Гарет усети лекото й движение, посегна зад себе си и сложи силната си ръка на гърба й. Тя се прозя и се обърна, учудена, че се намираха на брега на езерото и Фолио стоеше във вода до коленете.

— Защо заобиколихме замъка? Да не би под моста да дебнат тролове?

— В известна степен да.

Синьото езеро беше разделено от каменен мост. По водната повърхност се носеше позлатена лодка, на носа беше издялана грациозна лебедова глава. Слънцето светеше в очите на Ровена и я заслепяваше, така че не можа да разбере кой седеше вътре. Когато лодката се плъзна към моста, седящата на носа жена трябваше да се наведе, защото накитът на главата й щеше да се удари в свода. Ровена я проследи с поглед, но главата не се появи отново.

— И на самия мост има тролове.

Ровена проследи протегнатата ръка на Гарет. Насред моста стоеше претоварената каручка на Ъруин, от двете й страни бяха братята на Ровена, наведени над парапета с надеждата да се появи лебедовата лодка.

Ровена се засмя пресилено.

— Любопитни тролове. За съжаление малкият Фреди събира опит по-бързо, отколкото се надявах.

— Права си. По-добре да стигнем при Блейн преди него, за да спасим поне част от невинността му. Дръж се здраво.

Златните шпори се забиха в хълбоците на Фолио. Ровена уви ръце около кръста му. Конят се впусна в галоп. Водата се разплиска на всички страни, фините пръски се смесиха със слънчевите лъчи, разсеяха се и намокриха лицето й.

След минута излязоха от водата, изкачиха се по стръмния бряг и стигнаха на кея точно когато пристигна лодката.

Гарет дръпна юздите и Фолио спря. Ровена надникна над рамото му. Блейн беше полулегнал на дебел килим, скръстил ръце зад главата. Острите линии на лицето му бяха смекчени от червенина, която нямаше нищо общо с топлото слънце. Леко накривен накит за глава се появи в полезрението на Ровена, следван от шия, грациозна като тази на дървения лебед, но явно доста по-гъвкава. Когато собственичката на грациозната шия и величествения накит за глава се обърна и хвърли пламенен поглед към Гарет, Ровена с омраза си помисли, че лейди Алис прилича по-скоро на гущер, отколкото на лебед.

Блейн засенчи очите си с ръка и се надигна.

— О, добре дошъл, Гарет! Сметнах те за поредния селянин, който носи яйца за Великден.

— Аз пък се разтреперих, като си представих за какво използваш дамата. Ти си придал съвсем ново значение на религиозните пости.

Блейн гнусливо отстрани един от дългите руси косми на лейди Алис от панталона си.

— Нима блаженството не е религиозно преживяване?

Гарет вдигна загрижено глава към небето.

— Слава богу, не се виждат черни облаци. Не ми е приятно да съм близо до водата, когато говориш такива богохулни неща.

Блейн слезе от лодката и вълните плиснаха в краката на Фолио.

— Лейди Алис дава на мъжете най-доброто… блаженство, което познавам. — Алис сведе скромно глава и също слезе от лодката с галантната помощ на Блейн. — Но не е нужно да ти го казвам, нали, Гарет?

Когато срещна надменния поглед на лейди Алис, Ровена усети как цялото самочувствие, което беше придобила през последните месеци в Карлеон, се изпари в миг. Какво ли си мислеше Гарет за жалките й опити да му достави удоволствие! Не беше чудно, че не я искаше повече в леглото си. Тя разхлаби хватката си и се отдръпна от него.

Като я видя, Блейн присви очи и на челото му се образуваха бръчици.

— Ти си ми донесъл подарък, който е много по-скъпоценен от яйцата, скъпи Гарет!

Без да чака позволение от Гарет, Ровена скочи от гърба на Фолио право в протегнатите ръце на Блейн. Една от плитките й се беше разплела, бузата, която в съня си бе опряла на гърба на Гарет, беше бледа, докато другата се бе зачервила под слънчевите лъчи. Тя не можеше да знае колко възхитителна беше в този миг, полужена, полудете.

Блейн плъзна ръце по раменете й, но благоразумно спря, преди да стигне до гърдите.

— Подаръкът ти е също така крехък като яйцата, струва ми се.

Ровена се освободи от ръцете му.

— Вашият спомен ви прави лоша услуга, сър Блейн.

Той направи гримаса и поглади грижливо избръснатата си брадичка.

— Не толкова лоша, колкото си мислите. Още изпитвам болка в брадата, когато се надига буря.

Гарет скочи от коня и се приземи точно между тях. Блейн измери приятеля си със загрижен поглед.

— Дори сега ме заболя, докато си говорим.

— Не толкова, колкото ще те заболи, ако не махнеш ръцете си от нея — отвърна Гарет, сложи ръка на тила му и го поведе към замъка. — Страх ме хваща като си помисля какви си пипал с тези ръце.

— Питай Алис. — Подигравателният вик дойде от моста. На каменния зид седеше Марлис и размахваше крака над рова. Като видя сестрата на Гарет, кацнала като лешояд на парапета му, Блейн се намръщи.

— Нали каза, че нямало черни облаци — произнесе укорно той.

Ъруин им махна весело от моста. Гарет извъртя очи.

— Кой както го приеме — отвърна неясно той.

