— Цици. — Франки се усмихна и се обърна да легне по корем, извивайки се като риба на сухо, докато откопчаваше сутиена си, за да не остане светла линия.

За разлика от Рита тя се притесняваше твърде много да се пече без горнище. Не че имаше проблем с размера на гърдите си, 34 В си бяха достатъчно големи, и не че имаше някой наоколо, който да ги зяпа, освен сърфистите, а те имаха повече от достатъчно за гледане с щедрите форми на Рита. Но беше твърде стеснителна. Хю винаги казваше, че тя има „прекрасни гърди… точно една шепа“ и миналата година на почивката им в южна Франция я бе убедил да се пече без сутиен. Но тя го направи само веднъж. Чувстваше се, сякаш всеки зяпа зърната й. Един господ знае защо. Всъщност на плажа изобилстваше от зърна на показ. Хю я нарече пуританка. Което си беше прекалено, казано от мъж, който носеше шорти само ако дължината им беше под коляното.

Взе книгата на Рита и мързеливо разлисти страниците от главата „Дразнещи мъжки навици“. Беше дълга около шейсет страници.

— Как се чувстваш? — Рита мажеше глезените си с крем.

— Зле — измънка Франки, без да вдигне глава.

— Аз също. Обикновено не страдам от махмурлук. Вероятно е от проклетите коктейли.

Пуфтейки, тя приключи с мазането на краката си, затвори капачката на лосиона и се излегна по гръб с разперени крайници на хавлията си, която носеше логото на „Клуб Ибиса хотел“ в единия ъгъл. Изкиска се на нещо.

— Трябва да съм била много пияна снощи. Току-що си спомних, че почти се нахвърлих на Дориан.

— Не си. — Франки спря да чете за „неприемливото поведение на мъжете в банята“. Това беше много по-интересно от професионалното мнение на д-р Бернщайн за психологическите вреди, които отказът на мъжа партньор да свали тоалетната чиния оказва върху женската психика.

— Не бъди глупава — сряза я Рита възмутено. — Разбира се, че не съм. Бях пияна, не отчаяна. Поне не изцяло.

Изведнъж й проблесна споменът как вдига полата си, за да покаже татуировката на червен дявол на дупето си. Господи, трябва да е била в несвяст! Тя нямаше татуировка — нито червен дявол, нито нещо друго.

— Няма значение, както казах, приключих с мъжете. — Пресегна се и смени слънчевите с чифт очила за солариум не искаше бели кръгове. — Ти изглежда също си прекарваше добре.

— Както имаш предвид?

Франки рязко мина в отбранителна позиция.

— С Райли на дансинга. Изглеждаше щастлива.

Райли. По-рано беше решила, че повече няма да мисли за него. Всички чувства, които може би беше усетила предната вечер, бяха грешка. Тя обичаше Хю и не биваше да го забравя.

— Така ли мислиш? — все пак не устоя да не попита.

— Сигурна съм, видях ви двамата… точно преди да припадна. Ако не знаех, щях да си помисля, че между вас има нещо.

— Не ставай глупава!

— Не казвам, че си помислих това… — Рита знаеше, че стъпва върху тънък лед. Франки можеше да е много докачлива. — Знам, че той не те интересува… — Тя бутна мравка от обицата на пъпчето си. — Което е добре.

— Защо?

Осъзнавайки, че е казала повече от необходимото, Рита се опита да прикрие гафа.

— Щеше да е наистина ужасно, ако си падаше по него, нали?

— Щеше ли? — Някак си, някъде Франки неочаквано смени позицията си.

— Господи, Франки, всеки би си помислил, че си падаш по него, така, както говориш!

— Разбира се, че не — сопна се. Взе една мида и започна да рони пясъка от нея. — Просто съм любопитна, това е. Защо би било толкова ужасно?

— Защото той е задник.

— Задник? Откога? — Франки бе изумена. И учудващо отбранителна. — Променила си мнението си. Мислех, че наистина го харесваш.

— Харесвах го до снощи.

— Защо, какво се случи снощи? — Умът й препускаше. — Пропуснала ли съм нещо?

Като бутна очилата си назад, така че гумената лента прихвана косата й като диадема, Рита седна и започна да втрива в лицето си крем за избелване с цинк.

— Ами, нямах намерението да ти казвам… — Глупости, Рита никога не можеше да пази тайна. — Но щом така и така не се интересуваш от него…

Франки извъртя тяло, като придържаше сутиена си, и погледна към нея.

— Хайде де, не ме дръж в напрежение!

— Виж, не е важно…

— Рита.

Рита спря да се маже и въздъхна примиренчески.

— Ами, очевидно той е казал на Дориан, че не се интересува… от теб… — добави като послепис. Франки не каза нищо. Не можеше. — Имам предвид, що за идиот. Сякаш изобщо има шанс — цъкна Рита и взе огледало, за да се огледа. — Той изобщо не е твой тип.

