— Накара краля да го посвети в рицарство, макар че едва бе навършил седемнайсет!

— И правилно! Обзалагам се, че ако и ти беше застанала между уелския меч и стария Лонгшанкс на бойното поле, напоено с английска кръв, и теб щеше да посвети в рицарство. — По-едрата от двете жени зад Ровена си взе нещо от масата и го пъхна в устата си. — Дали да ида да пусна една муха в пудинга на Алис?

— По-добре се дръж настрана. Тази нощ тъмният рицар ще пусне в пудинга на Алис много повече от една муха — отговори с дрезгав смях тънката.

— Алис ще се справи с Дьо Креси, повярвай. Все пак е надживяла двама съпрузи, нали?

— Въпреки това се обзалагам, че няма да преживее днешната нощ с Дьо Креси. — Двете жени се изсмяха коварно.

— Виждаш ли как Мортимър ги наблюдава ревниво? Струва ми се, че самият той има слабост към Гарет. Я да видим дали е достатъчно пиян да извърши една глупост!

— Или е достатъчно глупав, за да позволи да го убият. — Мършавата жена се засмя злобно, дръпна приятелката си от масата и няколко пъти я настъпи по шлейфа, докато тя го грабна и го метна на ръката си. При това движение закачи няколко танцьори и предизвика опасни подхлъзвания.

Жените спряха пред висок, тънък мъж с бледо лице и застанаха от двете му страни. Елегантните му дълги пръсти продължиха да дърпат струните на лютнята. Жените му заговориха настойчиво, като често-често хвърляха многозначителни погледи към Гарет и дамата до него. Музикантът поклати глава, но дебелата жена се притисна до него и опря огромните си гърди о неговите. Той вдигна рамене и кимна. Жените се отдръпнаха и си зашепнаха оживено. Потънала в мислите си, Ровена извади изпод шапката си един кичур и го пъхна в устата си.

Веселата мелодия спря изведнъж и танцьорите се развикаха разочаровано. Само един мъж недалеч от Ровена не разбра, че музиката е замлъкнала, и продължи да танцува, въртейки невидимата си партньорка. Изпълнителят извади от джоба на жакета си глинена бутилка и отпи дълга глътка. Няколко капки вино опръскаха ризата му.

— Продължавайте да свирите, Мортимър! — извика сърдито един олюляваш се рицар. — И по-късно можете да утолите дяволската си жажда!

— Свирете, а аз ви обещавам да ви изпратя пажа си, за да утоли и другата ви жажда — подкрепи го гръмогласно сър Блейн.

Под виковете и ревовете на множеството Мортимър вдигна ръка с чисто женски жест на благодарност. Блейн се прекръсти бързо, сякаш бе видял дявола, и гостите избухнаха в смях. Ровена се усмихна, без да разбере за какво се говореше. Сър Гарет беше все така наведен над жената в яркожълта одежда и очевидно не забелязваше липсата на музика. Докато Ровена го наблюдаваше, той мушна ръка под бонето на жената и помилва лебедовата й шия. Как ли тази крехка шия носи тежкото брокатено боне на главата, запита се неволно Ровена и попипа собствената си шия, успокоена от здравината й. Колкото и несигурна да беше в момента главата й, можеше да разчита, че няма да падне.

Пръстите на Мортимър се плъзнаха гальовно по струните и подеха горчиво-сладка мелодия. Множеството замлъкна. Певецът и музикантът, когото всички познаваха, се оказа учудващо сръчен.

— Слушайте внимателно, уважаеми дами и господа, имам нова песен за вас — обяви тихо той.

Мъчително сладката мелодия изтръгна сълзи от очите на Ровена. Обзеха я копнеж по познатото и силна носталгия и тя бързо изтри сълзите си с кичура, който беше дъвкала. Жените и мъжете заобиколиха Мортимър, въпреки общото пиянство жадни за свежи стихове и нови мелодии. Музикантът наведе глава, дългата коса напада по лицето му и слушателите се приближиха, за да разберат тихите му думи.

— Чух тази балада само преди два месеца в един замък в Тур, от другата страна на Ла манша.

Сър Гарет смръщи чело и се изправи. Недобро предчувствие се промъкна в сърцето на Ровена и я разтрепери. Гарет втренчи поглед в сведената глава на певеца и лицето му помрачня.

Мортимър запя с дълбок, обработен глас.

Прекрасната Илейн

Бе подло убита.

Невярното й сърце

Замлъкна в болка.

С нервно мърморене и покашляне тълпата се отдръпна крачка назад.

Красивата Илейн

Избяга от мъките

И написа с умираща ръка

Името на рицаря на стената.

Красивата Илейн…

Ровена тъкмо затананика сладката мелодия, когато гласът на Мортимър изведнъж заглъхна в грозно хъркане. Лютнята падна със звън на камъните, трубадурът се свлече след нея. Гарет стъпи на гърлото му с тежкия си ботуш и опря меча си в гърдите му. Множеството образува полукръг около двамата. Ровена видя как жените, които бяха насъскали Мортимър да изпълни песента, се измъкнаха бързешком навън. Тя стана и бързо напъха косата си отново под кепето.

Очите на Гарет святкаха като черни диаманти. Широките му гърди се вдигаха и спускаха неравномерно.

