Александра Потър - Отпусни му края

— Вие ще какво? — изпищя Рита. След продължителния маратон по натискане с Дориан, тя се опитваше да запази някакво присъствие на духа. Изглежда не се получаваше. Като залитна застрашително на високия си стол, тя се вкопчи в Дориан, който, покрит с гланц за устни, припряно тъпчеше ризата си в панталона и същевременно се опитваше да прикрие силната си ерекция.

— Ще се женим. — Франки се усмихна въодушевено и размаха пръста си, за да покаже пръстенът, който Райли й беше направил от златната станиолена хартия на шампанското.

— Кога?

— Тази вечер. — Райли се ухили.

Ахване, пауза и после Рита неочаквано избухна в ридание и хлипове. Франки беше изумена. Очакваше Рита да ругае, да се смее, да крещи — всичко друго, но не и това.

— Мамка му, съжалявам — подсмръкна тя, като се опитваше да укроти хлиповете си.

Дориан мълчеше, все още замаян от скандалното отношение на червенокоската от Ланкшър.

— Не мога да се сдържа — хълцукна Рита, като попиваше очите си с подгизнала от бакарди кърпа. — Сватбите винаги ме карат да плача. — С пронизителен вой тя се хвърли към щастливата двойка и увисна на вратовете им в сълзлива мечешка прегръдка.

Е, това беше. Тя се омъжваше. Франки все още не можеше да повярва. Всичко се случваше толкова бързо. Веднага щом каза да, Райли я притисна към голите си гърди, прегръщаше я, целуваше я, повтаряше й колко е щастлив. Вдигна я и я завъртя из стаята, докато и двамата не паднаха обратно на леглото, смеейки се на това колко глупаво изглеждат и колко са щастливи. Неспособни да сдържат въодушевлението си, те метнаха някакви дрехи и взеха такси до кметството, за да попълнят формулярите за брачно свидетелство. Цялата процедура отне по-малко от час и сякаш не беше минал и миг, преди отново да се върнат в казиното и да съобщят новината на Дориан и Рита.

Без дъх от вълнение, Франки избягваше да мисли. Не искаше. Почти целият й живот беше преминал рационално и разумно. Като дете си лягаше рано, винаги си пишеше домашното и израсна като пълна отличничка. Дори и като тийнейджърка никога не въставаше, никога не съсипа косата си с някоя от некачествените безплатни мостри боя от списанията, не си продупчи ушите и не висеше с пушачите зад училището. Винаги внимателна и тактична, тя отговори на всички очаквания взе си изпитите за университета, приеха я и си намери хубава работа. Добре де, беше пушила малко трева и се напи порядъчно няколко пъти, но дори сега, на двадесет и девет, никога не беше правила секс за една нощ, не беше взимала наркотици и пресичаше само на зелен светофар. Докато не се метна на самолета за Ел Ей, Франки никога не беше вземала прибързани решения, не беше поемала рискове. И какво беше постигнала с това? Уволнение, бивш приятел, който я заряза на рождения й ден, и празна банкова сметка.

Но сега всичко се беше променило. Тя искаше да е импулсивна и неразумна. Радваше се да е на гребена на вълна от шампанско, коктейли и романтика. И защо не? Беше дяволски хубаво. Толкова безбожно романтично, че сякаш не можеше да е истина. Сякаш беше сюжет на един от онези холивудски филми с Джулия Робъртс в главната роля. Само че този път тя не седеше на дивана, наблюдавайки как действието се развива на екрана. Не си мечтаеше това наистина да се случи със съзнанието, че е възможно само по филмите. Защото не беше.

Това беше истинският живот. Нейният живот.

— Ами бежовият костюм с панталоните?

— Твърде скучен.

— Малката черна рокля?

— Само за петък вечер.

Франки изръмжа раздразнено и метна дрехите върху купчината с отхвърлени тоалети, която вече се издигаше на килима. Зарови се обратно в куфара си. Това беше просто невъзможно. Последния половин час прекара в хотелския апартамент с Рита в опит да избере какво да облече и вече започваше да се паникьосва. Времето изтичаше. Да реши какво да облече за вечер в заведение, беше достатъчно трудно, но собствената й сватба надминаваше всичко. Куфарът й не съдържаше нищо дори поне малко прилично на сватбена рокля. Нищо чудно, щом докато опаковаше багажа си миналата вечер, си мислеше повече за къси панталонки и бикини, не за дълга сатенена рокля с подходящ воал.

— Ами това?

Пльосната на леглото с цигара в ъгъла на устата й, Рита вдигна намачкана рокля с кадифено болеро в същите цветове. Тоалетът на Карън Милън от рождения ден.

