Гостите оправдаха очакванията й. Освен Уил, единствените й познати бяха Скот, Ашли и Кейси и никой от тях не остана особено очарован да я види. Не че имаше значение. Щом заеха местата си, всички, вероятно с изключение на Уил, впериха погледи към мястото, откъдето щеше да се появи Мегън. Застанал край подиума, Уил не отлепяше очи от Рони.

Искаше й се да остане възможно най-незабележима, затова избра място на предпоследния ред и далеч от алеята. Засега не забелязваше Сюзън, която навярно се въртеше край Мегън. Молеше се майката на Уил да я види едва след церемонията. Ако странеше от центъра на събитията, Сюзън може би нямаше да я забележи и тогава. Това обаче едва ли беше възможно, понеже Уил щеше да дойде при нея.

— Извинете — каза й някой.

Рони вдигна поглед към възрастен мъж и съпругата му, които се опитваха да минат пред нея към празните столове в далечния край на редицата.

— По-лесно е да се преместя — предложи тя.

— Няма ли да ви затрудним?

— Никак — отвърна Рони и седна на последния свободен стол. Лицето на мъжа й се стори някак познато. Замисли се дали не го е виждала в аквариума, но отхвърли предположението.

Догадките й прекъсна струнен квартет, който засвири „Сватбения марш“. Рони и останалите гости извърнаха очи към къщата. Всички ахнаха, когато Мегън се появи на верандата. Заслиза към баща си, който я очакваше пред стълбището. Рони заключи, че за пръв път вижда толкова красива младоженка.

Очарована от Мегън, тя не забеляза, че възрастният мъж редом сякаш е по-заинтригуван от нея, а не от сестрата на Уил.



Церемонията беше елегантна, ала изненадващо съкровена. Пасторът прочете откъс от Библията, а Мегън и Даниъл — клетвата, която бяха написали заедно. Обещаха си търпение в миговете, когато е трудно да го запазиш, и честност, когато предпочиташ да излъжеш. Всеки посвоему призна, че истинската отдаденост се доказва с времето.

Когато си разменяха пръстените, Рони оцени избора им да проведат сватбата на открито. Беше по-нетрадиционна от църковните церемонии, на които беше присъствала, ала все пак тържествена и съвършена до последния детайл.

Разбра и колко прав беше Уил, че Мегън ще й допадне. Другите младоженки, които бе виждала, се опитваха всячески да остават в центъра на вниманието или пък се притесняваха, когато сценарият се обърка. Мегън обаче очевидно се забавляваше искрено. Когато баща й я поведе по алеята, тя смигна на неколцина приятели и спря да прегърне баба си. Един малчуган — мила малка буболечка в смокинг — тръгна да поднесе пръстените, но спря по средата на алеята и се сгуши в скута на майка си. Мегън обаче се разсмя весело, разведрявайки мимолетното напрежение.

После тя отдели повече време на гостите си, вместо на лъскавите сватбени снимки. Рони си помисли, че сестрата на Уил е или невероятно самоуверена, или напълно непосветена в усилията на майка си да изглади и най-дребния детайл от церемонията. Дори отстрани тя разбираше, че Мегън нарушава подготвения от Сюзън сценарий.

— Дължиш ми един танц — прошепна й Уил.

Обърна се и отново се смая колко красив изглежда.

— Не мисля, че това влизаше в сделката — отвърна тя. — Каза, че просто искаш да присъствам на сватбата.

— Какво? Не искаш да танцуваш с мен?

— Не чувам музика.

— По-късно ще има.

— Аха — рече Рони. — В такъв случай ще си помисля. Не трябваше ли да позираш за снимки?

— Няколко часа все това правя. Дадох си почивка.

— Заболяха те скулите да се усмихваш?

— Нещо такова. О, забравих да ти кажа, че ще вечеряш на маса шестнадесет със Скот, Ашли и Кейси.

Ухаа.

— Страхотно — отвърна Рони.

— Няма да е чак толкова зле — усмихна се Уил. — Те ще се държат прилично. Иначе майка ми ще им откъсне главите.

Дойде ред на Рони да се засмее.

— Предай на майка си, че се е справила блестящо с организацията. Чудесно е.

— Непременно — обеща Уил и продължи да се взира в нея, докато по мегафона не извикаха името му. Обърнаха се и на Рони й се стори, че Мегън изглежда леко изненадана от отсъствието му.

— Трябва да се връщам — каза Уил. — Но на вечерята ще се видим пак. И не забравяй за танца.

За кой ли път Рони си помисли колко неустоимо изглежда той.

— Предупреждавам те, че краката вече ме болят.

Той положи длан върху сърцето си.

— Обещавам да не ти се подигравам, ако куцаш.

— О, покорно благодаря.

Той се наведе и я целуна.

— Споменах ли колко красива изглеждаш тази вечер?

Тя се усмихна, вкусвайки допира на устните му върху своите.

— Не. От двадесет минути не си. Върви сега. Чакат те, а не искам да си навличаш неприятности.

Той я целуна отново и се присъедини към роднините на младоженците. Обзета от задоволство, Рони се обърна и забеляза как възрастният мъж, на когото бе отстъпила място, я наблюдава съсредоточено.



