Когато се качи при братята си в каруцата, с която отиваха в църквата, те се намръщиха при вида на дрехите й, но не казаха нищо.

Нямаше и нужда. Другите момчета от клана

казаха предостатъчно.

- Гледайте - посочи Дейвис още щом тя пристигна в църквата и слезе от каруцата. - Хилаво петнисто пиле с кльощав пилешки врат, облечено в чувал за зърно с три размера по-голям.

Останалите подхванаха „Кът, кът" и до ден-днешен презрението им отекваше в душата й.

Подгониха я обратно до каруцата, където братята й се намесиха и ги разгониха, но вредата вече беше сторена. Красивата й коса беше паднала около раменете и един от токовете й се беше счупил. Роклята на майка й беше изцапана, а наметалото - скъсано.

В онзи момент тя се мразеше. Мразеше как изглежда и мразеше факта, че майка й не беше там да й помогне да се нагласи по-добре. Да прилича повече на дама.

Единственото хубаво нещо в този ден беше отсъствието на Брейдън. Поне не беше станал свидетел на унижението й.

Не, Брейдън никога не би я харесал. Особено след като единствената красива част от тялото й, косата, я нямаше. Въздъхна със съжаление и преглътна сълзите, които напираха в очите й. Брейдън наблюдаваше Маги. Нещо я тревожеше и сърцето му се късаше за всичко, което бе изстрадала в младия си живот.

Винаги е била силна. Още си спомняше как изглеждаше тя, когато погребаха баща й. Беше най-студеният ден на зимата, а тя стоеше там с пълни със сълзи очи, докато леденият вятър пронизваше опечалените, но нито една сълза не падна. Ангъс беше толкова разтърсен, че едва

вървеше. Тъкмо Маги помогна на братята си да се върнат у дома. Маги се погрижи за тях.

Брейдън отиде да поднесе съболезнованията си и когато заобиколи малката им къща, я намери свита на две от мъка. Но още щом го видя, тя се изправи, изтри сълзите си и се овладя със сила на волята, която и до днес го удивяваше.

Божичко, какъв тежък живот бе имала. Братята й и повечето момчета от клана безмилостно я закачаха и тормозеха. Баща й порицаваше всичко, което тя правеше, за да го зарадва.

И въпреки това тя бе най-отдадената и добросърдечна жена, която познаваше.

Без да се замисли, той протегна ръка и нежно погали косата й. Копринените, червеникаво-кафяви кичури милваха пръстите му и възбуждаха глада му за нея.

Нея ли искаш или просто имаш нужда от жена?

За пръв път в живота си Брейдън се поколеба.

Никога преди не беше мислил за това, но и не се беше налагало досега. Винаги жените идваха при него, търсеха го и безрезервно му предлагаха телата си.

Но Маги беше различна. Не го беше преследвала. Напротив, винаги се беше отдръпвала, почти като от страх.

Тази вечер това го притесняваше.

Той се наведе напред и вдъхна цветния аромат на косата й, оставяйки да го залее и да завладее сетивата му. Бе сладка и успокояваща като топъл летен повей.

Брейдън се остави на импулсите си и плъз-

на ръка от косата й надолу по ръката и се сгуши още по-близо до топлината й.

Очите на Маги рязко се отвориха. Ръката му не беше ли... Да, беше! Ръката му се плъзгаше надолу по бедрото й, докато той вдъхваше косата й. Редно ли е да прави така? Не, жено, знаеш, че не е. Трябва да си омъжена за някой, за да му позволиш да ти души косата и да те опипва.

Да, но докосването му беше приятно. Даже чудесно. Маги!

Разкъсана между желанието си да го остави да прави, каквото е решил, и съзнанието, че това е нередно, Маги се прокашля.

- Брейдън, дръж се прилично.

- Държа се - измърка той до ухото й. Видя ли? заяви съзнанието й. Каза, че се

държи прилично.

Но тя не вярваше на нито един от двамата. Не им вярваше и за миг.

- Не - заяви тя, забелязвайки, че гласът й звучи особено. - Опипваш ме.

- Само малко те опипвам.

О, той нямаше срам! Малко опипване значи!

Ако не го спреше сега, кой знае до какво можеше да се стигне...

Всъщност тя знаеше точно до какво ще се стигне, и въпреки че сърцето й го искаше, разумът й съзнаваше колко тежки ще са последиците от такова нещо. Нямаше да се превърне в поредното му завоевание. Независимо от чув-

ствата си към него, нямаше да се остави да я използва.

С единствената мисъл да се спаси, тя сграбчи здраво ръката му и я премести върху стомаха си, точно под гърдите, за да я държи неподвижна.

- Така значи - прошепна Брейдън в ухото й с дрезгав, дълбок глас. - Тук ме искаш, нали?

Премести ръката си съвсем малко нагоре и обхвана превързаната й гърда с длан.

Маги остана без дъх, когато през нея се втурна мощна вълна от желание. В центъра на тялото й се появи непозната болка и трябваше да впрегне всички сили, за да не простене.

- Брейдън! - задавено го смъмри тя. — Не бива да правиш така.

- Не бива ли? - попита той и потърка лице в косата й.

Тя затвори очи, докато дъхът му я гъделичкаше по тила. Беше толкова приятно и точно в този миг тя толкова силно искаше той да я целуне, че трябваше да вложи цялата си воля, за да не потърси устните му.

