Той се появи с крясък, който отекна над дърветата и • хълмовете отвъд и който накара слугите в замъка край реката да вдигнат очи към небето. Широко разперените му криле уловиха блясъка на зимното слънце. Тя вдигна ръка и зловещите му нокти се забиха в кожената й ръкавица.

Очите й се впериха в неговите, а неговите й отвърнаха със същото.

- Бърз и мъдър, силен и безстрашен. Ти си на Иймън, но също и мой. Ще служиш на онези, които ще ме наследят. Наследниците ми ще служат на твоите потомци. Имам нужда от теб и те моля заради сина си, заради твоя господар и слуга.

Тя му показа ножа, но очите му изобщо не трепнаха.

- Рой, искам от теб капки кръв от гърдите ти - три, едничко перо от великолепното ти крило и за тези дарове

20

— Родът 0’Дуайър

съм ти безкрайно благодарна. За да предпазя сина си, правя го за него.

Тя го убоде с ножа и допря малкото шишенце, за да събере три капки. Отскубна едничко перо.

- Имаш моята благодарност - прошепна тя. - Стой наблизо.

Той литна от ръката й, но се издигна само до клона на едно дърво. Прибра криле и остана да гледа.

Тя подсвирна на кучето. Кател я гледаше с любов, с доверие.

- Ти си на Брана, но й мой - започна тя, след което повтори ритуала, като събра три капки кръв и малко козина от хълбока му.

Най-накрая отиде в обора, където децата й се смееха, докато работеха. Това й даде сили. И тя погали с длан главата на понито.

Тийгьн изтича при нея, когато забеляза ножа.

- Недей!

- Няма да го нараня. Той е твой, но и мой също. Ще служи на моите потомци и на теб, както и ти ще служиш на неговите. Имам нужда от теб, Аластар, и те моля да го направиш за дъщеря ми, за твоята господарка и слугиня.

- Не го порязвай. Моля те!

- Само леко бодване, драскотина, и само ако той е съгласен. Аластар, моля те за капки кръв от гърдите ти - три, няколко косъма от красивата ти грива и за тези дарове ще съм вечно благодарна. За да предпазя моята малка дъщеря, правя го за нея. Само три капки - тихо каза Сърха, докато го бодваше с върха на ножа. - Мъничко от гривата му. Ето, готово.

И макар Аластар да стоеше кротко, загледан в нея с мъдри и спокойни очи, Сърха сложи длани върху леката драскотина и използва магията си, за да я излекува. Заради нежното сърце на дъщеря си.

- Сега елате с мен. Всички. - Вдигна Тийгьн на хълбока си и ги поведе обратно към колибата. - Знаете какво съм. Никога не съм го крила. Знаете, че и вие носите дар

Тъмната бещица

21

бата, всеки от вас. Винаги съм ви го казвала. Магията ви е млада и невинна. Един ден ще стане силна и умела. Трябва да я уважавате. Не бива да я използвате, за да навредите някому, защото злото ще ви се върне в троен размер. Магията е оръжие, вярно е, но не бива да се използва срещу невинните, слабите, неразумните. Тя е дар и товар и ще трябва да понесете и двете й страни. Всички вие ще предадете тези две страни на онези, които ще ви наследят. Днес ще научите нещо повече. Гледайте внимателно какво ще правя. Гледайте, слушайте, помнете.

Най-напред отиде до Брана.

- Твойта кръв и мойта, смесена с кръвта на хрътката. Кръвта е живот. Загубата й е смърт. Три капки от теб, три от мен и с тези на хрътката заклинанието е готово.

Брана подаде ръка на майка си без колебание и остана неподвижна, когато Сърха-Я ^боде с ножа.

- Момчето ми - обърна се тя към Иймън. - Три капки от теб, три от мен и от гърдите на сокола, за да се слеят трите части.

Макар устните му да трепереха, Иймън протегна ръка.

- И най-малката ми. Не се бой.

Очите й блестяха от сълзи, но Тийгън гледаше майка си • сериозно, докато протягаше ръчичка.

- Три капки от теб, три от мен, с тези на коня като твой водач, за да препусне магията.

Смеси кръвта, целуна ръчичката на Тийгън.

- Готово, свършихме с това.

Вдигна котлето, пъхна шишенцата в торбичката на кръста си.

- Донесете останалото. Най-добре е да се прави на открито.

Избра мястото върху коравата земя, където снегът още стоеше под хладните сенки на дърветата.

- Да донесем ли дърва за огъня? - попита Иймън.

- Не и за това. Застанете тук заедно.

Тя застана зад тях, отправи зов към богинята, към земята, вятъра, водата и огъня. И описа кръга. Ниските пламъ

22 *

Родът О’Дуа0ър

ци запълзяха по земята и продължиха в кръг, докато началото срещна края. А вътре стана топло като напролет.

- Това е за защита и от уважение. Злото не може да влезе вътре, мракът не може да победи светлината. Каквото е направено вътре в кръга, е за добро, направено е от любов. Първо водата на морето и на небето. - Тя сви длани в шепа, отвори ги над котлето и вода, синя като от целунато от слънцето езеро, се изля от тях и се изсипа вътре. - И земята, нашата земя и нашите сърца.

Тръсна едната си ръка, после другата и в котлето се изсипа рохкава кафява пръст.

