Блейн изчака мъжът да прибере монетата и да се оттегли и връчи кошницата на един от ухилените си пажове.

— Какво вони повече, селяните или яйцата? — пошепна той на Гарет.

— Селяните — отговори разсеяно Гарет и също вдигна крак на облегалката на стола. Вниманието му бе привлечено от група кикотещи се слугини, които местеха дългата маса към стената. Те го поглеждаха често-често през рамо и криеха зачервените си лица в престилките. През дългите идилични седмици с Ровена в Карлеон той беше забравил какво бе да се боят от него или да му се подиграват и сега се почувства зле. Пръстите му се впиха в тапицираната облегалка.

Блейн беше разтегнал устни в любезна усмивка. Само лекото издуване на ноздрите издаде отвращението му, когато в залата влезе сбръчкана старица, чиито стъпала бяха увити в кравешка кожа. В мига, когато тя се обърна да си върви, той хвърли кошницата й на друг паж, убеден, че момчето ще използва яйцата, за да обстрелва всички хлапаци, осмелили се да се подиграят с ниския му произход.

Блейн подсвирна изненадано, когато пред стола му се появи непознато лице. Гарет също се изправи. Момичето беше на не повече от тринайсет години. Русата коса, още доста тънка, падаше по лицето му. Нослето му беше украсено с черна ивица. Въпреки това косо разположените очи и пълните устни обещаваха, че един ден ще стане истинска красавица.

Момичето направи несръчен реверанс. Езикът му се удряше неспокойно в един разклатен зъб на долната челюст.

— Яйца, сър Блейн. Мама ви ги изпраща за Великден — пошепна срамежливо то.

Блейн помилва бузата му.

— Бог да благослови добрата й душа. — Обърна се към Гарет и попита полугласно: — Какво ще кажеш да отведа малката горе и да й покажа един истински празник? Ще дойдеш ли с мен?

В друго време предложението на Блейн щеше да предизвика у Гарет само гняв. Сега изпита отвращение.

— Твоите гости може и да са убедени, че съм дълбоко покварен, но никога не бих изнасилил дете, което носи великденски яйца. Никога.

Блейн изпухтя обидено.

— Лицемер. Това дете не е много по-младо от онова, на което се наслаждаваш. Освен това никога не ми се е налагало да прибягвам до насилие. Може и по друг начин.

Момичето местеше смутен поглед от Блейн към Гарет и очевидно не разбираше нито дума от бързия им френски. Блейн навлажни показалеца на дясната си ръка и внимателно изтри мръсотията от нослето му.

— Не би ли искала да се изкъпеш, малката?

— Не. Не иска. — Гарет извади от кесията си три сребърни монети и ги пъхна в шепата на момичето. После го бутна към вратата. — Върви си вкъщи — каза меко той. — И не идвай повече. Нито следващата година, нито по-следващата.

Момичето отново направи реверанс, стисна здраво монетите и хукна към вратата. На излизане му хвърли през рамо сладка усмивка. Очевидно бе забравило Блейн.

Господарят на Ардендон хвърли кошницата с такава сила зад гърба си, че едно от боядисаните яйца се удари в челото на пажа.

— Какво ти става, Гарет? Сигурно си представяш как твоето малко момиче ще попадне в леглото на някой похотлив господар? Как смяташ да й намериш съпруг, когато единственият ти сватбен подарък за нещастника ще бъде кама в гърлото му?

Гарет се облегна назад в стола си и затвори очи.

— Прекалено дълго си бил в компанията на Мортимър. Станал си много раздразнителен.

— Много добро обвинение от устата на човек, който има темперамента на дявола. Да не би да си дошъл в Ардендон само за да тероризираш гостите ми и да хвърляш тъмната си сянка върху нашата радост? Мрачната ти физиономия може да е привлекателна за дамите, но аз намирам, че съмнителното й очарование бързо отслабва.

Гарет отвори очи и на устните му заигра усмивка.

— Ти се сърдиш, защото миналата нощ Алис дойде първо при мен, преди да дойде при теб.

— Което не й донесе нищо. Аз не съм глупак, Гарет. Когато се вмъкна в леглото ми, тя не носеше твоята миризма.

— Но ти нямаше да я отпратиш даже и да ти беше замирисала на мен, нали?

Още преди да е изрекъл думите докрай, Гарет си пожела да беше ги преглътнал. Блейн се изправи. Лицето му побледня, чертите му се изкривиха — Гарет много добре помнеше този израз от детските им години. Точно в този момент на стълбата се появи Ровена, загърната в облак от лилаво копринено кадифе, и очите на Блейн се присвиха. На устните му заигра зловеща усмивка.

— Блейн, аз… — започна примирително Гарет.

— Спести си извиненията. И аз щях да съм в лошо настроение, ако любовницата ми спеше в стаята на сестра ми. Особено ако сестра ми се казва Марлис.

Убеден, че стрелата му е улучила точно в целта, Блейн прекоси залата и предложи ръката си на Ровена. Гарет стисна толкова силно облегалката на стола, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Надигна се, но пътят му бе препречен от дрипава фигура, която връхлетя в залата и блъсна един от пажовете.

Момчето се изправи на крака, но отново бе повалено на пода, когато след първата фигура дотича втора и изрева:

— Крадец! Веднага ми върни яйцата! Жалък крадец!

