Брейдън стенеше от удоволствието, което предизвика докосването на езика и устните й. И тогава тя направи най-невероятното нещо от всички възможни: потопи ръката си под водата и обгърна члена му с ръката си. Това нежно колебливо докосване на пръстите й по мъжествеността му премина по-дълбоко, отколкото физическия допир. Докосна го, изцяло достигайки до непокаяната му душа. Замаян и разгорещен, той беше на предела на разумната мисъл. Всичко, за което можеше да мисли, беше как най-накрая задоволява дълбокия си копнеж, който непрекъснато го измъчваше от момента, в който я беше видял да го предизвиква на вратата на църквата. Как я желаеше. Това беше извън разбирането, беше отчаяние, толкова дълбоко, че разкъсваше изцяло сърцето му.

Държейки лицето й в ръцете си, той наклони главата й и покри устните й със своите.

Тя въздъхна в устата му, докато продължаваше да гали подутата му мъжественост с ръка.

Инстинктивно, тялото на Брейдън се изви срещу дланта и пръстите й, оставяйки я да си проправи път към него, докато вкусваше сладостта на устните й.

Маги се страхуваше, че може да припадне, докато главата й се замайваше от вкуса му, от усещането на копринената му твърдост по върховете на пръстите й. Никога не бе предпо-

лагала какво би било усещането за един мъж. Брейдън беше толкова нежен и твърд в същото време. Като кадифе, опънато над стомана.

Да, искаше го. И ако това беше единственият начин да го има, тогава щеше да го вземе.

В този момент, беше неин, а тя щеше да го обича по начина, по който винаги бе мечтала да го обича.

С цялото си сърце.

Няма да има връщане назад. Без страх.

Никога не би искала друг мъж да я докосва по този начин. Да я целува. Да я държи. Брейдън беше единственият мъж, за който някога би изгоряла. Да вървят по дяволите страховете й.

Брейдън я вдигна на ръце и си проправи път към брега. Постави я на наметалото, което беше опънала там за тях.

- Планирала си всичко, нали? - попита той с лека, хумористична нотка в гласа си.

Маги кимна.

- А ако те бях отпратил? - попита той.

- Нямаше да ти позволя - прошепна тя, обви ръце около врата му и придърпа главата му към нейната за поредната дълга, дълбока и приятна целувка.

Брейдън не я разочарова, когато награби устните й като древен викинг. Тя въздъхна от задоволство и прокара ръцете си надолу по изваяния му, твърд гръб.

Той беше мъжът на мечтите й тя щеше да се наслади на това.

Мускулите му потрепваха и се огъваха под дланите й, докато гърдите му се търкаха в нейните. Възбуждайки я, дразнейки я. Доставяйки й удоволствие.

О, но усещането за него беше прекрасно. А вкусът му бе дори по-невероятен.

Нейният герой. Нейната любов.

Как й се искаше да може да го задържи така завинаги. Изгубени в този момент, където бяха само двамата. Без минало и без бъдеще, където нищо не би ги разделило.

Беше перфектно.

Той изостави устните й и си проправи път с изпепеляваща целувка към врата й, където засмука и подразни плътта й с езика и зъбите си. Маги изви гърба си, разтърсвана от удоволствие, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й. Надолу по луничавите й рамене, около кръста й, до мястото, където той обхвана бедрата й с ръцете си.

Докато се преместваше към гърдите й, тя го спря.

Той я погледна намръщено.

- Това е моята фантазия - обясни Маги със смутена усмивка. Претърколи по гръб и го възседна през кръста. Улови момента, за да се наслади на усещането от твърдите му, стегнати мускули, галещи чувствителното място между краката й. Беше толкова странно начинът, по който тези мускули се свиваха, докато той дишаше. Инстинктивно,

тя се притисна в него, предизвиквайки трепет на очакване в тялото си и дълбоко ръмжене от Брейдън.

Всички чувства, които бе погребала, изплуваха и тя се предаде на мечтите и фантазиите си. На всички моменти, когато се бе оставяла на волята му.

Сега той беше изцяло неин. Чувстваше се необичайно свободна и въодушевена. Можеше да я напусне, когато настъпи утрото, но никога нямаше да я забрави.

Никога.

Брейдън се взираше с благоговение в нея, когато усети косъмчетата по протежение на бедрата й леко да дразнят корема му....

- И всъщност какво включва тази твоя фантазия? - попита той, докато се гледаха един друг.

Усмивката й стана по-широка. Наклони глава към неговата и вместо да го целуне, както той очакваше, доближи устни до врата му.

Брейдън изсъска от удоволствие от топлината на устните й, докато го изгаряха. Езикът й се стрелна по наболата брада на врата му, дразнейки и измъчвайки го с нестихващи вълни от наслада.

Беше толкова странно. Не можеше да преброи жените, които са правили това за него в миналото, и все пак никоя от тях никога не го бе карала да изпита такова странно чувство на напрежение. Такова усещане за пълнота.

И това, което го ужасяваше най-много, беше

фактът, че не можеше да я отблъсне. Нуждаеше от нея по начин, който не можеше да се опише.

Тя се наведе напред, така че гърдите й се притиснаха към неговите.

