Оглушителният звук от въртящите се перки и ревът на двигателите заедно с писъка на полицейските сирени се сливаше с музикалния микс. Силните пориви на вятъра разпръсваха хората като трохи, докато те се опитваха да избягат от партито. Двама големи филмови режисьори и двадесетинагодишните актриси, с които спяха, залитнаха, изгубиха равновесие и се пльоснаха в басейна с дизайнерските си дрехи. Няколко пияни до козирката и дрогирани до несвяст гости решиха, че това е част от купона и се присъединиха към тях, като съблякоха дрехите си и се хвърлиха във водата голи. Партито се превърна във фиаско.

Райли дръпна Франки за ръката и я избута към храстите, далеч от преобърнатата маса с морски деликатеси, която бе разпиляла улова си по ръба на басейна, изхвърляйки живите омари в хлорното море.

— Изчакай ме тук, връщам се след минута!

— Къде отиваш?

— Трябва да намеря Дориан.

— Защо? Какво, по дяволите, става?

В този момент тя забеляза Рита с Мат полуголи зад храстите. Тя припряно оправяше роклята си, докато Мат изглежда бе загубил панталоните си.

— Франки, какво става? — провикна се Рита, като й махаше усилено. Дръпна Мат и се отправи към Франки през моравата, която сега бе покрита със счупени чаши и бутилки от шампанско, като залиташе на високите си токчета, забиващи се в меката земя.

Докато я наблюдаваше, Франки поклати глава и тихичко промърмори:

— Не знам.

Щеше да разбере съвсем скоро. Виждайки как въоръжени полицаи блокират изхода, тя стана свидетел на арестуването на Картър Мансфийлд, който клатеше глава невярващо — косата му се развяваше като крехки палмови листа — и крещеше:

— Това е просто възмутително. Знаеш ли кой съм аз, синко? Знаеш ли? Аз съм доста близък с комисаря и той ще те уволни, разбирам ли? Той ще се погрижи да те изритат.

Но едрият полицай не се впечатли.

— Господин Клайв Картър, наричан още Доналд Алджърнън Марглетуайт, вие сте арестуван за притежание на наркотици клас А.

Франки се обърна към Райли, който се бе завърнал сам.

— Те арестуваха Картър Мансфийлд за дрога!

Райли кимна, изглеждаше притеснен.

— Той не е единственият — промърмори и кимна към мястото, където полицията беше обградила група хора и ги извеждаше от партито.

Бяха на повече от стотина метра и първоначално тя не разпозна никого в тълпата. Докато не забеляза късче розов шифон. Дориан?!

Името се отрони от устните й точно когато Рита, разрошена и задъхана, пристигна с Мат. Тя изгледа недоумяващо Франки, а после Райли. Никой не проговори. Вместо това стояха скупчени заедно, Мат и Рита в прегръдките си, Франки и Райли неловко разделени, наблюдавайки как Дориан изведнъж бе осветен от хеликоптерния прожектор. С ръце в белезници на гърба той беше избутан грубо нагоре по стълбите като затворник към гилотината. Залитайки, той се обърна, погледът му отчаяно търсеше помощ, докато не попадна на техните. Изражението му издаваше истински ужас. Но заслепен от светлината на прожектора, той не можеше да види приятелите си. Обърна се обратно и се запрепъва напред, изчезвайки през входа към полицейските коли отвън.

Глава 30

Пътуваха обратно от централното управление на полицията в Бевърли Хилс в пълно мълчание. Райли, прегърбен мрачно зад волана, Франки, отпусната до него със затворени очи и лице, обърнато към отворения прозорец, докато в задната част, между разглобено барбекю, снимачно оборудване и купчини стари вестници се гушеха Рита и Мат.

Веселото настроение отдавна бе отминало. Те току-що бяха прекарали повече от два часа в полицията на Ел Ей в опити да разберат какво се случва с Дориан. Беше загуба на време, една от онези безсмислени и влудяващи ситуации, в които си изпратен от полицая при сержанта и после обратно при идиота в приемната. Без да бъдат роднини, към тях се отнесоха с подозрение, сякаш бяха съучастници. Беше им съобщено отсечено, че макар още да не бяха повдигнати никакви обвинения срещу господин Дориан Уайлдс, той ще бъде задържан в килия през нощта. Което, прочетено между редовете, беше същото място, на което щяха да се озоват, ако не спряха да задават въпроси.

— Горкият Дориан — промърмори Рита. — Да трябва да прекара вечерта там. — Тя знаеше, че той е свикнал на супер еластичния си, деликатен матрак, одеяло от гъши пух и юрган от еко кожа. Чаша с минерална вода на нощното шкафче и свещи за аромотерапия, които нежно да го отпуснат за сън. Бетонна килия щеше да го убие. — Какво мислите, че ще се случи с него? — Наклони се напред, говорейки по-високо, за да се чуе въпреки шума от камионетката.

