През завитите с бели платна прозорци нахлуваше слънчева светлина. Слаби следи в праха издаваха къде е стояло тайнственото ковчеже. Стаята беше празна и без живот. Като гробница. Думата е съвсем правилна, каза си горчиво Ровена — една жена бе намерила тук смъртта си. Който и да беше отговорен за това, хората бяха видели името на Гарет, изписано с кръв като доказателство за вината му. Тя затвори вратата зад себе си и лицето й се вкамени.

Слезе долу по задната стълба. В библиотеката нямаше никой. Огънят в камината беше догорял отдавна.

Тя коленичи пред масата и намери ковчежето точно там, където го бе скрил Гарет. Внимателно плъзна пръсти по очертанията на розата, изрязана в бледото борово дърво. Тази роза беше дело на ръцете на Гарет. На момчето с ясни и светли очи, без сенките на миналото. На момчето с истинска усмивка, което никога не е извивало подигравателно устните си. Ровена беше готова да даде години от живота си, за да види отново това момче.

Тя вдигна капака, почти очаквайки да види купчинка кости на копринена възглавничка. Вместо това видя парче коприна с цвят на слонова кост. Извади го внимателно и го помириса със страх. Ами ако миришеше на розмарин? Опипа любопитно излинялата коприна, приглади гънките. Платът беше като жив в ръцете й. Много скоро й стана ясно, че това не беше нагръдник, а мъничък воал, предназначен за дете, пожълтят и покрит с петна от старост.

Ровена сгъна внимателно парчето плат и понечи да го сложи обратно в ковчежето, но след кратък размисъл отвори малкото сандъче, което носеше, и го пъхна вътре. Щракна капака и излезе бързо от стаята, за да се присъедини към другите, които я очакваха. Днес щяха да потеглят към Ардендон.

18

Тъй като беше на мнение, че един прост кон не би бил в състояние да носи целия му багаж, Ъруин измоли от Гридмор една клатушкаща се каручка и я натовари с шест сандъка. Самият той се покатери на най-горния и се засмя победоносно. В жакета си на жълти и сини карета приличаше повече на закръглен придворен шут, отколкото на паж. За разлика от малкия Фреди Ъруин се остави да бъде спечелен с няколко ката дрехи, един сребърен щит и кожена наметка, копие на наметката на Гарет. За да се сдобие със златна верижка и пръстен с печат, той беше готов да продаде Ровена и още шест годеници, ако имаше такива.

Щом видя Ровена, малкият Фреди отиде при нея и взе сандъчето от ръцете й. Тя засенчи очите си с ръка срещу яркото пролетно слънце, ала не откри облечения в черно рицар сред бъркотията на двора.

Дунла обикаляше заминаващите с табла, отрупана с топли хлебчета с масло. Ровена си взе едно и го захапа с наслада. Раздели го на две и хвърли другата половина на малкия Фреди.

— Благодаря — промърмори той и извърна глава. Слънцето посребряваше косата му. Панталонът и жакетът му бяха от сребърно-зелен плат, който подчертаваше стройната фигура. Хлътналите някога бузи сега бяха закръглени и румени.

Като видя затиснатата в колана му кама с красива дръжка, обсипана със скъпоценни камъни, Ровена се усмихна доволно. Камата беше подарък от Гарет.

— Защо не изпълняваш задълженията си?

— Какви задължения?

Тя го хвана меко за раменете и меланхолично си помисли, че скоро щеше да й се наложи да вдига ръце — момчето растеше много бързо.

— Сега си паж. Трябва да се грижиш за господаря си. Не знаеш ли, че без твоя помощ той не може да стегне железните ръкавици?

Малкият Фреди упорито вирна брадичка.

— Ако питаш мен, може да се обеси на ръкавиците си. Да не би да съм молил за това тъпо обучение?

— Не, но въпреки това си длъжен да се учиш. Аз съм платила за теб.

Помежду им падна сянка. Малкият Фреди погледна през рамо и очите му се присвиха.

— Мисля, че цената беше твърде висока.

Той се отдели от нея и закрачи към обора. Ровена усети собственическото излъчване от ръцете на Гарет още преди да я докосне. Той потърка раменете й и започна лекичко да ги масажира.

— Не се карай на момчето. — Фината прасковена коприна на воала й се развя под дъха му. — Може пък да има право.

Ровена не се възпротиви, когато той я привлече към силното си тяло. Двамата си пасваха перфектно, тя влизаше в него като пръстите в ръкавиците му. Той потърка брада в бузата й и тя се наслади на лекото драскане, което изпрати недвусмислен сигнал към слабините й. Надигна се на пръсти, за да помилва устните му със своите, когато над рамото му изведнъж се появи главата на Фолио. Жребецът бутна Гарет по гърба и Ровена разтърси глава, сякаш се събуди от сън.

Бузите й се оцветиха в тъмночервено, когато видя, че Ъруин ги наблюдаваше със зяпнала уста от мястото си на каручката. Големият Фреди съсредоточено четкаше козината на своя петнист жребец и лицето му беше скрито от хълбока на коня. Ровена си спомни колко необуздано беше реагирала през нощта на ласките на Гарет и почервеня още повече. Обзе я странна плахост.

Тя скри неловкостта си, като протегна ръка да помилва Фолио. В бялата грива на жребеца бяха вързани с любов черни и сребърни панделки.

