— Глупости. Изглеждаш добре — настоя Франки.

Рита цъкна неодобрително.

— Ти можеш да го кажеш. Ти имаш скули.

— Ти също.

— Не, нямам. Скулите са като закачалки за лицето… — Попипа лицето си с пръсти. — А ти знаеш какво се случва, когато не закачиш дрехите си те се сплескват и намачкват. Погледна в огледалото. — Като мен.

Трагическият монолог на Рита бе прекъснат от скърцането на гуми отвън. Като погледна през прозореца, Франки видя една от колите на Дориан да дава на заден по алеята и да отпрашва с почти сто километра в час към каньона Лаурел.

— Това Дориан ли беше? — Тя не беше успяла да види шофьора зад затъмнените стъкла на беемвето.

Рита кимна.

— Да. Прибра се преди около два часа, докато теб все още те нямаше. Явно не са го обвинили в нищо. Нямат доказателства. — Решавайки, че тютюн и бисквитки не са добра комбинация, тя загаси цигарата си. — Което не е изненадващо, имам предвид, че Дориан е последният човек, който би се забъркал с наркотици.

Франки не каза нищо. Почувства прилив на вина. След всичко, което се беше случило между нея и Райли, тя напълно бе забравила за ареста на Дориан.

— Как е той?

— Огорчен. — Рита направи гримаса. — Явно не са били любезни при претърсването на голо.

Франки потрепери.

— Когато го видях тази сутрин, изглеждаше ужасно. Сякаш бяха отнели живеца му. Едва говореше. Направих му чай от женско биле с бренди и той едва държеше чашата. Ръцете му трепереха толкова силно. — Като затвори огледалцето, тя погледна Франки и за първи път й направи впечатление, че тя все още е с дрехите от миналата нощ. Потънала в собствената си депресия, не бе успяла да забележи нищо друго, освен своето собствено нещастие. — Къде беше? — Челото й се набръчка, когато присви очи.

Франки се усмихна щастливо, неспособна да сдържи въодушевлението си. Гласът й беше почти шепот:

— При Райли.

Рита ахна. Дори и в тревожното си състояние тя не можа да пропусне блясъка в очите на Франки.

— Мамка му, не си!

Тя не можеше да повярва. Със сигурност не. Не и отдадената на Хю Франки, не и Франки, която не признаваше друг, освен Хю, не и Франки, която не можеше да погледне мъж, ако не е Хю.

Франки кимна.

Загубила ума и дума, Рита се отпусна на дивана с отворена уста.

— Секс?

— Да — ухили се Франки, — три пъти.

Глава 33

През следващите няколко дни усмивката не напусна лицето на Франки. Всички евентуални съмнения, които можеше да има относно преспиването с Райли, се изпариха с първото му телефонно обаждане. Не след традиционните два дни, а само след няколко часа, след като я бе оставил в леглото си. Шумна връзка с ехо от летище „Канкун“ в Мексико и неговият нисък, ленив глас, който й казваше колко хубава е била миналата нощ и как няма търпение да се върне обратно в Ел Ей и да „продължи оттам, докъдето са стигнали.“

Притиснала слушалката плътно до бузата си, устните й докосваха говорителя, тя се опияняваше от думите му. Знаеше, когато ги повтаряше на Рита, че вероятно звучат глупаво, дори евтино, но те не бяха казани набързо и просто така. Той дори звучеше притеснено, несигурно, колебливо. Сякаш не можеше напълно да повярва какво се беше случило между тях.

Не беше само той.

— Е, мисля, че е прекрасно — обяви Рита, докато обикаляха из базара за елхи в Бевърли Хилс на лов за перфектния норвежки смърч за апартамента. — Забежка е точно това, от което имаш нужда. Особено по това време на годината. Само се замисли за всички оправдани целувки под имела. — Като взе клонче за продан от кошница, тя се изправи на пръсти и се опита да го разлюлее над главата на Франки.

Засмяна, Франки я избута настрани, но не можа да не се замисли над избора й на думи. Забежка. Това ли щеше да бъде всичко?

Няколко седмици във вихрушката на алкохол и флирт в италиански ресторанти с разтопени по бутилки от вино свещи на масите и ръката му, която я опипва? Натискане в дискотеката и повече секс, отколкото може да си представи?

След седмица международни обаждания от затънтените плажове на Тулум и храма на маите в Чичен Ица — кратки накъсани разговори по неблагонадеждни мексикански улични телефони — Франки не можеше да потисне усещането, че зад неангажиращите реплики се крият неизречени чувства. Че това ще бъде повече от краткотрайна връзка, приключила още в началото с неопределено обещание за нова среща. Малко забавление щеше да я остави само с хаотични пиянски спомени от среднощни купони, огромна сметка на кредитната карта и ако имаше или нямаше късмет, зависи от гледната точка, сериозен цистит от всичкия енергичен секс.

Това беше различно.