Малкият Фреди се появи сякаш от нищото и Гарет му връчи юздите на Фолио. Малката група тръгна нагоре по възвишението. Гарет и Блейн вървяха отпред и разговаряха оживено като стари приятели, каквито всъщност бяха. Ровена се държеше на разстояние от лейди Алис и напразно се опитваше да сплете плитката си. След като и третият опит не успя, тя дръпна сърдито другата плитка и разплете и нея. Разтърси буйната си руса грива и изведнъж се почувства невидима като при първото си посещение в Ардендон. Част от нея пожела да седне до Марлис на каменния зид. Всички забелязваха Марлис, макар и с омраза.

Минаха покрай редица напъпили дъбове.

— Кога най-сетне ще построиш кулите-близнаци, които беше замислил баща ти? Без тях Ардендон няма да издържи дори еднодневна обсада. Ще рухне като захарна къщичка под дъжда — каза Гарет.

— Едуард донесе на страната мир — отговори с усмивка Блейн. — Защо да си хабя златото за камъни и мазилка, след като има други, безкрайно по-приятни неща, за които да го пилея?

Ровена вдигна поглед към крехките кули и развяващите се по сребърните им върхове знамена. Замъкът на Блейн изглеждаше въздушен и крехък и със сигурност щеше да рухне при първото нападение. В сравнение с непристъпните крепостни валове на Карлеон, Ардендон изглеждаше така, сякаш още следващият силен дъжд щеше да го превърне в локва захарен сироп.

Ровена се усмихна и проговори като на себе си:

— Ако при първото си посещение се бях сетила, че замъкът се яде, щях да си хапна първо от отбранителната кула.

Блейн и Гарет се обърнаха към нея и тя примигна смутено. Не беше забелязала, че е произнесла мисълта си гласно.

— Прекрасна мисъл — отбеляза Блейн и впи поглед в пълните й устни. Изражението на Гарет остана неразгадаемо, но Ровена разбра по очите му, че не беше зарадван.

Блейн направи широк жест.

— Гледайте на замъка ми като на огромен сладкиш, създаден само за да ви достави удоволствие.

Когато от дървото над тях прозвуча музика, Ровена се уплаши. Дребна, стройна фигура се метна от един нисък клон и се приземи точно в краката й.

— Внимавайте! Сър Блейн прилага тази философия върху всички области на живота, включително и върху гостите си. — Трубадурът Мортимър пъхна дългата дървена флейта в колана на панталона си и огледа със задоволство малкия Фреди. Протегна ръка и отмахна от челото му една сребърно-руса къдрица. — Прелестно дете. Кой е довел тази апетитна хапка?

Гарет вдигна ръка към дръжката на меча.

— Скрийте ръцете си зад гърба, Мортимър. Вашите пръсти със сигурност са били на много по-безбожни места от пръстите на Блейн.

Трубадурът се усмихна и направи лек поклон.

— Ревнувате ли, сър Гарет?

Малкият Фреди се изчерви — явно разбираше за какво става дума. Ядосана, Ровена го смушка в ребрата и му посочи оборите. Той се подчини на неизречената заповед, но постоянно се обръщаше и се вслушваше в разговора на възрастните. Изведнъж й се дощя Гарет да извади меча си и да отсече главата на трубадура. Вместо това той измъкна обоя от колана му и го тикна в устата му.

— Ако използваш отровния си език за онова, за което е предназначен, може би няма да бъда принуден да ти го отрежа.

Мортимър веднага засвири весела мелодия. После направи няколко крачки назад, обърна се и изчезна зад един жив плет. Главата му се появи иззад висок храст със ситни розови цветчета.

— Знаете ли, сър Гарет, ако използвам езика си за онова, за което е предназначен, накрая със сигурност няма да искате да ми го отрежете. — След нахално намигване Мортимър изчезна зад храста и побягна надолу по склона, подсвирквайки пиянска песен.

Гарет присви очи.

— Да благодари на бога, че не нося лък и стрели.

Блейн сплете ръце и отправи разкаян поглед към небето.

— Присъединявам се към благодарността му. Сигурен съм, че Мортимър би изглеждал ужасно с ябълка в устата.

Преди Гарет да заплаши още някого със смърт на път към замъка, Ровена излезе напред и улови ръката му. Размаха я насам-натам като безгрижно дете и заговори:

— Сър Гарет съобщили ви за какво сме дошли в Ардендон, сър Блейн? — Гарет стисна предупредително пръстите й, но тя не му обърна внимание. — Сър Гарет ми търси съпруг.

Блейн се опули смаяно.

— Колко е великодушен! Макар че ми е трудно да си го представя в ролята на любящ чичко. Не, Гарет, недей да се мръщиш. Скромността не ти отива.

Гарет пусна ръката на Ровена и я удостои с пронизващ поглед, който обещаваше отмъщение. Блейн я хвана под ръка и наклони глава към нея.

— И какъв съпруг би ви харесал, лейди Ровена?

Тя видя с ъгълчето на окото си как Гарет изостана, скръстил ръце зад гърба си. Алис ускори крачка и тръгна редом с него. Ровена се нацупи и поклати глава.

— Как да ви кажа… бих искала да е с благ характер и с хубава фигура. Да не е склонен нито към мрачни размишления, нито към капризи.

Блейн се ухили предизвикателно.