И за негов огромен шок, той се улови, че поглежда към Маги и се пита дали тя можеше да е тази...

Ти си глупак, Брейдън МакАлистър. И прокълнат при това.

Да, беше. Вече й беше позволил да го прати за зелен хайвер, което най-вероятно щеше да го убие.

Девойка като Маги беше отрова за мъж като него.

Никоя жена не струваше колкото живота му. Нито сега, нито когато и да било.

Дори и Маги. Пътуваха през нощта и на следващия ден, преди да спрат най-накрая да починат. Докато мъжете водеха конете отстрани на импровизирания лагер, за да ги разтрият, Маги подготви лека храна от това, което бе останало от хляба и сиренето.

Цялата сутрин премина в мълчание, но дали от стрес или умора, тя не беше сигурна. Брейдън беше необичайно дистанциран от нея целия ден, което бе странно, като се има предвид, колко нежен беше, докато спеше в прегръдките му.

Няколко пъти през нощта тя се будеше трепвайки, за да открие, че топлите му ръце я обгръщаха и по-специално единия път почувства как той наклони бузата си към върха на главата й, докато обхващаше леко лицето й с една ръка. Бе се почувствала толкова сигурна, така необичайно желана.

Но от момента, в който се бе събудила напълно и той беше спрял, за да я остави да язди собствения си кон, тя бе усетила стена между тях. Сякаш напълно се бе изолирал от нея.

Маги не хареса това усещане. Ни най-малко.

Какво значение има? - запита се тя. До утре, по един или друг начин, всичко това ще свърши.

Изведнъж силна болка стегна гърдите й. Да, това пътешествие щеше да свърши на следващия ден.

Утре всички те биха могли да са мъртви. Тя, Син и Брейдън.

Маги настръхна, когато реалността се стовари върху нея и остави храната си на една страна. Вероятността Роби МакДъглас да я убие беше също толкова голяма, колкото и да я изслуша. В действителност дори по-голяма.

Мисълта беше отрезвяваща и за първи път, откакто бе започнало пътуването, реалността я връхлетя напълно. Това определено можеше да бъде последният й ден на земята.

Стараейки се да диша, тя се огледа, сякаш виждаше света за първи път. Видя красотата на боровете и дъбовете, на всички дървета, които я заобикаляха. Начинът, по който сивата и кафява кора контрастираше с буйните зелени гори. Усети чистотата на тревата под нея, докато седеше с кръстосани крака на земята. Дочу нежната приспивна песен на птиците и насекомите, докато кръжаха около нея. Усети ярката слънчева светлина, която затопляше кожата й и росата по храстите.

О, Господи, не искаше да умре. Още не. Не и докато й оставаше толкова много да направи.

Непоискани, хиляди желания преминаха през ума й едновременно. Всички неща, които желаеше да направи в живота си, но никога не бе имала възможност да ги стори. Искаше да види Ирландия поне веднъж, да отиде на юг и да посети Адриановия вал. Копнееше да гледа децата и внуците си как лудуват по двора, докато търсеха съкровището на дракона и се дразнеха помежду си.

Нямаше търпение малкият син на Ангъс да порасне и възмъжее, искаше да го научи да язди и да бере плодове. Дори искаше да види как Иън открива добро момиче и се жени.

Толкова много неща, които искаше да направи, бе ги очаквала с нетърпение.

Сега времето нямаше да й стигне, за да направи всичко това.

И тогава погледна към Брейдън, докато той освобождаваше коня й да пасе и започна да потрива своя. Вдигна силната си ръка, за да махне тъмен кичур коса от влажното си чело.

Маги замръзна. От всичките неща, които искаше в живота си, той беше единственото нещо, за което съжаляваше, че не може да притежава. Всички сънища, които беше сънувала за него, всички престорени целувки, с които бе дарила възглавницата си - всичко това я връхлетя.

И тогава взе решение.

След всички години, в които живееше живота си заради другите, имаше едно егоистично деяние, което тя искаше. Ако умреше на следващия ден, имаше едно последно нещо, което щеше да направи. За което да не съжалява.

Брейдън остави конете да пасат. Обърна се и се приближи към Маги, когато забеляза Син, седящ, подпрян на едно дърво. Направи две крачки, приближавайки се към брат си, преди да осъзнае, че Син спи дълбоко.

Усмихвайки се на необикновеното събитие, Брейдън поклати глава. В края на краищата, брат му беше човек. На моменти бе изпитвал съмнения.

Не желаейки да безпокои Син, Брейдън пристъпи назад, макар да знаеше, че няма да го събуди.

Докато се приближаваше към лагера, Брейдън се насили да не поглежда към Маги. Но беше трудно. Знаеше, че трябва да спазва дистанция помежду им, и все пак беше най-трудното нещо, което някога се е опитвал да направи в живота си.

- Докато Син спи, аз отивам да се изкъпя - каза й той, повдигайки вързопа си от земята.

Трябваше да се довери на Син. Брат му бе свършил забележителна работа относно събирането на повечето от вещите им, преди да ги измъкне от Тара и лапите на сестрите й. Но все пак, бързината на действие и бързото мислене под напрежение, бяха специалитетите на Син.

