Тя му се присмя:

- Това е малко иронично. - Хвърли му недоверчив поглед, сякаш не можеше да повярва на думите му. - Наистина ли си способен да ограничиш себе си до една единствена жена.

- Да. Мислиш ли, че не искам да имам дом и деца. Бих дал почти всичко за това, но няма да бъда направен за посмешище от някое хубаво девойче. Брат ми Киърън се самоуби, заради една непостоянна жена, която не се задоволи с него, а трябваше да получи и Юън. Жената, която обичаха, раздели семейството ни, причини смъртта на Киърън и изостави Юън при първата възможност, за да избяга с по-богат мъж. Жените, в случай, че си проспала последната неделна литургия, са в основата на всяко зло.

По изражението на лицето й, Брейдън можеше да каже, че би се радвала да го удуши, но за нейна чест само го изгледа.

- Жените никога нямаше да са зли, ако не бяха мъжете като теб, които да ги водят по огнената пътека към Ада.

Думите й го накараха да почервенее. Как се осмеляваше да обвинява за всичко пола му.

- Не можеш да обвиняваш единствено мъжете за това.

- Не мога ли? - попита тя, гласът й бе висок и изпълнен с гняв. - Както сам каза, нужни са двама за уговарянето на любовна среща. И в повечето случаи, мъжът е водещата фигура.

Брейдън не можеше да повярва, че това излезе от нейната уста, когато тя от всички жени, трябваше да знае най-добре.

- Така ли? - попита той. - Не си ли спомняш времето, когато бях на шестнайсет и приятелките ти ми заложиха капан. Защото, едва спасих живота си.

Това наистина беше смущаващо. Той бе слязъл до пътя в близост до горичката, когато десет момичета се бяха хвърлили върху него. Бяха го приковали към земята, крещейки в ухото му колко много го обичат и искат да се омъжат за него. Бяха разкъсали плейда му и дърпа-

ли косата му, докато не бе прокървил.,

Някак си бе успял да се изплъзне от опипващите им ръце, а Маги, скрита в хралупата на един дъб, бе изпратила момичетата в погрешна посока, когато го подгониха.

Беше последния път, в който се бе осмелил да посети къщата й без придружител. Видя спомена върху лицето на Маги, докато въртеше глуповато очи.

- И - продължи Брейдън, - какво ще кажеш за онзи път в къщата ти, когато се престори, че падаш, а щом се опитах да ти помогна, ти ме прегърна толкова силно, че едва не ме задуши.

Лицето й беше яркочервено и той знаеше, че в онзи момент му бе заложила капан и бе не по-малко виновна от другите момичета.

- Това беше различно - отвърна тя в своя защита.

- Как така?

- Просто беше.

Брейдън присви очите си към нея, вече убеден в победата си.

- Маги, истината може да не ти харесва, но тя е, че повечето жени не са добри.

Лицето й отразяваше неверие.

- Ти, арогантен, глупав, нечестен похотливец.

Брейдън се засмя на обидите й. Трябваше да й признае, че можеше да си съперничи с братята му по творчество.

Тялото на Маги се скова от гняв, тя се обърна и измарширува пред него. Брейдън забърза стъпка, докато не застана точно зад нея и Син.

Син му хвърли любопитен поглед през

рамо, преди да погледне към Маги. Очите й горяха с кехлибарен огън.

- Брат ти е лигав, невъзпитан, воден от дявола самохвалко и се надявам един ден да получи боя, който заслужава.

Син отметна глава и се разсмя.

- Намираш това за смешно? - попита Маги невярващо.

Син се усмихна в отговор:

- В действителност, ти си единствената жена, която го е обиждала и го направи толкова добре.

Брейдън се присъедини към смеха на Син.

Сега тя беше бясна и на двамата. Само да не беше толкова красива, когато е ядосана, помисли си Брейдън тъжно. Да, яркочервеното изглеждаше добре на бузите й.

- Мъже - изфуча тя, докато ги задминаваше, - кой ли се нуждае от тях?

- Брейдън - извика Маги, - имам нужда от теб. Помощ! Брейдън спря при молбата й,

изумен от нея.

Беше минал близо час, откакто бяха загубили от поглед Маги в тъмната гора. Но през цялото време знаеха, че не е твърде далеч от тях, защото гневната и често унизителна тирада към мъжете, и в частност към Брейдън, поддържаше бодрото им настроение.

— Брейдън, моля те!

Сигурно й струваше скъпо да изрече тези думи, след като голяма част от осъдителната й реч бе насочена към него, душата му и всяко човешко същество, което го бе срещало.

Обикновено такава молба от жена, щеше да го накара да се втурне към нея. Обаче в тона на Маги имаше твърде много рационалност, за да бъде в истинска опасност. Звучеше повече сякаш е леко обезпокоена.

Брейдън продължи по покрития с торф път и погледна към Син.

- Не я ли чухме да повтаря през последния час няколко стотин пъти: „Мъже, кой ли се нуж-

дае от тях..."?

- Чухме я.

- Тогава мислиш ли, че трябва да пренебрегнем вика й? - попита Брейдън.

