Блейн се местеше неспокойно на седлото. Сър Борис, избран за сенешал на турнира, насочи коня си към средата на пистата и предизвика нови въодушевени викове. Слънчевата светлина позлатяваше златото на тромпетите. Прозвуча сигнал с фанфари. Гарет притисна бедра към сатенената покривка на гърба на коня.

Сър Борис заговори с дълбокия си глас:

— В името на бога и на свети Архангел Михаил…

Той млъкна изведнъж, когато Гарет вдигна ръка. Рицарят се приведе напред и пошепна нещо в ухото на пажа си. Малкият Фреди светкавично изчезна в палатката. Блейн направи някакво движение, което Гарет не можа да разбере. Някои от зрителите се изсмяха подигравателно. Малкият Фреди дотича при господаря си и му подаде нещо. Гарет го завърза на дръжката на копието си. Одобрително мърморене премина през множеството, когато хората видяха финия копринен шал с цвят на праскова. Зрителите не знаеха, че шалът беше взет тайно от Ровена. Тя никога не би му го дала доброволно — даваше му само себе си. Той не посмя да се отдаде на спомените, предизвикани от тази мисъл, а бързо даде знак на сър Борис, че е готов.

Старият рицар се покашля и започна отначало:

— В името на бога и на свети Архангел Михаил, турнирът да започне!

Херолдите отговориха в хор:

— Изпълнете своя дълг, благородни рицари!

Всички напуснаха пистата, за да направят място за двубоя. Гарет спусна наличника си. Светът се смали до тясна ивица — в края й беше противникът. Той сведе копието и вдигна щита си. Кръвта забуча в ушите му.

Златни шпори се забиха в хълбоците на конете и добре обучените животни се стрелнаха напред в равномерен галоп. Изпод копитата хвърчаха парчета земя. Гарет се приведе над шията на жребеца си и се приготви за идващия сблъсък.

Само за миг, преди копието му да удари щита на Блейн, той видя кафявите очи на приятеля си в цепката на наличника. Копията се удариха в щитовете с оглушителен звън. И двете издържаха. Гарет усети сблъсъка в раменете си. Олюля се, ала успя да се задържи на седлото. Множеството заръкопляска въодушевено.

Когато мина покрай централната трибуна, Гарет не можа да се удържи и погледна към зрителите. Лейди Алис му изпрати въздушна целувка. Почетното място все още беше празно. Конят му направи завой. Зад въжетата в другия край на полето се тълпяха селяни и прислужници. Мъжете крещяха груби предложения как да бъде победен господарят им. Едра жена с широко, загоряло от слънцето лице, вдигна над главата си малко момиченце, което хвърли в краката на Гарет букетче от пирен.

Конят мина точно през цветята, когато Гарет отново го обърна, за да атакува повторно Блейн. Приведе се почти до седлото, гривата на коня се удряше в шлема му. През наличника му свиреше вятър. Зрителите изчезнаха. Всичко, което трябваше да гледа, беше пред него: тясната дълга писта и разперилият криле сокол върху щита на рицаря, който летеше срещу него. Гарет устреми поглед точно в окото на сокола. Още малко наведе копието си и се постара да прогони от мисълта си оръжието, което държеше противникът му. Забрани си да мисли и за предстоящите седмици с болки в мускулите след този решителен сблъсък. Цялото му внимание беше съсредоточено в окото на сокола.

Когато копието му се удари в щита на Блейн, той затвори очи. Още преди да ги отвори, знаеше, че е спечелил. Копието на Блейн се счупи с оглушителен шум, сякаш беше само сух клон в ръката на рицаря. Зрителите изохкаха. Гарет нанесе удар. Жребецът на Блейн падна на задните си крака. Необузданата сила на удара в окото на сокола изхвърли Блейн от седлото и го метна на земята.

Конят на Блейн направи няколко крачки встрани и започна да пасе точно пред трибуната с благородните дами. Една засмяна селянка украси ушите му с венец цветя. Пажът на Блейн се затича по пистата към господаря си, но Блейн му махна да спре.

Без да слезе от коня, Гарет се наведе напред и му протегна ръката си в кожена ръкавица.

— Стани, приятелю, и бъди благодарен, че не си заложил замъка си.

Блейн се настани по-удобно на земята и свали шлема си. Погледна мрачно Гарет и разтри бучащите си слепоочия.

— Какво е замъкът без господарка, която да го украси?

Гарет се ухили.

— Знаеш ли, отскоро и аз започнах да се питам същото.

Зрителите се разкрещяха въодушевено, когато Блейн най-сетне пое ръката на Гарет и се изправи. Всеобщото напрежение отслабна. Блейн разпери ръце и направи поклон, който би бил чест за всеки фокусник. Стъпи на краката си и леко се олюля.

— Следващия път, приятелю, ще решим спора на шахматната дъска или в игра на зарове — заяви решително той.

— Никакъв хазарт. — Гарет решително поклати глава. — Никога вече няма да играя на зарове.

Блейн го удари по коляното.

— Не ми е приятно да те оставя сам, но виждам цяла трибуна с изпълнени от съчувствие дами, които ми махат. Нищо друго не събужда майчинските им чувства така, както ранено малко момче. Според мен това е най-приятният начин да си възстановя силите след сблъсъка с теб. Освен това ти предстои още един двубой.

