Ъруин се просна напреки на леглото и опря брадичка в ръцете си.

— Сър Гарет непрекъснато задава въпроси на чичо Линдзи. Говориха даже за годежа ти.

— Сигурно вече са намерили някой треперещ от слабост старик, за да ме сгодят за него?

— Назоваха няколко имена.

Ровена сведе глава към пода. На лицето й се отразяваха най-различни чувства. Когато погледна братовчед си, очите й бяха по-скоро тъмносиви, отколкото сини.

— Може би все пак трябва да сляза, за да разбера дати Гарет наистина има намерение да се отърве от мен.

Ъруин я потупа окуражително по рамото.

— Правилно, Ровена. — Скочи от леглото и добави: — Ако решиш да пратиш всички по дяволите, аз съм готов да се оженя за теб. Въпреки всичко.

След като братовчед й си отиде. Ровена се наведе над легена и изми парещите си очи със студена вода. С мокро лице коленичи пред раклата и вдигна капака. Докато ровеше вътре, коприненият воал от ковчежето на Гарет падна на пода. Тя го взе, погледна го втренчено и решително го пъхна в деколтето на роклята си.

Щом Гарет беше приел баща й в Ардендон като добър приятел, значи имаше сериозна причина за това. Тогава тя също щеше да го поздрави с добре дошъл, но той беше длъжен да й отговори на няколко въпроса.



Гарет отново разклати виното, останало на дъното на чашата, и се вгледа с усмивка в скучаещото си изражение. Той опъна устни, изпробва ново изражение и неохотно се заслуша в опитите на Линдзи Фордис за пети път да го забавлява с историята за злощастната съдба, която го бе довела в краката на Ровена. „Пълзящ по корем“ — добави на ум Гарет. Принудителната усмивка изглеждаше много грозна. Той се отказа да се усмихва и изпразни чашата си, наслаждавайки се на тръпчивия вкус. Фордис изпи на един дъх шестата чаша бургундско и зачака одобрителното кимване на събеседника си, за да продължи да говори.

Кръглите сини очи, които му напомняха за очите на Ровена, бяха кръвясали. В ъглите на пълните му устни се събираше слюнка. Щом този човек беше толкова глупав, че да приеме фалшивото съчувствие на Гарет за чиста монета, беше истинско чудо, че Ровена не се е родила слабоумна.

Не, Ровена в никакъв случай не беше слабоумна. Все още усещаше пробождането, което му причини нараненият й поглед, когато спаси баща й от грубото посрещане.

Фордис продължи измислената история за бясната мечка, която го нападната в гората и го ограбила. Спрял в Ардендон, за да помоли за малко храна, но истинската му цел била Карлеон. Новината за щастието на дъщеря му стигнала до ушите му и веднага тръгнат на път, за да сподели радостта й. Гарет ритмично почукваше с пръсти по издраскания плот на масата, докато Мортимър свиреше на лютнята си сърцераздирателна мелодия. Трябваше да знае, че късметът на Ровена веднага ще измъкне Фордис от дупката му и ще го доведе в Карлеон — не слуховете за лошото му отношение към нея. Беше глупак да мисли нещо друго.

Танцуващите двойки се хванаха за ръце и се понесоха покрай масата им като вихрушка от цветове. Марлис подскачаше весело между мъжете и жените и ги блъскаше грубо. Ъруин я следваше и постоянно се спъваше. Блейн и лейди Алис танцуваха в средата и стройните му ръце пускаха нейните само когато трябваше да изръкопляскат в такта на барабана.

Фордис сложи големите си ръце на масата и Гарет неволно го оприличи с огромно бебе. Уплашен, че ще отслаби бдителността си, ако се зазяпа в пъстрата вихрушка от веещи се в ритъма на музиката поли, Гарет взе гарафата и наля още вино и двете чаши.

В този миг на стълбите се появи Ровена и виното в чашата му преля. Наситеночервеното копринено кадифе на роклята й беше набрано под бюста и стегнато със златен шнур. Косата й беше грижливо сплетена и плитките бяха събрани на тила със златни гребени. За разлика от бледите лимонови и светлосини цветове на танцовата площадка, Ровена пламтеше като рубин в златен обков.

Гарет скочи и изруга ядно, когато виното опръска коленете му. Изтри панталона си и се запъти към нея. Появата на Ровена беше отклоняване на вниманието, което не можеше да си позволи, ако искаше да изтръгне истината от баща й.

— Ровена, ангел мой!

Фордис се хвърли към дъщеря си, но спря насред движението, когато сините петна по ръцете му напомниха, че поздравът й за добре дошъл не беше особено сърдечен. Гарет се възползва от случая и го бутна обратно в стола му.

— Татко!

Гостите проследиха смаяно как прелестната любима на мрачния лорд слезе вихрено по стълбата, влачейки след себе си дългите разцепени ръкави. Кадифето се увиваше около краката й като лъскава змия. Тя избягна умело Гарет и се хвърли в прегръдката на баща си.

Линдзи Фордис се стресна, но когато Ровена целуна нежно оредялата коса на темето му, разбра, че това не беше нов удар, и я притисна до гърдите си. По зачервените му бузи потекоха пиянски сълзи. Гарет осъзна, че каквито и пороци да имаше, с една част от себе си Линдзи Фордис обичаше искрено единствената си дъщеря. Ръцете му се свиха в юмруци. Не можеше другояче, освен да се чувства измамен при вида на двамата, опрели буза о буза, русите коси образували златен облак. Изпита чувството, че духът на Илейн ще се появи, за да го подиграе за глупавата му вяра, че е възможно да разкъса връзката между тях.

