Маги разбираше защо Юън се бе оттеглил след случилото се с Айзабел. Но той винаги е бил срамежлив човек, който предпочита изолацията пред компанията.

Изобщо не си спомняше Син. Била е бебе, когато англичаните са го отвели. Единственият й реален спомен за него беше, когато преследваше Дейвис, задето я бе обидил.

- Кажи ми - започна тя меко, — като се има предвид, че Син е отведен против волята му, защо сега предпочита да се облича и да живее по английски маниер?

Брейдън си пое дълбоко дъх. Обърна се към нея и тя видя безпокойството в очите му, както и болката.

- Когато Син навърши четиринадесет, Хенри бе коронован като крал на Англия. Като част от празненството по случай коронацията си, Хенри разреши шотландските заложници, взети от Стивън, да се върнат при семействата си.

Маги се намръщи. Никога не бе чувала за това. Не се връзваше. Ако Син е бил свободен да се върне, защо не го е направил?

- Защо Син е решил да не се върне вкъщи? Един мускул заигра върху челюстта на

Брейдън.

- Той искаше да го направи, но баща ми отказа. Изпрати съобщение на крал Хенри, с което му казваше, че може да задържи Син, защото няма нужда от един английски син.

Дъхът на Маги заседна в гърлото й. Не можеше да си представи подобна жестокост. Мили Боже, каква ли болка е почувствал Син, когато е

узнал отговора на баща си.

Изведнъж преценката на собствения й баща за нея, не изглеждаше толкова страшна.

- Защо баща ти би направил подобно нещо? - попита тя. - Какво бе мнението на майка ти за случващото се?

Брейдън отмести поглед и тя видя мъката в очите му. Както и странно чувство за вина, което не можеше да проумее.

- Майка ми беше причината Син да не се върне - отговори той, а гласът му бе неестествен. - Майка ми отказа да живее под един покрив с него.

- Защо? — попита Маги. Защо Айлийн не бе поискала сина й да се върне при нея?

Брейдън въздъхна в отговор:

- Майката на Син била английска дама, с която баща ми се срещал единствения път, когато бил в Лондон. Син е заченат само няколко кратки месеца преди Локлан.

Маги трепна при думите му. Значи това беше причината.

Стискайки зъби, тя поклати глава, неспособна да повярва. Мъжете и тяхната невярност. Как можеше Брейдън да продължава да използва жените, след като бе видял последствията от изневярата от първа ръка.

Бедният Син, да бъде захвърлен само защото Айлийн отказваше да вижда доказателството за делата на съпруга си.

Сърцето й натежа, тя съчувстваше и на двамата.

- Какво се е случило с майката на Син? -

попита Маги.

Брейдън спи устни с отвращение.

- Тя нямаше нужда от него, затова го изпрати да живее с баща ни. Преди години реши, че Син е нейният позор.

- Така е бил отхвърлен и от двамата си родители.

- Да, той е огорчен мъж, но причините са разбираеми.

Маги кимна. Сега разбра враждебността в погледа на Син, насочена към Айлийн, когато тя се появи в двора на църквата.

Сигурно я мразеше силно.

Не можеше да си представи начина, по който се е чувствал, когато и двамата му родители са се отрекли от него. Беше повече, отколкото някоя душа можеше да понесе.

Погледна към Брейдън и виждайки болката в очите му, се запита какви ли бяха истинските му чувства към неговите родители. В сърцето си знаеше, че трябва да съжалява и него.

Брейдън вървеше в мълчание, спомняйки си деня, в който Син бе принуден да напусне дома си.

Не можеше да прости на майка си за отчаяните й действия през този ден. Как бе способна някоя жена да превърне едно дете, макар и не нейно, в смъртен враг.

В същия този ден Брейдън реши никога да не се ожени.

Ако някога се появеше дете, което твърди, че е негово Брейдън щеше да го посрещне с отворени обятия. Нямаше да има жена, която да

мрази детето му. Никоя жена нямаше да го накара да извърши нещо толкова непростимо.

Още по-лоша бе нестихващата вина в душата му, че Син бе единственият, от когото баща му се отказа през този ден. Защото в сърцето си знаеше, че като най-малък син той беше този, който трябваше да замине, а Син като най-големият трябваше да остане в Шотландия. Но майката на Брейдън го спаси от англичаните. През годините Брейдън се бе питал дали всички жени биха постъпили като майка му или това беше недостатък единствено в нейния характер.

- Кажи ми - обърна се Брейдън към Маги, преди да е размислил. - Как би постъпила, ако беше на мястото на майка ми?

Нерешителност премина през лицето й, когато тя се замисли.

- Не знам.

- Щеше ли да го отпратиш?

Тя го погледна, кехлибареният й поглед беше замислен.

- Честно, не знам. От една страна, ще се намразя, ако кажа, че бих изгонила едно дете, но ще ми бъде трудно всеки ден да виждам доказателството за изневярата на съпруга ми. Не мога да си представя какво е изпитвала бедната ти майка, всеки път, когато Син се е доближавал до нея. И все пак децата не са виновни за такива неща, никой от нас не е поискал да се роди - въздъхна тя, преди да продължи. - Предполагам, че не съм аз човекът, който да съди майка ти, и не мога да кажа как бих постъпила, ако някога бъда изправена пред подобен избор.