Франки се почувства като ударена от автобус. Двуетажен.

— Кога е казал това?

Зашеметена, тя зяпаше Рита, която почистваше останки от спирала от единия си клепач.

— Вчера вечерта.

Вчера вечерта. Франки сякаш започна да пада. Вчера вечерта той обви ръцете си около нея на дансинга… Вчера вечерта той я погледна и каза, че държи в ръцете си най-прекрасната жена… Вчера вечерта… Тя се съвзе. Един момент. Това, което се случи вчера вечерта, нямаше никакво значение за нея, тогава защо да означава нещо за Райли? И какво ако той не се интересуваше от нея. За какво да се притеснява? Тя също не се интересуваше от него. Като закопча сутиена си, тя седна със скръстени крака и се остави на горещите слънчеви лъчи, отнесено наблюдаваше вълните и слушаше как се разбиват на пясъка, вдишваше морския мирис и вкусваше солта от пръските по устните си. Това върна разума й обратно.

Рита запали цигара и се втренчи в нея.

— Добре ли си? Не трябваше да отварям голямата си уста, нали?

— Не ставай глупава, добре съм. Радвам се, че Райли не си пада по мен. Това просто щеше да усложни нещата, нали? Като с теб и Дориан.

Рита направи гримаса.

— Господи, ние не сме сложни. Дориан иска секс, а аз не му давам. Доста просто е, наистина.

Франки се засмя. Настроението й се разведри.

— Знаеш какво имам предвид. Райли и аз сме просто приятели. — Спря да върти часовника си и погледна надолу, прокара ръце през пясъка, наблюдавайки го как изтича между пръстите й. — Единственият мъж, който искам да се интересува от мен, е Хю.

— Франки.

— Знам. — Усмихна се и вдигна ръце в знак, че се предава. — Застреляй ме.

Глава 24

— Това е плажният патрул на Ел Ей.

Франки сигурно се беше унесла, защото следващото нещо, което чу, бе гръмкият глас, който я стресна.

— Нарушавате закона.

Отново гласът. Откъде, по дяволите, идваше? Отлепи лицето си от хавлията, погледна нагоре, замижа от ярката светлина и ужасно се уплаши. На по-малко от два метра от джапанките й беше паркиран яркожълт джип, от който висеше мъж с мегафон. Като я забеляза да се надига, той се измъкна от мястото си и тръгна през пясъка към нея. Франки се стъписа. Думите „Плажна охрана“ бяха изписани с големи букви на гърдите на якето му. Нямаше никаква прилика с представите на Франки за това как трябва да изглежда плажната охрана в Малибу. С петна от тютюн по слънчевите очила и подозрителна патладжанена на цвят сплъстена коса той стоеше разкрачен срещу нея и се опитваше да повдигне модерните си шорти над излишните килограми в ханша. Прокашля се два пъти.

— Извинете, госпожо, но нудизмът е забранен на територията на щата Калифорния.

Той раздрънка своята масивна връзка ключове, символ на неговата важност и без съмнение на голямото му и масивно достойнство. Да бе!

— Какво искате да кажете? Ние не сме голи.

Франки изви ръце зад гърба си и се опита да закопчае сутиена си. Защо сутиените бяха толкова лесни за сваляне и забележително трудни за слагане обратно?

— Опасявам се, че вашата… — Той млъкна за момент и погледна към Рита, която лежеше по гръб с очилата за солариум на лицето си и похъркваше леко с отворена уста и гърди, изложени като сладкиши на тепсия. — Ам… вашата приятелка… нарушава закона.

— Имате предвид, че е без сутиен? — За това ли беше целият този шум? Не можеше да е сериозно. Като се наведе над нея, тя сръчка Рита, която се събуди замаяна и сумтяща.

— Господи, какво трябва да направи момиче тук, за да си подремне малко? — Забеляза охранителя, който пишеше нещо на тефтера си и тайничко гледайте бюста й. — Какво по… — Седна и гърдите й се люшнаха.

Той откъсна лист хартия и го подаде на Рита, която го зяпна в опит да фокусира написаното.

— Глобявате ли ме?

Той кимна.

— Вие сте в неприличен външен вид. — Звучеше възмутен, докато в същото време подробно инспектираше гърдите й.

— О, благодаря. — Тя се усмихна флиртаджийски, опитваше се да го очарова, но той не се подаде.

Като натъпка тефтера и химикалката в доста тесния си джоб, охранителят прочисти гърло и бутна с пръст с изгризан до кръв нокът очилата към очите си.

— Или сложете сутиен, или напуснете плажа.

Без да дочака отговор, той се фръцна до колкото можеше върху пясъка — стигна до джипа си и като се натъпка зад волана, подкара нанякъде.

Лицето на Рита помръкна, докато наблюдаваше как се отдалечава.