Гостите изразиха одобрението си към трогателната сцена с весели ръкопляскания. Мортимър изпълни нежна балада. Когато погледът му срещна този на Гарет, двамата си размениха безмълвно послание и Мортимър склони русата си глава в едва забележим знак на съгласие.

Блейн изникна зад Гарет като зъл дух.

— Не всеки ден ставаме свидетели на такива трогателни срещи между баща и дъщеря. Прекрасно, нали?

— Просто не съм на себе си — отговори язвително Гарет.

— Скъпи, скъпи татко — изхълца Ровена, — умолявам те да ми простиш лошото държание отпреди малко. Бях сърдита и не осъзнавах какво правя. — Тя приглади жакета му, бръкна в деколтето си и извади копринена кърпичка, с която попи сълзите му. — Когато се оттеглих в стаята си, размислих над поведението си и се ужасих от проявената несправедливост. Аз съм твоя дъщеря и нямам право да те съдя. Моля те, кажи, че ми прощаваш. Иначе ще умра, това е сигурно.

Фордис се оригна щастливо и я потупа по дупето.

— О, миличка, знаеш, че никога не съм могъл да се сърдя дълго на скъпото си момиче. Хайде да не говорим сега за умиране. Животът е хубав. Ти си до мен, имаме и цяла гарафа с вино. — Той погледна гарафата и със смръщено чело установи, че беше почти празна. Избърса челото си с кърпичката на Ровена и продължи: — А най-доброто, дете мое, е, че твоят любезен рицар ми предложи утеха и компания за Великденския празник.

Фордис погледна сияещо Гарет. Без да обръща внимание на гневно смръщените вежди на Гарет, Ровена отново прегърна баща си.

— Бъди внимателен, татко. Неговата утеха е роза с отровни бодли. Тя заслужава повече предпазливост от враждебността на всеки друг рицар.

Фордис махна на Гарет с кърпичката.

— Винаги съм обичал това момче. Нали аз го научих да хвърля зарове.

Гарет смръщи чело. Погледът му беше прикован към копринената кърпичка, която Фордис размахваше под носа му. Посегна към нея, сякаш омагьосан от танцуващите движения. В същия момент блещукащата коприна привлече вниманието и на Фордис. Той се облегна назад и внимателно приглади гънките. После я сложи на главата на Ровена с крива усмивка.

— Много хубаво. Изглежда прекрасно на русите ти къдрици — също както в деня, когато Дунла я избродира за теб. — Преди Гарет да е успял да го спре, той вдигна чашата си, за да може Ровена да се огледа в полираното сребро.

Гарет проследи как погледът и бавно се плъзна към отражението й. Тя протегна ръка и докосна повърхността на чашата. Руса коса. Сини очи, подути от плач. Едно смешно парче коприна на главата й. Чашата отразяваше чертите й с болезнена яснота. Пред него стоеше дъщерята на Илейн Дьо Креси. Гарет спря да диша, очаквайки, че тя ще плисне виното от чашата в лицето му.

Ровена се изкиска истерично и кимна доволно на отражението си в чашата.

— О, божичко! Е, поне не ме е заровил в овощната градина.

Гарет копнееше да я прегърне, но съзнаваше, че не бива да остави Фордис да се лута сам по тъмните пътеки на спомена. Трябваше да му помогне. Това беше може би единственият му шанс. Ако можеше да изчисти името Дьо Креси, за да се ожени за Ровена, щеше да има много години пред себе си, за да измоли прошката й.

Блейн затропа нетърпеливо с крак, когато Мортимър засвири весела танцова мелодия.

— Елате, милейди. Вярвам, че баща ви няма да има нищо против, ако отпразнуваме помирението ви с един танц.

Гарет вдигна Ровена на крака и я бутна в прегръдката на Блейн. Тя беше скована като кукла.

— Още не съм свършил с баща й. Отведи я оттук.

Блейн се изсмя доволно.

— С удоволствие.

Когато Блейн изведе Ровена в средата на залата, тя вече се усмихваше сияещо. Гарет се отпусна на стола си, поглади брадата си и загрижено се запита какво ли беше замислила пак.

Линдзи Фордис разтриваше с отсъстващ вид ръцете си и се оглеждаше. Погледът му меланхолично проследи пътя на Ровена между танцьорите. Гарет го наблюдаваше с чувство, което много приличаше на съчувствие, и се надяваше, че собственият му копнеж по Ровена не е изписан на лицето му толкова ясно.

Ровена танцуваше скромно, с вродена грация. Днес никой не би предположил, че е израснала като диваче в мочурището. Като видя как Блейн притисна устни към тила й, Гарет стисна ръце в юмруци. Напрежението му не отслабна, когато Ровена изгледа сърдито Блейн и се постара да остане на разстояние от него.

Фордис вдигна препълнената чаша към устните си. Ръцете му трепереха като в треска.

— Много прилича на майка си, нали?

Гарет пое дълбоко въздух, без да смее да се помръдне. Първо си помисли, че измамната мисъл е била изказана от самия него. Фордис закима в ритъма на музиката.