— Мисля, че ще се пръсна — смънка Дориан, като остави една кралска скарида и бутна настрани чиния, пълна с оглозгани кокали от прясно изпечено месо. — Не мога да хапна и хапка повече.

— Аз също — простена Райли, дояждайки последната голяма хапка пържола, и се облегна на стола си. Би разхлабил колана си, ако носеше такъв.

Обядът беше идея на Дориан, въпреки че минаваше четири следобед. И така, след като се настаниха в пищните си апартаменти, те влязоха долу, за да потърсят нещо за хапване. След по-малко от час вече бяха жертви на ресторантите в Лас Вегас. Огромен, необятен зигзаг от маси, превити от планини морска храна, която се буташе редом до внушителни плата студени меса, сирена, хляб, салати и плодове, които завършваха с витрини с примамливи десерти — чийзкейк, кексчета, мъфини, пайове, шоколадов чипс… Калориите просто извираха без край.

Изправена пред повече храна, отколкото някога си бе представяла, че може да съществува на едно място, Франки беше изумена. Ето къде хората от Ел Ей идваха да се насвинят. И всичко само за 6.99$.

— Някой да иска пудинг? — провикна се Рита от витрината с десертите. За първи път от пубертета тя не беше на диета и това беше благодарение на режисьора на „Мотел Малибу“. Той изпадна във възторг от идеята да превърне Трейси Потър в закръглена британска рецепционистка и поръча на Рита да качи пет килограма. Като по ирония на съдбата сега, когато й беше разрешено да яде всичко, тя откри, че не иска и дори свали килограм и половина за седмица.

Като подмина пайовете, тя се върна с купа плодова салата.

— Не отговорихте и взех четири лъжици, за да можем всички да похапнем — сподели усмихнато и постави купата на масата. Салатата нямаше нищо общо с безумните комбинации от консервиран ананас, зимни круши и яркорозови коктейлни черешки за цвят, беше превъзходен коктейл от истински екзотични плодове.

— Благодаря, но ще трябва да пропусна. — Вдигнал отбранително ръце, Дориан се изправи. Забеляза отражението си в огледалната стена и се опита да намести колана на кадифените си панталони, който изведнъж беше станал повече пристегнат. После се отказа и облече сакото си. — На някого да му се играе Блек Джек?

— Да, защо не? — съгласи се Райли и дръпна стола си назад. Не беше идвал във Вегас от около две години и беше в настроение да залага. Особено щом бяха с Дориан, чиято репутация го предшестваше като червен килим. Откакто пристигнаха, всички им кимаха, усмихваха се и им подаваха ръка с уважение.

— Хайде банда, време е да видим професионалистите в действие.

— Само при едно условие — обади се Рита, дъвчейки внимателно голяма хапка салата.

Дориан се спря в очакване. Може би постоянството му бе дало резултат.

— Какво?

— Този път трябва да си запазиш дрехите.

Рита се разсмя шумно и смехът й отекна из ресторанта, карайки останалите посетители да спрат обяда си и да зяпнат Дориан, който бързо доби цвета на своя малиновочервен кадифен костюм.

В опит да скрие силния си срам от напомнянето за унизителното му представяне на гол покер, той се усмихна смутено. Имаше деликатно его и беше лесно раним. Нещо, което явно много забавляваше Рита. Завъртя се на мокасините си „Гучи“ и се отправи към ярките светлини на казиното. Нещо му подсказваше, че тя никога няма да го остави да забрави случката.

Глава 36

Влизането в казиното беше като преминаване в друг свят. Напълно изолирана среда, където пластмасовите чипове сменяха парите, естествената светлина бе заменена от многоцветен неон, а отсъствието на часовници означаваше, че времето няма никакво значение и външният свят спира да съществува. В лабиринта от зелено сукно, рулетки и кристални полилеи всички внезапно ставаха равни. От облечените за вечеря мултимилионери на кадифени тронове, които играеха с чипове от по сто хиляди долара, до изрусените старци с патерици на ротативките — всички преследваха една и съща цел. Всички се надяваха, че при следващото раздаване или дръпване на ръчката те ще са късметлии, ще ударят джакпота, ще спечелят милион. И ако не се случеше този път, можеше да бъде следващият или следващият, или следващият. Нищо чудно, че Вегас водеше до пристрастяване.

— Аз съм Валийн, а това е съпругът ми Бънт. — През масата за зарове силно гримирана жена в дълбоко изрязана рокля без презрамки, но с твърде много бижута се ухили широко на Франки. — Празнуваме рубинената си годишнина, нали, скъпи? — Като остави изцапаната си с червило чаша с мартини, тя нежно потупа по корема съпруга си, който пушеше пура. — Четиридесет години, можеш ли да повярваш?

Франки се усмихна учтиво и поклати глава. Валийн изглеждаше едва около четиридесет и пет. Вероятно е била малолетна булка. Всъщност като се замислеше, не беше ли чела веднъж специален доклад за централна Америка и малолетните булки в едно списание? Но като се загледа внимателно, тя изведнъж забеляза набръчканото деколте и тъмните петна по ръцете и бързо осъзна, че Валийн не е малолетна булка от Оклахома, а добре поддържана шейсет и няколко годишна дама от Тексас, която бе претърпяла не една или две козметични операции на лицето.