— Ако искаш и занапред да чуруликаш весело, птичко, сега ще ми кажеш кой е написал тази песен — изръмжа той. Бледите ръце на Мортимър се вдигнаха в няма молба. Гарет повдигна леко черния си ботуш, но острието на меча му хлътна по-дълбоко в гънките на жакета. — Хайде, говори, или ще замлъкнеш завинаги.

Мортимър се изкашля мъчително.

— Нали казах — чух тази песен в Тур, в един замък.

— Какъв замък? На кого принадлежи?

— Вече не си спомням.

— Лъжеш. — Гарет отново го настъпи по гърлото.

Множеството се раздели, за да пропусне сър Блейн. Господарят на замъка сложи ръка на рамото на приятеля си и го обърна към себе си. Гарет изфуча и в продължение на един дълъг миг Ровена повярва, че ще отсече с един замах главата на своя домакин.

— Укроти гнева си, братко по оръжие. Талантливи певци се намират много рядко. Ще ми струва много усилия да си намеря нов, затова те призовавам да не убиваш този нещастник. Прости му безсрамието, само този път. Може би наистина е било само недоразумение. — Усмивката на сър Блейн беше изкуствена.

Гарет погледна втренчено приятеля си. Безизразното му лице се изкриви в грозна маска. След няколко безкрайно дълги секунди той кимна и прибра меча си в ножницата, но не махна крака си от гърлото на певеца.

Приведе се и тихите му думи отекнаха ясно и разбираемо в цялата зала:

— Ако още веднъж чуя тези думи от устата ти, те ще ти бъдат последните.

Гарет напусна залата с дълги крачки и гостите страхливо отстъпиха от пътя му. Ровена тръгна след него, без да знае дали трябваше да го последва, но спря, когато той стигна при жената с очи на сърна. Посегна безмълвно към ръката й, тя стана и се запъти с него към стълбата, като хвърли тържествуващ поглед към гостите в залата. На първата площадка Гарет спря и претърси помещението с поглед, докато откри Ровена, готова да го последва, ако й дадеше знак.

Той й кимна, но тя не разбра дали това беше предупреждение или одобрение. После изчезна с дамата на горния етаж.

Един кискащ се паж си проби път между гостите, помогна на Мортимър да стане и с дръзки жестове изтупа прахта от дрехите му. Присъстващите се разотидоха, като описваха дъга около счупената лютня. Без музика нямаше танци и празникът приключи. Онези, които още можеха да се държат на краката си, се прибраха в квартирите си в замъка или излязоха навън в нощта. Другите се увиха в наметките си и налягаха по пейките, масите или направо на пода. Едно дребно русо хлапе избута чиниите и купите от един ъгъл на голямата маса и се сви на кълбо на освободеното място. Ровена се вгледа в сладкото му лице и с копнеж се запита какво ли правеше сега малкият Фреди. Помилва препълнения си корем и се сви в ъгъла, като събра малко тръстика, за да й послужи за възглавница.

Неволно си припомни мъжа и жената, които беше видяла на влизане. Представата, че в този момент прелестното личице на лейди Алис се кривеше по същия начин, извика усмивка на устните й. Още по-трудно й беше да си представи как Гарет грубо набучва жената на копието си като уловен бръмбар. Даже свинете в Ревълууд, когато семейството й още притежаваше свине, показваха повече финес в размножаването си. Отново я заля вълна на носталгия. Когато едно жълто куче се настани до нея и я близна по нослето, тя го прегърна и потъна в дълбок сън.



Докато се изкачваше по стълбата, Гарет усещаше ръката на Алис в своята — студена и недействителна. Песента на Мортимър още звучеше в ушите му, рефренът го подиграваше. В очите на Алис светеше любопитство. Сигурно и тя чуваше песента. Той пусна ръката й без предупреждение, но тя нямаше време да го укори, защото вратата на стаята беше точно пред тях.

Когато влязоха, пажът с детско лице и зачервената слугиня, които бяха заели стаята в отсъствие на господарите, побързаха да се оттеглят, хихикайки смутено. Смехът им огласи коридора и Гарет бързо затръшна вратата. После смъкна смачкания чаршаф от матрака. При този акт на трудно потискано насилие по гърба на Алис пробягаха студени тръпки, които задълбочиха радостното й очакване. Гарет изпита лошо предчувствие.

Тя се плъзна към него като листо, отронено от вятъра. Той я хвана здраво за ръката и я привлече към себе си. Устните й се разделиха жадно и го всмукаха в езеро от пламтяща лава. Даже когато тялото му реагира, той се запита колко от жените, които влизаха в леглото му, го правеха, защото бяха любопитни дали слуховете, които се носеха за него, отговарят на истината.

Внезапно Алис се отдръпна, очите й потъмняха, в зениците им светна подкана. Пръстите й се вкопчиха като нокти на птица в кожените му ръкавици и ги свалиха от ръцете му.

В паметта му се събуди неприятен спомен. След като погреба Илейн, месеци наред страдаше от кошмари. Много пъти сънува как гниещото й тяло влиза в залата и костеливите пръсти драскат по вратата му. Будеше се окъпан в пот, с вик на уста, треперещ от страх.

Отново привлече Алис към себе си и зарови лице в меката й шия, за да прогони спомена. Силните му пръсти милваха горната част на тялото й под плътния брокат.