- Брейдън - опита отново тя, - ако не ме пуснеш, кълна се, че ще спя със Син.

Той замръзна при тези думи. След това се разсмя.

- Какво смешно има? - намръщи се тя.

- Брат ми по-скоро ще се скопи, отколкото да легне с шотландка.

- Ох, ама си и ти - сгълча го тя и се претьрколи по гръб, за да изгледа ядно и него, и красивата му трапчинка. - Нямах това предвид и ти много добре го знаеш. Ужасен си. Зъл. Не-

поправим!

Усмивката му стана по-широка и тъмният глад в очите му не й убягна.

- Всъщност са ми казвали, че съм доста добър. Особено ако става дума за...

Маги сложи ръка върху устните му да заглуши края на това изречение.

- Чух достатъчно. И няма да те оставя да ме обладаеш тук в гората подобно на някаква блудница. Аз съм добро, почтено момиче и смятам да си остана такова.

И тогава се случи нещо ужасно. Тя осъзна колко меки са устните му под пръстите й. След това си спомни усещането за тези меки устни, докато целуваха нейните.

Рай. Целувката му беше истински рай.

Сепната от тази мисъл и от факта, че волята й започва да поддава, тя отдръпна ръката си и сви пръстите в юмрук.

По челюстта му заигра мускул, докато я гледаше. Свали очи върху устните й и тя прочете дилемата, изписана върху лицето му.

Най-сетне той въздъхна и се отдръпна.

Маги си пое дълбоко въздух, облекчена, когато той се настани няколко сантиметра встрани от нея.

- Кажи ми - попита тихо той, - как успя да минеш цялото това разстояние първия път съвсем сама?

Какъв странен въпрос. Защо ще...

Тя се спря при тази мисъл, защото забеляза една част от тялото му, която беше доста по-голяма, в сравнение с преди. Лицето й пламна.

Той се опитваше да се разсее и освен ако не искаше да влоши нещата, тя трябваше да направи каквото може, за да му помогне.

- Тогава яздих - помърмори под нос, за да не чуе Син.

Брейдън се засмя тихо.

- Яздих през деня, а първата нощ отседнах при братовчед си. После, когато стигнах земите на МакДъглас, яздих по пътищата и плащах за настаняване.

- И ти отне четири дни? - попита той.

Маги се изчерви отново, като си спомни думите си от по-рано за това колко дълго е било пътуването.

- Не, само два дни. Предполагам, че ще ни трябват четири пеша.

Маги хвърли уплашен поглед към Син.

- Не исках да казвам на Син как съм пътувала, за да не го ядосам още повече, задето сега вървим пеша.

- Много си умна за годините си. Брейдън се наведе леко напред и отново

прокара пръсти през косата й.

- Знаеш ли, че косата ти е мека като коприна? Не отново! Ако това продължеше, тя щеше

да бъде безнадеждно изгубена.

Маги прехапа устна, стана й приятно от комплимента му.

- Не - прошепна тя. - Никога не съм докосвала коприна.

Очите му отново потъмняха, когато приближи глава до нейната.

- Много ми се иска да те увия в коприна -

довери й той на ухо, като с това изпрати хиляди тръпки по гръбнака й. - Да, в тъмнозелен чаршаф, на който ще изпъква млечната ти кожа и светлите кичури в косата ти. Повярвай ми, няма нищо по-чувствено от коприна, плъзгаща се по голото ти тяло. - Брейдън!

В усмивката му нямаше и капка разкаяние. Маги поклати глава.

- Не можеш да се сдържиш, нали?

- За какво да се сдържа?

- Да не флиртуваш с всяка жена, която срещнеш.

- Кой казва, че флиртувам?

- Аз казвам, защото знам, че ако *epa или Адена бяха тук сега, щеше да изчезнеш с някоя от тях и хич нямаше да се сетиш за мен.

Той отдръпна глава, сякаш тя го беше зашлевила.

- О, хайде, Маги, не знам кого обиди най-много с това изказване. Наистина ли си мислиш, че бих...

Брейдън се спря, защото се замисли искрено върху думите й. И в този миг научи нещо за себе си, което не му хареса.

Тя беше права. Не можеше дори да предположи колко пъти е бил с една жена и друга, по-привлекателна от нея, беше „отвличала вниманието му".

- Та какво казваше? - попита тя.

- Нищо - отвърна той и отправи поглед към тъмната гора. За пръв път в живота си чувстваше вина за нещо, сторено в миналото.

Маги легна отново на твърдата земя и той я наблюдаваше как се мъчи да се намести, така че да й е удобно.

Без да иска Брейдън се замисли какво ли би направил, ако тук имаше по-привлекателна жена. Дали щеше да хукне след нея при първа възможност и да не обърне повече внимание на Маги? Нима наистина бе толкова повърхностен? Най-болезнената част от всичко това беше, че не знаеше със сигурност дали би го направил, или не.

Наистина беше задник и негодник. И за пръв път в живота си му се искаше да е различен.

Защо не прилича повече на Локлан? Солиден и верен. Или на Юън.

Не, помисли бързо. Не на Юън. Юън бе почти отшелник, а това не прилягаше на Брейдън. Но можеше да прилича на Син. Той бе почтителен и дискретен и жените му се лепяха толкова, колкото и на Брейдън.