Преди няколко седмици, когато измисли плана си, нямаше представа, че той ще я доведе дотук. Нито, че Брейдън МакАлистър ще се обяви за неин защитник в тази странна верига от събития.

Той беше добър човек - да си рискува живота заради нея. И макар че й беше казал, че го прави само заради Ангъс, искаше й се да си мисли, че има нещо повече.

Може би дори би се натъжил, ако нещо й се случи.

Каква глупачка си да си мислиш подобни неща. Мъжът има по-големи грижи, с които се занимава от една невзрачна повлекана като теб.

И все пак Маги мечтаеше. Бленуваше за невъзможни неща с мъж, който бе откраднал сърцето й.

Но най-вече си спомняше как много отдавна, когато беше девойче на седем години, даде сърцето си за пръв път на своя герой...

- Помощ, спасете ме! - крещеше тя, като тичаше колкото крачката й държаха, през голямата зала на главната кула на господаря. Тропотът на подметките й отекваше високо и над него се чуваха само уплашените й викове.

Трябваше да избяга. Трябваше да се махне преди големият, гневен звяр зад нея да я настигне.

- Със сигурност ще ме убие - викаше тя, търсейки с поглед някого, който да я спаси от

страховитото изчадие на Сатаната. - Моля, моля, нека не умирам! Дете съм още, рано ми е да умирам,

- Никой няма да те спаси от мен - изръмжа демонът. - Тъй че по-добре се спри, за да те убия, както трябва.

Маги преглътна с мъка и затича още по-бързо. Къде бяха отишли всички възрастни? Къде беше татко й?

Ужасена, тя хвърли поглед през рамо и видя как близнакът й Иън почти я достига.

- Помо...

Маги не успя да довърши думата. Изневиделица се появиха две ръце и я обвиха. Тя помисли, че баща й най-сетне е дошъл да я спаси, но после осъзна, че спасителят й беше само малко по-висок от нея и че неочакваната й тежест го беше накарала да се олюлее.

Двамата със спасителя й залитнаха надясно, килнаха се към една от бродираните драперии, закачени на стената, омотаха се в нея и накрая се стовариха на земята. В ушите й проехтя силен звук от раздиране на плат - драперията се откъсна и с пърпорене се приземи върху тях.

Дебелият плат от червено памучно кадифе я покри цялата. Маги се опита да се освободи от драперията, но беше безнадеждно увита в нея. И което беше още по-лошо, движенията й вдигнаха праха от тъканта и тя закиха. Това никак не беше добре! Чуваше дишането на Иън току до себе си. А ако я хванеше, младият й живот със сигурност щеше да свърши.

- Излизай оттам, грубиянска жено! - из-

ръмжа Иън, като дърпаше плата в опит да се добере до нея.

- Не съм жена на грубиян - викна тя на свой ред. - Още съм малка да се омъжа, а и не харесвам грубияни.

От дълбините на плата се надигна мелодичен смях.

- Едва ли някой от вас знае какво точно иска да каже - заяви гласът.

Маги веднага позна кой я беше спасил. Сърцето й замря, а очите й се разшириха, щом чу гласа на най-младия син на господаря.

Боже милостиви, седеше върху Брейдън МакАлистър!

Отново.

В бързане да стане, тя, без да иска го удари с лакът в стомаха и с коляно в ребрата. Той простена и я подхвана за ръката.

- Полека, девойче - каза й меко. - Остави ме да измъкна и двама ни, преди да си ми навредила още повече.

- Простете ми, милорд - побърза да се извини тя. - Не исках да ви убия.

- Още не съм умрял - засмя се отново той. - Макар че почвам да подозирам, че присъствието ти може да е опасно за момчешкото здраве.

Маги прехапа устна при спомена за последната им среща, едва седмица по-рано. Тогава тя беше на едно дърво и събираше ябълки, когато се появиха Брейдън и брат й Джейми. Тя се наклони прекомерно и се изтърси от дървото право върху главата на бедния Брейдън.

Оттогава Джейми й викаше развален плод и я беше предупредил да стои надалеч от сина на господаря, преди да го е убила.

Тя се опитваше да спази заръката му, защото много харесваше Брейдън. Той често й носеше дрънкулки, когато идваше при братята й Джейми и Ангъс и за разлика от тях, никога не се опитваше да я стиска в желязна хватка или да я кара да яде червеи, или други подобни позорни неща.

Брейдън успя да освободи и двамата с няколко дръпвания на плата.

Първата гледка пред очите на Маги беше вбесеното лице на Иън, който се хвърли към нея.

Тя писна и хукна да бяга, но Брейдън я издърпа до себе си с една ръка, докато с другата възпираше Иън.

- Хайде, полека - обърна се той към двамата. - За какво е тая гоненица?

Иън показа кончето си, което имаше само три крака.

- Тя ми счупи коня и аз ще й счупя главата за наказание.

- Беше, без да искам - побърза да се защити Маги. - Казах ти, че не беше нарочно. Паднах, докато го държах, защото искаше да ме удариш.

- Нямаше да искам да те ударя, ако не си играеше с него, смрадливо, мишесто женчо!

Брейдън отметна глава и се разсмя с мощен глас.

- Женчо ли? - попита той Иън. - Момче, знаеш ли изобщо какво значи тази дума?

