- Как така?

Старецът почеса брадата си.

- Сестра ми е омъжена в МакДъглас и чух от зет ми, че тя и останалите жени от клана са превзели замъка от мъжете. Стояли на бойниците като група амазонки и заплашват да залеят с катран всеки мъж, достатъчно глупав да се осмели да се приближи към тях, докато МакДъглас не сложи край на враждата с МакАлистър.

Брейдън се престори, че не може да повярва.

- Не думай?

Лицето на мъжа потъмня.

- Да. Има някакво зло, демонично нещо, дето е обладало жените. Чух, че МакДъглас е подал петиция до епископа за прогонване на зли духове.

- За да е сигурен - каза Брейдън, след което се усмихна развеселено към Маги, чийто страни изглежда се бяха зачервили повече, отколкото преди няколко минути. - Представи си жена, която не иска мъжа си. Светците да ни закрилят.

Мъжът кимна сериозно, след което настроението му се разведри малко. Обърна се, за да продължи товаренето на сено.

- Старият Шеймъс дава под наем на непознати. Проклет глупак е той. Ще намерите неговото жилище близо до конюшнята.

- Благодаря ви - каза Брейдън, след което се обърна и поведе Маги и Син към южния край на селото, където беше конюшнята.

- Шон? - прошепна въпросително Маги, когато той мина покрай нея.

- Не искам да поемам риск с името Брейдън, за да не остане в спомените на някой.

- Бързо мислиш - съгласи се тя.

Когато наближиха до конюшнята, Брейдън се насили да не присвие устни. Домът на старият Шеймъс беше чист колкото кочина.

И все пак, щеше да ги предпази от дъжда, а и последното нещо, от което имаха нужда, беше да умрат от настинка преди МакДъглас да има шанса да ги убие.

Той намери Шеймъс извън къщата му, вадещ вода от кладенеца. Старецът спря при тяхното приближаване и ги погледна с голяма резервираност.

- Нямам легла за три високи момъка - каза той, след като Брейдън го попита за място, където да отседнат. - Но имам обор, ако искате да го използвате.

Маги му отправи самодоволен поглед, който гласеше: "Казах ли ти?"

- Не е луксозно - продължи Шеймъс, - Но е придружено с ядене и ще ви предпази от дъжда.

Наистина щеше. И ако се съдеше по миризмата, идваща от мъжа, оборът щеше да е за предпочитане.

- Колко? - попита Брейдън.

Старецът потърка брадичка замислено, докато ги оглеждаше с преценяващ поглед.

- Безплатно, ако вие, момчета, нямате нищо против да свършите малко къщна работа за мен.

Брейдън забеляза напрегнатия израз по лицето на Син. Можеше да каже, че брат му по-скоро ще се изправи срещу дъжда, отколкото да слугува на шотландец. Наистина, като познаваше Син, беше чудо, че не се беше превърнал в неустрашим войн и не бе започнал да разрушава цялото село.

Щеше да се оправя със Син по-късно. За сега трябваше да бъдат практични.

- Звучи добре - каза Брейдън. - Какво можем да направим за вас?

- Има купчина с дърва отзад, които трябва да се насекат и ограда, която трябва да се поправи.

Брейдън потупа Син по гърба и тръгна към мястото.

- Ще се залавяме за работа тогава - каза Брейдън на Шеймъс, докато ги отвеждаше.

- Ей, момчета? - извика Шеймъс, спирайки го насред крачка.

Брейдън се обърна да го погледне.

- Какви са имената ви?

- Аз съм Шон, а това - той махна към Маги, - е брат ми Джеймс и - посочи към Син - Дървон.

Шеймъс ги огледа предпазливо.

- Те не говорят много, а?

- Няма много какво да кажат - отвърна Брейдън.

Той изглежда прие това.

- Добре тогава, но искам да ви предупредя тримата да си държите ръцете далеч от дъщерите ми. Може и да съм стар, но имам лък и лопата, и никой тук няма да го е грижа какво правя с повечето от вас.

- Да, сър - отвърна Брейдън, опитвайки се да потисне смеха си при предупреждението. Син никога не би сложил ръка на някоя от дъщерите му, а Маги...

По-добре дори да не мисли за това, за да не избухне в смях.

- Дали да нацепим дървата първо? - попита ги Брейдън, докато ги водеше към малкия участък зад къщата.

- Да, сър, Ваше заднище - подигра се Син с нисък тон. - По-скоро бих...

- Хрумна ми - каза Брейдън, прекъсвайки го, - че се предполагаше да си ням. - Той погледна към Маги. - Някога срещала ли си ням, който да говори повече?

Маги не изглеждаше ни най-малко развеселена. Не каза нищо, когато Брейдън пусна торбата си, след което грабна брадвата от дънера, където старият фермер я беше забил.

Ярост тлееше върху лицето на Син, когато той взе друга брадва от земята и погледна към Брейдън, който почти очакваше брат му да запрати брадвата по главата му.

Вместо това Син се завъртя на пети и разсече голяма цепеница на две с един гневен удар.

Клатейки глава към Син, Брейдън грабна друго парче и се зае за работа.

Маги остана назад, докато те започнаха да цепят големите парчета дърво на подпалки за огън. Сърцето я заболя, когато си спомни предупреждението на фермера относно дъщерите му.

