- Тя ми каза, че е отишла при него, за да му каже за мен, но когато е пристигнала в замъка, го е видяла там с красива девойка.

Конър се наведе към нея и изрече, следващите думи с приглушен шепот сякаш и споделяше някаква тайна.

- Тя каза, че те са се целували.

После се изправи и изрецитира останалото, което неговата майка беше набивала в главата му стотици пъти.

- Каза, че тогава е разбрала, че всички любовни думи, които той й е казал са били лъжа. Че всички мъже са лъжци и нищожества и ако Господ е бил наистина милостив, съм щял да се родя момиче като нея, а не още един мъж, пратен да разбие сърцето й.

Сърцето на Маги се сви при тези думи, думи, които бяха изречени спокойно, с тихо примирение. Неспособна да стои права тя падна на колене и прегърна силно момчето. В първия миг то се сви и започна да се дърпа, но тя го притисна още по-силно към себе си и отказа да го пусне. Детето се нуждаеше от любов. Нуждаеше от прегръдка и тя нямаше да загуби нито минута повече, без да му я даде.

За нейна изненада, той колебливо я прегърна със слабичките си, малки ръце и положи глава на рамото й.

- Знаеш ли, Конър, Бог е милостив и е направил чудо като е позволил да се родиш момче.

Той не отговори нищо, но тя можеше да почувства горещите му сълзи, които мокреха врата й.

Маги притисна главата му към рамото си и го залюля в прегръдката си, като го държеше толкова здраво, колкото можеше.

В този миг разбра какво щеше да направи

на мястото на Айлийн. Никога нямаше позвволи Син да бъде изолиран или да бъде отведен от враговете на баща му. Не можеше да си представи и да остави това дете да страда дори още един ден.

Не знаеше как Брейдън ще реагира на съществуването на Конър, но беше наясно какво трябва да направи.

- Знаеш ли, Конър - прошепна тя докато го люлееше - ако не искаш да останеш с твоето семейство, заедно със снаха ми Кейт имаме малка ферма. Тя има две малки деца, момченце и момиченце. Мислех си, че те може да се нуждаят от братовчед, който да ги наглежда.

Той отдръпна глава назад, за да я погледне.

Тя се усмихна и приглади косата му, сложи ръка на нежната му буза, докато му обясняваше какво има предвид.

- Мислех си, че ако предпочиташ, можеш да дойдеш да живееш с нас.

Намръщеното му изражение се превърна в невярващо, после очите му заблестяха.

- Ще имам семейство? Маги кимна.

- Да. Това, което искаш да имаш, а също и майка, която те обича. Да не говорим, че тя прави и най-добрите торти от бъз, които някога си опитвал.

За първи път го видя да се усмихва. Очите й отново се насълзиха, тя се протегна и докосна дълбоките трапчинки, с което развали усмивката му.

- Обещавам, да бъда добро момче и да ям само толкова, колкото ми даваш. Никога няма да си искам допълнително.

- Можеш да ядеш толкова колкото си поискаш.

- Наистина ли? Тя кимна.

- Урааа! - извика той, после бързо се сви и сложи ръка на устата си, като я погледна колебливо. - Извинявай за това.

- Нямам нищо против шума - каза Маги — Израснала съм с шест момчета и те винаги се ритаха и крещяха.

Тя се изправи на крака и разбърка косата му с ръка.

- Ще чакаш тук, докато ти донеса нещо за ядене.

Недоверието отново се върна в очите му, но не каза нищо, когато го остави.

Хиляди емоции я връхлетяха, когато мина по стълбите и бързо започна да събира храна върху една табла, след като каза на слугите, че иска да се храни сама. Никой не я попита нищо.

Веднъж, след като Маги натрупа достатъчно храна, за да напълни стомахчето на Конър, тя се върна обратно при него, като проклинаше безчувствените му роднини на всяка крачка.

Защо ли майката на Конър не беше казала на Брейдън въпреки всичко?

Маги не знаеше със сигурност, но предполагаше, че Брейдън ще прибере с удоволствие детето. А дори да не го направеше, Локлан със сигурност щеше да го стори.

Не съди майка му, Маги, каза си тя - това Господ сам ще направи.

Но беше трудно да се примири. Всъщност в този момент, не знаеше кого повече иска да набие - майката на Конър или Брейдън. Оставяйки таблата настрана за момент, тя отвори вратата на стаята си и видя Конър да стои на леглото. Той скочи от него ужасен да не би тя да му се кара и когато видя храната в ръцете й, отново възкликна.

Маги остави поставката на малката масичка до огъня и гледаше щастливо как той тъпче в устата си печено телешко, моркови, грах, лук и ябълки.

След като приключи с яденето, тя го сложи в леглото и го остави да сънува по-добри дни.

Той заспа веднага след като затвори очи. Маги се заслуша в лекото му дишане докато приглаждаше косата му с ръка.

- О, Брейдън - прошепна тя, питайки се как ще му каже, че е баща.

