Усмихна се на спомена и почувства внезапна вълна на облекчение. Слава богу, че имаше Хю. Загубата на работата беше истински шок, но той щеше да омекоти удара. Можеше да разчита на него, можеше да поплаче на рамото му, а Хю щеше да я прегърне нежно и да й каже колко много я обича — безработна или не.

Най-накрая асансьорът достигна партерния етаж и плъзгащите врати се отвориха. Без да поглежда назад, Франки прекоси фоайето, подмина униформения портиер и излезе през въртящите се врати. Неочаквано се озова сама в студа навън, несигурна в коя посока да тръгне. Спря се и едва тогава осъзна, че възелът, който бе чувствала в стомаха си, се е разплел и изчезнал. Силен порив на вятъра нетърпеливо дръпна палтото й. Като го придърпа по-плътно около себе си, Франки тръгна през многолюдните улици на Сохо. Тя нямаше работа, но имаше Хю и всичко щеше да бъде наред.

Глава 4

Франки завъртя кранчето за топлата вода и изпразни във ваната комбинация от всички малки тестери с малинов душ гел, бял мускусен лосион и ментови субстанции, които беше събрала през последните десет години и грижливо пазеше в плетена кошничка на шкафа в банята. Беше прочела, че горещите вани са проклятието на красотата, нещо за това как причиняват целулит, разширени вени и мудно кръвообращение, но кое не го правеше? Кафето беше враг номер едно, алкохолът — също толкова вреден, а пушенето и слънчевите бани си бяха истинско самоубийство за кожата. Като се отпускаше във ваната, тя наблюдаваше как краката й стават червени от горещината и отпиваше от чашата си с ледено шардоне. Следването на всички здравни съвети за красота означаваше да пие литри вода, да бъде постоянно намазана със слънцезащитен фактор 50 и два пъти седмично да се увива в студени лигави морски водорасли. Знаеше много добре кое предпочита. Отпивайки още една голяма глътка, Франки положи главата си на възглавницата от мека пяна и се потопи изцяло в букета от ароматни балончета.

Беше безработна от четири дни, един от които прекара в бюрото за социални помощи, за да попълни дузини цветно копирани формуляри и да се изгуби в лабиринт от опашки, преди Бренда от „Вземания“ да й каже, че ще отнеме поне шест седмици, преди да получи помощите за безработни — щедрата сума от 51 паунда седмично, която щеше почти напълно да покрие една петъчна вечер навън. Депресирана, Франки се прибра вкъщи и прекара остатъка от седмицата в нечувано разкрасяване на автобиографията си, като нервно се запъваше на тестове за бързо писане в стряскащо модерна агенция, която предлагаше временни назначения в медийната сфера. Купуваше си купища мънистени бижута с кредитната карта в отчаян опит да се разведри и убеди, че това е просто залитане в една иначе успешна журналистическа кариера.

Но днес беше рожденият й ден и тя нямаше нужда да мисли за затягане на колана или спестяване на пари, или някои от другите потискащи неща, които идваха със загубата на работа. Беше нейният двадесет и девети рожден ден и безработна или не, тя щеше да му се наслади. За начало спа до много, много късно. Когато се събуди Хю вече бе тръгнал за работа, но имаше картичка с бележка да бъде готова в седем часа. Не знаеше къде ще я заведе, но миналата година беше избрал изумително скъп френски ресторант в Уест Енд. Вече му беше простила, че последните няколко дни се държеше като сръдлив мръсник. В крайна сметка, вероятно бе притеснен за финансовото им състояние, особено с приближаваща сватба.

Почувства пристъп на вина за новия тоалет на Карън Милън, който си купи тази сутрин, но беше само пристъп и бързо бе заменен от завладяващото чувство на приятна възбуда. Днес беше денят. Предложението. Тя затвори очи и се предаде на въображението си. Дали ще падне на колене? Хю беше побъркан по традициите, но сигурно не би отишъл толкова далеч, нали? Стомахът й запърха въодушевено, като се опита да си представи как би реагирала. Ще се престори ли на изненадана, или ще бъде честна и ще си признае, че е намерила разписката? И като заговорихме за пръстени, как ли ще изглежда? С огромен диамант в стил Пош Спайс или изтънчен букет рубини, или класически брилянт? Дали ще бъде от двадесет и четири каратово злато, бяло злато или платина? Милиони мисли кръжаха хаотично в главата й като конфети и наслаждавайки се на всяка от тях, тя си доля чашата, излегна се в прегръдката на пяната и щастливо затананика с ABBA, които звучаха от уредбата в хола.



Мечтите й наяве бяха прекъснати от звука на ключ в ключалката. Беше Хю, прибираше се от работа. Тя чу вратата да се отваря и затваря с трясък след него, тежкото тупване на куфарчето му на пода и трополенето на ключовете, хвърлени на масата. Той изключи CD-то й и пусна радиото.

— Франки? — Звучеше кисел.

Тя се поколеба.

— В банята съм.

Скри чашата си под пяната. Не искаше той да си мисли, че вече е пияна.

Стъпки. Врата се отвори.

