След този невероятен екстаз Ровена се отпусна в леглото, дишайки тежко, сякаш беше пробягала много мили. Големите й очи бяха пълни с учудване. Гарет отговори на погледа й и тя разбра, че времето за игри беше отминало. Очите му се присвиха в тесни цепки и тя бе обзета от радостно очакване, примесено със страх.

Ръцете на Гарет затрепериха, когато се надигна на колене и започна да отвързва панталона си. Ровена затвори очи. Държа ги затворени, докато той посегна и хвана едната й ръка.

— Ровена? — попита тихо той.

— Какво?

Гарет привлече ръката й към тялото си. Ръцете й се отвориха и докоснаха нещо, което й заприлича на стомана, обвита в копринено кадифе. Пръстите й се плъзнаха любопитно по това непознато нещо и Гарет изстена дрезгаво.

Ровена бързо издърпа ръката си.

— Не мога — изплака отчаяно тя. — С това нещо можеш да ме убиеш, милорд!

Гарет скри лице в шията й с треперещ смях.

— Ти ме ласкаеш, скъпа. — Опря се на лакти и я погледна в очите. — Това е нещо съвсем обикновено, кълна ти се. Повярвай, досега не съм убил никого с него.

По лицето му пробяга бегла сянка. Сърцето на Ровена се сви от болка. Тя обхвана лицето му с две ръце и жадно се впи в устните му. Езикът му проникна нежно в устата й и се раздвижи, сякаш трябваше да подготви останалата част от тялото й за интимното проникване. Ровена изведнъж забрави страха си и се отпусна. Бедрата й се отвориха сами, ръцете й отново посегнаха да го помилват. Гарет простена сладостно.

Отначало имаше чувството, че в крехката й плът се е забило неумолимо стоманено острие и напредва с безмилостна бавност. Тя изплака тихо, тежкото тяло на Гарет потръпна и тя разбра какво му струваше да се въздържа. Той беше мъж, свикнал да преодолява със сила всяко препятствие, което му поставяше животът. А сега сдържаше огромното си желание, за да й спести болката.

Ровена извърна глава настрана, прекъсна целувката и пошепна в ухото му:

— Искам да ме изпълниш. Сега.

Не беше нужно да го моли повторно. Гарет се потопи дълбоко в нея и разкъса последната крехка съпротива на девственото й тяло. За момент остана неподвижен, за да се наслади на влажната топлина, която го обгърна. Ровена дишаше тежко. Той впи поглед в лицето й и зачака напрежението да отслабне. Зачака и знак, че беше готова да го приеме изцяло.

Тя примигна и го погледна учудено.

— Нима вече свърши? — Разочарованото й лице го изпълни със задоволство.

— О, не, сладката ми, едва сега започва.

С тези думи той започна да се движи дълбоко в нея. Тя затвори очи и опря рамене на възглавницата. По подутите, влажни устни полепнаха руси косъмчета. Гарет приглади косите й назад и се заби още по-дълбоко в нея. Все по-дълбоки и по-бързи ставаха тласъците му, докато тя проумя, че на света съществуваше и друг неутолим глад, който нямаше нищо общо с яденето и пиенето. Хвана се за раменете му, усети играта на мускулите под обсипаната с белези кожа и се устреми заедно с него към рая или към ада — в момента не знаеше къде отиват и не искаше да знае. Накрая беше готова да се закълне, че вижда как звездите на небето се разпръсват на хиляди блестящи парченца.

Силен порив на вятъра изду стенния килим зад Гарет като сребърна мантия в мрака. Една от цепениците в камината изсъска и разпръсна сноп от искри. Те осветиха огледалото на тавана и разкриха тайната им. Ровена проследи опиянена как гърбът на Гарет се опъна като струна. Той отметна глава назад и жилите се издуха като дебели въжета. Нададе гърлен вик и рухна върху нея, изцеден до крайност. Странно, но Ровена почти не усети тежестта му.

Тя остана дълго неподвижна, загледана в огледалото: Коя беше бледата руса непозната под задоволеното тяло на рицаря, когото обичаше? Видя как пръстите на жената се заровиха нежно във влажните от пот тъмни коси на мъжа над нея, сякаш искаха да ги срешат. Ровена затвори очи и на устните й заигра усмивка.

15

Гарет слизаше по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж. Мислите му бяха изцяло заети със спящия ангел, който беше оставил в леглото си. Изобщо не забеляза, че си тананикаше нещо, докато не стигна до последното стъпало и дълбокият му баритон не отекна в мъртвешката тишина като нежелан подарък.

