Маги се усмихна при този спомен.

От този ден бяха изминали петнадесет години, а в някои отношения беше като вчера.

Оттогава с нея и Брейдън се бяха случили толкова много неща. Толкова много неща бяха застанали между тях и обещанието й да се омъжи за него.

Само дето повечето от тези „неща" бяха

други жени. Жени като високата, красива Нера, която бе хванала окото на Брейдън, когато той стана на петнадесет.

Но колко мъчно й бе за онези дни в детството, когато ходеше за риба или да плува с Брейдън и братята си.

Сега искаше да може да се върне само за миг във времето, когато животът й беше лесен.

- Е, готова ли си?

Маги подскочи, като чу гласа на Брейдън зад себе си. Така се бе унесла в мислите си, че дори не го беше усетила да приближава.

Избута спомените в дъното на съзнанието си и се обърна към него.

- Готова съм, но чаках теб.

Застанал до тъмната черква с вързоп през рамо, той изглеждаше особено красив. Угасващата светлина играеше по лицето му и подчертаваше още повече скулите му. Но дори и това не отнемаше от съвършенството на загорялото му лице.

В този момент Маги искаше да е равна нему жена. И нейната форма да е съвършена като неговата, да има дълги абаносови коси и млечно-бяла кожа без следа от лунички.

Ако беше, тогава може би...

Маги отхвърли тази мисъл. Беше, каквато беше, и това нямаше как да се промени.

Отърси се от мечтателните си мисли, взе собствения си вързоп от земята до себе си и тръгна към него.

Докато вървеше към него, Брейдън я преценяваше. Дотогава, от уважение към приятел-

ството си с Ангъс, не й беше обръщал много внимание. Но тази вечер я видя по напълно нов начин. Като жена.

С притиснати гърди, за да си придаде по-мъжки вид, му напомняше на някакво вълшебно създание, останало някъде между детството и женствеността. Даже бе направила талията си по-широка. Дори и така обаче той ясно си спомняше сочните извивки на тялото й.

Гърдите й бяха идеалния размер за мъжката длан и макар талията й да не бе модно тънка, беше достатъчно малка, за да радва окото, и изваяна като на истинска жена.

В крайчеца на устните му заигра малка усмивка, когато погледът му се спусна по полата на черно и червено каре, която беше увила около кръста си. Както при него, тя стигаше точно над коляното и добре показваше краката й.

А тя имаше привлекателни крака. Силни и оформени. Добре можеше да си представи как плъзга ръка надолу по гладката кожа, докато опитва силата им с езика си по извивката на прасеца, към задната част на бедрото и след това нагоре, към...

При тази мисъл се спря. Брейдън изруга, осъзнал, че никой не би сбъркал точно тези крака с мъжки.

- Какво има? - попита тя. Брейдън я посочи.

— Краката ти.

Очите й се свиха предупредително за миг, след което тя изруга на свой ред.

- Не съм пиле! - тросна се тя с такова озлобление, че той се стъписа.

- Моля?

Тя пусна вързопа на земята, наведе се така, че да вижда коленете си и задърпа края на полата по-надолу.

- Имах шестима братя, както знаеш, така че нямам нужда от такива като теб да ми обясняват какво не ми е наред по тялото. И каквото и да говореха Иън, Джейми и Дънкан, като бяхме малки, краката ми не са като на хилаво, полуумряло пиле.

Брейдън се опита да не се смее, но изобщо не можа да се сдържи. Гледката на Маги, подръпваща полата си, докато жестикулира с остри, сковани движения, силно наподобяваше някаква домашна птица. Дори говорът й, с кратките, гневни фрази, му напомняше за кудкудякане.

Но ядовитият поглед, който му хвърли, като се изправи, успешно уби хумора му.

Поне докато не направи фаталната грешка да погледне към ботушите й. Думите на Инъс прозвънтяха в ушите му, докато се опитваше да не забелязва, че оръфаните кафяви ботуши са ужасно грозни.

"Изгорете вещицата заедно с грозните й обувки."

Брейдън спря да диша, но смехът продължи да бълбука в него, докато не му остана друг избор, освен да се разсмее или да се задави. Отметна глава и даде воля на смеха си.

Маги стисна отпуснатите си ръце в юмруци и го изгледа свирепо.

- Благодари се, че съм жена, Брейдън МакАлистър, иначе щях да ти извадя меч.

И вероятно щеше да го победи, особено в тези грозни ботуши.

От тази мисъл се разсмя още по-силно.

- Звяр такъв! - извика тя, секунда преди нещо мокро да го зашлеви по главата.

- Какво ста...

Брейдън свали нещото от главата си и видя мокър парцал.

- Радвай се, че нямах нещо по-твърдо във вързопа, защото щях да използвам него.

- Стига да не са обувките ти - отвърна той, като потисна нова вълна смях. - Всичко друго бих преживял, освен тях.

- Обувките ми ли? - попита тя, а гневът й отслабна под объркването.

Брейдън прочисти гърлото си в борба със себе си.

- Не се смеех на краката ти, цветенце. А на нещо, което Инъс каза по-рано.

В очите й заигра подозрение.

- Заклеваш ли се?

