Жребецът летеше по горския път, но тропотът на копитата му почти не се чуваше, приглушен от дебелия пласт борови иглици. Ровена се наведе напред, за да е на сигурно разстояние от широкия гръден кош на рицаря, но той рязко я дръпна отново към себе си и я намести удобно в свивката на мускулестата си ръка.

— Не мърдай. Може да уплашиш жребеца — заповяда той. Ровена се предаде. Имаше чувството, че е в прегръдката на някой великан. Много скоро конят излезе от пътя и продължи между дърветата, сякаш следваше непозната карта, известна само на горските обитатели. Гърдите на непознатия бяха като пристанище, което я предпазваше от ниско висящите клони.

Когато разбра, че ръката под гърдите й беше главно за да й попречи да падне от коня, тя се облегна назад и се отдаде на необичайното чувство за сигурност, което й вдъхваше топлата мъжка гръд. Много скоро заспа безметежен сън.



Ровена се събуди тъкмо навреме, преди да падне на колене, когато рицарят без особена грижовност я хвърли на земята. Тя се прозя и разтърка очи. Между дърветата проникваше светлина на факли. Нощта се огласяше от свирене на лютня и многогласна глъчка, примесена с пияни смехове. Ровена примигна учудено и вдигна глава към строгия си придружител.

— Сега трябва да тичаш след мен като послушен паж — обясни той. — Скрий хубаво косата си и не сваляй шапката. Надявам се да е достатъчно късно и онези да са много пияни, за да повярват, че си момче.

— Това не е ли вашият дом?

— Не. Но за нощувка е достатъчен.

Конят потегли в лек тръс. Замаяна от съня, Ровена се запрепъва зад него, без да има ни най-малка представа как би трябвало да се държи пажът на един благороден рицар.

Без да се обърне, Гарет обясни кратко:

— Когато се оттегля за нощувка, ти си свободна да правиш, каквото си щеш. Но те съветвам да помислиш добре, преди да хукнеш да бягаш. Ако избягаш, ще се върна в замъка на баща ти и ще избия цялото ти семейство. А ако те намеря, което е много вероятно, ще си пожелаеш и ти да си между мъртвите.

Ровена стисна зъби и продължи напред. От думите му косъмчетата на тила й настръхнаха. Представи си безжизненото тяло на малкия Фреди със зейнала рана на гърдите и потрепери. В сърцето й пламна гняв, но много бързо се уталожи, когато мъжът се обърна и я погледна пронизващо. Кимна му и отвори широко очите си, за да им придаде невинно изражение.

В двора на чуждия замък цареше оживление. Навсякъде горяха факли. Тъкмо когато стигнаха до подвижиш мост над широкия и дълбок ров, се появиха няколко двойки, излезли на нощна разходка. Един от мъжете спря пред коня на рицаря.

— Добре дошъл! Празникът едва започва — заяви той с леко дрезгав глас. После извъртя очи и се стовари по лице на коравата земя, разперил ръце като за поздрав.

Жената, която бе повел със себе си, се върна с танцуваща стъпка в двора, докато другите двойки изчезнаха в тъмнината като кискащи се призраци.

Рицарят заобиколи неподвижната фигура с коня си, без да удостои падналия дори с поглед. Ровена го последва, като се стараеше да не се докосва до пияния мъж.

Гарет скочи от гърба на коня и подаде юздите на дребно хлапе, което изникна внезапно от сянката. Лицето му беше надупчено с белези от едра шарка. Преди да направят и три крачки, жената се появи отново, този път подръка с друг мъж, който също се клатушкаше застрашително. Ровена се дръпна, за да не я блъснат. Пронизителният смях на жената разкъса нощния въздух. Ровена проследи с отворена уста как лапите на мъжа обхванаха хълбоците на жената и извиха тялото й назад. Тя вдигна крака и сключи стъпала на гърба му. Ръмжейки доволно, мъжът я притисна към стената.

Ровена бе забравила напълно рицаря, докато не усети силната хватка, с която той я издърпа да не гледа грозната сцена. Докато подтичваше след него, тя непрекъснато се извръщаше, за да види зачервеното лице на жената, по което се смесваха болка и екстаз. Затова не видя мъжа, който им препречи пътя, и се удари в плетената му ризница с такава сила, че халките издрънчаха оглушително.

— Кой е тук? Гарет, човече, ти ли си наистина? — прозвуча дълбок глас.

— Не — отвърна тя, без да помисли, — аз съм Ров…

Рицарят бързо затвори устата й с ръка.

— Да, Блейн, аз съм. Боя се, че при сблъсъка пажът ми загуби и малкото мозък, който имаше в главата си. Ще се наложи да го напляскам хубаво, за да го вразумя. — Той свали ръката си от устата на Ровена и я цапна по тила.

Стройният мъж, който ги бе посрещнал, я потупа сърдечно по гърба. Взря се в лицето й с помътнелите си очи и на тънките му устни се появи усмивка. Ровена изохка сърдито. Отдавна беше отминало времето, когато се отнасяха към нея като към дете.

— Кой е нещастникът, осмелил се да довери детето си на твоите безмилостни ръце? — попита Блейн и макар че беше обърнат към рицаря, погледът му се плъзна изпитателно по тялото й чак до увитите й в кожи стъпала.

— Трябва ли да ти напомня колко пъти тези „безмилостни ръце“ са те вдигали на седлото по време на турнирите? — отвърна Гарет, ала Блейн не му обърна внимание и продължи да оглежда Ровена. Даже я обиколи, за да я види по-добре.