По време на вечерята Скот, Ашли и Кейси не си правеха труда да я включват в разговора, но Рони откри, че това изобщо не я смущава. Не беше в настроение да говори с тях, нито пък беше гладна. Хапна няколко залъка, извини се и се отправи към верандата. Оттам се откриваше панорамна гледка към празнично украсената градина, която в тъмното изглеждаше още по-очарователна. Шатрите излъчваха мека светлина под сребристото сияние на луната. Разговорите се сливаха с музиката и Рони се почуди как ли би прекарала тази нощ, ако си беше у дома в Ню Йорк. Напоследък се обаждаше все по-рядко на Кейла. Макар все още да я смяташе за приятелка, осъзна, че тамошният свят никак не й липсва. От седмици не й бе хрумвало да отиде на клуб и когато Кейла й разказваше за поредното „най-прекрасно“ момче, с което се е запознала, мислите на Рони отлитаха към Уил. Знаеше, че новият познайник на Кейла не можеше да се сравнява с него.

Не споделяше много с нея. Осведоми я, че с Уил са все още заедно, но споменеше ли как прекарват дните — разходки по плажа, риболов — усещаше, че Кейла е на съвсем друга вълна. Не успяваше да осъзнае колко щастлива е Рони просто да усеща присъствието на Уил. Рони се питаше как ли ще се разбират двете, когато се върне в Ню Йорк. Тук се беше променила много, докато приятелката й явно си оставаше същата. Рони усещаше, че интересът й към клубовете се е изпарил напълно. Всъщност се чудеше с какво изобщо са я привличали — музиката беше прекалено шумна, а младежите си търсеха момиче за една нощ. Ако преживяването наистина беше толкова вълнуващо, защо всички пиеха и взимаха наркотици с надеждата да го направят по-забавно? Не звучеше логично. До слуха й долетя грохотът на океанските вълни и Рони осъзна, че винаги е знаела истината.

Искаше да поправи и отношенията с майка си. Благодарение на баща си бе научила, че с родителите може да се общува нормално. Макар да не се залъгваше, че Ким се доверява като него, разбираше колко им вреди непрекъснатото напрежение. Ако опиташе да разговаря с майка си, както говореше с баща си, отношенията им навярно щяха да се уталожат.

Странно, колко се променя човек, когато забави ритъм.

— Наясно си, че наближава краят, нали? — дочу някой да я пита.

Потънала в мисли, не бе забелязала Ашли, но разпозна гласа й.

— Моля? — обърна се Рони бавно към блондинката.

— Искам да кажа, че се радвам, задето Уил те покани на сватбата. Позабавлявай се, понеже не остава много. Той заминава след няколко седмици. Мислила ли си за това?

— Не смятам, че е твоя работа — прекъсна я Рони.

— Дори да кроите планове да продължите да се виждате, смяташ ли, че майката на Уил ще те приеме? — продължи Ашли. — Мегън се сгодява на два пъти, но тя й отпъди кандидатите. И с теб ще постъпи така, независимо дали ти харесва или не. Дори и да не изляза права обаче, ти ще си тръгнеш, той ще си тръгне и всичко ще приключи.

Рони застина, омерзена, че Ашли изрича гласно най-мрачните й опасения. Ала това момиче вече й беше дошло до гуша.

— Виж какво, Ашли — подхвана Рони и пристъпи към нея. — Слушай внимателно, за да ти стане ясно — пристъпи още по-напред, докато лицата им почти се допряха. — Писна ми от глупостите ти, така че престани да ме заговаряш. Опиташ ли пак, ще избия белосаните зъби от устата ти. Схвана ли?

Изражението й явно убеди Ашли, че говори сериозно. Тя се обърна бързо и безмълвно се оттегли в безопасност под шатрата.



По-късно, застанала на кея зад къщата, Рони изпитваше задоволство, че най-сетне е затворила устата на Ашли. Думите на злобната блондинка обаче я жегнаха дълбоко. Уил заминаваше за „Вандербилт“ след две седмици, а тя щеше да си тръгне малко след него. Не знаеше какво ще стане с тях. Само едно беше сигурно — всичко щеше да се промени.

И как иначе? Ежедневните срещи поддържаха връзката им досега, а колкото и да се стараеше, Рони не успяваше да си представи как ще общуват по телефона или с писма. Е, имаше и други варианти, естествено — видеокамерата на компютъра й например — но те ни най-малко не можеха да се сравняват със сегашните.

Което означаваше… какво?

Зад нея тържеството беше в разгара си. Махнаха столовете от временната площадка и тя се превърна в дансинг. От кея Рони усмихнато проследи как Уил танцува поне два пъти с шестгодишната шаферка и веднъж със сестра си. Няколко минути след разпрата с Ашли видя как Мегън и Даниъл разрязват сватбената торта. Музикантите засвириха отново. Том покани на танц Мегън. После младоженката хвърли сватбения букет, а крясъкът на младата жена, която го хвана, сигурно се разнесе над всички околни къщи.

— Ето те и теб! — прекъсна съзерцанието й Уил и се спусна по алеята към нея. — Търсих те навсякъде. Време е за танца.

Тя го проследи с поглед как приближава, опитвайки си да си представи как биха се чувствали на нейно място момичетата, които щеше да срещне в колежа. Вероятно онемели като нея.

Уил прескочи последните няколко стъпала. Рони отклони очи. Да наблюдава водите й беше по-лесно, отколкото да срещне погледа му.