- Кълна се в напълно неразкаяната си душа и ако не бях сигурен, че ще намериш нещо по-твърдо от парцала, с което да ме плеснеш, щях да ти покажа за точно колко непилешки смятам краката ти.

Бузите й порозовяха от комплимента и тя се огледа свенливо.

- Тогава какво щеше да кажеш за краката ми? - Че са твърде женствени, за да се виждат. Ще трябва да смъкнем полата ти и да подпла-

тим... - той не се сдържа и отново се разсмя, - ботушите ти.

- Така ли било - отвърна Маги тихо. - Тогава, извинявай за мокрия парцал. Дано не те е заболяло.

Тя пристъпи да вземе парцала от ръката му.

- Не ме заболя - отвърна той и го пусна. Ръката й леко досегна неговата и за миг той

не можеше да мисли за нищо друго, освен за нежната мекота на кожата й, лека като фея върху неговата. Без да иска, погледът му отново се спусна към голата плът на краката й и умът му премина през няколко интересни ситуации, в които с радост би попаднал с нея.

Да, тя бе много страстна, почти чуваше дълбоките й гърлени стонове, докато й показваше какво всъщност означава наслада.

Вдигна очи към гърдите й и връзките, с които беше стегната жълтата й риза. Наум можеше да се види как протяга ръка и ги развързва, открива превръзката върху гърдите и след това ги освобождава, за да ги докосне.

Тялото му се сгорещи и скова, а устата му се наля със слюнка от желание да вкуси кожата й.

- Знаеш ли какво, Маги...

Брейдън се спря, преди отново да й направи неприлично предложение. Всяка друга жена щеше да стане негова веднага, но за да получи тази, трябваше да играе играта по-бавно. Майсторски.

Тя не беше от тези, които щяха просто да паднат в обятията му и да поискат да ги целува.

- Какво? - попита тя, като сгъна парцала и

го върна в кожена чанта във вързопа.

Смени темата, предупреди умът му. Веднага!

- Защо си го взела? - попита Брейдън с целенасочено усилие да смени посоката на мислите си.

- В случай, че потрябва. Винаги си взимам мокър парцал за миене и такива неща.

Брейдън не разбра, но той не разбираше много неща у жените. А у Маги имаше твърде много, които не се поддаваха и на най-добрите му мисловни умения.

Той остави въпроса за парцала и се осмели да хвърли бърз поглед към грозните ботуши.

- Ще трябва да намерим нещо да подплатим ботушите ти. Имаш ли... - той се спря, защото най-сетне беше погледнал към главата й и забеляза косата й.

Лунната светлина проблясваше в кичурите, които смяташе, че е сплела или увила около главата си. И едва сега, когато беше толкова близо до нея, най-сетне видя как всъщност изглеждаха тъмнокестенявите й коси.

- За Бога, жено, какво си направила? - попита той, невярващ, докато прокарваше пръсти през остриганите кичури. Меката коса се увиваше около пръстите му, докато Брейдън внимателно галеше косата й.

- Не исках косата ми да ни издаде.

Брейдън се почувства сякаш го бяха зашлевили през лицето с нещо много по-твърдо от парцала й. Косата й едва стигаше до тънките й рамене. И тогава забеляза сълзите по миглите й.

Той сложи длан на бузата й и ужасно му се прииска да я притисне към себе си за утеха.

- Маги.

- Просто коса - прошепна тя. - Пак ще порасне.

- Но беше прекрасна коса. Коса, която един мъж мечтае да държи в ръце и в която да зарови лице.

Очите й проблеснаха на лунната светлина, когато го погледна.

- А ти мечтал ли си за това?

Като сложи и двете си ръце на бузите й, Брейдън отговори на въпроса й с целувка.

Маги простена от пламенната нежност на прегръдката му. Никой преди не я беше целувал и мисълта, че човекът, който най-сетне го стори, беше Брейдън, я развълнува повече от всичко друго в целия й живот.

Мо с*reach*, но беше магично. Допирът на тези силни, красиви устни върху нейните, докато ръцете му я прегръщаха и притискаха по-силно към твърдите му като скала гърди. Беше по-хубаво дори от най-сладките й мечти. И цялото й тяло завибрира от вихъра на възбудата.

Той ухаеше на сладък, презрял плод от бъз, и имаше вкус на бира и мед. На първични, земни желания, и в този миг тя разбра защо жените се оплакваха толкова много, когато оставаха без съпрузите си.

Кой би искал да се раздели с това дори за секунда? Тя искаше да умре веднага. Точно в

* Мо с*геасh (от шотл.) - Небеса (възклицание). - Б.пр.

този миг на чисто блаженство. Дори да доживееше до хиляда години, никога нямаше да забрави вкуса на устата му, усещането за здравите му ръце около нея, докато сетивата й се вихреха от земния аромат на тялото му.

В този един кратък миг той беше неин. И тя се радваше в него.

Главата на Брейдън се завъртя от усещането за устните й под неговите. Дъхът й се смеси с неговия, докато езикът й плахо изследваше устата му. Личеше си по колебанието й, че той бе първият, покорил устните й, и тази мисъл подсили удоволствието.