Той я блъсна грубо напред. Цената на тази жестокост пролича само в тежкото му дишане и в упорито вирнатата брадичка.

Когато влязоха в залата, той се бе овладял и вървеше сигурно и равномерно. Мина покрай танцуващите двойки и се насочи право към стълбата. Когато Ровена забавяше крачка, той дърпаше въжето, без да обръща внимание на ужасеното пъшкане и укорните погледи на гостите, които все още не хъркаха по пейките или под масите. Ровена съзнаваше колко зле изглежда. Бе загубила обувките си, косата й висеше на сплъстени кичури по гърба. Погледна надолу и забеляза нещо като черно петно на носа си. Рубиненочервената рокля висеше на парцали.

Тя се постара да се затвори в себе си и си представи, че неодобрението се отнасяше за нея. Песните и смеховете постепенно заглъхнаха. Едно от джуджетата престана да бие барабана си и Ровена чу ясно възмутените гласове на гостите.

— Как смее!

— Бедното дете!

— Безсърдечен негодник!

— Кой знае как се е отнасял с нея в замъка си… Но тук се намира в дома на сър Блейн, а той няма да допусне такова поведение.

Гарет вървеше право напред, сякаш беше не само глух, но и сляп.

Вече бяха стигнали до стълбата, когато Блейн излезе от навалицата и пристъпи към тях. Лицето му изразяваше искрена загриженост и в очите на Ровена нахлуха сълзи. Алис го следваше като неспокойна птица.

Всички затаиха дъх в очакване да чуят думите на домакина.

— Хората са прави, Гарет. Няма да търпя подобно отношение в замъка си.

Никой не се напрегна да чуе отговора на Гарет.

— Тя открадна коня ми и го даде на друг човек.

Даже Блейн потръпна от тези думи и отстъпи назад. Гостите си зашепнаха ужасено. Само Алис се усмихна.

Блейн коленичи пред Ровена и улови вързаните й ръце.

— Скъпа, кажете, че той лъже! Не знаете ли какво означава за рицаря конят му? Бойният жребец е най-ценното му притежание.

Ровена се усмихна сухо.

— По-ценно от мен. Това вече ми е ясно.

— Не е прилично да коленичиш в краката на тази крадла — прекъсна го гневно Гарет. — Стани, ако обичаш, за да мога да продължа пътя си.

Блейн се надигна и в стройната му фигура имаше повече достойнство, отколкото Ровена беше смятала за възможно.

— Гарет, умолявам те. В името на приятелството ни, прояви милост към тази сладка…

Думите на Гарет падаха като гръмотевици в напрегнатата тишина.

— Тя е престъпница. Открадна коня ми. Какво ще кажеш, да я отведа ли в стаята си или предпочиташ ти да я обесиш? — Той подаде въжето на Блейн, сякаш му беше все едно какво ще се случи с Ровена.

Алис подръпна ръкава на Блейн.

— Обеси я, Блейн. Затвори я и заповядай утре на разсъмване да я обесят.

Ноздрите на Гарет потрепериха и той удостои лейди Алис с презрителен поглед. Тя се мушна бързо зад гърба на Блейн, който също направи крачка назад.

Гарет мина покрай тях и Ровена усети съчувствената милувка на Блейн по рамото си, когато мина покрай него. В края на тясната стълба Гарет спря изведнъж и от устата му се изтръгна тихо проклятие. Ровена се удари в гърба му.

— Никога друг път не ми се е налагало да преодолея толкова препятствия, за да отведа една жена в спалнята си. Ти да не си скрила папата под леглото ми?

В края на коридора беше клекнала Марлис. Под тъмната коса лицето й беше смъртнобледо. Гласът й бе загубил напълно самоувереното си звучене.

— Трябва да говоря с теб, Гарет.

Той помилва с показалец мръсното носле на Ровена.

— По-късно.

— Сега.

Очите на Ровена светеха ярко, в тях имаше и предупреждение, и молба. Тя се изсмя тихо.

— Ако си дошла да го молиш за милост за мен, спести си усилията. Блейн го направи много добре, но никой не чу молбите му. Боя се, че е необходимо нещо повече, за да укротиш наранената суетност на могъщия си брат.

— Като например човешка жертва? — осведоми се остро Марлис.

— Но възхитителна — отвърна любезно Гарет.

Марлис скочи със задавен вик, профуча покрай тях и се изгуби надолу по стълбата.

Гарет въведе Ровена в стаята си, затвори вратата и грижливо спусна дебелото резе.

Ровена остана до вратата, той пристъпи към прозореца. Лунната светлина очертаваше остро контурите на лицето му.

— Молбите на приятелите ти са трогателни, нали?

— Но безполезни — отвърна глухо тя.

Като видя смачканите чаршафи, изпита остра болка. Много по-добре беше Гарет просто да я убие, вместо да легне под него в леглото, което още носеше следи от присъствието на лейди Алис. Тя се обърна, изплака задавено и притисна чело към вратата.

Плачът й прониза Гарет право в сърцето. Той прекоси помещението и застана зад нея. Сложи ръце на раменете й и заговори с тих глас:

— Плахостта ти щеше да е по-убедителна, ако тялото ми не пламтеше от спомените за страстното ти отдаване. Аз не мога да спя, не мога да се храня. Не мога да мисля, защото образът ти се е настанил трайно в главата ми. Отровата ти е сладка, но смъртоносна. Не мога да намеря друга противоотрова, освен да я пия отново и отново, докато душата ми се пречисти — или докато умра.

