— Решетката не е ръждясала — каза тихо Ровена в напразен опит да го развесели.

Сенешалът на Блейн явно се почувства по-сигурен след падането на решетката, защото събра хората си и отвори портата. По каменната настилка плющеше дъжд. По небето се търкаляха гръмотевици. Когато отвън се чу гръмогласен протестен хор, лицето на Ровена пламна. Тя вдигна одеялото на главата си, но въпреки това различи отделни викове от тълпата пред замъка.

— Изведете убиеца!

— Справедливост за Мортимър!

— Обесете тъмния рицар!

Блейн прекоси стаята с невероятна бързина.

— Веднага затворете вратата! — изкрещя той. — И спуснете големите греди. Ако я отворите още веднъж, ще започна да ви хвърлям един по един през решетката на тълпата и да видим какво ще остане от вас.

Мъжете отговориха в един глас:

— Както желаете, милорд.

— Велики боже, вие ли сте, сър Борис? Влезте. — Блейн въведе в стаята сивокос рицар. Непознатият потърка зачервените си очи и устреми поглед към Ровена. За разлика от повечето обитатели на Ардендон той беше облечен сравнително прилично, макар че беше забравил втората си ръкавица. Ровена скри босите си крака под одеялото и си каза, че няма право да съди другите, докато самата тя е облечена само с жакета на Гарет и загърната с одеялото на Блейн.

— Това ли е момичето? — осведоми се тихо мъжът.

— Да — отговори почтително Блейн.

Сър Борис направи учтив поклон, — но Ровена нямаше чувството, че заслужава такова отношение, докато изглеждаше като проститутка от пристанището.

Блейн очевидно нямаше време за рицарски ритуали.

— Аз съм напълно безпомощен, сър Борис. Какво да правя?

— Щом аз съм най-възрастният и най-опитният, очевидно трябва да поема товара на съветник. Не можете ли да се обърнете към баща си?

— Боя се, че не. Той почива в гроба.

— О, бях забравил. Хмм… — Сър Борис приглади назад посивялата си коса. — Положението е сериозно. Сър Брайън щеше да знае какво трябва да се направи. Помня, че той реши проблема, когато Гарет попадна в онази крайно неприятна ситуация.

Ровена изпитваше нарастващо възмущение.

— Защо всички сте убедени, че Гарет е в крайно неприятна ситуация? Може би виновният е друг!

Сър Борис я огледа с присвити очи, сякаш я виждаше за пръв път.

— Вижте, детенце, трябва да разберете, че хората вярват в онова, с което са свикнали от години. Всички чуха как Гарет заплаши Мортимър. И това не беше за първи път. Гарет е страшен като славата, която му се носи.

Дружелюбните сиви очи на стария рицар и непоколебимото му самообладание й вдъхнаха повече страх, отколкото тълпата отвън. Тя стана и одеялото падна от раменете й.

— И вие щяхте да се чувствате като него, ако целият ви живот бе преминал под сянката на обвинения и грозни слухове.

— Костите на трубадура са повече от слухове, Ровена — намеси се Блейн. — Миналата нощ загина човек.

Ровена се обърна като ужилена.

— И вие сте убеден, че го е убил Гарет?

За миг погледът на Блейн потъмня.

— Все ми е едно — заяви сърдито той. — Във всеки случай няма да го дам на ревящата тълпа отвън.

— Добро момче. И аз съм на това мнение. — Сър Борис го потупа по рамото. — Ще свикаме съд и ще разгледаме делото му, преди тълпата да получи правото да го обеси. Ще съберем най-добрите рицари на краля.

— За да могат те да ме обесят, така ли? — Гарет се бе облегнал на рамката на вратата, скръстил ръце под гърдите с нарочна арогантност. Ровена се запита откога ли стоеше там.

Погледите им се срещнаха. Очите му я помилваха нежно, на лицето му се изписа несигурност. Нощта стоеше между тях, тъмна и непроницаема като очите му. Ровена отмести поглед. Насили се да мисли за начина, по който той беше използвал тялото си и нейното желание като оръжия, за да я примами в мрежата на чувствеността. За да потисне порива си да изтича при него, тя издигна около сърцето си стена от стомана. Седна отново на пейката и вдигна одеялото на раменете си.

Устата на Гарет се разкриви в горчива усмивка.

— И кои рицари ще повикате, за да ме съдят, сър Борис? От прозореца си видях в тълпата сър Дамиен и сър Бечфийлд да подскачат като обезумели и да искат главата ми. Те ли ще участват в трибунала?

Блейн се отпусна в най-близкия стол. Гарет влезе в стаята и се опря на ръба на една маса. Сър Борис се покашля.

— Опитайте се да разберете позицията им, Гарет. Мортимър беше извънредно популярен трубадур. Любимец на двора, още откакто беше момче. Разглезен фаворит на краля.

— И на много от бароните му, доколкото си спомням. — Гарет се усмихна иронично.

— Няма съмнение, Мортимър не беше безгрешен. Като всички нас. Но талантът му беше много по-голям от пороците му.

— Всъщност той имаше много таланти.

— Проклятие, Гарет! — изригна Блейн. — Обуздай нахалния си език, ако обичаш. Сър Борис се опитва да ти помогне.

Старият рицар вдигна с треперещи ръце стомничката от таблата и си наля пълна чаша. Ровена беше готова да скочи и да раздруса Гарет, за да се опомни.