От една страна, можеше да го убие заради това, че е оставил момчето, но от друга страна, осъзнаваше, че е нямало как да знае за съществуването на Конър. Бедната му майка сигурно е нямала идея как е трябвало да постъпи и това, че е видяла как Брейдън се целува с друга, вероятно я е озлобило. Ако Маги беше на мястото на тази жена, щеше да стигне до Брейдън и така да се спречка с него докато не почне да отстъпва назад.

Но такава беше тя, а не бедната жена, на която са разбили сърцето.

Изведнъж се разтрепери, когато се замисли за самата себе си. Какво щеше да стане, ако и тя е бременна?

Отговорът беше прост.

- Ще го обичам толкова много колкото обичам и баща му - прошепна тя. И наистина щеше.

Точно както обичаше тази малка част от Брейдън, която похъркваше тихо в леглото й.

Какъвто бащата, такъв и синът.

Навеждайки се към него, тя го целуна леко по челото.

- Сладки сънища, миличко.

Зави го със завивката и тръгна да намери баща му.

Брейдън стоеше сам в залата. Всички останали бяха отишли да спят, за да се подготвят за утрешния ден. Дори Син беше изчезнал изненадващо, карайки Брейдън да се чуди дали брат му най-накрая не е намерил някое шотландско девойче, което да му е по вкуса. Със сигурност имаше сред какво да избира. Това беше лошата страна, за първи път в живота си никоя от тях не го привличаше ни най-малко.

Брейдън изруга.

- Тя ме превърна в проклет евнух- промърмори той, докато допиваше последните глътки на ейла си.

После се сети за думите на Маги: предпочиташ греяно вино..."

Отново изруга и се облегна на гърба на пейката. Как го правеше? Как беше прокарала път до добре защитеното му сърце?

Отново и отново можеше да я почувства срещу себе си. Да чуе шепота й в ухото си докато гърдите й се притискат в кожата му. Затвореше ли очи си припомняше усещането.

Последва нова ругатня.

Можеше да я прогони от мислите си. Да.

- Брейдън?

Той почти подскочи от стола си, когато чу гласа й да идва зад него.

Обърна се и я видя да стои в сенките.

- Мислех си, че си в леглото.

- Не мога да заспя - отвърна, тя като се приближи. Спря до масата и се наведе през нея, така че да може да го вижда докато говореше.

Брейдън задържа погледа си върху чашата. Не смееше да погледне към тези дълбоки кехлибарени очи, защото щяха да го омагьосат и да забрави какво трябва или по-точно какво не трябва да прави с нея.

- Какво си намислила? - попита той с безгрижие, каквото изобщо не чувстваше.

- Мислех си за нещо, което ми каза по-рано днес.

Тя спря и точно, когато се канеше да продължи мисълта си, Брейдън направи грешката да я погледне.

Сърцето го заболя от объркването и тревогата, които видя в очите й. Тя гледаше пода пред стола му, а веждите й бяха смръщени.

- И какво беше то? - подтикна я да продължи той, въпреки вътрешния му глас, който го молеше да остави тази тема.

Маги погледна нагоре и го прониза с погледа си.

- Ти каза, че ще се радваш да имаш свое собствено семейство. Наистина ли го мислеше?

Гърлото му внезапно се стегна. Значи това се въртеше в ума й. Сега искаше да се омъжи за него. А той не можеше да го направи. Не трябваше да го прави.

- Хайде, Маги, недей да си мислиш...

- Не мисля да се омъжвам за теб - каза тя остро. - Аз не съм жена за теб и ние и двамата го знаем. Просто исках да знам дали мислиш това, което каза. Искаш ли деца?

Той не можеше да си представи защо тя го пита подобно нещо.

Без да го желае, образът на едно дете се промъкна в ума му. Дете с гъстите къдрави коси на майка си и ясния лешников поглед на баща си. Можеше да види образите на детето толкова ясно в ума си и да чуе смеха му, докато то тича, сякаш бяха истински.

Най-лошото беше, че образа представля-

ваше желанието на сърцето му да направи това дете реалност.

- Не! - изрева той, в желанието си да изтрие образите в главата си колкото се може по-бързо.

Маги пребледня.

- Разбирам - отвърна тя тихо, после се отблъсна от масата. И него.

Брейдън се протегна, за да хване, ръката й и да я обърне към себе си.

- Маги, чакай, не мислех това!

- Да, мислеше го — отвърна тя и издърпа ръката си далеч от него. - Чух страстният ти отказ, който беше твърде красноречив.

- Това не беше насочено към твоя въпрос. — Беше насочено срещу собствените му безумни желания.

- Тогава отговор на какво беше? Брейдън отвори уста, за да отговори, но

после бързо я затвори. Не смееше да й каже истината. Щеше да я нарани дори повече, като знаеше, че това, което го тревожи, бе мисълта те да са свързани завинаги с едно дете.

Никога нямаше да я нарани по този начин.

- Аз... - мъчеше се да измисли нещо. Нещо, което да й каже, за да спаси чувствата й и което да не е пълна лъжа.

Но не можеше да измисли нищо. Трябваше да й каже истината или да я излъже.

Така че за първи път в живота си той я излъга.

- Не, не искам деца.

- Защо?

Отново видя образа на малкото момиченце в мислите си.