- Маги - прошепна той дрезгаво, прокарвайки ръце по гладката, блестяща кожа на гърба й. А тя спусна устните си надолу по тялото му.

Бавно, старателно, покри гърдите и ръцете му с изгарящите си целувки. Гърдите й се олюляваха насреща му, дразнеха неговите, докато ръцете й изследваха всеки сантиметър от кожата му.

Брейдън не можеше да си спомни жена, която да е била някога толкова смела с него. Човек, който изглеждаше, че получава удоволствие от това да му предоставя такова. Беше невероятно.

И в този момент, той осъзна колко много означава за него малкото му цветенце.

Светци, смилете се над душата му. Как трябваше да постъпи?

Да я отблъсне.

По-скоро щеше да умре, отколкото да я остави да си тръгне. Не мисли за това.

Не, няма. Просто ще се наслади на момента и жената. Изживей го без мисълта за утрешния ден. Точно сега бяха само двамата и не би позволил на никого, дори и на себе си, да развали това, което споделяха.

Маги се наслаждаваше на звука от стоновете на Брейдън и ръмженето, което изпълваше

ушите й. Може би трябваше да се притеснява от действията си, но беше сигурна. Ако беше готова за това, щеше да го направи изцяло и без задръжки.

Преди да свърши деня искаше да го опознае от главата чак до пръстите на краката му.

С тази мисъл в съзнанието си, тя насочи устните си към бедрото му. Брейдън затаи рязко дъх и стисна зъби, докато тръпки разтърсваха тялото му.

Маги се засмя гърлено, докато продължаваше безмилостното си изучаване.

Кой би си помислил, че такъв смел, силен мъж може да бъде повален с обикновена ласка?

Това откритие й даде сила и я развълнува още повече.

Той беше неин. Брейдън зарови ръка в косата й, тъй като се бореше с желанието да поеме контрол над ситуацията. Скоро щеше да получи шанса да й се насити. За момента щеше да я задоволи, оставяйки я да диктува правилата.

Но беше трудно. И с всяка изминала минута ставаше по-трудно.

Маги отново плъзна ръка по пулсиращото желание между краката му. И тогава, за негово пълно учудване, наведе главата си и го пое напълно в устата си.

Брейдън се разтърси целия, докато езикът й си играеше с него. Изсъска, взирайки се със страхопочитание в кестенявата й глава, зарове-

на между бедрата му.

Тя нямаше представа какво означаваше тази гледка за него. Самоотвержеността, нейната всеотдайност. Не получаваше само удоволствие от него като другите му любовници. Споделяше момента с него по начин, по който никоя не го бе правила преди.

И той я обичаше заради това.

Не бе способен да издържи повече, трябваше да я докосне, да я почувства.

Маги го погледна докато той преместваше тялото си.

- Брейдън?

Усмивката с трапчинка се появи за миг, докато се изтегна до нея с глава към краката й. Той позиционира бедрата си наравно с главата й.

- Не спирай - каза той, очите му бяга горещи и похотливи.

Преди да успее да отговори, той раздели бедрата й и зарови устни в нея.

Маги затвори очи и изстена при допира на езика му, забиващ се дълбоко в нея.

О, не можеше да повярва на това. Никога не бе изпитвала такова необуздано удоволствие. Желаейки да почувства повече, тя разтвори краката си по-широко. Той прие поканата й.

Тя прехапа устни и простена дълбоко и гърлено, после се върна към нежните грижи, които му отдаваше.

Споделянето му я трогна дълбоко. Това взаимно поделяне, наравно отдаване. Беше прек-

расно. Великолепно.

И ако оцелееха след срещата с МакДъглас, щеше да намери някакъв начин да запази този мъж за себе си. Без значение какво щеше да й струва.

Беше боец. Винаги е била такава и нямаше да се откаже от Брейдън. Никога. Не и докато той й принадлежеше и с двете - сърце и душа.

Главата на Брейдън се замая, когато отново усети устните и езика й около мъжествеността си. Обхвана бедрата й и ги притисна към себе си, докато прокарваше език по женствеността й, и усещаше трепета й с ръцете си.

Тя беше невероятна. Замисли се за всички тези години, в които нито веднъж не й бе обърнал внимание.

Ти си глупак!

Да, със сигурност беше. Но вече не. Никога вече нямаше да бъде сляп за нея.

Никога вече не би я игнорирал.

А чувството за собственост, което изпитваше към нея го уплаши още повече. Защото в този момент, тя бе пленила сърцето му, по начин, по който никоя друга жена не би могла да плени.

Само тя можеше да го унищожи. Само тя имаше власт над сърцето му и той трепна при новооткритието.

Маги не можеше да повярва какво се случва. От къде намери куража да направи тези неща с Брейдън, не знаеше. Но, о, беше прекрасно!

Споделянето в тяхната връзка я докосна до дъното на душата й. Беше толкова завладяващо, изпълващо, толкова невероятно, че би желала този момент никога да не свършва. Топлината на устните му я изгаряше докато я закачаше и смучеше. И още по-невероятно беше усещането на пръстите му, дълбоко вътре в нея. Вътре и вън и навсякъде. Тялото й тръпнеше и трепереше, докато главата й се замая от усещанията.