— Надявам се, че няма да киснеш там вечно. Таксито е повикано за седем.

Той се приближи до огледалото, избърса парата и нетърпеливо прокара пръсти през косата си.

— Дори целувка ли няма да получа? — Тя нацупи устни в сладка игрива муцунка, без да обръща внимание на лошото му настроение.

— Извинявай, мислех си за нещо. — Избягвайки устните й, той се наведе към лицето й и едва докосна водата по кожата й. — Хареса ли картичката ми? — побърза да смени темата.

Той свали вратовръзката си и я метна на стойката за кърпи.

— Да, беше прекрасна.

Франки обичаше да получава картички от Хю, въпреки че й се искаше този път да беше написал нещо поне малко по-романтично от обичайното: „С много обич, Хю“ и усмихнато сърчице. Винаги рисуваше такова, когато й даваше картичка. Първоначално тя си мислеше, че това е мило, знак, че са двойка, но после забеляза, че го рисува на всички картички за рожден ден, които подарява.

Наведе се напред и облегна глава на сапунените си колене. Мокра къдрица падна пред очите й.

— Хю, къде отиваме тази вечер?

Като отвори уста, той започна да почиства зъбите си с конец, като навеждаше глава напред-назад, докато прокарваше конеца във всяко пространство, премахвайки малки останки от сандвича с риба тон от обяд. Франки го наблюдаваше. Беше вманиачен относно външния си вид. Епилиране, бръснене, оформяне на веждите, сресване — прекарваше в банята повече време от когото и да било от познатите й.

— Хю… чу ли ме?

Правеше си гаргара с вода за уста, изжабури се хубаво и изплю синята течност в мивката.

— Да, чух те и не, няма да ти кажа. Изненада е. Почакай и ще видиш.

Избърса уста в кърпата, усмихна се доволно на отражението си в огледалото и излезе от банята.

Почакай и ще видиш. Франки се усмихна на себе и като избърса пяната от ръба на чашата си, пресуши съдържанието й на един дъх.



— Още не може да погледнеш. Две минути и пристигаме.

Хю седеше на задната седалка в таксито и изстрелваше напътствия към шофьора, докато покриваше очите на Франки с дланите си.

Тя се облегна на седалката, подовото отопление приятно галеше голите й крака и се зачуди къде отиват. Първоначално се опита да разбере дали са се насочили към Сохо, Челси или Нотинг Хил, но ориентирането категорично не беше силната й страна и след няколко леви и десни завои се обърка напълно и се отказа.

Изведнъж таксито сви, наби силно спирачки и се чу остър стържещ звук, преди да спре съвсем.

— Пристигнахме. Ще сляза първи. Дръж си очите затворени!

Хю отвори вратата и тя го чу да плаща на шофьора. Франки направи физиономия. Понякога можеше да бъде толкова властен, помисли си, хвана ръката му и колебливо излезе от таксито. Въздухът беше студен и влажен и тя потрепери на високите си токчета. Спъна се леко и се облегна на Хю, който бързо я поведе по равна пътека. После чу звука от отваряща се врата. Изведнъж почувства смесица от топлина, светлина и шум.

Хор от гласове извика: „Изненада!“

Като отвори очи, Франки бе поздравена от стария съученик и приятел на Хю Адам — изпълнителен директор на рекламна компания с конска опашка, и неговата доста по-млада приятелка Джесика. Те се хилеха като клоуни и държаха две огромни лъскави черни топки. Устата на Франки пресъхна, когато разгледа обстановката, и ентусиазмът й се изпари като вода от кипящ чайник, отстъпвайки място на стопроцентов чист ужас. Това не беше ресторант със свещи, бели колосани покривки и изискано френско шампанско. Беше боулинг пътека с десет кегли в единия край. Лицето й се изопна. Навръх двадесет и деветия си рожден ден тя се намираше по средата на алея за боулинг, облечена в тоалет на Карън Милър, който не се переше, обута в чифт безумно скъпи обувки с каишки. Изведнъж усети, че всички я наблюдават и си лепна любезна усмивка.

— Джесика, Адам, каква изненада! — насили се да възкликне с ентусиазъм и ги разцелува по бузите.

Джесика започна да се кикоти. Звучеше като изтощена батерия.

— Не е ли просто великолепно? Знаех си, че ще ти хареса, когато Адам предложи. — Изправена на пръсти, тя целуна Адам по носа и се ухили като влюбена тийнейджърка. — Колко ми е досетлив!

Франки усилено се опитваше да преглътне новината с размер на топка за боулинг, която заседна в гърлото й.

— Значи идеята е на Адам?

Без да знае какво точно става, тя отчаяно погледна към Хю за обяснение.

Сляп за нейното смазващо разочарование, той кимна развеселено и каза:

— Ами, аз бях запазил ресторант и щях да те изведа на вечеря, както обикновено правя. — Изпъчи леко гърди, сякаш се чувстваше горд от това. — Но тогава на Адам му хрумна тази прекрасна идея да дойдем на боулинг. Той беше организирал такова празненство за двадесет и първия рожден ден на Джесика и тя беше във възторг.