26

Родът О’Дуа0ър

око, както и за да видят те уважението, което се полагаше на Тъмната вещица.

Защото името и всичко, което то означаваше, щеше да бъде тяхното наследство.

Но всеки път, когато се върнеха у дома, й беше нужна отвара, за да си върне силата, която бе изцедена от лечителските заклинания, които правеше за нуждаещите се.

Макар да копнееше за мъжа си и за здравето, което се опасяваше, че никога няма да се възстанови напълно, тя учеше децата си на занаята всеки ден. Стоеше зад Иймън, когато той викаше Рой - вече повече негов, отколкото неин, както беше редно. Наблюдаваше с гордост как малката й дъщеря яздеше Аластар, дръзка като истински воин.

И знаеше - с гордост и тъга - колко често Брана и вяр-ната й хрътка Кател, обикалят из гората.

Дарбата беше тяхна, но също така и детството. Грижеше се да има музика, игри и невинни занимания, доколкото й бе възможно да осигури.

Имаха посетители - такива, които идваха за заклинания или за мехлеми, или които търсеха отговори на въпроси, които се надяваха да намерят любов или богатство. Помагаше на онези, на които можеше, приемаше даровете им. И гледаше към пътя, винаги гледаше пътя - макар да знаеше, че ще минат седмици, преди любимият й да се върне у дома.

Заведе ги да поплуват по реката с малката лодка, която баща им бе направил, в един ден, когато вятърът бе утихнал и небето бе повече синьо, отколкото сиво.

- Казват, че вещиците не могат да прекосят водата - заяви Иймън.

- Така ли казват? - Сърха се засмя и обърна лице към лекия бриз. - А ето че сме тук и се носим по водата съвсем спокойно.

- Донал го каза, от замъка.

- Това, че го казва и дори че го вярва, не го прави истина.

Тъмната вещица

27

- Иймън накара една жаба да полети за Донал. Беше като хвалба.

Момчето изгледа мрачно малката си сестра и щеше да добави сръчкване или ощипване, ако майка им не гледаше.

- Летящите жаби може да са забавни, но не е добре да хабиш дарбата си за забавления.

- Беше тренировка.

- Потренирай, като ни уловиш малко риба за вечеря. Не по този начин - добави предупредително Сърха, когато синът й вдигна ръце над водата. - Магията не е отговор за всичко. Човек трябва да знае как да се погрижи за себе си и без нея. Дарбата не бива да се пилее за нещо, което можеш да свършиш с ума си и ръцете си или с повече мускули.

- Обичам да ловя риба.

- А аз - не. - Брана седеще мрачна, докато малката лодка се носеше по реката. -‘Само седиш, седиш и чакаш, чакаш. Предпочитам да ида на лов. Поне ще сме в гората и можем да хапнем заешко за вечеря.

- И утре можем да го направим. Тази вечер ще ни чака риба, ако брат ти има късмет и е ловък. А може и картофен пай.

Отегчена, Брана подаде въдицата на сестра си и се загледа над водата към замъка с дебелите му каменни стени.

- Не искаш ли да живееш там, мамо? Чух жените да си приказват. Казаха, че всички сме добре дошли.

- Имаме си дом и макар някога да е бил само сламена колиба, той е оцелял по-дълго от онези стени. Оцелял е, когато са владеели 0’Конър, преди династията на Бърк. Крале и принцове идват и си отиват, скъпа моя, но домът остава завинаги.

- Харесва ми как изглежда замъкът, толкова величествен и голям, но повече харесвам нашата гора. - Момичето за миг облегна глава на рамото на майка си. - Могат ли Бърк да вземат дома ни?

- Биха могли да се опитат, но са достатьчно мъдри, че да уважават магията. Нямаме какво да делим с тях, нито те с нас.

28

Родът О’Дуа0ър

- Ако се опитат, татко ще се бие с тях. А също и аз. - Вдигна очи към майка си. - Дървла от замъка ми каза, че Кеван е прогонен.

- Това вече го знаеш.

- Да, но тя казва, че той се връща и спи с жените. Шепне им нещо на ухо и всяка си мисли, че е нейният собствен мъж. Но на сутринта знаят. Плачат. Каза също, че си дала на жените билки, които да го държат надалеч, но… той подмамил една от прислужничките в кухнята, завел я в блатото. Никой не може да я намери.

Знаеше за това, както знаеше и че момичето от кухнята никога няма да бъде намерено.

- Играе си с тях и използва слабите, за да храни егото си. Силата му е черна и студена. Светлината и огънят винаги ще го побеждават.

- Но той се връща. Дращи по прозорците и по вратите.

- Не може да влезе. - Но усети мраз в кръвта си.

Точно в този миг Иймън извика и когато издърпа рязко

въдицата, на нея проблесна сребриста риба.

- Късмет и ловкост - засмя се Сърха и грабна мрежата.

- И аз искам да хвана една. - Тийгън се наведе нетърпеливо над водата, сякаш можеше да види някоя риба.

- Надяваме се да хванеш, тъй като ще ни трябва повече от една, макар и толкова голяма. Браво на теб, Иймън.

Хванаха още три и ако тя помогна на бебчето си малко, магията бе използвана с любов.

Сърха загреба с веслата обратно под лъчите на слънцето, галена от лекия бриз и заслушана в гласовете на децата си.