Гарет изпухтя презрително.

— Не мисля така. Доколкото познавам Ъруин, сега тича с последни сили към Ревълууд.

Сър Борис излезе в средата на пистата, следван от дузина херолди.

— Както повелява традицията, ще попитам: Има ли още рицари, които желаят да предизвикат сър Гарет на двубой?

Повечето рицари сведоха глави към земята или зашепнаха нещо на дамите си.

— Ако някой желае да го направи — извика тържествено сър Борис, — да излезе сега или вечно…

На възвишението се появи самотен ездач.

— … да мълчи — завърши старият рицар с внезапно отслабнал глас.

Гарет вдигна наличника си и измери с остър поглед ясно очертаната под косите лъчи на следобедното слънце фигура. Мекият бриз изсуши потта от челото му. Зрителите утихнаха.

Тъмната фигура с висок шлем на главата вдигна копието си. Това беше недвусмислено предизвикателство и по редиците зрители се понесе шепот. Всички зяпаха възхитено тайнствения рицар. Гарет смръщи чело, опитвайки се да разбере дали фигурата на коня беше едра и набита като Ъруин. Ала непознатият не му остави много време за размисъл.

Вдигнал щит и свел копието си, чуждият рицар препусна надолу по склона. Гарет хлопна наличника си. Множеството затаи дъх, когато копитата на белия жребец се отделиха от земята и животното с лекота прескочи бариерите в края на турнирното поле. Мъже и жени се вкопчиха в дървените парапети, питайки се дали пък непознатият няма просто да прегази сър Гарет, пренебрегвайки всички правила на турнира.

Ръцете в тежки ръкавици дръпнаха юздите с такава сила, че жребецът спря изведнъж. Гарет примигна. По тила му потече студена пот. О, не, жребецът не беше Фолио. Черни петна красяха козината му.

Непознатият даде знак на сенешала и сър Борис произнесе съответните думи с бързина, която подсказваше, че му е безкрайно неприятно да остава по-дълго между двамата непредвидими противници.

— В името на бога и на свети Архангел Михаил, започнете двубоя!

Отговорът на херолдите прозвуча нестройно и глухо. Те побързаха да се оттеглят от турнирното поле, като се блъскаха доста грубо. Музикантите захвърлиха тромпетите си и избягаха.

Когато се обърна към противника си, Гарет усети как го обзе непознато чувство: страх. Това го разгневи. Ако това беше номер, скроен от Ъруин, щеше да го напердаши здравата, след като го победи. Вдигна копието си и изръмжа като разярен звяр, при което няколко дами на трибуната припаднаха. Блейн усети как космите на тила му настръхнаха.

Непознатият рицар вдигна щита си. Две двойки ботуши се забиха в хълбоците на конете. Едните бяха с шпори, другите — без. Конете се втурнаха напред, от влажната след пролетните дъждове земя почти не се вдигаше прах. На щита на чужденеца нямаше герб. Гарет нямаше в какво да се прицели. Под копитата на жребеца му хвърчаха буци пръст. Още не беше готов, когато копието на противника се удари в щита му. И двамата рицари се олюляха, но се задържаха на седлата. Виковете на зрителите бяха приглушени, сякаш всички бяха попаднали под магията на непознатия.

Гарет едва имаше време да обърне коня си, когато противникът му отново нападна. Той изруга безмълвно, защото съзнаваше, че все още не е възстановен от първия сблъсък. Потърси някакъв признак на човечност под простия шлем, но видя само лъч слънчева светлина в тясната цепка, която сякаш му се подиграваше. Наличникът хвърляше сянка и пазеше тайната на чужденеца. Беше изминал едва половината разстояние до средата на полето, когато копието на непознатия отново удари щита му. Жребецът се вдигна на задните си крака и размаха копита. Побеснял от гняв, Гарет стисна зъби.

Вече знаеше, че не се бие срещу Ъруин. Момъкът не притежаваше нито сръчност, нито необходимата сила, за да води едновременно коня, копието и щита. Ето че чуждият рицар отново се носеше срещу него и безогледно гонеше коня си по смарагдовозелената трева.

В мига, когато двете копия трябваше да се ударят, Гарет светкавично вдигна своето. Противникът му се протегна напред, за да посрещне удара, но другото копие не беше там и той политна напред, право срещу щита на Гарет, следвайки движението на копието си. Сблъсъкът беше толкова силен, че Гарет се разтрепери. Едва успя да се задържи на седлото с помощта на коленете си, но конят му направи неумело завъртане. Острието на копието му се закачи в платнището, което покриваше трибуната, и прасковеният воал се скъса в грапавото дърво на гредата, която държеше платнището. Парчето платно, с което беше увито острието, падна в скута на лейди Алис.

Вбесен от скъсания воал и без да забележи какво бе станало с острието, Гарет размаха дългото копие, решен да изненада противника си. Мъчейки се да обуздае жребеца си, чуждият рицар вдигна щита си с една секунда закъснение. Една жена изпищя, когато блестящото острие на копието проби бронята му.

Зрителите скочиха на крака. Над полето се възцари мъртвешка тишина.