Маги искаше да го усети по-близо. Нуждаеше се от това.

Обви ръцете си около него и Брейдън с охота прие неизречената й покана, премествайки тялото си, докато между тях не остана друго, освен дрехите им.

Устните му напуснаха нейните, спускайки се с бавни, горещи целувки от бузата към шията й, където подразни плътта й с езика си. Маги простена, когато усещането разпространи тръпки по цялото й тяло. Олюля се от чувствата, които я изпълваха, сливаха се в нещо невероятно. И това беше Брейдън, нейният Брейдън, който я караше да се чувства по този начин.

В този миг го желаеше така, както бе копняла винаги за него.

Колко нощи бе лежала будна, притиснала възглавницата към себе си, преструвайки се, че Брейдън е в ръцете й!

Тя потрепери от изненада, когато го усети там, където никога друг не я бе докосвал. Трябваше ли да го прави? Въпреки това се чувстваше толкова безумно прекрасно.

Езикът му си играеше с устните й, имитирайки ритъма на пръстите му, които се плъзнаха върху центъра на женствеността й, дразнеха я, галеха я и тя бе готова да закрещи.

Изведнъж усети как той сръчно плъзна един пръст в тялото й. Простена дълбоко и инстинктивно повдигна бедрата си, за да усети докосването му по-дълбоко.

Никога през живота си не се бе чувствала така. Стискайки зъби, тя притисна бедрата си към него, жадуваща за още. Копнееща за повече.

Брейдън искаше да закрещи триумфиращо. Тя беше точно там, където той искаше да бъде, и бе готова за него.

Задълбочавайки целувката, той продължи безмилостната игра със сърцевината й, наслаждавайки се на стенанията й.

Беше толкова гореща, влажна и стегната, в очакване да запълни празнината в нея. И той щеше.

Да, щеше да проникне дълбоко в нея, а тя да закрещи от освобождението, молейки го за още, докато и двамата не плувнат в пот, напълно изтощени.

Целувайки я, той описа кръг с палеца си, преди да проникне дълбоко в нея. - Брейдън, моля те - простена тя. И в този нещастен, ужасен миг, реалността

се стовари върху него, когато усети девствеността й с пръста си.

Тя беше девствена. Докато не се появи той е била напълно недокосната.

Против волята си, за пръв път той се видя през нейните очи. Странстващ негодник, който не мислеше за друг, освен за себе си.

Беше я съблазнил. И когато настъпеше утрото, тя щеше да се почувства използвана.

Щеше да го намрази. Или по-лошо, да намрази себе си. Болезнено възбуденото му тяло умоляваше за нейното, но не можеше да я вземе. Не и така. Не и насред гората, като някой остарял звяр, незаинтересуван от чувствата й. Тя беше девица и заслужаваше нещо по-добро за първия си път.

Заслужаваше...

Заслужаваше да го направи с мъж, който я обича.

По дяволите, изкрещя той на себе си. По дяволите и нея, задето бе събудила, съвестта му.

Разгневен и на двамата, Брейдън се насили да се отдръпне.

- Съжалявам, Маги - въздъхна той, - забравих се.

И тогава видя срама в погледа й.

Още по-лошо, сълзи изпълниха очите й, докато се изправяше на крака. Без да проговори, тя се затича към гората. Брейдън хукна след нея и я улови, преди да е избягала твърде далеч.

- Какво има? - попита той.

- Не мога да повярвам, че ти позволих да

направиш това - отвърна тя. - Аз не съм курва, която...

Той спря думите й, поставяйки пръст върху устните й:

- Не, ти не си курва. Ако беше, нямаше да спра.

Маги се намръщи.

- Няма нищо лошо в това, което направихме - продължи той тихо. - Ти си напълно развита жена и не беше редно от моя страна да се възползвам от теб. Ако искаш да мразиш някой за случилото се, мрази мен. Но не вини себе си.

Объркването и болката се смесиха в израза на лицето й, докато тя го изучаваше с поглед.

- Защо го направи?

- Защото те желая - отвърна той, но гласът му се пречупи от желание и емоция. - Дори сега тялото ми копнее за теб по най-болезнен начин.

- Тогава защо спря?

Брейдън повдигна ръка и обви лицето й. Единственото, което можеше направи, бе да я целуне. Не да довърши това, което започнаха.

- Защото не исках да ме намразиш - каза й той. - Или по-лошо, да намразиш себе си.

- Не разбирам.

- Знам. Кажи ми, когато правеше онези планове, в които остаряваш без мъж, никога ли не помисли, че нещо ще ти липсва.

- Разбира се, че го направих. Брейдън изви недоверчиво вежда.

- Включи ли и това, което току-що почувства?

Червенина пропълзя по лицето й.

- Не знаех за него. Искам да кажа, знаех, но не знаех...

- Какво е чувството. Тя кимна.

Брейдън се наведе напред, докато челата им се докоснаха и зарови ръцете си в меката й, чер-веникаво-кафява коса. Това беше всичко, което можеше да направи, не да я докосва интимно, защото точно сега всичко, което искаше, е да бъде интимен с нея.

Всъщност, съжали, че не може просто да пропълзи в нея и да остане там завинаги.

