Той подпря глава на ръката си и погледна съблазнително към нея.

- Готова ли си за леглото, любов моя? И на теб ти липсваха тези шеги?

За какво си беше мислила?

Маги се пребори с детинската нужда да хвърли храната си по него. Как смееше да се шегува с нея по този начин, след като знаеше колко силно го желае, както и факта, че не можеше да има нищо между тях.

По пламъкът в очите му можеше да види, че го прави нарочно само за да я раздразни.

Точно тогава я обзе друга нужда. Такава да му върне жеста. Беше време той да се озове от другата страна на подобна тактика.

- Да - каза тя.

След което бавно, съблазнително приглади косата си зад дясното си ухо и му отправи изкусителна, подигравателна усмивка докато се навеждаше напред.

- А ти?

Той не отговори. Очите му леко се уголемиха, когато погледът му се насочи към малката част от бюста, която позата й му предлагаше.

- Нямаш си идея с какво си играеш - каза той, гласът му беше по-нисък с октава.

- Напротив, имам. - Тя сбърчи носа си към него, докато игриво хапеше долната си устна, имитирайки по-ранния му жест. - Никога няма да се натрапиш на жена, която не те желае, нали така?

- Разбира се, че не - отвърна той обидено. Тя седна на петите си и прокара бавно една ръка по връзките на ризата си.

- Тогава гледай колкото си искаш, защото това ще е единственото удоволствие, което ще получиш от мен.

За нейно смайване, той отметна глава назад и избухна в смях.

- О, Маги - каза той, след като стана по-сериозен. - Ако не те познавах по-добре, щях да се закълна, че си опитна малка кокетка. Сега отивай да спиш. Нямам желание да се чифтосвам с теб в гората. Но когато намеря легло...

Тя избяга толкова бързо, колкото я държаха краката. След това, което вече се беше случило, знаеше, че не може да му устои за дълго, ако я докоснеше.

А целувките му...

Със сигурност това беше достатъчно, за да накара една жена да забрави себе си.

Осъзнавайки достойнството на отстъплението, тя се настани пред огъня. Тъкмо беше започнала да се отпуска, когато Брейдън се присъедини към нея.

- Какво правиш? - попита тя бързо, докато си спомняше начина, по който усещаше тялото му, предпазващо я от земята.

- Донесох ти допълнително наметало - каза той, увивайки го около нея.

- Благодаря - прошепна тя, опитвайки усилено да не забелязва начина, по който миризмата му беше попила в тъканта. Или още по-лошо, начина, по който усещаше ръцете му, докато той приглаждаше материята около нея.

Когато я остави, можеше да усети как тялото й изстива.

Почувства как сърцето й се разкъса, когато се настани срещу нея. Разумната част от нея беше благодарна, но сърцето я болеше от загубата на неговата утеха. Въздъхвайки, тя се насили да се концентрира върху онова какво щеше да каже на МакДъглас, когато го срещне. Това беше относително безопасна тема. Такава, която отвличаше мислите й от Брейдън.

Поне за малко.

Тази нощ Маги спа с пълно изтощение. Събуди се точно след зазоряване, за да види как Брейдън гледа точно в нея, с неразгадаемо лице.

Смутена от вниманието му, тя приглади косата си с ръце и се почуди какво ли си мислеше той докато я гледа как спи.

- Добро утро - поздрави я той.

- Добро утро - отговори тя, избутвайки назад наметалото, докато ставаше. Погледна към мястото, където спеше Син, на няколко крачки встрани. - Трябва ли да събудя Син?

- Не и ако искаш да запазиш главата на раменете си.

Тя се намръщи на думите му.

Брейдън се придвижи, за да застане между нея и брат си. Вместо да се протегне, за да докосне Син или да проговори, той издърпа меча си със сантиметър извън ножицата, толкова внимателно, че въз въздуха прозвуча само лек едва доловим стържеш звук.

Но това беше достатъчно.

Светкавично бързо и с едно гладко движение Син се изправи на крака. С големия пръст на левия си крак той прихвана ножницата си и я изрита от земята към ръцете си, като извади дългия си меч от нея с бързо, грациозно движение и се завъртя с лице към тях.

Острието се озова на едва сантиметри от врата на Брейдън, докато Маги замръзна, прекалено уплашена, за да диша.

Лицето му беше смъртоносно и непроницаемо, но Син се отпусна, когато осъзна, че тя и Брейдън са го обезпокоили.

Син изруга.

- Наистина мразя, когато правиш така - каза той на Брейдън, прибирайки меча си.

Брейдън й отправи предупредителен поглед.

- Никога не го докосвай, когато спи. Или ако го направиш, се наведи.

- Ще го запомня.

Като че ли незасегнат от странните му действия, Син се протегна небрежно, след което се прозя.

- Все още ли няма знак от разбойниците? Брейдън поклати глава.

- Още не.

- Жалко. Изпитвам нужда да убия нещо. — Син ги изостави, за да се погрижи за собствените си нужди.

- Да убие нещо? - попита тя Брейдън, когато останаха сами. - Шегуваше ли се?