Като видя козето мляко в чашата, сър Борис изкриви отвратено лице и я остави, без да отпие.

— Хората имат чувството, че Мортимър принадлежи на тях. С баладите си и с магията на думите и музиката си той беше гласът на живота им. Затова бяха снизходителни към него и му прощаваха пороците, детинското му цупене…

— И пиянството — завърши тихо Ровена.

Сър Борис се обърна към нея и я погледна втренчено.

— И аз си помислих за това, детенце. Възможно е просто да се е спънал и да е паднал във водата. — Разтърси глава, за да проясни ума си, и продължи: — Но има стотици свидетели, които са чули последната песен на Мортимър и заплахите на сър Гарет и са видели как бардът излезе, за да не се върне жив.

Гарет изръкопляска цинично.

— Браво! От думите ви ще излезе чудесна балада. Какъв драматичен талант у един стар рицар!

Ровена се намеси отново в разговора — повече за да спре грубостите на Гарет, отколкото за да го защити.

— Сър Гарет не може да е убил Мортимър, защото през цялата нощ беше с мен.

Сър Борис я изгледа съжалително. Все едно му беше казала, че е прекарала нощта с джудже.

Бузите й пламнаха, когато Гарет се изсмя злобно.

— Лоялността ти е трогателна, милейди, но няма защо да лъжеш заради мен. Всички ме видяха да напускам залата сам, както после ни видяха да се връщаме заедно.

Сър Борис избра следващите си думи много грижливо.

— Колкото по-малко споменаваме името на младата дама, толкова по-добре. Вече имаше много неприятни приказки — изразявам се възможно най-меко. Ако я покажем пред хората, това ще навреди още повече на доброто ви име и ще възпламени гнева им.

Гарет изпухтя презрително.

— И какво говорят блюстителите на добродетелта за Ровена?

Сър Борис го погледна изпитателно.

— Че сте я отвлекли в Карлеон против волята й. Че сте я вързали за леглото си и сте я принудили да изпълнява извратените ви желания.

Ровена видя как маската на Гарет се пропука. Щеше да плати висока цена за слуховете, които сам беше пуснал в обръщение, за да предизвика Линдзи Фордис да дойде в Карлеон. Той се олюля и като слепец затърси края на масата, за да се задържи прав. Когато погледна Ровена, в очите му се появи страдание. Знаеше, че онова, което й беше сторил миналата нощ, бе превърнало слуховете в потвърдени факти.

Този път Ровена издържа на погледа му и Гарет трябваше да сведе своя.

— Всичко това не ви засяга. Щом толкова искат да ме хванат, нека дойдат в Карлеон и да ме обсадят.

Блейн скочи като ужилен.

— Ами ако доведат армията на Едуард? Какво тогава? Гражданска война ли искаш? Не можеш да се биеш срещу цяла Англия.

— И защо не? Правя го, откакто станах мъж.

Сър Борис сложи ръка на рамото на Блейн и се обърна към Гарет.

— Правя го с голямо съжаление, синко, но предлагам да те затворим, докато пристигнат рицарите, които ще те съдят. Така и най-кръвожадните отвън ще се укротят.

Гарет се обърна рязко. Заплахата от едва удържано насилие трептеше във всяка част на тялото му и той изглеждаше още по-едър, отколкото и без това беше. Представата да хвърлят в затвора този могъщ рицар беше повече от смешна — все едно да вържат гръмотевицата, която в този миг отекна над отбранителната кула.

Гарет се изправи, отиде с отмерени крачки до Блейн и му протегна ръцете си.

— Хайде, приятелю, отведи ме в затвора. В тази къща на удоволствията няма ли вериги?

Блейн блъсна ръцете му и дори сър Борис изглеждаше смутен.

— Спалнята ви е напълно достатъчна. Ще възложа на сина си да се грижи за вашата сигурност. Той е млад и не се влияе от мнението на другите.

Когато погледът на Гарет падна върху сведената глава на Ровена, лицето му омекна, на устните му заигра усмивка, в която нямаше и капчица подигравка.

— Тази черта е достойна за възхищение, но опасна. Пазете го добре.

Когато Ровена вдигна глава, Гарет бе сложил ръка на рамото на сър Борис и го водеше към изхода на стаята, докато двамата оживено обсъждаха най-новите турнирни правила.

Блейн скри лице в ръцете си и между пръстите хвърли отчаян поглед към Ровена. Пред стаята проехтя предупредителен вик, последван от тежко падане на тяло. Ровена захвърли одеялото и хукна към вратата. Още на прага изплака задавено: Гарет лежеше в безсъзнание на каменния под. Тя падна на колене и сложи главата му в скута си.

— Какво сте му направили?

Едър млад рицар стоеше наблизо и се взираше глупаво в грамадния меч в ръката си.

— Видях, че беше обгърнал раменете на татко и когато ръката му се стегна, го ударих с тъпата страна на меча.

— Негодник! Можехте да го убиете! — изкрещя невъздържано Ровена и младият мъж се отдръпна назад, стреснат от гневния й глас.

Тя приглади назад косите на Гарет и зашепна в ухото му тихи думи на утеха, които той не можеше да чуе. Гърдите му се повдигаха и спускаха равномерно. Тъмните мигли почиваха върху бледите бузи. Изглеждаше съвсем спокоен, сякаш потънал в дълбок сън.