Иън нацупи долна устна.

- Да, тате постоянно я казва.

- И какво значи?

- Страхлив. Брейдън поклати глава.

- Иън, ти на колко години стана?

- На седем, като нея.

Той така изплю последната дума, все едно Маги беше най-долното създание на света.

- Добре, значи, в бъдеще като искаш да обидиш някого, да знаеш, че „женчо" е мъж, който върши женската работа и не става за обида на малката ти сестричка. - Така ли - намуси се Иън. - Добре, обаче е мишеста.

- Не съм мишеста - възрази Маги. - Ти си жабешка пишка.

Брейдън се задави при тази обида.

- Къде, за Бога, сте се скитали вие двамата, за да научите такива думи?

- Най-вече сред по-големите ни братя — обясни Маги.

- Някой трябва да поговори с Джейми и Ангъс - заяви Брейдън, като върна коня на Иън. — Слушай сега, Иън МакБлар, в моята стая имам изрисуван кон. Ако ти го дам, обещаваш ли да не закачаш сестра си?

- Само ако тя обещае да не го пипа - отвърна той и очите му хвърляха искри, когато се обърна към нея. - Никога.

Маги стисна устни и усети как очите й парят от напиращите сълзи при тези думи. Тя не беше лошо момиченце и не искаше да повреди играчката му.

- Не съм виновна. Исках само да го подържа.

Тя погледна към Брейдън.

- Никога не ми позволяват да си играя с играчките им. А откакто мама умря миналата зима, нямам нищо ново за игра.

- Защото си момиче - извика презрително Иън. - Момичетата не си играят с коне. Не заслужават.

Маги се протегна да го удари, но Брейдън отново я спря.

- Иън, виж какво - обърна се към момчето той. - Трябва да си по-внимателен с Маги. Сестрите са скъпоценни дарове.

- Откъде знаете? Вие имате само братя.

- Точно затова. Ако имах такова безценно цвете за своя сестричка, щях да се грижа за него. Пази я.

- Ами вземете я тогава - изсмя се подигравателно Иън. - Дайте ми коня и ви я подарявам.

Маги вдигна очи към Брейдън, а по бузата й се изтърколи една сълза.

- Не искам да преча - каза му тя. - Искам само да си играя с тях, но те ме мислят за досадна. Казват, че не мога да играя на нищо, защото съм момиче. - От очите й се търкулнаха още сълзи. - Мразя, че съм момиче. Мразя, мразя, мразя!

Брейдън я придърпа и прегърна силно.

- Тихо, тихо, цветенце. Няма нищо лошо в това, че си девойче. Господ те е създал такава и един ден братята ти ще разберат какъв чудесен дар са получили.

За пръв път от седемте й години на света Маги повярва в това. Щом Брейдън я харесваше, значи не може да е чак толкова лоша.

Братята й просто се държаха лошо.

- Какво правите вие двамата тук? - разцепи въздуха гневният глас на баща й.

Маги се отдръпна от Брейдън и срещна разгневеното лице на татко си.

Той тръгна към тях, хвана я за ръка и протегна другата към Иън.

- Нали ви казах да стоите в каруцата, докато свърша работата с господаря?

Маги преглътна. Затова несъмнено щяха да ядат бой. И всичко само защото искаше да си поиграе мъничко, вместо да седи в миришещата стара каруца.

Животът беше толкова несправедлив!

Баща й се извини на Брейдън и бързо върна двете деца в двора, където чакаше каруца.

Маги бързо отиде отзад в празната част и седна върху малка купчинка сено, а Иън се настани отпред. Татко им ги остави със заплашителното предупреждение да не помръдват никъде повече.

С натежало сърце тя подви крака под мръсната си жълта рокля и видя как баща й изчезва в конюшнята.

Какъв ужасен, злочест ден! Защо никога не слушаше татко си? Може би Ангъс все пак бе прав. В нея навярно наистина се бе вселил демон.

Въздъхна и остана с наведена глава и поглед, забит в сключените си ръце, молейки се татко й да не я бие твърде силно. След няколко минути пред насълзените й очи се появи един изрисуван кон.

Тя ахна и вдигна глава - пред нея стоеше

чудесното, усмихнато лице на десетгодишния Брейдън.

- Нарекох го Конър - съобщи той, - Но каза, че иска да си поиграе с някое дребно момиченце за малко. Смята, че с девойчето ще е по-забавно, отколкото с лошо голямо момче.

- Благодаря, милорд - прошепна тя и притисна коня до гърдите си. Играчката беше боядисана в топъл тъмнокафяв цвят и имаше големи черни очи. Маги никога не беше виждала по-красива вещ. - Ще ви го пазя.

Брейдън кимна и даде бял кон на Иън.

- Иън, не забравяй какво обеща. Нямаш право да убиваш сестра си.

- А да я ударя може ли?

- Ако я удариш, си взимам коня.

- Добре де - изсумтя той.

Маги се загледа в отдалечаващия се Брейдън и в този миг осъзна, че обича младия господар.

Той бе нейният герой.

Здраво стиснала коня в ръце, тя се закле, че няма да стане жена на някой грубиян. Един ден щеше да бъде...

Един ден щеше да бъде жена на Брейдън МакАлистър.