Гарет промърмори нещо неразбрано, улови лицето й между ръцете си и впи устни в нейните. Ровена отговори жадно на целувката му и се наслади на топлината й, подправена с канела и карамфил.

След множество задъхани целувки Гарет нави косата й на ръката си и дръпна главата й, за да се изправи.

— Ровена, тези камъни са ужасно неудобни.

Тя се засмя предизвикателно.

— Тогава страдайте, сър. Още не сте се окъпали, значи нямате място в леглото ми.

Сладко ухаещото й тяло се притисна към неговото. Дъждът трополеше все така силно по прозорците, но Гарет и Ровена не го чуваха. Тя се постара да прогони от главата му всички мисли за неудобните камъни, на които лежеше, както и всяка друга мисъл, която можеше да му дойде. По някое време затрепери, стисна здраво очи и се пребори успешно с напиращите сълзи. В момента наистина не я интересуваше дали Гарет е убил стотина измамни жени заедно с пищящите им бебета.



Марлис стоеше пред вратата на стаята и хапеше устни. Чу стон, толкова дълбок, че прозвуча почти като ръмжене. Последва го звънък смях.

— Права си, сладка моя Ровена — прошепна тихо Марлис и скри лице в ръцете си. — Наистина ревнувам.

Тя чу още тихо пъшкане, дрезгави звуци от дълбока наслада и не издържа. Затисна ушите си с длани и хукна като подгонена по коридора. Трябваше да избяга от топлото сияние, което разпространяваха двамата влюбени. То я оставяше в толкова дълбока сянка, че я беше страх да не изчезне завинаги. Тя се хвърли върху студеното си легло и напъха завивката в устата си, за да заглуши сърцераздирателното си хълцане.

ТРЕТА ЧАСТ

Глупаво момче, сега е пълнолуние.

Твоята нощ свети ясно като деня.

Ако младостта имаше повече разум,

нямаше да обича така пламенно.

Много скоро ще плачеш за онова,

което ще ти отнемат! О, мили боже!

Кога е имало любов без фалш?

Томас Чемпиън

17

Пролетта дойде с мартенските ветрове. Ровена изтича надолу по стълбата, следвана по петите от Гарет, и писъкът й се понесе по целия замък. Косата й се вееше свободно и се увиваше изкусително около тялото й, докато тя тичаше на зигзаг из рицарската зала и внимаваше между нея и Гарет винаги да има поне една маса или пейка. Гарет тичаше след нея като рошаво чудовище. Жакетът му беше ужасно смачкан, косата му сякаш не беше ресана поне от няколко дни.

— Моля ви се, милорд — извика през смях тя и се опря на една маса, за да си поеме дъх. — Кълна ви се, помислих ги за цветя. Наистина ли не видяхте мънички цветенца?

Гарет се намръщи зловещо, но очите му святкаха развеселено.

— Когато ги измъкнах от задника си, изобщо не приличаха на цветенца.

Ровена се ухили предизвикателно.

— Нали ви предложих помощта си…

Гарет изръмжа и скочи на масата. Ровена изписка и отново побягна. Косата й докосна ръката му, изкусително мека, но тя успя да му се изплъзне и забърза към отворената врата, като придържаше грациозно гълъбовосивата вълнена пола.

— Магарешки тръни! — извика разярено Гарет. — В леглото ми имаше магарешки тръни!

Ровена изчезна в ярката светлина на слънцето. Мекият бриз донесе до него думите й:

— Но малкият Фреди се закле…

— Колко пъти съм те заклевал да не слушаш малкия Фреди? Това момче никога няма да ме…

Гарет излезе в празния двор. Слънцето сякаш му се изсмя подигравателно. Той огледа зидовете, обрасли със сиви лишеи, но чу само шепота на вятъра. Огледа се още веднъж и напрегна слух. Някъде много отдалече долетя тихо кискане. Гарет скочи на стената и я възседна като кон, после опря брадичка на ръката си. В подножието на хълма се виждаше само твърдото задниче на Ровена, която се опитваше да се прехвърли през нисък каменен зид. С последен грациозен скок тя успя да преодолее препятствието и изчезна в овощната градина.

Смехът й стигна до него, докато тя тичаше между ябълковите дървета като опиянена елфа. Гарет поклати глава и си пожела любимата му да съхрани завинаги детската си дързост и бодрия си дух. Ала усмивката му бързо угасна. Веднъж вече се бе опитал да я предпази от опасностите на света и бе претърпял пълен провал. Докато размишляваше така, следеше полите й, които се увиваха около стройните глезени като сивосини облаци. След малко вдигна глава към небето, което имаше същия цвят. Перести бели облачета се носеха над свежата синева. Слънцето бързо стопли лицето му.

Но той знаеше — този миг на опиянение щеше да отмине и да последва нощ, пълна със съмнения и мрак. Ровена се завъртя, докато й се зави свят и падна на земята. Гарет нямаше да се изненада, ако пред очите му се беше разтворила във въздуха и бе изчезнала в ефира. С нея щеше да си отиде и момчешката радост, която отскоро се беше завърнала в живота му. Единствените мигове, когато беше убеден, че ще я задържи, бяха когато лежеше под него, разкошното й тяло отворено и готово да приеме нежността, която й предлагаше. Тогава той се опияняваше от прекрасното усещане на копринената коса под ръцете му, на сладко-соления вкус на кожата й на езика му. Всяка нощ спеше с ръка върху кръста и глава до сърцето й.