Защо, о, защо не можеше мъжа да има синове?

Може би те са грозни?

Маги се спря на тази мисъл. Да, може би бяха беззъби като фермера и високи, набити жени с брадавици и белези от сифилис, които изобщо нямаше да изкушат Брейдън.

Сграбчвайки тази надежда, тя премести наляво една от големите цепеници, но Брейдън я спря.

- Можеш да вземеш подпалките. Остави на нас големите парчета.

Без звук, Маги остави цепеницата и вдигна по-малките парчета, после ги отнесе до купчината с дърва за огрев близо до къщата, направена от плет и глина. Обръщайки се назад към Брейдън и Син, тя се спря, за да наблюдава мъжете със страхопочитание, докато вдигаха тежките брадви и сечаха цепениците с лекота. Фин блясък вече покриваше телата им и тя не можеше да се спре да не зяпа начина, по който ризата на Брейдън се опъваше по мускулите му всеки път, когато връщаше брадвата обратно.

Хипнотизирана, тя сви ръце в юмруци, докато се бореше с нуждата да докосне издутите мускули на ръката му. Или да отметне влажната му черна коса от челото.

0, този мъж беше великолепен и разсейващ за нейното благосъстояние.

Желание се сви в нея по начин, който никога не бе познавала преди. Сега, когато беше вкусвала Брейдън, беше като някой пристрастен пияница, искащ още ейл. За пръв път в живота си разбираше обсебването. Разбираше истинското желание за мъж.

И небето да й е на помощ, но тя го искаше повече откогато и да било.

Точно, когато беше сигурна, че няма да издържи повече, почувства косъмчетата отзад на врата й да настръхват. Тръпки от лошо предчувствие се спуснаха надолу по гръбнака й.

Някой ги наблюдаваше. Беше сигурна в това.

Почти очаквайки да намери крадци, Маги погледна и видя привлекателна девойка на около двадесет да ги наблюдава внимателно.

Когато девойката осъзна, че Маги я е забелязала, се усмихна широко, показвайки пълен набор от перфектно бели зъби и докато си играеше с дълга, руса плитка, отправи към Маги съблазнителен поглед, който щеше да накара всеки мъж да изпъчи гърди с надменен интерес.

Проклет да е късметът й! Девойката беше повече от привлекателна, тя беше очевидна красавица.

Точно тогава към момичето се присъединиха четири също толкова привлекателни девойки, на различна възраст, прецени Маги, от тринадесет до над двадесет години.

Маги изстина.

О, дявол го взел, сега бяха в беда, осъзна тя. Познаваше погледа върху лицата на жените. Гладни за мъж.

Маги преглътна от страх. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе една от девойките да дойде и да опипва тялото й, и да разбере, че си приличат повече, отколкото някоя от тях подозира.

Още по-лошо, докато ги гледаше Маги знаеше без съмнение, къде щеше да прекара нощта Брейдън. И със сигурност нямаше да бъде нейната възглавница.

Зрението й се замъгли от мисълта Маги грабна малка купчина от подпалки и ги остави до купчината при останалите.

- Извинете - каза най-възрастната девойка, докато най-безсрамно се приближаваше към тях. Светлорусата й коса светеше дори в мрачния ден, а пропорциите й бяха от типа, по който братята на Маги често мечтаеха. - Аз и сестрите ми си помислихме, че може да искате питие.

Момичетата се закикотиха, когато се приближиха и подадоха на всеки по чаша с ейл. Маги взе чашата и бързо остави няколко крачки между себе си и девойката, която й я подаде.

Момичето издаде устни напред в очевидно често практикувана муцунка, но Маги не можеше да я е грижа по-малко, докато се обръщаше към Брейдън.

Той взе чаша от най-голямата. Приятно закръглената девойка подпря хълбок на най-близкият дънер до Брейдън, докато галеше дръжката на брадвата по неприличен начин и го гледаше жадно.

- Тъкмо казвах на сестрите си, колко е хубаво да имаме толкова силни... - погледът на блондинката се спусна по гърдите на Брейдън, където жълтата му риза беше влажна от потта, - мъже наоколо, за да помогнат с домакинските задължения.

Очите на Брейдън потъмняха спекулативно и още по-лошо, той се усмихна.

- И как ви е името?

- Тара - каза тя, измърквайки името си. Маги почувства внезапна нужда да отскубне

всеки кичур руса коса от главата на младата жена.

- Тази нощ ще направя тюрлюгювеч - продължи Тара, - само за вас. - Протегна се и докосна гърдите на Брейдън.

Брейдън хвърли бърз поглед към Маги, която го гледаше с пълната сила на неодобрението си.

Усмивката изчезна от устните му и той махна ръката на Тара от гърдите си.

- Сигурен съм, че ще му се насладим. Сърцето на Маги още я болеше, докато се

питаше дали той би си направил труда да махне ръката на младата жена, ако тя не стоеше там и ги наблюдаваше.

Тара дръпна бавно ръката си, за да я потрие бавно по ключицата си, докато спускаше погледа си по цялото тяло на Брейдън, спирайки се за кратко на мястото, където се събираха бедрата му.