й.

Хана стисна силно очи.

— Татко каза, че парите й са от изключително значение за кампанията. Ако по някаква причина ги изтегли, той може да не намери средства да излъчва рекламите из целия щат.

— Може би това също е част от плана на А. — допусна сериозно Спенсър.

— Момичета, чувате ли се какви ги говорите? — рече раздразнено Емили. — Няма начин Гейл да е А. Да, ужасно е, че се натъкнах на нея. Да, не знам какво ще правя сега, след като тя ме видя. Но ние трябва да мислим какво ще стане, ако А. се свърже с Гейл, а не че А. е Гейл.

— Мисля, че трябва да съберем повече факти — каза Спенсър. — Сигурно има начин да докажем дали Гейл е, или не е А. Ако тя е най-големият спонсор на баща ти, Хана, може би ще успееш да поразучиш повече за нея?