— Това е работа на брат ти — обясни с усмивка Гарет. Жребецът потърка муцуна в ръката й, потърси морков.

— Харесва ли ти? — попита тя.

— Не особено.

Марлис се появи на двора, метнала на рамото си груб чувал, целия на петна.

— Ако продължаваш така, братко, Блейн ще умре от старческа слабост, преди да сме стигнали до замъка му. — Марлис възседна коня си и препусна. Ровена трябваше да отскочи настрана, за да не бъде блъсната. — Е, Гарет, какво смяташ да правиш? На коня ли ще се качиш или на курвата си?

Преди Гарет да е успял да отговори, Марлис рязко обърна кобилата си. Дунла размаха заплашително юмрук.

— Дръжте това космато чудовище далеч от мен! — извика пронизително тя и не беше ясно коня ли имаше предвид, или Марлис.

Ровена погледна в гърба на Марлис и изпита съжаление. Очевидно странното им приятелство беше останало в миналото.

Гарет възседна Фолио и й подаде ръка.

— Тръгваме ли? — Очите му блестяха под слънчевата светлина като полирани диаманти.

Ровена се огледа търсещо. Малкият и големият Фреди вече бяха възседнали конете си.

— Мислех, че ще получа отделен кон.

— Не е нужно, Фолио спокойно може да носи и двама ни.

Ровена го погледна обезпокоено. Не можеше да му откаже, щеше да изглежда глупаво. Затова улови ръката му и в следващия миг се озова седнала пред него, притиснала гръб към гърдите му. Гарет плесна леко с юздите и Фолио се отправи към вратата. Звънчетата на юздите му зазвъняха. Каручката на Ъруин ги последва с жално скърцане. Дунла и Гридмор им махаха, докато се скриха зад завоя.

Светът се будеше от нощния си сън. Старата гора бе покрита сякаш със зелен воал, птиците подемаха любимите си песни. По сребърно блещукащите клони висяха първите пъпки като малки перли. Неспособна да устои на жълтите цветни камбанки, Ровена набра букетче диви форзиции, поднесе кадифените цветчета към носа си и се разкиха.

По някое време Гарет изостана и сърцето й веднага заби по силно. Той взе цветята от ръката й и започна да милва с тях шията й, оставяйки следа от жълт цветен прашец.

— Кажете, милорд — проговори невинно Ровена, — възнамерявате ли, след като ме омъжите за някой добър човек, да продължите да ме посещавате в спалнята?

Гарет се скова. Смачка златножълтите цветенца и ги хвърли на земята, след което отново подкара коня напред. Ровена за малко да падне от седлото, ако силната му ръка не я държеше здраво. Двамата настигнаха другите и скоро ги надминаха по слънчевата поляна, покрита с полюляващи се диви цветя в най-различни багри. Ровена облегна глава на рамото на Гарет и в облекчението й се примеси странно разочарование.

Тъй като не можа да устои на стопления от слънцето вятър, Ровена свали златната диадема от главата си и смъкна воала. Преди да успее да го задържи, един порив на вятъра го пое и го понесе високо към небето. Уплашеният й вик бе заглушен от гърлената заповед на Гарет, който пусна Фолио в галоп и препусна по прясната зелена трева. После изведнъж дръпна юздите и Ровена спря да диша. Синьото небе изведнъж застана под ъгъл, Фолио се вдигна на задните си крака, заудря с копита, ръката на Гарет се стрелна към небето и грабна воала.

В следващия миг Фолио стъпи отново на земята. Гарет изсъска нещо, жребецът коленичи и направи галантен поклон, после разтърси гривата си.

Ровена се вкопчи в седлото, за да не се строполи на земята.

— Вече съм убедена, че конят има по-добри маниери от господаря си.

— Само когато види хубаво русо момиче и иска да му направи впечатление.

Леко притискане с бедрата — и конят отново се изправи. Гарет нежно приглади воала с тежките си кожени ръкавици. Тихото шумолене на кожа и коприна предизвика сладостни тръпки по гърба на Ровена. Тя посегна към воала си, но Гарет го вдигна високо във въздуха.

— Не, милейди. Аз го хванах. Не знам какво си мислите за мен, но аз не изпускам толкова лесно онова, което ми принадлежи.

С тези тайнствени думи той сгъна внимателно воала й и го скри в ръкава си.



Дългата езда през този ден умори Ровена. Люлеенето на гърба на Фолио я приспиваше. Когато спряха да напоят конете, тя реши да седне зад Гарет. Той се усмихна подигравателно, но се въздържа от коментар. Слънцето стопляше лицето й. Тя опря буза в широкия му гръб и затвори очи. Гарет нежно вдигна ръката й към устните си, после я мушна под мишницата си.

Когато отново отвори очи, Ровена видя съвсем близо някакво странно съоръжение от арки и кули, по които се стичаше вода. Примигна смаяно, очаквайки да види как от някой прозорец изплува едноок воден бог с тризъбец в ръка. Когато огромното копито на Фолио, обковано с лъскаво желязо, стъпи върху водния замък и той изчезна, Ровена разбра, че е видяла само отражението му във водата.

Тя вдигна глава. Ардендон се издигаше в цялото си великолепие от другата страна на езерото. Красиво изработените парапети и грациозните аркади изглеждаха като нарисувани на хоризонта. Следобедното слънце падаше косо върху покритите с керемиди покриви, рисуваше причудливи шарки по тесните прозорци и кръглите кули. Ровена разтърка очи.