— Настояваше ти да вземеш интервюто — отбеляза Гейлън, след като колегата й прекъсна връзката и прибра телефона.

— Какви ги говориш!

— Сигурна съм. Разбрах го по уклончивото ти: „Да… може би… добре, ще видим…“

— Не бъди толкова мнителна! Вив предложи да се върна след приключването на кризата и да присъствам на пресконференцията, докато ти интервюираш Лукас.

— Ама… той няма ли да бъде на пресконференцията?

— Няма, независимо от изхода на кризата. Ако момичетата останат живи, на журналистическите въпроси ще отговарят кметът и началникът на полицията, а ако — не дай, боже — операцията претърпи неуспех, пресконференцията ще се води от неизвестен говорител на служителите на реда. Лукас Хънтър никога не дава интервюта. Щом се е съгласил да разговаря с теб, няма да ти е възможно да проследиш другите събития, например няма да можеш да отразиш реакциите на родителите на момичетата. Невъзможно е да бъдеш на две места едновременно, нали? Ще взема Уоли и ще се върнем… за всеки случай. Задачата ви с Пол е да не позволите на добрия лейтенант да ви се изплъзне! Съгласна?

— Да — промърмори тя, макар да й се искаше да стои на пост с Уоли, а не с Пол.

Пол очевидно също не беше във възторг от предложението. От самото начало главният оператор на Кей Си Ар знаеше, че Гейлън ще се провали, и като Розалин Сейнт Джон не криеше пренебрежението си към недодяланата провинциалистка. „Не снимаме минисериали! — бе я скастрил още при първия им съвместен репортаж. — Важна е есенцията, ясно ли е?“

Разбира се, че й беше ясно, но за разлика от Пол, който го правеше с лекота, тя не можеше да сведе житейските събития до няколко сбити изречения.

По същия стегнат и сбит начин Пол й бе разказал „сагата“ за създаването на Кей Си Ар, историите на Адам, Вивека, Полин, Мариан и Джон.

От петимата само Джон беше беден като църковна мишка. Но когато реши да разшири медийната си империя със закупуването на манхатънска телевизионна станция, заплашена от фалит, Джон Маклейн беше вече много богат. Обичаше предизвикателствата и реши, че ще изправи на крака губещата телевизия. Разчитайки на безпогрешния си усет на даровит режисьор, той създаде страхотен екип. Покани за водещ прочутия военен кореспондент Адам Вон, който можеше да получи място във всеки телевизионен канал. Ала Адам също обичаше риска и предизвикателствата, както и Манхатън, затова прие предложението.

За шеф на новинарския отдел Джон избра Вивека Блеър, която работеше в неговата телевизионна компания в Далас. Тя се съгласи да дойде да живее в Ню Йорк и дори измисли названието на новия канал.

Постепенно нещата потръгнаха и Кей Си Ар стана най-гледаната телевизия в Манхатън. До този момент само Адам водеше новинарските емисии. След като обявиха конкурс за водеща, бяха затрупани от видеокасети, представящи кандидатките за престижната работа. Вивека и Адам избраха аристократичната Мариан, тяхната Грейс Кели, спечелила сърцата на хилядите зрители, когато между нея и Джон пламна любов. На сватбата им в прекрасната розова градина в градчето Чатсуърт Адам се запозна с Полин, сестрата на Мариан, и само след шест месеца двамата също се ожениха.

Пол разказа на Гейлън всичко това, но не намери за необходимо да сподели с нея последната глава от „сагата“ — на 14 декември Мариан бе починала от злокачествен тумор.

Мариан — обичаната от всички смела жена с ангелско сърце. Незаменимата Мариан, която Гейлън трябваше да замени.

Отначало Гейлън се питаше дали Пол не се стреми да заеме мястото й… Несъмнено щеше да се справи отлично, защото бе не само привлекателен, но и талантлив.

По-късно разбра, че голямата му любов е художествената фотография. Преди да стане оператор в Кей Си Ар, бе работил като полицейски фотограф, но за него и двете професии бяха само начин да си изкарва прехраната…

Думите на Пол прекъснаха размислите й:

— Сигурно се е съжалил над теб.

— Имаш право — промълви Гейлън и с поглед проследи Адам, който се отдалечаваше сред гъстата мъгла.

— Не говоря за Адам, а за Лукас Хънтър. Съжалил те е, затова се е съгласил да го интервюираш.

„Но той не знае нищо за мен! — помисли Гейлън. — Работя в Кей Си Ар едва от три седмици, през които прочутият господин Хънтър отсъстваше от града и едва ли е осведомен за перипетиите ми.“ Нищо чудно обаче Розалин Сейнт Джон да му бе съобщила последните манхатънски новини. Навярно писмото, което му е изпратила в Австралия по електронната поща, е съдържало следното язвително изявление: „Не всичко, случващо се в Ню Йорк, е обагрено в черни краски. Убийствата и престъпленията продължават, но има и комични събития. Новата водеща на Кей Си Ар е печална картинка. Жалко, че Казанова не й е хвърлил око!“

— Определено не си неговият тип — безмилостно продължи Пол. — Лейтенант Хънтър е известен познавач на женската красота и харесва изискани, стилни и преуспели дами. Ще се убедиш, че не преувеличавам, дори само като видиш списъка на жертвите на Казанова.