— Не знам. — Райли поклати глава, без да изпуска от очи пътя. — Наистина не знам — повтори тихичко, сякаш говореше на себе си, притеснението беше изписано на лицето му.

Няколко минути по-късно те отбиха по алеята към дома на Рита. Като спря зад Буревестника, Райли остави мотора включен, докато Франки слезе първа. Тъй като бронкото имаше само две врати, тя трябваше да дръпне предната седалка напред, за да могат влюбените гълъбчета да слязат.

— Благодаря, че ни докара — каза Рита, докато слизаше, все още здраво вкопчена в Мат. Без да изчакат Франки, те се заклатушкаха по алеята с ръце, обгърнали кръста на половинката.

Франки ги остави. Махмурлукът й започваше да се обажда и тя се чувстваше като парцал. Тази вечер можеше да мине и без възглавница върху главата, опитвайки се да изолира шумовете, които знаеше, че ще долитат от спалнята на Рита. Беше делила апартамент с нея повече от пет години и беше се сблъсквала с високото говорене на Рита и пронизителните й оргазмени стонове повече пъти, отколкото искаше да си спомня.

Доволна от хладния нощен бриз, тя се облегна на отворената врата и погледна към Райли. Освен няколко думи на купона те не бяха говорили тази вечер и тя търсеше да каже нещо, чувствителна за всяка изтичаща като песъчинка секунда.

— Какво има между съквартирантката ти и сърфиста? — проговори Райли.

— Срещнаха се преди няколко седмици. — Франки се отпусна, облекчена, че ледът е разчупен. — Тя е влюбена.

— Така ли?

Франки кимна. Защо водеха неангажиращ разговор за Рита и Мат? Беше два сутринта и това беше последното, за което искаше да говори. Но все пак беше много по-лесно и далеч по-малко неудобно, отколкото да говорят за себе си.

— Прекрасно е за Рита, но не е толкова прекрасно за мен, защото ще трябва да прекарам още една вечер на дивана. — Съжали за думите си още същата минута. Тъжна, самотна и отчаяна не беше образът, който искаше да си създаде.

— Да не ми казваш, че делите едно легло?

Франки се усмихна смутено, като осъзна как току-що е реализирала една от мъжките му фантазии.

— Апартаментът има само една спалня — обясни тя. — Нямаме особен избор.

Като сложи ръце на волана, Райли се обърна и погледна през предното стъкло. След малко проговори:

— Виж, не знам дали се интересуваш, но у дома винаги има свободно легло… — Гласът му отслабна несигурно.

Изненадана от предложението му, Франки се поколеба.

— Криси няма ли да има нещо против? — Името беше първото, което й дойде наум. Веднага съжали, че го е споменала.

Лицето на Райли се смръщи.

— Криси? — Потърка наболата си брада. — Коя е Криси?

Франки почувства изгарящо неудобство.

— Момичето, с което беше в Малибу. Дориан каза, че ви е поканил заедно на партито и аз просто реших… — Сви се, осъзнавайки, че никой не е нарекъл Криси приятелка на Райли. Както обикновено тя просто бе събрала две и две и бе получила около сто и петдесет.

Райли забеляза изгорялата си до филтър цигара, хвърли фаса през прозореца и запали нова. Вдишвайки, той се облегна в седалката си и поклати глава.

— Дориан е дяволски сватовник — промърмори той с лека усмивка. Обърна се и погледна Франки в очите. — Срещнах я веднъж, в деня, когато се видяхме. Честно казано, дори не си спомнях името й.

— О! — Погледът му беше смущаващ и тя сведе очи към ръката си, която все още стискаше дръжката на вратата. Започна да си играе с висулките на гривната си. Почувства смесица от облекчение, удоволствие и въодушевление. И силен срам, защото изглеждаше като ревнива жена.

— Но това не е незабравимо име като Картър Мансфийлд, нали? — добави Райли след малко. — Него никога няма да го забравиш.

Сарказмът му беше насочен към Франки, която вдигна поглед.

— Не, но не е и от тези, които искаш да запомниш, нали?

— Така ли? Двамата изглеждахте доста близки, преди да ви прекъсна. — Сега Райли звучеше ревниво.

Франки беше изненадана. Но повече от своята реакция. Беше поласкана, че той я ревнува. Беше й приятно.

— Слава богу, че ни прекъсна. Ако не беше, аз може би също щях да бъда арестувана.

— Съмнявам се.

— Защо не. Дориан го арестуваха.

Като дръпна продължително, Райли загаси цигарата си в препълнения пепелник на колата.

— Дориан беше арестуван, защото ченгетата имаха сигнал, че някой на партито пласира наркотици — говореше тихичко, гласът му едва се чуваше от двигателя. — Те чакаха отпред, когато пристигнах. Дочух някои от тях, като си говореха.

— Вероятно е бил Картър Мансфийлд.