Гарет погледна Ровена. На гърлото й се бе очертала тънка червена линия, по рамото капеше кръв. Тя затвори очи.

— Пусни я, Марлис.

Вместо това Марлис я хвана още по-здраво.

— И защо? Твоят меч я наранява по-дълбоко от моя. Ти проля повече кръв от нея, отколкото аз бих могла да пролея до края на живота си.

Гарет направи още една крачка нагоре. Марлис дръпна Ровена назад, докато опря гръб в един бор. Гарет не спря да се изкачва.

— Колко ли си ме мразила…

Чертите й се разкривиха от отчаяние.

— Ти си глупак! Илейн ти причини болка и аз не можах да го понеса. Нима не разбираш? Ти беше единственият, който се държеше мило с мен. Даже когато разруших живота ти, остана добър и милостив. Ти си всичко, което някога съм искала да бъда.

Конският тропот вече се чуваше съвсем ясно. Марлис се огледа панически. В очите на Гарет заблестяха сълзи и той протегна ръка на сестра си.

— Марлис, ела при мен. Аз ще се грижа за теб. Няма да позволя да ти сторят зло.

— Не — отговори твърдо тя. — Върни се. Слез долу, Гарет, и се отдалечи от Фолио.

Острието на камата отново одраска шията на Ровена. Гарет се подчини без колебание. Даже разпери ръце в знак, че се предава, докато Марлис буташе Ровена пред себе си по склона.

Фолио подуши недоверчиво двете жени, но не избяга и им позволи да се хванат за него.

— Искам меча ти, братко — каза Марлис.

Гарет отвори колана си и го хвърли в краката й. Марлис хвана Ровена за косата, с другата си ръка вдигна колана с меча, хвърли го на седлото на Фолио и се метна на гърба на могъщия жребец. Преследвачите на Гарет бяха вече съвсем близо. Марлис се наведе над стройната шия на коня и за момент зарови лице в разбърканите къдрици на Ровена. Горещият й дъх опари ухото й.

— Никога не бих ти сторила зло, малката ми — пошепна дрезгаво тя.

Последва груб ритник и Ровена се озова в топлите обятия на Гарет. Марлис се надигна с нагла усмивка, която улучи Ровена право в сърцето.

— Грижи се добре за нея, братко. Ако чуя, че си станал грубиян, ще дойда да ти поискам сметка.

С тези думи тя завъртя коня в кръг, извади меча и го размаха над главата си. Поклони се подигравателно в посока към преследвачите, нададе боен вик и се понесе към далечния хоризонт. Свободна като рицаря, който винаги е искала да бъде.

— Марлис! — Вятърът отнесе надалеч дрезгавия вик на Гарет. Ровена стисна ръката му.

— Остави я да си отиде, Гарет.

Краката му поддадоха и тя го улови за жакета, но той падна на колене в меката трева. Над тях излетя самотен сокол, издигна се високо в небето и последва Марлис. Скоро двамата бяха само сенки над вълнуващата се трева.

26

Ровена се отпусна в тревата до Гарет и замилва ръката му, шепнейки нежни съчувствени думи. Той се обърна към нея и внимателно попипа тънката червена линия, която загрозяваше шията й.

— Ранена ли си? — попита рязко той.

Ровена поклати глава с трепереща усмивка. Спомни си какво й бе казала Марлис на сбогуване — Гарет със сигурност не беше чул думите й. Той целуна нежно малката рана и плъзна устни към лицето й. Отначало я целуна колебливо, после жадно и собственически, обсипа с целувки брадичката, бузите и носа й. Тя отговори на целувките му, наслаждавайки се на триенето на небръснатата му брада по меката й кожа. Устните им отново се сляха в жадна целувка. Острата миризма на преживяното сътресение ги свърза още по-здраво, а вкусът й беше като нектар. Гарет сложи ръце на раменете й и скри глава на рамото й.

— Какво ще правя сега без нея?

Ровена помилва твърдите му гърди.

— Ще продължиш да живееш. Сигурна съм, че тя иска същото.

Устните му се изкривиха в усмивка.

— Ти го казваш така убедено, че ще взема да ти повярвам.

— Всичко е възможно, милорд…

Ровена не можа да завърши изречението. Въздухът се огласи от тропот на копита и тя скри лице на гърдите на Гарет, уплашена, че всеки миг можеха да ги стъпчат. Изведнъж шумът изчезна. В продължение на един дълъг миг не се чу нищо, после започна риене на копита и изтощено пръхтене на коне. Ровена отвори очи и се видя заобиколена от обвиняващи лица. Най-силно беше неодобрението по кръглото лице на Ъруин, който беше възседнал едър сивокафяв кон. Малкият Фреди и големият му брат яздеха далеч по-незабележими кафяви коне. Сър Борис се намести по-удобно на седлото и посегна към навитото въже.

Блейн изпухтя презрително и скочи от седлото на черния си жребец. Гарет закрилнически прегърна Ровена.

Красивият черен пръстен около окото на Блейн подхождаше отлично на цвета на коня.

— Затова ли избяга? — попита сърдито Блейн и разпери ръце. — За да се забавляваш с това достойно за съжаление мило същество на горската поляна? Затова ли трябваше да оставиш дузина трупове в залата ми?

Ровена се вцепени от ужас.

— Не се притеснявай, малката ми — пошепна Гарет. — Припаднали, не мъртви. — Обърна се към Блейн и изрече обвинително:

— Ти си ядосан само защото беше един от тях.