Когато Маги не му отговори, той погледна към нея. Тя седеше тихо сама, без да му обръща внимание.

Без съмнение я нараних, след като я игнорирах тази сутрин. При мисълта болката премина през него и той се прокле вътрешно.

Не трябваше да идва на това пътуване. Никога не се е нагърбвал доброволно да пази жени. Ако не беше прекарал толкова много време с Маги през последните два дни, никога нямаше да узнае, колко много означава тя за него. Би могъл да изживее целия си живот в блажено невежество.

Въздъхвайки, той пое през дърветата до потока, който следваха.

Свали дрехите си и се потопи, но дори и студът на водата не можа да потисне горещата нужда, която изпитваше към нея. Повече, отколкото би могъл да я избие от ума си.

Брейдън се гмурна под водата и се постара да не мисли за червенокоси нимфи, които бяха в състояние да откраднат душите на мъжете.

Маги се взираше към дърветата в посоката, където беше изчезнал Брейдън. Ръцете й трепереха, докато обмисляше какво трябва да направи.

Хайде, призова я ума й. Вече взе решение.

Да, тя беше взела, но все още обмисляше действията си. Това беше като преструвките, които й носеха проблеми. Знаеше, че Брейдън не би я отпратил.

Но как щеше да се промени връзката им? След като го познаеше като любовник, никога не биха могли да се върнат оттам, от, където бяха започнали.

Разбира се, тя наистина не искаше да се връща назад и да бъде невидима за него.

Какво искаш?

- Искам чудо - прошепна тя.

В пълния си разцвет, разхождащо се по вода чудо. Искаше Брейдън да бъде неин. И ако оцелееше след срещата си с МакДъглас, не искаше да го целува за довиждане и да го гледа как се развлича с друга жена.

А ако умреш?

Тя се разтрепери още повече.

Затваряйки очите си, се опита да реши какво да прави. Докато се концентрираше, през ума й премина картина как Брейдън я държи. Можеше да го почувства, да го помирише.

Да го вкуси.

През целия си живот го искаше, единствено него. И тогава осъзна цялостната дълбочина на чувствата си към Брейдън. Не, не можеше да отиде в гроба или да преживее дори и ден, без да опознае човека, който бе откраднал сърцето й.

В крайна сметка, дори и ако това означаваше да го остави да си отиде, искаше да знае напълно какво е усещането да го обича като истинска жена.

Цялото й тяло се разтърси, Маги бавно се

изправи на крака, а след това се запъти към дърветата в търсене на единствения мъж, когото някога бе обичала.

Брейдън изсумтя докато прокарваше пръсти през гладката си мокра коса. Чувстваше се добре отново да бъде чист.

Наведе се до кръста, за да изплакне лицето си. И докато се изправяше, чу слаб плисък зад себе си.

Преди да успее да помръдне, две хубави мокри ръце обвиха кръста му и го придърпаха към идеално закръглени гърди, които погалиха вдлъбнатината на гърба му.

- Брейдън?

Той замръзна, когато чу гласа на Маги в ухото си, докато влажните й голи гърди прогаряха дупка в гръбнака му. Искаше да й каже нещо, но гърлото му беше толкова стегнато, че едва можеше да диша.

- Ще ми позволиш ли да правя любов с теб? - попита тя.

О, това е сън! Трябваше да е сън.

Със сигурност цветенцето няма да му...

Мислите му се разпръснаха, когато тя разхлаби хватката си около кръста му и го заобиколи.

Мили Боже, беше красива. Повече от всякога.

Погледът му премина по блестящото й тяло, поглъщайки я цялата. Влажната й червеникаво-

кафява коса се уви около палавото й, луничаво лице. Кадифените й, голи рамене блестяха от капчиците вода, които улавяха лъчите на слънцето.

Но най-силно го привлякоха гърдите й, той се загледа в тях, стегнати, с изпъкнали връхчета, които молеха за целувка на любовник. Докосване на любовник.

И в този момент си пожела водата да не беше толкова дълбока, изцяло стигаше до пъпа й, а той искаше да види повече от нея.

- Маги - въздъхна той. - Какво...

- Шшш - каза тя, поставяйки пръст на устните му. - Не казвай нищо, докато не съм си променила мнението. - Гладният й поглед се втренчи в тялото му, изражението й бе отчаяно. - Не искам да променям решението си.

Брейдън знаеше, че трябва да я отпрати. Щеше да бъде благородна, достойна постъпка, която трябваше да направи. Но след това, никога нямаше да бъде благороден или достоен.

И преди да може да вземе решение за каквото и да било, тя се протегна и погали с ръка гърдите му, около собственото му изпъкнало зърно, прокарвайки ноктите си все така нежно по кожата му. Хиляди тръпки преминаха през него, докато тялото му изгаряше отвътре.

Защо тя правеше това?

Защо ще иска мъж като него? Каквато и да бе причината, за него нямаше никакъв смисъл.

Тя премести ръката си от устните му, след което наведе глава и пое зърното му в устата си, засмуквайки го все така нежно.