Едното око на преследвача беше скрито под черна превръзка, но в другото светеше жажда за убийство. Той размаха тоягата си и Гарет видя, че на мястото, където трябваше да е малкият му пръст, имаше само черен чокан. Ровена отстъпи крачка назад, когато първият мъж се хвърли по лице пред краката на Блейн и падна точно върху чувала, който стискаше в ръцете си. Чу се силен шум от трошене на черупки.

Дрипавият мъж се вкопчи в ботуша на Блейн.

— Милост, милорд! Умолявам ви да отсъдите справедливо. Исках да ви поднеса даровете си, но точно пред вратата ви този крадец и убиец се нахвърли върху мен.

Вторият мъж се изправи, олюлявайки се. Гарет сграбчи косматата му китка, преди да е размахал тоягата си и да е опръскал полата на Ровена с мозъка на другия.

Селянинът се разяри още повече и посегна да удари нападателя, но като видя, че го държеше рицар, свали тоягата и с уважение сведе глава.

— Този е жалък лъжец, милорд — обясни почтително той. — Аз стоях отвън и чаках реда си, когато този негодник изтръгна чувалчето от ръцете ми и побягна. Аз ви познавам, откакто бяхте малко момче, сър Блейн. Може да съм женкар и да обичам играта на зарове, но не съм лъжец. — Той вдигна тоягата си. — Позволете да му пръсна черепа.

Блейн вдигна ръка.

— Не, Джак. Остави това на мен. — И добави с приглушен глас: — Дълг на твоя господар е да въздаде справедливост.

Гарет извъртя очи. Мъжът на пода обсипа ботушите на Блейн с целувки.

— Изчезвай, Джак — заповяда приятелски Блейн. — Преди да осъдим този човек на смърт, трябва да открием какво го е накарало да открадне. Освен това иде Великден — добави той и хвърли многозначителна усмивка към Ровена.

Като чу заплахата да увисне на въжето, крадецът отново запълзя по корем пред Блейн. Когато стигна до Ровена и започна да целува полите й, отново се чу шум от чупене на яйца. Гарет неволно се запита дали пък Блейн не беше платил на мъжа за това ужасяващо представление.

— Умолявам ви, милейди — захленчи селянинът. — Кажете една добра дума за мен на своя милостив съпруг. Оставам в краката ви, милейди, защото съм уверен в съчувствието ви. — Той се вкопчи в полата на Ровена и вдигна глава.

Промяната в изражението на Ровена веднага предупреди Гарет да внимава. Очите му се разшириха от изненада, когато тя изтръгна полата си от ръката на мъжа и го изрита по пръстите с такава сила, че той изрева задавено и политна назад. Блейн зяпна смаяно, когато Ровена продължи да рита молителя и да го тъпче, сякаш беше паяк, излязъл изпод стенния килим.

— Ще ти дам аз на тебе милост — съскаше Ровена. — И гостоприемство. Ще ти окажа същата милост, която ти оказа на мен, когато дойдох пред портата ти умираща от глад и помолих за убежище.

Гарет хвана мъжа за яката и го издърпа по-далеч от побеснялата Ровена. Мъжът се обърна и го погледна в лицето. Забравил благородния мотив, който го бе накарал да го спаси от Ровена, Гарет го удостои с хладна усмивка.

Когато застана между усмивката на Гарет и святкащите от гняв очи на Ровена, Линдзи Фордис се обърна безпомощно към Блейн:

— Обесете ме, сър. Моля ви.

20

— Ровена, не си ли прекалено сурова с чичо Линдзи?

Ровена зарови лице във възглавниците и стисна ръце в юмруци. Чия ли беше идеята да изпрати Ъруин да говори с нея? Само Марлис или Гарет бяха способни на подобна подлост.

— Остави ме на мира — изсъска тя и изхълца тихо. — Дано Блейн да го обеси.

Ъруин прибра косата й назад и погледна загрижено зачервеното й носле.

— Положението не е толкова лошо. Сър Гарет се застъпи за него, а той е могъщ защитник. Да знаеш само какво направи за него. Имах чувството, че ще му даде дори дрехите от собствения си гръб. Само ако можеше да видиш баща си, Ровена. В момента седи в залата, облечен като крал, и забавлява сър Гарет със сърцераздирателни истории за ударите на съдбата, които е понесъл.

— Тогава се надявам сър Блейн да обеси Гарет.

Ъруин въздъхна и сложи ръка на тила си.

— Странно е, нали — ако всичко вървеше, както трябва, сега двамата щяхме да споделяме това легло.

Последната забележка стигна до ума на Ровена. Тя скочи от леглото, свлече се по стената и обви с ръце коленете си. Ъруин вдигна рамене.

— Мисля, че така е по-добре. След като сме братовчеди, децата ни сигурно щяха да се раждат с четири ръце или слабоумни.

— Или тлъсти — добави злобно Ровена. Ъруин само се усмихна.

— Чуй, Ровена. Чуй само какво пропускаш.

Той наклони глава и се вслуша. Залата долу се тресеше от смях. Гръмнаха барабани, последвани от сладките звуци на обой и песента на лютня.

Ровена разтърка подутите си клепачи. Имаше чувството, че под клепачите й има пясък.

— Няма да го направя. Няма да сляза долу, преди да мине Великден или баща ми да се махне — все едно какво ще стане първо. Не понасям да го виждам как си шепне с Гарет. Ужасно е, че Гарет го посрещна с добре дошъл, като че е собственият му изгубен баща, завърнал се у дома след дълго отсъствие. Бедният татко. Сигурно няма да забележи, че Гарет му е отсякъл главата, докато не я сложи под мишницата му.