Затвори очите си. Усещането беше твърде силно за нея. И точно, когато беше сигурна, че ще умре от изживяването, тялото й се взриви.

Маги отметна главата си назад и изкрещя от удоволствие, сякаш светът се завъртя и наклони около нея.

Никога, никога не бе изпитвала подобно нещо.

А езикът му все още я измъчваше.

- О, Брейдън! - простена тя.

Той се засмя почти злорадо, докато целуваше бедрото й.

- Все още не съм приключил с теб - каза той, а гласът му бе закачлив и изпълнен с обещание.

Изправи се между краката й и позиционира тялото си върху нейното. Маги се пресегна и зарови ръце в косата му, докато той използваше коленете си, да разтвори краката й по-широко.

Постави устните си върху нейните, след което потъна дълбоко в тялото й.

Маги замръзна, когато болката победи удоволствието й.

- Брейдън?

- Шшт - прошепна той до устните й. - Дай си време.

Облегна се назад, отдалечавайки се от нея и леко провря ръката си между телата им, докато не намери сърцевината й. Маги бързо забрави болката, докато той нежно си играеше с тялото й, доставяйки й удоволствие отново.

Беше толкова внимателен и мил. От това, което бе чувала за други мъже, знаеше, че повечето от тях не се интересуваха дали ще наранят или не, жената при първия й път. Но Брейдън беше загрижен за нея.

И това обичаше най-много в него.

Инстинктивно, Маги се отри в него, и той я прониза още по-дълбоко, отколкото преди.

Брейдън прехапа устни, когато усети движенията й.

- Да, любов моя! - простена той и затвори очи, за да се наслади на топлата, стегната горещина на тялото й, която го обгръщаше. - Това е.

Дишането му стана неравномерно и той я остави да поеме контрол над момента, докато тя изцеждаше тялото му с нейното.

Никога не се беше чувствал така.

Отваряйки очите си, той видя учуденото изражение на лицето й. Да, тя обичаше да контролира.

За да я задоволи, Брейдън се превъртя, без

да се отделя от нея.

Маги въздъхна, когато се озова отново върху него. Тя се втренчи с благоговение в него и на странното усещане за тялото му вътре в нея и между краката й.

Очите му бяха тъмни и изпълнени с нежност, когато се пресегна и обхвана гърдите й с ръце си. Тя покри ръцете му със собствените си после повдигна тялото си, отпускайки се върху мъжествеността му.

- Да - задъха се той - това е.

И тогава ръката му се върна, за да я докосне между краката, докато тя го яздеше здраво и бързо.

И в този момент, когато тя достигна до ръба, той се присъедини към нея.

Задоволена и изтощена, Маги се изтегна върху гърдите му и просто се радваше на усещането за ръцете му около нея, докато дъхът му разбъркваше косата й.

Брейдън наклони главата си назад, разтърсен от това, което се бе случило между тях. Усещаше огъня вътре нея, но никога не бе предполагал за дълбочината на страстта й.

По-лошото бе, че бе далеч от задоволяването. Ако не друго, я желаеше повече от когато и да е било. Защото сега, когато изпита любовта й, той знаеше, че наистина няма друга като нея.

И това дяволски го уплаши.

Маги повдигна глава, за да погледне към него.

- Нещо не е наред ли? - попита тя, свъсвай-

ки вежди обезпокоена.

- Не - прошепна той, прокарвайки ръце по гърба й. Всъщност не лъжеше.

В интерес на истината, нещата никога не са били по-правилни.

И също така, никога по-погрешни.

Докато се обличаха Маги усещаше колко напрегнат е Брейдън, чувстваше го дори в костите си и от този факт я болеше. Не искаше да го оставя сам в това.

- Брейдън - повика го тя, за да привлече вниманието му. - Искам да знаеш, че не съжалявам.

Лицето му стана още по-неумолимо от преди и тя можеше да прочете мисълта „ще го направя" в очите му.

Сърцето й се сви и тя се извърна. Така да бъде. Наистина не изпитваше никакви чувства към нея и сега желаеше да я забрави. В този момент на Маги й се искаше да бе останала в лагера. Би могла...

- Маги - отвърна Брейдън и я придърпа в

прегръдката си. - Не съм разочарован от теб -

прошепна той. - Разочарован съм от себе си. Не

трябваше да се възползвам. Вината е в мен.

Той наклони глава, за да може да погледне в очите й.

- Защо дойде при мен?

- Защото те исках. - Тя се протегна и докосна наболата по бузата му брада. - Аз не искам нищо от теб Брейдън. Не очаквам и да се държиш с мен по различен начин от преди. Бях любопитна, а сега вече знам.

Брейдън стисна зъби при думите й. Проблемът беше, че сега той също знаеше. Тялото му се съживяваше при всяко нейно докосване и при аромата на току-що измитата й плът. Все още я желаеше.

В действителност можеше да я обладае отново още в този момент. И това го плашеше. Плашеше го повече от каквото и да било друго досега. По-скоро би тръгнал гол в битка срещу цял английски гарнизон, отколкото да срещне лицето й сега. Само ако знаеше, че може да й има доверие.

