Продавачът на пуканки трябва да беше дочул коментара на Рита — щеше да е учудващо, ако не бе — и вдигна поглед, като свали шапка, за да отметне изсветлялата си от слънцето коса.

— Сладки или солени? — попита той с кутия за пуканки в готовност.

Но преди някой да успее да отговори, той неочаквано изкрещя:

— Хей, Франкиии!

Пусна кутията, изтри ръце в престилката си и като изскочи пред щанда, разпери ръце, за да сграбчи Франки в задушаваща прегръдка.

Притисната между два много големи загорели бицепса, тя не знаеше какво, по дяволите, става. Погледна настрани към Рита, която беше застинала с отворена уста, неспособна да скрие изумлението си, че приятелката й познава отнякъде този бог.

Като я пусна от хватката си, той се засмя.

— Хей, не си ли спомняш? Аз съм, Мат. — Започна да се удря по гърдите. — Тарзан.

Франки загря. Не можа да го разпознае без препаската. Успя да каже колебливо „Здрасти“, преди той отново да я повали, подскачайки около нея като превъзбудено пале.

— Толкова е яко, човече! — Усмивката му озаряваше цялото му лице. — Как върви?

— Страхотно. — Опита се да изглежда ентусиазирана, но беше очевидно, че не я бива за актриса. — А при теб?

— Разбиващо. — Той кимна, люлеейки се напред-назад, неспособен да стои мирен. Като видя, че наблюдава униформата му, силно се изчерви. — Хей, това е просто временно, човече, само докато започна да играя целодневно. — Продължи да кима ентусиазирано. Няма да е задълго. Имам нов агент и ми предложиха някои наистина готини роли. Преди няколко седмици бях мъртвец в „Спешно отделение“, а тази седмица имах реплика в реклама на дезодорант.

Той спря да се усмихва и придоби сериозно изражение и странен британски акцент:

— Държи миризмите далеч през целия ден. — Лицето му отново се разтегна в усмивка. — Яко, нали?

— Ти си актьор? — Рита, която умираше да ги прекъсне, видя шанс и се възползва с прецизна точност. — Аз съм актриса. — Отправи към Мат зашеметяващата си усмивка.

— Стига бе! — Очите му се разшириха от изумление. Мат изглеждаше изненадан, сякаш да си актьор беше нещо рядко в Ел Ей.

Двамата веднага се впуснаха в професионален разговор. „Кои курсове посещаваш? На кои прослушвания си се явил? Кой е агентът ти?“

Франки стоеше настрани, чувствайки се зелена и много бодлива. Наблюдаваше езика на телата им — начинът, по който се усмихваха един на друг, как телата им се приближаваха едно към друго, как Мат разтриваше гърди, докато Рита галеше деколтето си.

— Хей, колко още трябва да чакам? — прекъсна ги нетърпелива жена, която се шмугна пред Рита и размаха десетдоларова банкнота. — Искам голямо пепси с много лед.

Рита не й обърна внимание.

— Нека ти дам номера си. — Без ни най-малък намек за притеснение, тя извади една от визитките си и му я връчи.

— Яко! — Мат я зяпаше като хипнотизиран. — Ще ти звънна. — Усмихна се, видимо сляп за недоволната опашка посетители, която вече се точете извън фоайето. Отчаяни за консерванти и кола, те ставаха все по-шумни и недоволни.

— Горя от нетърпение. — Тя му намигна и се усмихна.

Франки не можеше да не се възхити на безсрамната сваляческа тактика на Рита. Нямаше заекване, изчервяване или дори намек за стеснителност. Всеки момент щеше да се изкиска в стил Мерлин Монро.

— Е, чао тогава. — Рита помаха с пръсти.

— Доскоро. — Запленен, Мат помаха в отговор, когато до него застана огромен мъж и го сграбчи за ръката.

— Аз и съпругата ми нещо огладняваме. — Той посочи към внушителна жена, залепена за витрината с бонбоните. — Искам половин дузина шоколадови десертчета, две кутии пуканки — една сладка, една солена и половинка сладолед. И ги искам веднага.

Облекчена, че си тръгват, преди да е станал скандал, Франки каза довиждане, но Мат изглежда не забеляза. Въпреки че беше притиснат до таблото с промоцията на „Сникърс“ от изнервен клиент, той беше твърде зает да зяпа кискащата се Рита, онемял от начина, по който дупето й подскачаше нагоре-надолу като сърф по вълните. Не можеше да свали очи от нея. Доказателство, че не всички мъже — включително сърфистите — предпочитат блондинки.

— Къде криеше това?

Рита спря да се киска веднага щом завиха зад ъгъла и започнаха да са качват по стълбите.

— Никъде. Срещнах го на снимките за рекламата. — „Рекламата, която снимах с Райли“, помисли си Франки.

— И така и не го спомена? — Невярващо, Рита отвори вратата на първа зала и пристъпи вътре. Тя погледна към Франки, похотлива усмивка се разливаше по цялото й лице, и цъкна критично: — По дяволите, трябва да си влюбена!

Франки се сви.