— Прав си, по дяволите! Ядосан съм. Да проснеш в безсъзнание любезния си домакин е признак на крайно лош вкус. Ти наруши всички закони на гостоприемството. Престолонаследникът щеше да припадне от ужас.

— Признак на крайно лош вкус е и да затвориш госта си в килера за подправки.

Блейн кимна мрачно, обърна се и изрита един камък. Отмести поглед към хоризонта и се намръщи.

— Къде, по дяволите, забягна Марлис?

Ровена отвори уста, но Гарет предупредително стисна ръката й.

— Сестра ми не те засяга Блейн. Тя също ти го каза недвусмислено.

— Болезнено недвусмислено. — Блейн сърдито потърка брадичката си. — Може би просто е решила да не гледа как ще те обесят на най-близкото дърво.

Малкият и Големият Фреди се спогледаха угрижено. Ровена се откъсна от прегръдката на Гарет, решена да пренебрегне безмълвните му предупреждения.

— Марлис не отиде доброволно в изгнание, за да продължаваш ти да носиш товара на вината й.

Блейн се обърна рязко.

— Каква вина? — В погледа му блесна интерес. Гарет най-сетне стана и изтупа праха от дрехите си.

Блейн отново претърси с поглед хоризонта. Издиша бавно, по-скоро учуден, отколкото изненадан.

— Значи свадливата малка вещица е убила Мортимър?

— И Илейн — добави твърдо Ровена. Гарет й хвърли мрачен поглед.

Блейн се втурна към коня си. Гарет го настигна с два скока и хвана юздата.

— Къде отиваш?

— Да гоня убийцата.

— За да я обесиш?

Блейн го изгледа с вдигнати вежди.

— Имах предвид по-скоро луксозен частен затвор. Естествено, аз ще съм главен надзирател.

— За съжаление ти отдавна пропусна шанса си да укротиш Марлис. Не вярвам да ти даде още един.

Гарет не се отдръпна нито на сантиметър. Блейн хвърли умолителен поглед към сър Борис, ала старият рицар беше втренчил поглед в ръцете си. Ровена се присъедини към Гарет и също хвана юздата на коня.

Блейн изруга сърдито.

— Би трябвало да те обеся вместо нея, дори и само заради начина, по който се отнесе към тази сладка дама. И не точно за шията.

Ровена пребледня. Гарет я бутна зад гърба си.

— Както и друг път съм ти казвал, Блейн, ако имаш нещо против начина, по който се отнасям с тази сладка дама, можеш да ме предизвикаш на двубой.

— Разбира се, че имам нещо против. Много дори — изсъска Блейн.

Гарет извъртя очи. Блейн вдигна заплашително един пръст.

— Ти я отведе в Карлеон против волята й. Довлече я в Ардендон вързана като пленница. Позволи да бъде отвлечена от една луда убийца. Намирам, че изобщо не се грижиш добре за дамата, уважаеми.

Гарет се прозина с досада.

— И какво сега? Ще ме обесиш ли или ще ме предизвикаш на двубой?

С гъвкаво движение Блейн свали едната си ръкавица и удари Гарет по лицето. Гарет дори не трепна, макар че кожата остави червена следа на челото му.

— Всичко е по правилата — произнесе сковано той. — Кога ще се проведе турнирът?

Блейн се отдалечи на няколко крачки, скрил ръце зад гърба си.

— Който спечели, ще получи лейди Ровена — оповести тържествено той.

Ровена очакваше Гарет да реагира с презрение, да отхвърли категорично това смешно предложеше.

— Позволи ми да уточня условието — отговори вместо това той. — Спечелилият ще получи ръката на лейди Ровена. Ще я направи своя законна съпруга.

— Защо ръката ми? — попита сърдито Ровена. — Защо не главата или крака ми? — И ядно дръпна Гарет за ръкава.

Той усети движението и изрече тихо, без да се обърне към нея:

— Не се притеснявай, любов моя. Блейн не иска съпруга. Със сигурност ще оттегли предизвикателството.

Блейн нахлузи ръкавицата си и кимна.

— Е, добре. Значи дамата ще отиде под венчило.

Долетя още една ръкавица и удари Гарет по слепоочието.

— Аз също ще участвам. — Лицето на Ъруин беше пребледняло, но гласът прозвуча твърдо. — Все пак тя беше първо моя.

Ровена смаяно местеше поглед от единия към другия. Нима всички бяха обезумели?

— Значи решено — засмя се Блейн. — Турнирът ще се проведе утре следобед. Лейди Ровена ще заеме мястото на кралицата на сърцата и красотата. Който падне от седлото, губи.

Ъруин се местеше неспокойно на седлото. Големият Фреди го цапна по рамото и той не посмя да помръдне повече.

Всички се обърнаха и погледнаха изненадано Ровена, която се отдалечаваше с големи крачки. Лицето на Гарет потъмня.

— Какво има, любов моя?

— Вие сте си загубили ума! Поне ти да беше проявил малко здрав разум, Гарет! На нищо ли не те научи Марлис? Жената не е собственост, която купуваш или продаваш. Ако беше убедил Марлис, че я цениш като сестра, а не като част от имуществото ти, може би нямаше да я изгубиш.

Всички я зяпаха слисано, сякаш й бяха пораснали рога и опашка. Големият Фреди упорито се чешеше по главата. Блейн изглеждаше смутен.