Като поклати глава, Франки направи гримаса.

— Лоши спомени — промърмори, бутна празния куфар настрани и се зарови в купчината дрехи, сякаш се намираше в един от големите магазини за дрехи в първия ден на сезонна разпродажба. Беше като търсене на игла в купа сено. Зърна отражението си в огледалото. В контекста на сламата трябваше да направи нещо с косата си, която имаше точно вида на коса след секс — напълно разбъркана и оплетена. Как така никога не можеше да изглежда сякаш току-що е станала от леглото след хубав сън? Дори и когато наистина току-що бе станала от леглото след сън.

— Сигурна ли си за костюма с панталоните? — Отчаяна, Франки отново вдиша бежовите дрехи. Може би Рита щеше да се смили над една бъдеща булка по бельо и да промени решението си.

С ужасен вид, Рита спря да прави коктейли с водка и шампанско и заплашително размаха бутилката към Франки.

— По дяволите, Франки, не можеш да се омъжиш в скапан костюм! Това е сватба, не интервю за работа! — Рита повиши нивото на алкохол в кръвта си с юнашка глътка от бутилката. — Ако Райли те види в това, няма да те помоли да се ожениш за него, а да му направиш няколко проклети ксерокопия.

— Е, това е, предавам се — капитулира Франки мрачно и седна на леглото до Рита, която в истинския дух на доброто приятелство й подаде допълнително подсилен коктейл и цигара. Тя прие неохотно и двете и се усмихна печално. — Съжалявам, раздразнителна съм, нали?

— Не ставай глупава, просто предсватбени нерви. — Рита се ухили, опита се да стане от леглото и залитайки опасно, тръгна към банята. — Всяка младоженка е така. — С шестима женени братя, тя беше експерт в успокояването на капризни булки.

Булка. Франки си повтори думата наум. Все още не я възприемаше. Винаги си беше представяла, че да бъде булка означава да седи в една от онези лъскави сватбени агенции и да прелиства булчински списания. Да посвети дванадесет месеца от живота си на избиране на аранжировките от цветя и организиране на студен и топъл бюфет. Да вмести посещения при бижутер за избор, проба и купуване на халките и да отдели няколко дни за пробване на всички възможни маркови булчински рокли с ясното съзнание, че не може да си позволи нито една. Но никога не си беше представяла, че ще е така. Да се напие с най-добрите си приятели в хотелска стая в Лас Вегас, да сложи халка от станиол и както се очертаваше, да облече нещо, което дори нямаше да изглади.

Франки отпи от чашата си и продължи разговора, докато наблюдаваше как шаферката й се клатушка към банята. След години на ходене до тоалетната в заведенията по двойки тя беше свикнала да си говорят през затворените врати на кабинките.

— Още от малка си представях какъв ще е сватбеният ми ден — въздъхна Франки и се остави да почувства насладата от гъделичкането на шампанското и водката по езика си. — Спомням си, че когато бях на единайсет, си мечтаех да имам роклята на принцеса Даяна, много перли и сатен, и голям дълъг воал. — Усмихна се иронично. — Не се притеснявай, бързо изоставих тази идея. Но винаги съм си мислила, че ще нося рокля. Не една от онези сатенени торти, а нещо семпло с воал. — Излегна се назад и постави глава на възглавниците. — И ще имам шаферки и триетажна торта с онези миниатюрни фигурки на върха. И до църквата ще стигна в ретро ролс-ройс с татко, ще вървя до олтара и всички ще ме гледат и ще си мислят колко прекрасно изглеждам. — Засмя се, леко смутена, и отпи от чашата си. — И когато стигна до олтара, там в дневен костюм с карамфил в бутониерата ще ме очаква мъжът, за когото ще се омъжа… — поколеба се. Неочаквано си спомни как преди няколко месеца седеше върху кошчето за боклук с разписката от „Тифани“ в ръце. — Винаги към си мислила, че ще бъде Хю.

Замълча, запали цигарата си и дръпна дълбоко. Главата й се завъртя. И не беше просто заради комбинацията от алкохол и никотин. Внезапният спомен за Хю я извади от равновесие и повлече след себе си нов поток от спомени.

— Днес щеше да бъде втората ни годишнина — промърмори, като си припомни как на Нова година през 1997-ма те преспаха за първи път. Сепна се. Какво си мислеше за Хю? Преди броени минути беше опиянена от щастие и вълнение; а сега беше завладяна от чувство на тъга и съжаление.

— Мислиш ли, че съм луда?