— Трябва ли? — Тя подаде билетите им на мъжа на входа.

— Ако не забелязваш Мат, да, все още трябва да си луда по Хю. — Рита поклати глава, изпълнена с благоговение пред всеотдайността на приятелката си.

— О, да. — Франки се отпусна. Какво я накара да си помисли, че Рита имаше предвид Райли, не Хю? Изнервена от грешката си, тя смени темата. — От реакцията ти съдя, че харесваш Мат.

Като натъпка билетите в джоба си, тя последва разпоредителя, който ги поведе по пътечката към местата им с фенерче в ръка.

— Да го харесвам? — Рита я изгледа невярващо. — Да го кажем така — не бих го изритала от леглото си… — Прихна от спомена за минали нощни преживявания. — Поне не и съзнателно.

Като намериха реда си, те се запромъкваха през седналите хора, ръсейки извинения наляво-надясно и стараейки се да не пометат колата и пуканките по пътя към местата си. Най-накрая ги видяха и облекчено се стовариха на седалките.

— Но аз мислех, че си приключила с мъжете.

Беше вяло възражение, но Франки трябваше да опита. Рита показваше всички признаци на залитане по хлъзгавия път на похотта и тя знаеше, че като най-добрата приятелка на Рита трябва да се опита да я спаси с гласа на разума. Но нямаше полза. Рита не искаше да бъде спасявана, не и от нея.

— След като видях това, включих отново. — Грабна шепа пуканки, излегна се на седалката си и започна да дъвче шумно. — Кой не би?

— Шшш — изшътка някой зад тях.

Рита цъкна и продължи. Като се наведе по-близо до Франки, тя прошепна високо:

— Е, освен теб, разбира се. Но пък и ти никога не би забелязала друг мъж, освен Хю, нали?

Франки се поколеба. Но бе спасена да не отговаря от встъпителната музика, която изведнъж се изля от колоните с началото на филма.

Глава 26

През следващите няколко седмици Рита отбеляза шест срещи с Мат, което в Ел Ей беше по-дълго от някои бракове, и започна да проявява всички издайнически признаци на влюбена жена: лягаше си напълно гримирана и облечена само в бельо на Виктория Сикрет, в случай че по причина, известна само на безумно влюбените, той реши да се отбие в два през нощта; загуби апетит — дори за начос със сирене и бисквитки — фаворит за Рита; и започваше всяко изречение с неговото име: Мат има толкова готин апартамент, Мат е невероятен актьор, Мат има най-големия член, който съм виждала — а Рита бе видяла не един или два.

Като лоялна най-добра приятелка Франки слушаше търпеливо и се опитваше да изглежда заинтересувана, когато Рита прослушваше за пореден път съобщенията му, опитвайки се да реши дали той звучи страстно, много страстно или прекалено страстно; когато изваждаше личната си библия на връзките — „Сродни души по звездите“, четеше за зодиакалните им знаци и разгадаваше съвместимостта им според изгрева на Венера, пълнолунията и нещо свързано с Меркурий; когато повтаряше дума по дума разговорите им, докато подлагаше на дисекция, анализ и детектор на лъжата всяка думичка, фраза и изречение.

С часове забавляваше Франки с всеки детайл от романса си, от това как й е сготвил спагети болонезе — горещ и мускулест, надвесен над печката с рендето за пармезан, през първата им целувка, когато заедно са разхождали кучето му една вечер, до първата свирка, която му е направила в съблекалнята на фитнеса. Все още не бяха правили секс, което в пъстрия живот на Рита си беше постижение. Но изглежда Мат беше този, който не беше инициативен в спалнята.

— Очевидно иска да се опознаем по-добре. — Рита мечтаеше на глас, докато въртеше в ръцете си стар негов суичър, който той беше наметнал на раменете й в киното предната вечер. — Не е ли мило?

Франки не отрече. В крайна сметка, ако да носи вмирисан стар суичър и да прави фелацио на мъж със смъкнати до глезените шорти в съблекалнята правеха Рита щастлива, Франки също беше щастлива. Но не беше. Беше й писнало. Докато Рита прекарваше вечерите с Мат, наслаждавайки се на всички блага на обвързването, тя си седеше на дивана с Фред и Джинджър, гледаше Али Макбийл и се опитваше да не се самосъжалява. Но го правеше. Успехът на Рита в професионалния и личния й живот — тя се яви на прослушването и сега очакваше да я повикат за снимки — само подчертаваха грандиозния провал, който беше животът й. Като изключим преживяването на провалената връзка, липсата на постоянно жилище и бързо провалящата й се кариера.

В последните няколко седмици тя бе преминала от писател на колонки, през асистентка на фотограф, до настоящата си работа — чистачка на Дориан. Това не бе точно професионалната стълбица, за която тя си мечтаеше, когато получи отличната си диплома. Дориан знаеше, че е закъсала за пари, и й предложи да чисти апартамента му и да полива малката цветна градинка на терасата му, която в последните няколко седмици се бе разраснала с нечовешка скорост. Беше готова да откаже, повече от гордост, отколкото по друга причина, но парите бяха твърде добри, за да го направи.