Гейлън знаеше, че операторът е прав — Лукас Хънтър имаше слабост към красиви и преуспели жени. Дали съгласието му да й даде интервю бе предизвикано от съжаление? А може би е някаква благотворителност — щедро дарение от закрилника на невинните жертви за една жертва на име Гейлън Чандлър, която е претърпяла пълен провал на новото си поприще. Дълбоко в сърцето си осъзнаваше, че дори няма право да се нарече жертва, тъй като сама си е виновна за всичко.

— Очертава се приятна нощ — кисело подхвърли тя.

— Имаш право, драга. Докато пазиш нашето птиченце да не избяга, моя милост ще ощастливи една дама.

— Но…

— Няма страшно, Гейлън. Ще бъда наблизо. Потърси ме чрез пейджъра, ако се случи нещо интересно.

— Какво разбираш под интересно?

— Например ако психопатът започне да хвърля момиченцата от шестнайсетия етаж. Всъщност не ме безпокой, ако се стигне дотам. И бездруго ще използваме материала, който ще се излъчи по всички канали. Повярвай ми, Гейлън, при подобни ситуации не се случват неща, които си струва да се заснемат.

„Освен ако безумецът реши да взриви гранатата“ — помисли си тя, сетне си каза, че Лукас не ще позволи това да се случи.

— Позвъни ми на пейджъра, Гейлън, и ще довтасам за броени минути, обещавам. За нищо на света няма да пропусна интервюто ти с Лукас Хънтър!

Трета глава

— Не! — ужасено извика Елизабет Ройс, съпругата на обезумелия финансов брокер. — Не мога да разговарям с него! Не мога, разбирате ли?!

Лукас разбираше, но все пак настоя:

— Моля ви само да говорите с него по телефона, госпожо Ройс.

— Как изобщо ме открихте?

„Доста се поизмъчихме — мислено си каза той. — Не беше лесно.“

Елизабет Ройс бе намерила подслон при жени, които бяха твърдо решени да закрилят своите сестри, майки и дъщери… и предлагаха много по-сигурно убежище от бюрократичните институции. За щастие Лукас познаваше доста представителки на нежния пол, доверяващи се на човека, който така самоотвержено защитаваше онеправданите жертви.

— Беше жизнено необходимо да ви открием, госпожо Ройс. В момента разчитаме само на вашата помощ. Няма да издадем на съпруга ви къде се намирате. Моля ви само за едно — по телефона да му обещаете, че ще му разрешите да се срещне с дъщеричката ви.

— Да му разреша да се вижда със Сара?! За нищо на света, лейтенант! Преди време той едва не я уби. Отне жизнеността й, мечтите й! Тя е объркана… изплашена до смърт…

— Също като осемте момиченца, които съпругът ви държи като заложници — прекъсна я Лукас.

— Не е честно! — възкликна тя.

— Общо, взето, животът е несправедлив — промълви той, осъзнавайки, че наистина постъпва непочтено с нея. Направи му впечатление, че жената отказва да произнесе името на съпруга си. Самият той не споменаваше името на Антъни, но се обръщаше към непознатата с „госпожо Ройс“, безмилостно напомняйки й, че е свързана с този човек. — Споменахте, че едва не е убил дъщеричката ви…

— Да… Скъпата ми Сара! Тя е само на пет години, лейтенант! Още е невръстно момиченце!

— Разкажете ми какво й е сторил.

— Случи се тъкмо преди Коледа — започна Елизабет Ройс. По тона й личеше, че изпитва облекчение — щом лейтенантът научи истината, ще разбере отказа й да изпълни молбата му. — Наложи се да изляза за последни покупки, а той заяви, че с удоволствие ще наглежда малката, няма проблеми. Всъщност възникна сериозен проблем. Сара паднала по стълбите… поне така каза той. Спънала се била в маратонката, която съм изпуснала преди няколко часа. По спешност я закараха в Общинската болница. Цели два дни я държаха в интензивното отделение, после я преместиха в Шести блок. Не само костите й бяха счупени — духът й бе сломен. Отначало не разбрах причината. После открих в кабинета му чаршафите, изрисувани със златни звезди и с грамадни коледни елхи.

— Сара ги е нарисувала, нали?

— Да… толкова им се радваше… а него буквално го вбесиха. Борсов посредник е, нали разбирате? Изминалата седмица бе доста напрегната за него. Непрекъснатите промени на азиатските пазари предизвикаха истински хаос на нашата борса. Не биваше да оставям Сара сама с него! При подобни случаи той става неуправляем…

— И склонен към жестокост?

— Да, понякога. Но си го изкарваше само на мен… поне дотогава.