Беше глупак да вярва, че може да я задържи завинаги. Когато узнаеше истината, тя щеше да го намрази. А докато Линдзи Фордис беше жив, истината можеше всеки момент да довтаса неканена в замъка му. Потрепери, когато се сети, че през последния месец нито веднъж не беше помислил за стария негодник. Мечтите му за справедливост бяха погребани под нежния блясък в очите на Ровена. В същото време умираше от страх, че ще дойде мигът, когато тя ще разкрие измамата му.

Може би господ не му изпращаше Фордис, за да утоли най-после жаждата си за отмъщение, а беше положил в ръцете му Ровена, за да му даде последен шанс да поправи грешките си. Да стане мъжът, какъвто го беше възпитал баща му. Ала плътските страсти заплашваха да го надвият, както беше станало по времето на Илейн. Вероятно беше по-добре да разкъса връзката между него и Ровена, преди нещата да станат необратими. Можеше да й намери добър съпруг и да я отпрати, още преди да дойде лятото. Но как би могъл отново да спи без нея?

Ябълка, отдавна паднала от дървото и прекарала зимата под снега, профуча покрай ухото му. Ровена се подаде иззад стъблото на едно старо дърво. Гарет прогони надалеч тъмните си мисли, скочи от зида и хукна надолу по склона. Ровена се опита да се скрие, но преди да е направила и две крачки, той я настигна и я грабна в прегръдката си. Завъртя я в кръг и сръчно избягна ритащите й крака.

— Магарешки тръни. Жена, която бърка магарешките тръни с рози, със сигурност харесва и този вид плодове. — Той тикна под носа й една червива ябълка и запя с дълбокия си глас: — Моята ябълка е кръгла и няма равна на себе си. — После пусна ябълката в деколтето й, за да я погъделичка на най-чувствителното място.

Ровена се отпусна в ръцете му и косата й се повлече по отрупаната с гнили ябълки земя.

— Моля ви се, милорд, недейте! Умолявам ви, бъдете милостив! — Тя затрепка изкусително с миглите си.

Гарет беше втренчил жаден поглед в закръгленото й дупе.

— В тази поза можеш да умилостивиш дори крал Едуард. Обзалагам се, че ще помилва и най-закоравелия престъпник, ако изглежда като теб.

— О! Ще го запомня.

Гарет я вдигна на крака, измъкна едно клонче от косата й и я погледна. Усмивката му изтъня.

— За мен няма нищо по-прекрасно от това. — Устните му се плъзнаха по нейните.

Целувката беше мека и изкусителна. Ровена го прегърна през кръста със стройните си ръце и въздъхна блажено. Ароматът на ябълки замайваше сетивата й. Гарет я притисна силно до гърдите си и отвори очи. Мънички зелени пъпки украсяваха голите клони, а зад тях грееше пролетното небе. Гарет отново затвори очи и впи устни в меката уста на Ровена, сякаш жадната му нежност можеше да задържи движението на сезоните. Закриляше ли я той, или я мамеше? Този въпрос отново се промъкна в главата му, но бързо бе прогонен от желанието, което не търпеше неприятни отговори.

Когато Гарет помогна на Ровена да се прехвърли през градинския зид, слънцето бавно залязваше на розово-червеното небе. Двамата се запътиха към замъка, без да бързат. Ръката му беше обгърнала рамото й, нейната го държеше през кръста. Със свободната си ръка той блъсна желязната портичка на градината. Ровена вдигна лице и позволи на Гарет да я целуне, докато сенките на здрача ги скриваха от останалия свят.

В този миг оглушителен звук на тромпети разкъса тишината.

Ровена се вкопчи в ръцете на Гарет и очите й овлажняха.

— Това се случва за първи път, докато ме целуваш.

Гарет се ухили.

— Ти ме ласкаеш, но се боя, че този сигнал е чужд. — Целуна връхчето на носа и й пошепна страстно: — Почакай да падне нощта. Тогава ще има достатъчно тромпети, лютни и барабани и сърцето ти ще запее в тялото.

Тромпетният сигнал прозвуча отново. Гарет и Ровена прекосиха залата и излязоха навън през голямата врата, все още хванати за ръце като деца. Марлис седеше широко разкрачена на крепостния зид и се хилеше предизвикателно. Ъруин стоеше под нея и зяпаше с отворена уста пратениците, застанали в кръг, сякаш бяха ангели, паднали от небето. Всички бяха облечени еднакво. На гърдите им беше избродиран едноок сокол.

Гарет изпухтя недоволно.

— Трябваше да се сетя. Само Блейн може да изпрати трима тромпетисти с един-единствен херолд, за да известят пристигането му.

Мъжете с мрачни лица отново вдигнаха тромпетите. Ъруин изохка разочаровано, когато Гарет грабна пергамента от ръката на херолда, преди да прозвучи нов сигнал. Рицарят извади камата си и разсече восъчния печат.

— Блейн иска да му гостуваме за Великден. За да отпразнуваме заедно края на пролетния пост. Какво ще кажеш, Ровена, да отидем ли?

Въпросът остана без отговор. Ровена беше изчезнала. Без златокосата й глава дворът изведнъж стана пуст и изпълнен с мрачни сенки. Гарет се обърна отново към херолда и направи опит да се усмихне.