- Това, което почувства, цветенце, е нищо в сравнение с удоволствието да го направиш. И бих дал всичко да съм единственият, който ще ти го покаже.

Маги застина в прегръдката му.

- Да не би да искаш да се ожениш за мен? Брейдън се отдръпна назад, за да види нерешителността, изписана върху лицето й.

- Би ли приела, ако ти предложа?

- Не, познавам те твърде добре. Ти не си от мъжете, които биха се задоволили само с една жена.

Беше истина и той го знаеше със сърцето си и всяка фибра на тялото си. Не можеше да си представи как вечер след вечер се прибира при една и съща жена. Нуждаеше се от разнообразие, от спонтанност.

По-лошото бе, че никога нямаше да й даде сърцето си. Това беше онази част от него, която отказваше да сподели с друг.

А Маги се нуждаеше.. не, поправи се той,

заслужаваше мъж, който да й е верен. Мъж, който никога няма да разбие сърцето й и да я кара да плаче.

Въпреки това, тялото му не го слушаше. Желаеше я с такава ожесточеност, че го болеше. Можеше да се закълне, че слабините му ще пламнат от горещината, която го бе заляла.

- И така, къде ни води това? - попита той.

- Страхувам се, че сме в безизходна ситуация.

- Не - отвърна той и положи ръка на рамото й. - И двамата знаем, че никога няма да те имам.

Защото никога няма да бъда мъжът, от когото се нуждаеш и по-скоро бих умрял, отколкото да те нараня.

- Знам - прошепна тя.

Брейдън я целуна леко по челото, обърна се и я поведе към лагера. Настроението и на двамата беше мрачно, всеки се опитваше да игнорира другия. Но беше трудно.

Като се замисли, беше невъзможно. Вкусът и мирисът й се бяха отпечатали в ума му, и всичко, което можеше да види, бе усмивката й. Всичко, което можеше да чуе, бе как простенва името му.

И Бог да му е на помощ, искаше повече.

Сладкото щастие, което можеха да изпитат заедно... Но Маги не беше от жените, с които се любиш и си тръгваш. Тя беше от жените, за които се жениш.

Би могъл...

Брейдън дори не остави ума си да довърши мисълта му. Никога нямаше да се ожени. Особено за жената, в която можеше да се влюби.

Маги прекара целия следобед в опити да избягва Брейдън, като даде най-доброто от себе си. Но как една жена може да избягва някой, който означава толкова много за нея?

Дори сега, докато той седеше от другия край на огъня до Син, без дори да я поглежда, можеше да почувства присъствието му точно толкова силно, колкото ако седеше до нея. Светлината от огъня играеше по лицето му, карайки очите му да изглеждат среднощно-черни като тези на Син.

Настроението му беше много сериозно след разговора им и на нея й липсваха веселите закачки. И повече от всякога й се прииска да бъде такъв тип жена, че да може просто да влезе там, да го съблазни в нощта и да бъде доволна от това, че я напуска на сутринта.

Може би братята й бяха прави. Искаше прекалено много от мъжа.

Но все пак, не беше ли в правото си да иска същото обвързване и привързаност, каквито един мъж иска от жена?

Ох, просто не й изглеждаше честно.

Неподозиращ за нейните мисли и коси погледи, Брейдън облиза мазнината от устните си по начин, който накара тялото й да се възпламени от желание.

Как можеше един мъж да е толкова прекрасен? И защо, о, защо не можеше да го изкара от ума си?

Тя отклони погледа си.

Но каква беше ползата? Все още можеше да види тези прекрасни зеленикаво-кафяви очи да се шегуват с нея. Чуваше го да я нарича „цветенце" и усещаше силните му ръце да бродят по най-съкровените места от тялото й.

Мъжът беше просто пагубно великолепен. И в този миг й се прииска никога да не го беше виждала. Можеше само да си представи мирните години, които щеше да опознае, ако не се беше опитвала да спечели вниманието му.

Син стана веднага след като приключи с яденето.

- Пак ще поема първата смяна. Вечерята й беше забравена, когато Маги

бързо се изправи, докато спомените от предишната нощ препускаха през нея. Последното, от което имаше нужда, е още веднъж да се събуди в ръцете на Брейдън.

Трябваше да направи нещо, за да остави разстояние между тях.

- Може би аз трябва да поема една стража? И двамата мъже я погледнаха все едно си беше изгубила ума.

И тя беше, но това бе извън темата. Още по-лошо, Брейдън й отправи знаеща, развратна усмивка.

- Без да се обиждаш - каза Син сухо, - Но предпочитам да оживея през нощта.

- Просто се опитвам да съм полезна - отвърна тя.

- Тогава се наспи добре - каза Син, като и обърна гръб.

На Маги й се искаше да притежава малко от сарказма на Син, за да излезе с подходящ, хаплив отговор, но всичко, което можеше да направи, бе да седне обратно и да се върне към храната си.

Брейдън прокара дяволито език по горната си устна, докато се изтягаше на една страна и я наблюдаваше над огъня. Тя погледна надолу и се опита да не забелязва как беше протегнал възхитително дългите си крака.