— Тук, във Вегас, ли се оженихте? — Усещайки се, че я зяпа, Франки се опита да завърже разговор.

— Разбира се, че да — засия Валийн, щастлива, че е намерила на кого да разкаже за живота си. — В малкия бял параклис. Беше най-щастливият ден в живота ни, нали, скъпи? — Погледна с обожание Бънт, който сърдито пуфтеше с пурата си и не спираше да играе. Изглежда беше от мълчаливите мъже. — Познавахме се едва от две седмици, но аз знаех, че той е единственият. Знаех, че ще го обичам до края на живота си.

Франки кимна, а Валийн продължи. Звучеше като текст на кънтри песен.

— Това съпругът ви ли е? — Тя намигна, отпи от мартинито си и повдигна изскубана и нарисувана вежда към Райли, който седеше по-далеч на масата, пиеше бира и обсъждаше игрални техники с Дориан и Рита, които се напиваха с шампанско.

— О, не — усмихна се Франки, почувствала се внезапно смутена. — Ние… — Потърси подходящите думи. Какво можеше да каже? Че бяха любовници? Че й беше приятел? Че имаха афера? Почувства как се изчервява от смущение. — Ние просто излизаме. Нищо сериозно. — Обърна се към Райли, който улови погледа й, усмихна се в отговор и протегна ръка, за да стисне лекичко бедрото й.

— Не и от моята гледна точка, скъпа — провлече Валийн. — Не.

Беше седем и половина и те играеха в казиното от почти два часа. Не че някой обръщаше внимание на времето. Заредена от неизчерпаемия запас безплатни напитки, цигари и въодушевление, Франки никога не си бе представяла, че загубата на пари може да е толкова приятна. Като пълен новак тя пропиля петдесетте долара, които Райли й даде, за по-малко от пет минути на масата за Блек Джек, последва я не след дълго и Райли, а после и Рита, която спечели двеста долара на покер и после бързо ги загуби на рулетка. Само на Дориан му вървеше.

— Хайде, господин Чип — провикна се Рита, избухвайки в пиянски смях, и се подпря на игралната маса, докато Дориан събираше печалбата си. — Заложи парите на късмета си! — Господин Чип беше новият прякор, който тя измисли на Дориан. След успешна серия на масата за покер сега той беше напред с десет хиляди долара.

Като трупаше многоцветните си чипове на извисяващи се купчини, той прие предизвикателството. Дориан винаги обичаше да е в центъра на вниманието.

— Добре, ще заложа всичко на едно хвърляне на заровете.

Рита извика въодушевено.

— Мога ли да бъда Деми Мур и да целуна зара? — засмя се Франки и отпи от Маргаритата си, докато Дориан вземаше двете малки червени кубчета от крупието.

— Само ако аз мога да бъда Робърт Редфорд.

— Дори не си го помисляй — промърмори Райли и покровителствено обви ръцете си около Франки. — Тази жена струва повече от милион от парите на когото и да било.

— Хей, да не би да сте от Англия? — извика Валийн, която се чувстваше изоставена в другия край на масата. Като пресуши мартинито си, тя лапна маслинката от клечката и размаха празната си чаша пред минаващата сервитьорка.

— Разбира се — засмя се Рита и веднага съжали.

Валийн писна и положи покритите си с диаманти ръце на силно сбръчканото си деколте.

— О, мили боже, аз просто обожавам вашето кралско семейство! — възкликна тя със сияещ поглед, обляна от емоция. — Кралицата ви е толкова удивителна жена. Но, и го казвам без грам неуважение към скъпата Лиз, винаги съм смятала, че има нужда от малко помощ за стила си, не мислите ли? — Валийн прекъсна, за да вземе новото мартини, което поля върху роклята си. — Бънт винаги е казвал, че бих могла да й дам няколко съвета. Знаете — да покаже малко крак, малко деколте, може би да опита с повече руж и малко сенки. — Потупа стилизираната си сламеножълта и суха коса. — Искам да кажа, че не вреди да си помогнеш малко, нали? Може да бъде изтънчено. Ето, вижте мен! — Като се засмя шумно, тя отметна глава назад, откри белезите от козметичните си операции и раздрънка диамантените си обици, които караха ушите й да провисват като на кокер шпаньол.

— Ще обяви ли всеки своите залози? — Крупието приключи с подреждането на масата и около нея започнаха да се събират хора, за да гледат. Всяка игра с високи залози предизвикваше интерес. Хората обичаха да гледат залагания.

Няколко играчи около масата оставиха по десет или двадесет долара. Имаше стотачка от дребния човек с очилата и стилния блейзър. Бънт замислено захапа пурата си, преди да заложи петстотин, докато Дориан си пое дълбоко въздух и премести чиповете си по зеленото сукно.