- Най-вероятно не - отвърна той сдържано. Тръпки се спуснаха по гърба й, когато се

извърна от Брейдън и сгъна наметалото си, след което го постави в багажа си. Син беше страшен мъж. Но все пак и Брейдън можеше да бъде такъв.

Прогонвайки ги от мислите си, тя се концентрира в следващата си задача.

След като Син се върна, мъжете й предоставиха уединение, докато Брейдън приготвяше закуската.

Брейдън гледаше с копнеж към дърветата, където Маги беше изчезнала. Беше прекарал половината нощ като просто я наблюдаваше. Гледаше начина, по който гръдният й кош се повдигаше и спадаше от дълбокото й, равно дишане. Начина, по който ръцете й грациозно се извиваха под главата й.

Начина, по който нежно се беше протегнала през нощта, за да се почеше по бузата и да потърка око като някое очарователно малко дете.Сънят правеше най-невероятни неща с нея. Омекотяваше напрегнатостта на лицето й и я караше да изглежда като непредсказуемо дяволче. Същото дяволче, което веднъж беше напълнило ботушите му с брашно. Той се засмя.

Кога беше минало времето?

В един момент бяха деца, тичащи заедно през обрасло с храсти поле докато гонят пеперуди, а сега тя беше пораснала. Превърнала се беше в силна жела, която го очарова.

И това привличане, което чувстваше към нея. Какво бе то? От къде се появи?

Трябва да бе изкушението от забранения плод, реши той. Знаеше, че не може да я има, затова я желаеше още повече. Да, това беше. Имаше смисъл за него.

Веднъж да се озоват около други хора и да намери друга жена, всичко ще стане нормално. Маги нямаше да навестява мислите му или да измъчва тялото му. Той щеше да бъде отново старото си аз, Брейдън, който караше бащите да раболепничат в сънищата си и жените да се кикотят при неговото появяване.

И все пак една част от ума му оспорваше това. Казваше, че тя го е променила. Че някак, по някакъв начин, той не беше същият мъж, какъвто бе, когато отпътуваха.

Брейдън отказваше да послуша този глас.

Не можеше да си го позволи.

Маги се върна в лагера и след по-малко от час отново потеглиха. Поговориха малко докато вървяха през гората, като непрекъснато внимаваха за крадци.

Докато денят си отиваше, небето над тях стана тъмно и страховито. Задаваше се буря и щяха да се нуждаят от заслон през нощта.

Неохотно, Брейдън ги поведе извън гората, към малко селце, изпълнено с оживление. Колибите, направени от пръти и кал, бяха отблъскващи и в центъра между тях имаше голям келтски кръст.

Когато доближиха непознатите хора, Брейдън погледна надолу към краката на Син. Предсказанието на Син се беше сбъднало и те действителност бяха потъмнели и вече не толкова очевидно бели.

Маги все още изглеждаше прекалено женствена за неговия вкус, но с малко късмет никой нямаше да забележи това и ако някой погледнеше към нея, те просто щяха да го препишат на младостта.

Надяваше се.

Докато я наблюдаваше, видя страха и трепета, които се настаниха на лицето й, когато погледът й стрелна хората и стегна хватката върху торбата си. Мразеше да я вижда изплашена. Нямаш от какво да се страхува, не и докато той беше там. Никога нямаше да позволи да й се случи нещо лошо.

Така че потърси начин да я накара да се усмихне.

- Чудя се дали тук може да се намери легло - прошепна закачливо до ухото й той.

Лицето й стана яркочервено при думите му.

- Сигурна съм, че няма нищо по-обещаващо от конюшня - промърмори под носа си тя.

Син отвори устата си, за да каже нещо, но Брейдън го хвана за ръката.

- Нито дума, братко. Не сме далеч от земите на МакАлистър и в този район, английският ти акцент бързо ще ги накара да ни прережат вратовете.

Син го стрелна арогантно с поглед, който крещеше: "Нека пробват ".

Обаче Брейдън не беше в настроение да се бие, и за щастие Син го изгледа, но сдържа устните си в плътна, сурова линия.

Брейдън застана пред тях и приближи мъж, който товареше сено в каруцата си.

Около четиридесетгодишен, мъжът имаше груби черти на лицето и изцяло сива

брада, изпъстрена само с малко кафяво. Макар че мъжът изглеждаше чист и добре поддържан, плейдът му в кафяво и жълто каре беше накъсан около ръбовете.

- Добър ви ден, сър - поздрави Брейдън мъжа. Мъжът спря товаренето и го погледна подозрително.

- Кои сте вие?

Брейдън отговори без колебание.

- Името ми е Шон.

- И кого следвате?

- Юън от клана МакЛукас. Сребристите очи на мъжа се присвиха още

повече.

- Никога не съм чувал за него.

- Ние сме от островите - каза Брейдън. - Аз и братята ми сме на път за земите на МакДъглас, за да видим сестра ни и новороденото й бебе. Ще бъде чудесно, ако можем да намерим къде да отседнем през нощта.

Старият мъж прие думите му със смях.

- Земите на МакДъглас, казвате? Обзалагам се, че няма да прекарате добре там.