— Малко е дребничък според мен…

— И ти някога беше дребен, Блейн. — Гарет сложи ръка на рамото му и насочи несигурните му стъпки към подвижния мост. — Забрави ли как те хвърлих с една ръка от прозореца, когато бяхме още момчета?

— Как бих могъл да забравя? Нали паднах в един къпинов храст и прекарах остатъка от нощта в бъчва със сапунена вода, за да размекна задните си части. — Когато минаха покрай горяща факла, Блейн сложи ръка пред очите си, за да ги защити от светлината, а с другата прегърна приятеля си. — Въпреки това си добре дошъл в Ардендон! Господи, какъв глупак съм! По-добре да те бях хвърлил на рибите в рова около замъка. Нали знаеш, че ядат месо?

Гарет извъртя очи.

— След като камилите избягаха, мислех, че си загубил интерес към екзотични животни.

— Когато престолонаследникът се изфука с най-новото си домашно животинче — един глупав лъв, реших, че трябва да измисля нещо наистина оригинално, за да го надмина. — Блейн мрачно поклати глава. — Всеки ден губя двама-трима гости. Едно обикновено падане и хоп! — човека вече го няма. Остават само оглозгани кости. Всяка сутрин след изгрев слънце пращам слугите да ги съберат от брега. Но какво да се прави?

Той се олюля и за малко да се строполи в рова с месоядните риби, но Гарет го задържа и го потегли със себе си. Ровена вървеше след тях, устремила поглед в гърба на рицаря, защото се страхуваше, че наистина може да види оглозгани човешки кости в мазно блещукащата вода под тях.

Двамата мъже прекосиха двора и влязоха в рицарската зала. Преди да седне със сър Блейн на масата, Гарет й хвърли поглед, в който светеха хиляда предупреждения, и тя кимна.

Когато остана сама, без могъщия си придружител, Ровена се почувства странно изгубена. Скри ръцете си в ръкавите и започна да си подсвирква, правейки се, че непознатите наоколо изобщо не я интересуват. Мъжете и жените в залата се намираха в най-различни стадии на пиянството и повечето бяха съвсем оскъдно облечени. Когато обходи с поглед голямото помещение, Ровена видя нещо, от което устата й се напълни със слюнка и я направи сляпа за всичко останало.

Тя си проби път през буйно танцуващите двойки и се приближи до голямата маса, ала не посмя да посегне. Едър мъж в червена кадифена наметка се ухили и окуражително я бутна към масата.

— Побързай, момче. Тези лакомници ядат като невидели, но се надявам, че все ще откриеш няколко сочни късчета месо.

Ровена не знаеше да се смее ли или да плаче. Мъжът погледна в святкащите й очи и поклати глава. Сигурно я бе помислил за луда, защото побърза да се отдалечи. На масата, дълга почти двадесет стъпки, бяха остатъците от празничната вечеря в Ардендон. В Ревълууд не виждаха толкова ядене за цяла година.

Коремът на Ровена къркореше оглушително и тя се разкрачи, за да не падне. Наполовина изядена глиганска глава я зяпаше от средата на масата със стъклени очи. След като се огледа скритом, тя грабна ябълката, сложена за украса в муцуната, и я скри в джоба си. Треперещите й пръсти се потопиха в една сребърна купа и когато се появиха отново, по тях беше полепнала златножълта маса, сладка като топлото утринно слънце в пролетен ден. Тя се осмели да я оближе и вкусът на подправени ябълки замая сетивата й. Ровена премлясна и затвори за миг очи.

Откакто се помнеше, водеше полугладно съществование и сега дълго трупаният глад се отприщи изведнъж. Тя обиколи масата няколко пъти, опита от всяка чиния и купа, огледа замаяно грамадната табла, на която бяха струпани остатъците от цяла крава, но се уплаши от едно едро куче, което я измерваше със злобен поглед. Задните му лапи бяха потопени в някакъв мазен сос. Ровена светкавично измъкна изпод носа му едно сочно пилешко бутче и грабна стомничката с ейл, която стоеше забравена между сливите с мед.

Щом се наяде, тя се отпусна на стъпканата тръстика по пода и въздъхна доволно. Никога не беше усещала стомаха си толкова пълен. Залата се завъртя около нея. Копринените шалове на танцуващите жени минаваха пред очите й като цветни петна. Повечето мъже бяха в светлочервени и сини жакети. Ровена изтри запотеното си чело и се замисли що за хора са тези, които хабят дървата си за буен огън посред лято.

— Виждаш ли как й завъртя главата с очарованието си? — изсъска наблизо злобен женски глас.

Ровена вдигна глава и видя синя копринена рокля, изпъстрена цялата с петна. До масата стоеше жена със злобна усмивка на кръглото лице.

— Да знаеш, че Алис ще вдигне полите си, преди да дойде утрото — изрече едрата, костелива жена до нея. — Сър Гарет рядко получава отказ.

Ровена проследи погледите на двете жени и очите й се разшириха от учудване. Строгите черни дрехи на нейния похитител рязко се отличаваха сред червените, зелени и сини петна наоколо. Той стоеше, вдигнал единия си крак на столче и свел тъмната си глава към засмяна жена. С всяка пошепната дума ръката на жената се плъзгаше нагоре по бедрото му. Около устата му играеше скована усмивка, която нямаше нищо общо с онази, която Ровена бе видяла край потока. Той помилва стройната шия на жената с небрежна нежност, извърна глава и претърси залата с поглед. Ровена се скри в сянката под масата, защото не искаше да срещне тъмните му очи.