— Благодаря, но това просто не съм аз.

— А какво си ти? За бога, ти си на двадесет и девет, не на осемдесет и девет. Бъди смела! Облечи нещо различно за разнообразие! — Рита стоеше по прашки с ръце, заплашително подпрени на кръста.

Франки се подвоуми. Може би Рита беше права, може би имаше нужда от промяна в стила. Като реши, че няма лошо да пробва, тя събу маратонките и дънките си и сложи кожения панталон заедно с блуза без ръкав и с тънки презрамки, която Рита беше отхвърлила по-рано. Пасваха си идеално.

Рита подсвирна високо.

— По дяволите, изглеждаш удивително!

Франки погледна отражението си и се изненада. Изглеждаше напълно различно.

— Така ли мислиш?

Не беше свикнала да носи дрехи като тези. Хю винаги я харесваше в рокли и костюми, нещо небрежно-елегантно. Този тоалет не беше нито едно от двете. Панталонът беше като втора кожа, а блузката определено беше разголена.

— Сигурна ли си, че не ме прави да изглеждам… ами… безвкусно?

Рита направи гримаса.

— Стига де, бих ли избрала някога нещо, което е безвкусно?

Франки не се осмели да отговори. За щастие, не се и наложи.

— Така, а какво ще кажеш за това? — попита Рита, кипрейки се в червена копринена рокля. Тя си пое дъх и се завъртя пред огледалото.

— Изглеждаш страхотно — отговори Франки.

Франки не говореше просто така. След двуседмична диета на бушуващи хормони и ускорен пулс килограмите се бяха стопили, оставяйки Рита с перфектно заоблена фигура — гърди, дупе и талия, която модата мразеше, но мъжете по цял свят обожаваха.

— Мислиш ли, че гърдите ми изглеждат твърде големи?

— В Ел Ей сме, не помниш ли? Откога гърдите могат да бъдат твърде големи?

Като изпъчи гърди, Рита ги опипа.

— Имаш право.

— Ако съдя по всички онези снимки, които съм виждала в списанията, деколтето ти струва поне пет хиляди долара. Трябва да се гордееш с него, то е ценно оръжие. — Франки огледа собствения си силует. — Ще бъда щастливка, ако имам и десет долара тук.

Разсмяна, Рита дръпна стегнатите презрамки на сутиена, които започваха да се впиват в раменете й.

— Нека просто се надяваме, че Мат обича големи гърди.

— Е, с този тоалет тази вечер със сигурност ще разбереш.

Изражението на Рита стана сериозно.

— Никога не съм мислила, че ще го кажа, но се радвам, че не сме преспали. Така се чувствам, сякаш съм наистина ухажвана, без сексът да е изместил всичко.

— Ухажване? Минали са едва няколко седмици.

Рита се нацупи.

— Не ми се прави на скромна, ти спа с Хю след три дни… — Спря се и съжали за казаното. Тя и голямата й уста…

Франки намести къдрица зад ухото си и не каза нищо. Вместо това стоеше, гледаше се в огледалото и си спомняше. Проговори след малко:

— Знам, Новата 1997-ма. Господи, изглежда толкова отдавна! — Гласът й беше тих.

— Е, беше преди почти две години. Нещата са се променили, ние сме се променили. — Като галеше ръката на приятелката си съчувствено, Рита се усмихна успокоително. — Дори ти! — Повдигна вежди, отстъпи назад и огледа Франки от горе до долу. — Само се виж! Хю едва би те познал.

И Франки едва се разпознаваше. Сякаш гледаше съвсем различен човек.

— Е? Взимаш ли ги, или какво? — Като нахлузи чехлите и облече блузката си, Рита взе роклята, готова да плати на касата. — Хайде, живееш само веднъж. И е Коледа. — Обичайното извинение за всичко.

Докато наблюдаваше отражението си, нещо във Франки се преобърна. За първи път от много време тя харесваше това, което вижда, и не бяха само дрехите. Седмици наред беше гледала на себе си като на безпомощна жертва, на която продължаваха да се случват гадости. Необходимо беше нещо толкова просто като нови дрехи, които да я накарат да види различната Франки, новата Франки, която отново щеше да поеме контрола над живота си. Рита беше права. И какъв по-добър начин да отпразнува това от купуването на кожен панталон за триста долара? Тя се усмихна.

— Да, защо, по дяволите, не?

Глава 28

Партито беше в разгара си, когато те пристигнаха. Униформени сервитьори бяха заети да сервират напитки и суши на стотиците гости, които се забавляваха на терасата с размери на стадион. Около розовия басейн с формата на сърце дрогирани блондинки със силиконови гърди и предизвикващи гравитацията бикини танцуваха под звуците на групата, която свиреше собствени версии на известни хитове. Всичко изглеждаше като реален клип на MTV.

— Чувствам се малко по-облечена от необходимото — просъска Рита, застанала на върха на мозаечното стълбище, което водеше към терасата. — Никой не каза да сме по бикини. — Изглеждаше разочарована.

