— Така ли? — отзова се уж небрежно Гарет. Само трепкането на малките мускулчета около устата му издаде колко силно се вълнуваше.

Ровена и Блейн, хванати за ръка, закрачиха тържествено между двете редици танцьори към каменната стълба. Фордис остави чашата на масата, виното преля през ръба и Гарет за първи път от много време насам си припомни първото си причастие.

— Моята Алтея нямаше огъня на Ровена. Крехкостта й ми пречеше да я любя, както умеех.

— Алтея ли? — повтори слисано Гарет. Плановете му заплашваха да рухнат като къщичка от карти.

Блейн придърпа Ровена към сянката под стълбата. Двамата заспориха оживено. Ровена се обърна към масата и в очите й светна безмълвна молба.

Фордис продължаваше да дрънка.

— Ами да, скъпата ми съпруга си беше болнава още от самото начало. Трябваше да се грижа за нея. Да се жертвам. Внимавах да не остава на течение, изнасях й ведрото за къпане под слънчевата светлина. Обикновено й давах няколко месеца, за да си отпочине, преди да зачене следващия ми син, а накрая дори реших да задоволявам с други жени низките си мъжки потребности.

Гарет имаше чувството, че ей сега ще му прилошее.

— Моята Ровена обаче не беше боледувала нито един ден през живота си. Обзалагам се, че може да понесе вниманието и на най-похотливия рицар. — Той смушка Гарет в ребрата и се ухили многозначително.

Ровена сложи стройните си ръце върху раменете на Блейн и се надигна на пръсти, за да го целуне. Гарет се изправи с рязко движение и преобърна стола си.

Като видя, че Гарет стана, Мортимър веднага прекъсна песента, която изпълняваше. Барабанчиците също замлъкнаха. Танцьорите спряха.

Трубадурът наклони глава и гладките му коси заискриха под пламъците на факлите. Стройните му пръсти се плъзнаха отново по струните на лютнята и в залата зазвучаха сладките тонове на една балада, която повечето присъстващи бяха чули един-единствен път преди това.

Гарет се вцепени. Мортимър отметна дългата си коса назад и запя с ясния си тенор, непомрачен от развратния му живот, и с искреността на момчето, загубило невинността си в ръцете на рицаря, който бил най-верният приятел на баща й.

Прекрасната Илейн

бе подло убита.

Невярното й сърце

замлъкна в болка.

Даже пламъците в камината спряха да съскат, за да чуят песента. По стените танцуваха сенки, гостите притиснаха ръце към гърдите си. Мортимър се огледа недоволно. Всички погледи бяха устремени към грамадния тъмен мъж, изправен до масата.

Красивата Илейн

Избяга от мъките

И написа с умираща ръка

Името на рицаря на стената.

Гарет чу зад себе си звън на метал. По глезените му потече вино, червено като кръв. Той се обърна и видя смъртнобледото лице на Линдзи Фордис. Дали си припомняше лъжите, които беше разказвал толкова често и толкова добре, че вече сам им вярваше? Сега осъзна, че целият му живот е бил една голяма лъжа. Мускулите на шията му се напрегнаха, но от устата му излезе само задавен стон.

Кръвта на Гарет запя триумфално. Когато улови стъписания поглед на Ровена, за миг изпита разкаяние. Но дори тя не беше в състояние да заглуши триумфа в сърцето му, който заплашваше да го заслепи.

Гарет обърна гръб на Линдзи Фордис. Имаше време, докато узнае истината. Скри доволната си усмивка зад грозна гримаса и сложи ръка върху дръжката на меча. Предстоеше му последната изява на мрачния лорд от Карлеон. След тази нощ гостите на Блейн трябваше да си потърсят друг главен изпълнител за жалките си драми.

Оголил зъби, както подобаваше на досегашното му реноме, той си проби път през тълпата, разблъсквайки небрежно танцьорите. Даже най-твърдите мъже се разтрепериха от вида му. Мортимър продължаваше да пее, сякаш не забелязваше каква буря се надига. Дребен паж в тъмни дрехи се хвърли да защити певеца, но Гарет просто прекрачи през него, сякаш беше само досадна бълха.

Пръстите му се сключиха около струните на лютнята. Последна фалшива нота затрепери във въздуха. Песента заглъхна и в залата се възцари пълна тишина. Чуваше се само тежкото дишане на Гарет. Той вдигна лютнята над главата си, сякаш искаше да я разбие, но като видя трепването на Мортимър, я хвърли в ръцете на пажа зад гърба си. Сграбчи Мортимър за яката и го изтика назад, докато опря гърба му в стената.

— Нещастник! Забрави ли предупреждението ми да не пееш повече тази песен? Не помниш ли какво стана последния път, когато се осмели да я изпълниш?

Опитът на Мортимър да вдигне рамене беше неуспешен. Устните му затрепериха неудържимо.

— Песента е много хубава, милорд. Съжалявам, но паметта ми изневерява — изпъшка той.

— Тогава ти казах, че животът ти няма да струва и пукната пара, ако отново се осмелиш да изпълниш тази проклета балада.

— Но хората, сър! Те жадуват за нови мелодии. Мой дълг е да задоволявам потребностите им.

Гостите изохкаха шумно и се отдръпнаха назад, когато Гарет пусна Мортимър и се обърна към тях. Той сложи ръка върху дръжката на меча си и се огледа въпросително.