Обърканото изражение върху смръщеното лице на Син бе безценно.

Брейдън го потупа по ръката.

- Шегувам се. Знаеш, че никога не бих оставил жена в беда.

- И аз така си помислих, но точно сега изглеждаше прекалено искрен.

За един кратък миг, Брейдън обмисляше да я игнорира. Особено като се имаше предвид тежестта на някои от проклятията й. Бог да му е на помощ, ако някое от тях се сбъднеше. Защото, ако зависеше от нея, щеше да се превърне в двуглав, трипръст, с маймунски нос сляп син на прислужника, който миеше помийната яма.

Но въпреки суровите й забележки, не можеше да я остави, в каквото й състояние да се намираше.

Общо взето, колкото и да не му се искаше да го признае, той всъщност харесваше пакостницата.

- Брейдън?

- Идвам - увери я той, заобикаляйки голям храст, за да я види...

Брейдън замръзна. Дори и в най-смелите си мечти, не си бе представял, че ще я види по този начин.

Наведена напред, а задникът й се въртеше и поклащаше по доста провокативен начин. Небесата да му помогнат, но изглеждаше сякаш се

бореше със самата гора или поне със злополучния храст пред нея. Син избухна в смях.

Брейдън вероятно също би се засмял, ако лекият вятър не бе надиплил подгъва на карирания й плейд, дарявайки го с щедрата гледка на кадифените й бедра. Както и с един поглед към други неща, които събудиха мъжкия му интерес и слабините му.

Желание потече през него, изпращайки болезнено пулсиране право към мъжествеността му. Момичето наистина притежаваше изкусителен задник. Една съблазнителна симетрия, която би паснала просто перфектно към тялото му. И в този миг той се закле, че ще усети мекотата на бедрата й в дланите си, че ще чуе стенанията й, докато е заровен дълбоко в нея отново и отново, докато и двамата не закрещят от блажено освобождение.

Брейдън скръцна със зъби, докато желанието към нея се разгоря толкова силно, че за момент остана като парализиран.

- Не е смешно - извика Маги, опитвайки се да се измъкне от плетеницата от храсти и клони. Всичко, което успя да направи, бе да оголи още повече дупето си.

С това темпо след още едно помръдване или две, плейда щеше да се набере до кръста й, разголвайки я изцяло за гладния му поглед.

Брейдън затаи дъх в очакване, очите му пируваха. И за първи път в живота си осъзна, че в действителност лигите му са потекли заради гледката пред него.

- Брейдън - изкрещя тя отново. - Моля те, помогни ми! Не мога да помръдна. Всеки път, когато се опитам да се освободя, нещата се влошават. Не, любов моя, помисли си той хищнически, подобряват се. И то много.

- Брейдън?

Брейдън затвори за кратко очи, когато образът на тялото й, извиващо се в ръцете му, прелетя през съзнанието му. Твърде лесно си представи отдаването й, звука от името му върху опиянените й от страстта устни.

И когато отвори очи, беше посрещнат от едва прикриващия извивките й плейд.

Всичко, което можеше да се принуди да направи бе да премести погледа си от въртящите й се бедра, към мястото, където можеше да види зачервеното й лице. Щеше да се наслади на още няколко дълги минути, през които да я изучава...

- Защо се бавиш толкова. Ще ми помогнеш ли? - попита тя отново.

Да, щеше да й помогне, но заради това, което наистина искаше да й направи, щеше да го зашлеви, изпращайки го право в задгробния живот.

Концентрирай се, човече, не е като да не си виждал женски задник преди.

Беше вярно, но не можеше да си спомни за жена, чието тяло го бе съблазнявало толкова силно.

Брейдън остави вързопа си на земята и когато погледна към измишльотината върху нея,

се намръщи. Маги лежеше на нещо, което смътно приличаше на маса от листа, а отгоре й бяха нападали клони и още листа, които притискаха главата й приведена.

- Как се озова там?

Тя се изви леко назад, така че да може да го изгледа кръвнишки.

- О, не знам. Изглеждаше като добро място за малко почивка.

Син отново се засмя, когато Брейдън завъртя очи заради иронията й.

- Е, лейди Отровен език може би трябва да те оставя там?

Паниката плъзна по челото на Маги и тя бързо добави:

- Вървях си, когато се спънах в нещо и изведнъж тази гигантска купчина от листа падна върху мен. Сега ще ми помогнеш ли да стана.

Брейдън плъзна погледа си по тялото й, което беше в перфектна позиция за...

- Брейдън - извика тя, сякаш можеше да прочете мислите му.

Той не можа да устои да я подразни и попита Син:

- Мислиш ли, че можем да я оставим тук?

- Е, тя каза: „Мъже, кой ли се нуждае оттях...". Може би трябва да й дадем един урок.

- Няма да посмеете да ме оставите тук така... - каза тя, след което добави вече по-малко убедено, - нали?

Брейдън й се ухили с дяволска, разкриваща трапчинките му усмивка.

- Защо не ни настигнеш, след като се осво-

бодиш сама?

Маги въздъхна и го прокле за пореден път под носа си, след което падна по очи върху леглото от листа.