- И въздухът, песента на вятъра, дъхът на тялото. - Разтвори ръце и духна леко. Също като музика въздухът се смеси със земята и водата. - Сега огънят, пламък и топлина, начало и край.

Тя засия, въздухът наоколо заблестя, а очите й грееха в синьо, когато вдигна ръце високо и после ги свали надолу.

В котлето избухна пламък, изригна нагоре, затанцуваха искри.

- Тези са дадени от баща ви на мен. Те са символ на неговата любов и на моята. Вие сте - и тримата - дошли от тази любов.

Хвърли трите медни гривни в пламъка и обикаляйки край него, добави козина и косми, перца и кръв.

- Богинята ми дари силата и сега стоя на това място, в този час. Правя заклинание да защити от зло децата ми, три, и всички, които ще дойдат след тях, след мен. Конят, соколът, хрътката, с кръвта са те обвързани завинаги да закрилят и да служат с живота си на живота в радост, в мъка, в здраве и в беда. На земята, във въздуха, в огъня и в морето. Както казах, тъй да бъде.

Сърха вдигна високо ръце и обърна лице към небето.

Огънят се извиси високо като стълб, червен и златен, със сини жилки в сърцето си, докато се извиваше и завихряше нагоре в студеното зимно небе.

Земята се разтърси. Ледената вода в потока закипя. А вятърът зави като вълк, поел на лов.

Тъмната вещица

23

После всичко утихна, замлъкна и останаха само три деца, стиснали здраво ръце, загледани в майка си - бледа като сняг сега — която се олюляваше.

Сърха поклати глава, когато Брана понечи да иде при нея.

- Още не. Магията е тежък труд. Тя дава, но и взема. Трябва да бъде довършена. - Бръкна в котлето и извади три медни амулета. - За Брана - хрътката, за Иймън - соколът, а за Тийгьн - конят. - Нахлузи всеки амулет върху главата на всяко от децата. - Това са вашите символи и вашите щитове. Те ви пазят. Винаги трябва да ги носите. Винаги. Той не може да докосне това, което сте, ако носите щита си, ако вярвате в неговата сила, вярвате в моята и своите собствени сили. Един ден ще предадете това на някого от потомците си. Ще разберете на кого. Ще разкажете историята на децата ей 1?1це пеете старите песни. Ще вземете дарбата и ще я предадете.

Тийгьн се загледа в своя с възхита и се усмихна, докато въртеше малкия овал под слънчевите лъчи.

- Красиво е. Прилича на Аластар.

- Защото е от него и от теб, от мен и от бащата ти, от брат ти и сестра ти. И защо да не е хубаво? - Наведе се и - целуна бузката на Тийгьн. - Имам толкова хубави деца.

Едва стоеше права и се наложи да прехапе устни, за да не простене, докато Брана й помагаше да се изправи.

- Трябва да затворя кръга. Сега трябва да приберем всичко вътре.

- Ние ще ти помогнем - каза Иймън и улови ръката на майка си.

Заедно с децата тя затвори кръга, остави ги да приберат всичко в колибата.

- Трябва да си починеш, седни до огъня. - Брана задърпа майка си към стола. - Ще ти направя отвара.

- Да, нека да е силна. Покажи на брат си и сестра си как се прави.

Усмихна се, когато Тийгьн наметна шал върху раменете й, когато Иймън загърна скута й с одеяло. Но когато

24

Родът 0’Дуайър

понечи да се пресегне за чашата, която Брана й донесе, дъщеря й я дръпна назад. После стисна леко драскотината на ръката си, докато в чашата не капнаха три капки кръв.

- Кръвта е живот.

Сърха въздъхна.

- Да, така е. Вярно е. Благодаря ти.

Изпи отварата и заспа.

Тъмната вещица

25

ВТОРА ГЛАВА

За седмица, после две, беше здрава и силата й бе голяма. Кеван я нападаше, притискаше я, опитваше се да се промъкне, но тя го удържаше на разстояние.

Трънката цъфтеше, както и кокичетата, а светлината вече напомняше повече за пролетта, отколкото за зимата.

Всяка нощ Сърха търсеше Дайхи в пламъците. Когато можеше, говореше с него, рисуваше да му прати духа си, за да й донесе обратно неговото ухание, гласа му, докосването му - и да остави нейното при него.

За да даде сили и на двамата.

Не му казваше нищо за Кеван. Магията беше нейният свят. Неговият меч, юмрукът му, дори и сърцето му на воин не можеха да победят някого като Кеван. Колибата, която беше само нейна, преди да вземе Дайхи за мъж, трябваше да пази само тя. Децата, които бяха създали заедно, трябваше да опази сама.

И все пак броеше дните до Белтейн, до мига, в който щеше отново да го зърне да язди към дома.

Децата й бяха добре и се учеха. Някакво гласче в главата й я подтикваше да ги научи на всичко, което може, колкото е възможно по-скоро. Тя не го поставяше под съмнение.

Прекарваше часове наред нощем на светлината на свещта и огъня, за да записва заклинанията си, рецептите, дори и мислите си. И когато чуеше воя на вълка или блъскането на вятъра, не му обръщаше внимание.

Два пъти я викаха до замъка, за да лекува, и тя вземаше децата си, за да поиграят с други деца и да ги държи под