Можеш да опиташ.

Колко лесно звучеше. Но последствията щяха да са твърде страшни. Нито една жена не струваше колкото живота му. Това беше убеждението, с което живееше и това беше единствената истина, която не би забравил.

Маги забеляза тъмнината в погледа му. Беше взел своето решение, можеше да го почувства. И съдейки по твърдостта на тялото му, то не предвещаваше нищо добро за нея или сърцето й.

Очакваше толкова много. В действителност очакванията й бяха високи. Сега беше време да запази достойнството

си. Повдигна се на пръсти и целуна нежно брадясалата му буза.

- Благодаря ти - прошепна тя в ухото му, след което се отдръпна от прегръдката му и се отправи към лагера.

Брейдън затвори очи, когато почувства как болката го прониза. Разбра посланието й и това го разкъсваше, той не бе мъж, който тя заслужаваше. Наведе се и вдигна плейда си от земята и го сгъна. Спомените го връхлетяха. Спомени за това как тя лежи гола върху него и се отдава напълно на сливането им. Беше невероятна. А той беше истински задник. Голям и арогантен задник, който трябваше да бъде изведен и бит от всеки един от братята й. Въздъхвайки, той се опита да забрави за това, докато вървеше обратно към лагера.

Нощта беше дълга за Маги, тя не можа да заспи. През цялото време се въртя, докато се опитваше да измисли най-подходящите думи за пред МакДъглас.

По-лошото беше, че сънуваше Брейдън и отдаването си. Но от всички сънища, които имаше, най-ужасяващият беше как МакДъглас пронизва Брейдън с меча си, а тя безпомощно наблюдаваше, неспособна да му помогне.

Събуди се на сутринта, молейки се, а ръцете й трепереха.

- Добре ли си? - попитаха я Брейдън и Син, когато седна срещу тях.

Сърцето й биеше учестено и не можеше да направи друго, освен да кимне. Но това беше лъжа и тя го знаеше. Не беше добре. Не можеше да понесе ужаса, който изпитваше.

Всичко лежеше на раменете й. Провалеше ли се и тримата щяха да платят с живота си. Цяла сутрин паниката стискаше сърцето й. След като закусиха набързо, те препуснаха с конете, а сутринта отстъпи място на следобеда. Следяха за някой, който би могъл да ги забележи и предизвика. Но късметът бе на тяхна страна и не срещнаха никой.

В действителност беше доста зловещо, липсата на хора в зелените поля или по пътя, докато преминаваха през земите на МакДъглас и наближаваха замъка му. Изглеждаше сякаш светът е свършил и оцелелите са единствено те. Когато бяха само на няколко мили от целта си оставиха конете на една поляна да пасат и продължиха пеша.

- Мислиш ли, че конете ще са тук, когато се върнем? - попита Маги, когато Брейдън пусна и последното животно на свобода.

- Ще видим - отвърна той, докато двамата със Син скриваха седлата и юздите под един храст.

Маги кимна, нищо че той не спомена какво ще се случи с всички тях, ако не успееха.

Трябваше да стане - уверяваше се сама себе си, докато събираха багажа си и се отправиха към хълма, където ги очакваше замъкът, съдбата им и отмората.

Не можеше да се провали. Не и докато живота на Брейдън зависеше от нея.

Няколко часа преди да се смрачи достигнаха до старите каменни стени, които обграждаха крепостта МакДъглас.

Откакто Уилям Завоевателят беше властвал над Англия, тези стени пазеха МакДъгласови от враговете им. Никой никога не бе успял да превземе крепостта, да я обсади или да вземе за заложник леърда на клана.

Никой, докато Маги не изкова съюз с господарката на замъка и Сиана МакДъглас и жените й не прогониха мъжете си.

Напук на себе си Маги изпита малко гордост от постижението си, когато забеляза огромния лагер от мъже, струпан пред стените на замъка, а жените стояха на бойниците и им се подиграваха. Това наистина беше невероятна гледка. Надяваше се да може един ден да я сподели на внуците си.

Когато тримата пътници наближиха лагера, Маги забеляза, че мъжете бяха напуснали палатките си и се бяха събрали около един човек. Видът на лагера показваше на Маги, че Сиана МакДъглас не си е губила времето след заминаването й, за да изхвърли съпруга си и мъжете му. От намусените лица на мъжете тя можеше да отгатне, че те не споделяха веселието на Маги за положението им.

Брейдън я дръпна да спре, когато забеляза

МакДъглас. Едва тридесетгодишен Роби МакДъглас беше също толкова красив, колкото Мак-Алистърови, също толкова страховит леърд, в разцвета на силите си. С широки рамене и висок колкото Брейдън, мъжът можеше да уплаши и демон.

Той имаше червеникаво-руси къдрици и ярки сини очи. Освен осанката си, беше очевидно, че е мъж, роден да командва другите. Гърбът му беше изправен, а челюстта

му здраво стисната. Маги почувства как колената й се подкосяват от страх. В този момент разбра, че й липсва кураж.

Каква арогантна самохвалка съм, помисли си тя печално, като гледаше ръмженето на МакДъглас към мъжете около него.