Франки се чувстваше облекчена. Един поглед към въртящите се като кукли Барби и тя потръпна при мисълта да се напъха в стария си бански с подплатени чашки.

— Не знам за теб, но аз имам нужда от питие — каза тя и се опита да привлече вниманието на един от келнерите. Виното, което беше донесла, неочаквано се оказа грешка. Това не беше от онези домашни партита, на които носиш бутилка, дори и да беше по-скъпа и качествена от обичайния й избор. Най-сетне сервитьорът я видя, тя бързо скри шардонето зад една колона и грабна два коктейла.

От момента, в който бяха пропуснати през огромните електронни врати от охранители със слушалки и Франки за първи път забеляза внушителното имение в стила на Белия дом, тя знаеше, че независимо от всичката козметика по лицето си, четиридесетте минути за изправяне на къдриците и новия кожен панталон от Родео Драйв, се намираше изцяло не в свои води. До този момент опитът й с домашните партита се свеждаше до онези, на които бе ходила с Хю — в едностайни апартаменти в западен Лондон, от уредбата се носеше лежерна музика, а на сгъваема масичка бяха „сервирани“ сладки десерти и солени нискокалорични хапки заедно с избор от бяло или червено наливно вино в ежедневни чаши или пластмасови чашки за закъснелите гости. Никой не беше наемал файтони да докарват гостите до входа, музиканти и известни изпълнители за забавление или мъже в бели униформи, които поразително приличаха на Ричард Гиър, за да сервират шампанско и омари на сребърни подноси. Беше плашещо, но имаше поне една утеха. Не беше сама. Имаше Рита.

— Господи, видя ли всичкия безплатен алкохол? — ликуваше тя и отпиваше от кристалната си чаша. — Има разлика от другите партита, на които съм била. На повечето от тях си щастливец, ако се добереш до кана с топла бира. — Облиза горната си устна. — Жалко, че не мога да се възползвам напълно.

— Защо? — Франки не беше виждала Рита да отказва алкохол особено когато не плащаше за него.

— Не искам да съм пияна, когато Мат се появи, нали? — Като се опитваше да придаде обем на косата си, която по-рано бе фиксирала с голямо количество лак, тя добави: — Искам да го съблазня, а залитане наоколо с рокля до раменете и спирала до брадичката не е точно привлекателно.

— Кога ще дойде?

Франки стеснително се заигра с копринената панделка на блузата си. Не беше свикнала да показва деколтето си. Нищо, че по-голямата част беше дантелен сутиен.

— След около половин час. Идва направо от прослушване. — Като хвърли бърз поглед към купона долу, усмивка заигра в ъгълчетата на устата й. — Мамка му, а аз се чудех къде изчезна Дориан.

— Мисля, че каза, че трябва да оправи нещо. — Франки спря да си играе с панделката и се опита да види какво е толкова забавно.

— Е, той наистина оправя нещо — Рита посочи към басейна, където Дориан се отъркваше в една от тунингованите блондинки в бикини с шарка на зебра. — Това не е ли Памела някоя си?

— Изглежда като нея — съгласи се Франки, — но повечето жени изглеждат така. — Отпиваше от питието си и го наблюдаваше. Той очевидно беше в изцяло свои води.

— Ще ти кажа кого още не съм видяла… — Като забеляза, че лепенките, които бе сложила на пръстите си, за да не й убиват новите обувки, се отлепят, Рита се наведе да ги намести. — Не съм видяла Райли.

— Райли? — Франки се престори на безразлична. — Не спомена, че е поканен. — Отпи голяма глътка от чашата си и почувства как ръката й трепери.

— Съжалявам, напълно забравих. Познаваш ме, имам памет като решето. — Доволна, че лепенките й бяха отново на място, тя се изправи. — Дориан покани него и онази блондинка, как й беше името, онази, с която беше в Малибу. — Започна да рови в чантата си за цигари.

— Криси? — Франки не беше забравила името. Беше запечатано като дамга в съзнанието й.

— Да, същата. — Рита намери кутията с цигари и предложи на Франки. Беше останала само една и обикновено Франки би отказала, но този път нуждата надделя над възпитанието й. Взе я, запали и вдиша дълбоко. Значи Райли излизаше с Криси? Не знаеше защо това трябва да я притеснява толкова много, но я притесняваше.

Отпи голяма глътка Космополитън и се наслади на острия вкус на водка, червена боровинка и лайм. Цигарата и алкохола замотаха главата й и тя си дръпна отново. Обеща си, че тази вечер ще забрави за всичко, ще се забавлява, ще се посмее, ще си поживее. И какво я спираше? И какво ако Райли се появеше с новата си приятелка? Това не трябваше да й разваля вечерта. Не трябваше да я спира да си прекара добре. Нали? Като пресуши последните капки алкохол, тя размаха празната си чаша. Дощя й се да се напие.