Несъзнателно прокара пръсти по боцкащите иглички на едно от дърветата и се обърна към Рита.

— Мисля, че е идеално.

— Така ли? — Като опипа клоните, Рита силно раздруса дръвчето и се отдръпна назад, за да го огледа по-добре. — Да, права си. И аз мисля, че е идеално. — Празнично усмихната от своето откритие, тя тръгна да търси привлекателния продавач. Пооправи косата си и разкопча най-горното копче на дрехата за всеки случай.

Франки наблюдаваше как приятелката й си проправя път между дръвчета, знаменитости с прихлупени шапки и надуваеми фигури на Дядо Коледа и се усмихна на себе си. Не мислеше за коледното дръвче.

През последните седмици Франки бе приела, че вече не е просто бившата на Хю, но и любимата на Райли. Любимата на Райли. Звучеше забранено и възбуждащо, дяволски по-възбуждащо от бившата на Хю. Но щеше да й трябва повече време да свикне. Дори сега, цели седем дни по-късно, тя не можеше да повярва напълно. Първите няколко дни след заминаването на Райли тя се измъчваше от угризения и вина. Сякаш някак изневеряваше на Хю. Знаеше, че това е доста извратено чувство за вярност, но не беше лесно да наруши нещо, което очакваше да продължи цял живот. Само преди два месеца чуваше сватбените камбани, мечтаеше за диамантени бижута от „Тифани“, упражняваше подписа си като госпожа Хю Хамилтън и сега изведнъж се случи това. Без никакво предупреждение тя се бе влюбила в наливащ се с бира, ядящ месо, мърляв, дързък… дяволски невероятен американец, за когото не можеше да престане да мисли.

Само че колкото повече мислеше за това, толкова повече трябваше да признае, че случилото се между нея и Райли въобще не беше изненада. Знаците си бяха там от седмици, тя просто не ги бе забелязала. Сякаш гледаше една от онези картини, направени от хиляди безсмислени точици, и изведнъж беше успяла да ги свърже и да види цялата рисунка. Беше толкова потопена в Хю, толкова погълната от Хю и това, което не можеше да получи, че не беше успяла да забележи какво има. Какво можеше да има, ако беше протегнала ръка и го беше хванала здраво. Сега го държеше с две ръце и щеше да му се наслаждава. Независимо от последствията.

— Леле, огромен е! Смятате ли, че ще успеете да го пъхнете вътре? — Не особено невинно Рита зяпаше асистента Майкъл — висок метър и осемдесет, дъвчещ дъвка, с полицейски очила и обърната назад бейзболна шапка. Той се опитваше да събере коледното дръвче на задната седалка на Буревестника, който вече преливаше от многоцветни гирлянди, няколко кутии играчки и шест флакона изкуствен сняг. Рита не харесваше дизайнерските визии за празниците — минималистична картина от няколко сребристи клонки и прецизно аранжирани чаени свещи — предпочиташе проблясващи пъстри светлинки, бял сняг, посипан по прозорците (заедно с шаблони за Дядо Коледа и снежен човек) и нанизи от коледни картички, кръстосани под тавана.

Като избърса капчица пот от челото си с една от градинските си ръкавици, Майкъл се усмихна многозначително на Рита и Франки.

— Никога досега не съм имал проблем. — Думите му бяха мазни като гелосаната конска опашка, която висеше като лъскав черен охлюв от задната част на шапката му.

Франки запази каменно изражение. Какъв мазник! Настина ли смяташе, че е секси?

Рита явно мислеше точно така. Кискайки се предизвикателно, тя се наведе, като притисна гърдите си една към друга, за да е сигурна, че ако Майкъл не е забелязал деколтето й до момента, то сега със сигурност ще го направи. Знаеше, че флиртува безобразно, но не я интересуваше. Закачките с двадесетгодишния асистент на базара за елхи бяха най-близкото до секс, което щеше да получава занапред.

Въпреки разочароващата нощ след партито на Картър Мансфийлд тя и Мат все още се виждаха, но тя сериозно започваше да се съмнява колко дълго може да издържи със сърфист, който обича да язди вълните, но не и червенокоски от Ланкшър. Минаваше месец, все още не бяха правили секс и положението ставаше все по-дразнещо.

Беше чувала за бавен подход, но това беше лудост. Ако скоро не правеше секс, хименът й щеше да се регенерира и тя отново щеше да бъде девствена.

Не че й липсваха желание или старание. След тоталния провал с оскъдното бельо и масажното олио, тя прие съвета на Франки да седнат и спокойно да поговорят за проблема. За съжаление, интерпретацията на Рита за „спокоен разговор“ беше да застане в средата на спалнята и мачкайки целулита по дупето си, да крещи: „Заради това е, нали?“. Очаквано нейният подход не доведе до никакви отговори. Тя все още не знаеше защо Мат отказва да прави секс. Всъщност единственото, което знаеше, бе, че не разбира. И това я побъркваше. Страшно много.