Думите му явно я зарадваха. Разхождаха се по плажа, слънцето залязваше и си личеше, че Рони се чувства по-спокойна. Хванаха и пуснаха обратно във водата още три риби, после обядваха на открито в Уилмингтън. От ресторанта река Кейп Фиър се виждаше като на длан. Уил посочи останките от бойния кораб „Норт Карълайна“, сражавал се през Втората световна война. Докато Рони го изучаваше внимателно, той си мислеше колко лесно се разбират с нея. За разлика от другите му познати момичета тя не играеше глупави игрички и казваше, каквото мисли. Свежото й чувство за хумор му допадаше, дори когато бе насочено срещу него. Всъщност всичко у нея му харесваше.

Когато наближиха къщата й, Рони изтича напред да нагледа гнездото на костенурките, скътано в подножието на дюната. Спря пред клетката от телена мрежа, забита дълбоко в земята. Когато Уил приближи, тя го изгледа колебливо.

— Това ще ги опази ли от миещата мечка?

— Така твърдят.

Рони я разгледа изпитателно.

— А как излизат костенурките? Не могат да се промъкнат през дупките, нали?

Уил поклати глава.

— Доброволци от аквариума махат клетката, когато дойде време костенурките да се излюпят.

— Как разбират, че е дошло време?

— Учените са установили, че яйцата се излюпват след около шестдесет дни. Зависи обаче от времето. Колкото по-горещо е лятото, толкова по-бързо се развиват. Да не забравяме, че това не е единственото гнездо край брега. Не е и първото. Появяват ли се на бял свят костенурките в първото, останалите се излюпват след около седмица.

— Виждал ли си как става?

— Четири пъти — кимна Уил.

— И как е?

— Всъщност настъпва голям хаос. Наближи ли моментът, махаме клетката, прокопаваме плитък ров от гнездото към водата. Трябва да е достатъчно дълбок, та костенурките да не се отклонят. Първо се раздвижват едно-две яйца и сякаш дават сигнал. Преди да се усетиш, гнездото заприличва на разбунен кошер. Костенурките се катерят една върху друга, измъкват се от дупката и се втурват в индийска нишка към водата. Удивителна гледка!

Усети, че Рони се опитва да си представи живо картината. После забеляза, че баща й се появи на задната веранда. Тя му помаха.

Уил посочи къщата.

— Това е баща ти, нали? — попита той.

— Да.

— Не искаш ли да ме представиш?

— Не.

— Обещавам да се държа както подобава.

— Звучи обнадеждаващо.

— Защо тогава не ни запознаеш?

— Защото и ти не си ме запознал в твоите родители.

— Че защо ти е да ги познаваш?

— Именно! — отвърна Рони.

— Не съм убеден, че схващам.

— Но твърдиш, че си чел Толстой?

Уил съвсем се обърка. Рони закрачи бавно към брега. Той я настигна с няколко широки крачки.

— Не си много лесна за разгадаване.

— И?

— Нищо. Просто го отбелязвам за протокола.

Тя се усмихна замислено и се взря към хоризонта. В далечината към пристанището плаваше риболовен кораб.

— Искам да съм тук, когато настъпи моментът.

— Кой момент?

— Да се излюпят костенурките. За какво помисли, че говоря?

Уил поклати глава.

— А, пак на тази тема се връщаме значи. Е, добре. Кога се връщаш в Ню Йорк?

— В края на август.

— Има шанс. Ще се молим за дълго и горещо лято.

— Началото е многообещаващо. Вир-вода съм.

— Защото носиш черно. И джинси.

— Не знаех, че цял ден ще съм навън.

— Иначе щеше да си сложиш бански, нали?

— Не мисля — отвърна Рони.

— Не обичаш да носиш бански?

— Разбира се, че обичам.

— Ала не покрай мен.

Рони отметна глава.

— Просто не днес.

— Ами ако обещая да те заведа пак за риба?

— Не става.

— На лов за патици?

Рони се закова на място.

— Кажи ми, че не убиваш патици — каза неодобрително.

Уил не отговори.

— Сладки пухкави създания, полетели към езерцето си, които не причиняват зло никому? И ти ги прострелваш в небето?

Уил се замисли.

— Само през зимата.

— Когато бях малка, любимата ми плюшена играчка беше пате. Имах тапети с патенца. И хамстер на име Дъфи. Обожавам патенца.

— И аз — съгласи се Уил.

Тя не си направи труда да прикрие скептицизма си. Той започна да брои на пръсти:

— Обожавам ги пържени, печени, варени, със сладко-кисел сос…

Рони го бутна. Уил се олюля.

— Ужасно!

— Забавно!

— Ама че подлец!

— Само понякога — отвърна Уил и махна към къщата. — Ако не ти се прибира, защо не дойдеш с мен?

— Къде? Да ми покажеш още начини как се убиват животинки?

— Ще играя волейбол. Искам да дойдеш. Ще бъде по-весело.

— Понеже пак ще ме полееш с нещо?

— Само ако си купиш сода.

Рони се позамисли, после закрачи към кея редом с него. Той я смушка с лакът. Тя му върна жеста.

— Струва ми се, че имаш проблеми.

— Какви?

— Като начало — проявяваш се като зъл убиец на патета.