— Ще поискам сметка от всеки, който е пожелал да чуе тази песен. Кой ще се осмели да излезе напред?

Широкото острие блесна заплашително под светлината на факлите. Никой не смееше дори да се покашля. Гарет се обърна отново към Мортимър, който безшумно се измъкваше към вратата, и го изрита в задника.

— Бягай, негоднико. Да не съм те чул повече да пееш в мое присъствие. Да знаеш, че първата нота от този миг нататък ще ти е и последната.

Когато Мортимър сведе глава и му намигна съзаклятнически, Гарет с мъка потисна порива да се изсмее. Кесията на трубадура беше пълна с неговото злато — награда за прекрасното представление.

Гарет прибра меча си в ножницата и изтупа ръцете си, сякаш се беше напрашил от докосването до певеца.

Върна се към масата си и жените и мъжете се разделиха, за да му направят път. За първи път скритите погледи и обвиняващите лица го забавляваха, вместо да го ядосват. Много скоро щеше да се отърве от тях, да им посочи фаталната грешка. Може би тогава Мортимър щеше да напише нова балада за случилото се тази нощ. Гарет се усмихна, без да го забележи.

Ала усмивката му угасна внезапно, когато видя какво го очакваше на масата. Само копринената кърпа на Ровена лежеше смачкана на пода. Самата Ровена я нямаше. Линдзи Фордис също беше изчезнал.

21

Да влачи след себе си баща си беше като да мъкне огромен кожен мях с вода. Силното му тяло беше отпуснато, сякаш лишено от скелет. Ровена употреби цялата си сила, докато го измъкне от стола и му разясни, че трябва да бягат, докато Гарет се занимава с нещастния трубадур. Въпреки това той продължаваше да не разбира гневните й молби и отчаянието, което я тласкаше.

Доскоро вярваше, че може да предостави баща си на милостта на Гарет без угризения на съвестта. Но когато той я прегърна с трогателна нежност, осъзна, че въпреки всичките си грешки и дори престъпления той си оставаше неин баща. Нямаше да понесе някой да му стори зло, още по-малко пък съзнанието, че човекът, който му причинява зло, е мъжът, когото обичаше.

Първоначалното й намерение беше да отклони вниманието на Гарет, като го накара да ревнува и привлече гнева му върху себе си. Но този план претърпя жалък провал. Когато Мортимър запя ужасната балада, мислите на Гарет се върнаха към миналото, вместо да се насочат към бъдещето. А сега беше още по-малко вероятно двамата да изживеят това бъдеще заедно. Двамата прекосиха двора, минаха покрай група пажове, които играеха на зарове. Оловните топчета тракаха оглушително по калдъръма. Баща й се подхлъзна и падна.

— Ако сега не може да стане, и по-късно няма да ти направи нищо — извика дръзко един пъпчив хлапак.

— Вземи мен вместо него — предложи момче с лице на невестулка, което не беше по-голямо от Малкия Фреди. — Аз съм винаги готов.

Момчетата избухнаха в смях и под светлината на факлите лицата им заприличаха на карнавални маски. Ровена хвана жакета на баща си с две ръце и го задърпа, докато всички мускули на гърба й се опънаха до скъсване. Пажовете вдигнаха рамене и й обърнаха гръб. Играта беше по-интересна. Защо Марлис не беше между тях, тя толкова обичаше да играе с пажовете! Каква помощ щяха да й бъдат яките й ръце! Все пак Ровена успя да изправи баща си и го забута напред. От устните му капеше слюнка и той непрестанно мърмореше неразбираеми думи. Ровена с мъка се удържаше да не го цапне през устата.

Бърборейки нещо за „сладкото гостоприемство“, той се заклатушка напред, като непрестанно се спъваше. Ровена също се спъна и се търкулна във влажната от росата трева. Накрая успяха да се доберат до обора. Ровена го хвана под мишниците.

— Ела, татко. Ей сега ще стигнем.

— Не мога да издържа на този дълъг път — заяви той, като заваляше думите.

Използвайки коленете си, за да поддържа тялото му изправено, тя го завлече в обора. Вратата беше широко отворена, за да пропуска пролетния вятър. Големият и малкият Фреди, които играеха на зарове, вдигнаха изненадано глави, когато Ровена й баща й застанаха неочаквано на прага. Конете изцвилиха за поздрав. Утешителната миризма на свежо сено и на коне извика сълзи в очите на Ровена. Тя се олюля. Големият Фреди скочи и я хвана за раменете. Тя скри лице на гърдите му и вдъхна дълбоко миризмата на потта му, по-прекрасна от всеки парфюм. Баща й се спъна в купчина тор и изруга. Ровена хвана големия си брат за жакета и заговори задъхано:

— Кон. Трябва ни кон. Нямам време да ти обясня какво стана, но татко има нужда от кон.

Големият Фреди се почеса по главата.

— Но той дойде без кон.

Ровена го раздруса, неспособна да потуши надигащата се паника.

— Няма никакво значение, дори да е дошъл на кон. Трябва ми кон. Сега.

Малкият Фреди я хвана за лакътя.

— Гарет?

Тя кимна безмълвно и благослови бързия му ум. Момчето обиколи боксовете и спря пред една вратичка.