Ровена отметна глава назад. Стичащите се по бузите й сълзи намокриха брадата му.

— Какво искаш от мен, Гарет? Да викам, да пищя, та всички да ме чуят? Да падна на колене и да моля за милост?

— На колене? Това е добро начало.

Той я обърна и я притисна към вратата. Устните му завладяха нейните без капчица нежност. Езикът му разпали пламъка в тялото й със сила, която я предупреди, че в желанието му се примесваше лудост. Коляното му се мушна между краката й и ги отвори. Все още не бе свалил ръкавиците си и силното триене на кожата о коприната предизвика неприятно усещане и накрая болка. Ровена изплака и се опита да се освободи. Той я вдигна във въздуха и мушна ръка между бедрата й.

После я сложи на леглото и вдигна краката й към таблата, за да са разтворени максимално. Смъкна жакета през главата си и разголи мощните си гърди.

— И ти си безгръбначна като баща си — заяви презрително той. — Отдаваш се на мъж, който те мрази, вместо да се бориш.

Думите му бяха като кофа с ледена вода върху пламъците на любовта й. Тя остана неподвижна под него, вцепенена от толкова подлост и несправедливост. Гарет посегна да отвори панталона си и това го спаси. Ако ръцете му не бяха точно на това място, щеше да изпита пълната сила на ритника й. Но той реагира светкавично. С рефлекс, изострен през дългите години на борба, той хвана стройния й крак, преди да е нанесъл удар. Смехът му беше тих, саркастичен.

— Да, момиче, знаех, че някъде дълбоко в теб е скрита милата ти майка. Само че не знаех как да я измъкна на повърхността.

Ровена седна в леглото и изтръгна крака си от ръката му.

— Двамата сте си били лика-прилика.

Тя се метна настрана, но той не я пусна.

— Ти имаш нейната фалшивост, нейното предателско и непостоянно сърце. Може би е дошло времето да те науча и на някои от другите й номера.

— Ти ги знаеш от нея, нали? — озъби се Ровена, скочи от леглото и се опита да избяга от този зъл демон, когото доскоро беше обичала с цялата си пламенност. Гарет я улови през кръста, дръпна я обратно в леглото и я сложи да легне под него с лице във възглавниците. Ровена вдигна глава и пое въздух, за да извика, но той светкавично затисна устата й и тя само изхърка.

— Ако викаш, ще дойдат Блейн и хората му — изсъска той. — А ако си въобразяваш, че тяхното рицарство няма цена, значи нищо не разбираш. Нима искаш да станеш курва на половин дузина мъже?

Ровена падна тежко във възглавниците и се предаде на съдбата. Когато Гарет я обърна към себе си, в очите и имаше също толкова горчивина, колкото в неговите.

Пръстите му се плъзнаха по бузата й в болезнено нежна милувка. Устните погалиха слепоочието и той усети фините косъмчета като захар върху езика си.

— Как да ти простя всичко, което ми причини? — пошепна безсилно тя.

Гарет меко притисна устни във вдлъбнатинката на шията й.

— Щом съм убиец, какво ме е грижа!

Ровена копнееше да изкрещи истината в лицето му, но си забрани да отвори уста. Макар да съзнаваше, че трябва да плати прекалено висока цена за мълчанието си.

Когато Гарет отвори копченцата на корсажа й, тя лежеше под него готова за любов и с мъка потисна тръпката си, когато тялото й се разголи пред жадния му поглед.

Без да сваля ръкавиците си, Гарет започна да масажира гърдите й. Чувствителните зърна се стегнаха и се втвърдиха, сякаш имаха собствена воля. Гарет я целуна пламенно, после посвети вниманието си на гърдите й. Засмука едното, после другото зърно, нежно и внимателно, и Ровена простена от наслада. Когато зарови пръсти в косата му, той вдигна глава й отговори на погледа й между съвършените хълмчета на гърдите й.

Най-сетне свали тежките си кожени ръкавици.

Дъхът й спря, когато ръката му се мушна между бедрата й и я потопи в чувствена магия, от която нямаше измъкване. Гарет следеше напрегнато тръпките по лицето й, омагьосан от страстта, която тя не беше в състояние да прикрие. Тялото й се стягаше и отпускаше в ритъма на пръстите му, които милваха подутите, влажни гънки с дразнеща бавност. Те я подготвяха за цялостното изпълване, което скоро щеше да последва. Бузите й пламтяха, миглите трепкаха върху тях като ветрила. Главата й се мяташе, кораловочервените устни оформяха неразбираеми думи. Ръката му задълбочаваше магията в подлудяващ ритъм, докато тялото й се разтърси от силна тръпка и тя извика задавено.

Ровена се надигна от възглавниците, изви се като струна и падна изтощено на леглото. Гарет усети как мускулите на корема му се стегнаха болезнено. Ровена отвори очи, тъмни и замъглени от преживяната страст, но със следи от старата горчивина. Той извади пръстите си от нея и размаза росата им по гърдите й. Отново пъхна един пръст в утробата й и го поднесе към носа й. Устата му устремно завладя нейната. Миризмата и вкусът на подчинението й ги свързаха по-здраво от кръвта.