Той се засмя, после улови погледа й. Тя сведе очи към пясъка, след това ги насочи към брега и накрая — към него. Поклати глава, неспособна да сдържи усмивката. Сякаш се питаше какво се случва помежду им. И се наслаждаваше на всеки миг.

14.

Рони

Ако не беше толкова привлекателен, нищо нямаше да е същото. Рони наблюдаваше как Уил и Скот тичат из корта и мислеше за всичко, което я беше довело дотук. Наистина ли лови риба днес следобед? А в осем сутринта видя как ранена костенурка плува из аквариума?

Поклати глава и се помъчи да откъсне очи от стройното тяло на Уил и изваяните му мускули, които изпъкваха, щом се втурнеше след топката. Веднага привличаха погледа, понеже не носеше блуза.

Може би все пак лятото няма да е толкова ужасно.

Е, същото си беше помислила и след срещата с Блейз, а събитията я опровергаха.

Уил не беше точно нейният тип, но докато го гледаше, започна да се пита дали това е чак толкова лошо. Досега не бе имала особен късмет с избора на момчета. Рик беше ярък пример. Уил несъмнено беше по-умен от всички, с които беше излизала, нещо повече — живееше пълноценно. Работеше, помагаше като доброволец в аквариума, беше добър спортист, дори се разбираше с родителите и сестра си. И макар да се държеше добре, не беше безхарактерен. Нито веднъж не се огъна пред предизвикателствата й и това определено й се понрави.

Притесняваше я само едно — не разбираше защо я харесва. Беше съвсем различна от момичетата, с които го бе видяла в нощта на карнавала. Честно казано, не знаеше дори дали ще поиска да се срещнат пак. Уил изтича към линията за сервис. Погледна към нея и очевидно остана доволен, че е дошла. Придвижи се плавно по пясъка, подготви се за началния удар и даде някакъв сигнал на Скот, който играеше, сякаш животът му зависи от изхода на играта. Щом Скот се обърна към мрежата, Уил извъртя очи да й покаже, че намира амбицията на приятеля си за малко прекалена. „Просто си играем“, сякаш й каза топло. Подхвърли топката във въздуха и я удари силно, после се втурна към единия край на корта да отбие атаката. Гмурна се за топката, вдигайки пелена от пясък, и Рони се зачуди дали жестът му преди малко не е бил илюзия. Топката обаче отлетя прекалено високо и Скот вдигна ядосано ръце, изпепелявайки го с поглед. Уил не му обърна никакво внимание. Смигна на Рони и се подготви за следващия удар.

— Ти и Уил, а?

Вперила хипнотизирано очи в Уил, Рони не бе забелязала, че някой е седнал до нея. Обърна се и позна блондинката, която беше видяла със Скот и Уил в нощта на фестивала.

— Моля?

Русото момиче прокара ръка през косата си и се усмихна, показвайки й всичките си съвършени зъби.

— Ти и Уил. Видях ви да се разхождате заедно.

— О! — отвърна Рони.

Инстинктът й подсказваше да не се впуска в подробности.

Дори да забеляза предпазливата й реакция, блондинката не го показа. Отметна глава с отработен жест и отново я ослепи с усмивка. „Определено използва избелващ препарат“, помисли си Рони.

— Казвам се Ашли. А ти?

— Аз съм Рони.

Ашли не отлепяше поглед от нея.

— И си дошла за ваканцията? — Рони я стрелна с очи и тя се усмихна пак. — Щях да те познавам, ако беше оттук. С Уил се знаем от деца.

— Аха — каза Рони, стараейки се гласът й да прозвучи небрежно.

— Той ти разля содата, нали? Доколкото го познавам, сигурно го е направил нарочно.

— Какво? — примигна Рони.

— Не за пръв го прави. И нека позная. Заведе те за риба, нали? На малкия кей от другата страна на острова?

Този път Рони не успя да прикрие изненадата си.

— Винаги така започва с момичетата. Е, или пък ги води в аквариума.

Рони я изгледа невярващо. Светът около нея сякаш внезапно се стесни.

— Какво намекваш? — попита тя с хриплив глас, изгубила самообладание.

Ашли уви с ръце коленете си.

— Ново момиче — ново завоевание. Не му се сърди — каза тя. — Такъв си е. Природа.

Рони усети как лицето й побледнява. Повтаряше си, че не бива да я слуша, не бива да й вярва, че Уил не е такъв. Ала думите отекваха в съзнанието й…

„Нека позная. Заведе те за риба, нали?“

„Или пък ги води в аквариума…“

Наистина ли беше сгрешила? Май преценяваше погрешно всички тук. Логично може би — нали и без това не искаше да идва? Пое си дълбоко дъх и забелязва, че Ашли я изучава съсредоточено.

— Добре ли си? — попита блондинката и присви съвършено оформените си вежди. — Разстроих ли те?

— Добре съм.

— Изглеждаш така, сякаш ще припаднеш.

— Казах ти, че съм добре — сряза я Рони.

Ашли отвори уста и я затвори. Лицето й омекна.

— О, не. Не ми казвай, че си хлътнала.

„Ново момиче ново завоевание. Такъв си е…“

Думите кънтяха в главата й и не отговори. Ашли продължи невъзмутимо със съчувствен глас:

— Е, не е толкова страшно. Когато пожелае, той наистина е най-чаровното момче на света. Повярвай ми, изпитала съм го лично — кимна към тълпата. — И поне половината момичета тук.