Какъв хубав, прекрасен ден, мислеше си тя, а и пролетта бе толкова близо, че почти можеше да я усети.

- Изтичай у дома, Иймън, и почисти рибата. Ти започни с картофите, Брана, а аз ще се погрижа за лодката.

- Аз ще остана с теб. - Тийгън пъхна ръчичка в тази на майка си. - Мога да ти помогна.

- Така е и ще трябва да донесем вода от реката.

Тъмната вещица

29

- На рибите харесва ли им да ги хващаме и да ги ядем?

- Не мисля, че им харесва, но това е тяхното призвание.

- Защо?

Това, повтори си отново мислено Сърха, докато завързваше здраво лодката, бе първата дума на Тийгьн.

- Нима боговете не са сложили рибата във водата и не са ни дали на нас разум, за да направим мрежи и въдици?

- Но сигурно им е по-приятно да плуват, отколкото в огъня.

- Предполагам. Затова трябва да сме внимателни и благодарни, когато ядем.

- Ами ако не ги хванем и изядем?

- Щяхме да сме гладни през повечето време.

- Дали си говорят под водата?

- Ами аз никога не съм разговаряла с някоя риба. Ела тук. - Сърха загърна поздрав^пелерината на Тийгьн около телцето й. - Става студено. - Вдигна очи и видя как облаци закриват слънцето. - Може да извие буря през нощта. Най-добре да се прибираме.

Докато се изправяше, се появи мъглата. Сива и мръсна, тя пълзеше като змия над земята и поглъщаше светлината на деня.

Не беше буря, осъзна Сърха. Заплахата вече бе тук.

Тя избута Тийгьн зад гърба си, когато Кеван се надигна от мъглата.

Беше облечен в черно, изпъстрено със сребристи нишки - като звезди в среднощно небе. Косата му се спускаше на вълни до раменете като абаносова рамка на суровото му и красиво лице. В очите му, тъмни като циганско сърце, имаше сила и удоволствие, докато оглеждаше безсрамно Сърха.

Тя ги усещаше като дръзки ръце върху кожата си.

На врата му висеше голям сребърен медальон във формата на слънце с огромен камък - като проблясващо червено око - в средата му. Това бе нещо ново, помисли си тя, усетила черната му сила.

- Милейди - каза той и й се поклони.

30

Родът О’Дуа0ър

- Не си добре дошъл тук.

- Ходя където си поискам. И какво да видя - жена и малкото й дете, сам-самички. Изкушение за разбойници и вълци. Нямаш мъж, който да те пази, Сърха Тъмната. Аз ще те придружа.

- Сама се” пазя. Върви си, Кеван. Пилееш си напразно времето и силите. Никога няма да се покоря на някого като теб.

- Ще се покориш. Сливането с мен е твое предопределение. Видях го в кълбото.

- Виждаш само лъжи и желания, не е истина, нито съдба.

Той само се усмихна и също като гласа му и усмивката бе прелъстителна.

- Заедно ще владеем тази земя, както и всяка друга, която пожелаем. Ти ще носиш скъпи дрехи в ярки цветове и ще окичиш тялото си със скъпоценности.

Той завъртя ръце. Тийгьн зяпна, когато видя майка си, облечена в червено като кралица, с бляскави бижута и златна корона, обсипана със скъпоценни камъни.

Също толкова бързо Сърха махна с китката си и отново бе облечена в обикновена черна вълна.

- Не са ми нужни и не искам твоите цветове и блясък. Остави ме на мира, мен и децата ми, иначе ще изпиташ гнева ми.

Но той се засмя и звукът, отронил се от гърлото му, говореше за зловеща наслада.

- Чудно ли е, любима моя, че не искам друга, освен теб? Твоят огън, твоята красота и сила - всичко е предопределено да бъде мое.

- Аз съм жена на Дайхи и винаги ще бъда.

С пренебрежително сумтене Кеван щракна с пръсти.

- Дайхи се вълнува повече от своите битки, своите игри и дребните си войни, отколкото от теб и от палетата, които си му родила. Колко пъти луната се е напълнила и е намаляла, откакто за последен път е споделил ложето ти? Студено ти е през нощта, Сърха. Усещам го. Ще ти покажа

Тъмната вещица

31

удоволствия, които никога не си изпитвала. И ще те направя нещо повече от това, което си сега. Ще те направя богиня.

Страхът се опитваше да пропълзи във вените й, както мъглата пълзеше по земята.

- Ще умра от собствената си ръка, преди да легна с теб. Ти искаш само още сила.

- А ти си глупачка, ако не я искаш. Заедно ще смажем всички, които се изправят срещу нас, ще живеем като богове, ще бъдем богове. И за всичко това аз ще ти дам онова, за което сърцето ти жадува.

- Не знаеш какво е на сърцето ми.

- Бебе в утробата ти, за да замести изгубеното. Моят син, роден от теб. По-силен от всеки друг в миналото и за в бъдеще.

Прониза я болезнена тъгата загубата и я обзе ужасен страх заради мъничкото зрънце на желание дълбоко в нея за онова, което той предлагаше. Нов живот, който да расте вътре в нея, силен и истински.

Усетил този страх, Кеван пристъпи по-близо.

- Син - промълви той. - Жив в утробата ти. Растящ там, роден силен и славен като никой друг. Дай ми ръката си, Сърха, и аз ще ти дам онова, за което копнее сърцето ти.