Брейдън усети тика върху челюстта си, докато я слушаше. Дори да живееше цяла вечност, не би могъл да разбере това, което майка му бе сторила. И макар че обичаше майка си, определяше действията й през този ден като егоистични и жестоки.

Маги нагласи вързопа върху рамото си.

- Двамата със Син сте много близки, нали? Брейдън кимна:

- Така е, въпреки годините, в които сме живели разделени. През последните осем години съм пътувал няколко пъти до Англия, за да го посетя.

- Така ли се сдоби с английските си земи? Брейдън се ухили:

- Отчасти. Хенри искаше да се увери в лоялността на Северна Шотландия към него. Да се закълна във вярност заради английските земи, изглеждаше като добър начин да създаде съюз с мощен клан, като МакАлистър.

Маги се усмихна нежно. Слънчевата светлина улови луничавото й лице и мекотата в очите й, създавайки картина, която си струваше да видиш.

- Брейдън МакАлистър, ти си добър човек.

- Така ли? - попита той, изумен да чуе нещо такова от нея. Поради някаква причина бе останал с впечатлението, че тя прекарва много повече време да го осъжда, вместо да го хвали.

Маги го погледна подозрително.

- Сега, да не си помислиш нещо? Брейдън се засмя на възмутения тон на гла-

са й. Ясно, тя си мислеше, че ще използва тази похвала, за да я съблазни и не би приела подобно нещо.

- Не мислиш много за мен, нали? Тя се замисли:

- И да, и не.

- Какво означава това?

Маги спря и се обърна към него:

- Знам, че има доброта в теб, но също така и равна част от дявола. Ако не беше толкова непостоянен, щеше да бъдеш прекрасен съпруг на някоя жена.

Изборът й на думи го развесели. През годините хората бяха наричали по безброй начини активността му, но никой не бе използвал определението „непостоянен".

- Непостоянен?

- Да, непостоянен. Мислиш ли, че не знам с колко жени си бил? Съмнявам се да има повече от три жени в цял Килагарайгън на възраст между десет и четиридесет години, с които да не си бил.

- О, хайде Маги, обиждаш ме.

И наистина го правеше. Не беше спал с толкова много жени. Не беше някой похотлив петел, който се чифтосва с всяка жена, изпречила се на пътя му. В действителност бе отказал повече предложения, отколкото бе приел.

- Истината често е болезнена - каза Маги, а очите и гласът й бяха искрени. Настроението му посърна, когато тя го прониза с осъдителния си поглед. Смути го, повече, отколкото предполагаше. Но нещата излизаха

извън контрол. Той не беше единственият виновен тук. Беше вярно, че е бил с много жени, но никога не бе принудил някоя оттях. В действителност, обикновено не той ги преследваше.

- Кажи ми, Маги, някога питала ли си се, защо може би съм такъв?

Тя не се поколеба в отговора си:

- Защото си мъж.

Той изсумтя. Отговорът й звучеше, сякаш да си мъж, обясняваше всички загадки на вселената.

- До известна степен си пропуснала да забележиш колко жени ме преследват.

Ченето й увисна и тя му хвърли язвителен, непреклонен поглед.

- Това ли е извинението ти. Те тичат след теб и ти успокояваш съвестта си, просто като приемаш това, което ти предлагат. Изводът е ужасен. Ти си отвратителен.

- Не, не съм - отговори той бързо. - Казваш, че аз съм непостоянен. Ами хубавите ти приятелки? Едва ли мога да бъда толкова непостоянен сам.

- Какво искаш да кажеш?

- Че не съм единственият виновен тук. Както сама каза, аз съм мъж и ми е трудно да устоя на жена, която пълзи в леглото ми и моли за услугите ми, или на такава, която притиска тялото си към моето и шепне в ухото ми всички неща, които иска да направи с мен.

Маги го погледна втрещено.

- Да не се опитваш да кажеш, че всички жени са те съблазнили. Казваш, че си просто един скромен малък господар, който си гледа работата, докато изневиделица не се появи някоя зла жена, която го принуждава да я вземе.

- Ти не ми вярваш?

- Разбира се, че не ти вярвам. Не се ли опитваше да ме съблазниш снощи, Брейдън МакАлистър? Дишаше в ухото ми и ръцете ти шареха свободно по тялото ми.

- Това беше различно.

- Различно как?

Брейдън не искаше да мисли за това. Но в сърцето си знаеше, че беше различно. В стремежа си да смени темата, преди тя да го накара да каже нещо, за което и двамата да съжаляват, той я попита:

- Никога ли не ти е хрумвало, че ако можех да открия жена, която да ми бъде напълно вярна, то аз със сигурност също ще й бъда верен? Ще се радвам да срещна жена, която ще се грижи за мен, която няма да ме моли за безскрупулни неща, за да я удовлетворя. Жена, която няма да напусне леглото ми, заради следващия мъж, който завърти главата й.