Насреща му се появиха три мрачни лица. За момент Гарет се видя през очите им: разрошена коса, смачкани дрехи, прашни панталони, които бяха прекарали нощта захвърлени на пода. Ъруин внезапно отмести дъската пред себе си, сякаш бе загубил апетит. Раменете му бяха скрити под кожената наметка, която Гарет снощи беше свалил в залата. Големият Фреди се взираше сърдито в огъня, а малкият Фреди го измери с мрачен поглед, докато дълбаеше дупка с ножчето си в дебелия плот на масата.

Гарет престана да тананика и се огледа въпросително в празната зала.

— Чакам признанието ви, момчета. Нима сте изтребили всички рицари от Мидгард? Къде ги скрихте, след като ги вързахте и запушихте устите им — в обора ли? — Нарочно придаде на гласа си весела, шумна нотка.

Големият Фреди изпухтя презрително.

— Рицари, ами!

— Рицарите избягаха. — В гласа на Малкия Фреди звънна презрение. — Ъруин направи грубата грешка да им разкажа какво е за вас Ровена и те се изпокриха като мишки, от страх, че ще се събудите в лошо настроение и ще им дадете да почувстват гнева ви.

Като си подсвиркваше весело, Гарет окачи над огъня тежък котел. Пъхна един пръст в съдържанието му и го вдигна към устните си.

— Опасността не беше особено голяма.

— Изобщо нямаше опасност. Но заблудата обикновено изкарва на бял свят най-хубавото у мъжете.

Гарет замахна и малкият Фреди се наведе светкавично. Ала рицарят само разроши косата му.

— Дръж си езика зад зъбите, хлапе, и ще направим от теб страхотен рицар.

Светлата кожа на малкия Фреди пламна и придоби красив розов цвят. Ръката му се сключи около дръжката на ножа и Гарет разбра, че хлапакът много искаше да го забие в корема му. Ала усмивката не слезе от лицето му и момчето се задоволи да набоде на острието една заблудена хлебарка, която се бе осмелила да се качи на масата.

Ъруин потрепери и се уви още по-плътно в наметката на Гарет. После придърпа към себе си дъската, само за да има нещо в ръцете си, когато Гарет застана зад него.

Рицарят помириса с удоволствие солената риба и платото със сирене.

— Откъде ли са намерили такова хубаво грозде по това време на годината? Ровена обича ли грозде?

Ъруин отвори уста да каже нещо, но големият Фреди го изпревари.

— Никога не е опитвала грозде. Когато стана на възраст да го яде, в Ревълууд вече нямаше грозде.

Гарет стисна устни, сякаш размишляваше напрегнато.

— Как мислиш, малки Фреди, сестра ти ще се зарадва ли на гроздето?

Момчето се облегна назад и скръсти ръце.

— Наистина ли това е важно за вас?

— Много.

Погледите им се срещнаха в безмълвен двубой.

— Водата завря — обади се големият Фреди.

Гарет отиде до огнището, уви ръката си с някакъв парцал и свали котела от огъня. После сложи чинията с гроздето в скута на големия Фреди.

— Внимавай някой да не изяде гроздето, чуваш ли? — нареди той. Хвърли съзаклятнически поглед към Ъруин и добави: — Аз трябва да се погрижа за коня си.

— Не е нужно — отговори големият Фреди. — Ние го направихме.

— О, много ви благодаря. А би ли направил още нещо за мен? — Гарет буквално видя как Ъруин любопитно наостри уши. Наведе се и пошепна в ухото на Фреди: — Приготви конете. След половин час тръгваме за Карлеон.

Момъкът продължи да се взира право пред себе си.

— Вашия и на Ровена?

— Не. Всички коне.

— Тъй вярно, сър.

Гарет взе под мишница една дебела цепеница, вдигна котела от перваза на камината и протегна другата си ръка. Големият Фреди му подаде чинията с гроздето. Гарет намигна предизвикателно на Ъруин и се запъти към стълбата, като балансираше внимателно товара си. След първата площадка отново затананика.

Ровена се притисна във възглавниците и прошепна името на Гарет. Възглавницата не отговори. Когато чу шум, прозвучал като удар в предмет от слонова кост, тя вдигна глава, отмахна назад разрошените къдрици и отвори уморените си очи. Мина доста време, преди да разбере, че тракаха зъбите й. Претърколи се по гръб, надигна се и коленичи. Скованите й мускули се възпротивиха и тя направи гримаса. После смъкна завивката и затърси по тялото си следи от преживяното през нощта.

Гербът на Гарет не беше отпечатан на гърдите й. Клеймото му беше невидима верига, която я обвързваше за него с чувствителността между бедрата й и ускореното дишане, докато през съзнанието й преминаваха в бърза върволица картини от нощта. Зъбите й престанаха да тракат. Тя се наведе напред и с усмивка скри лице в завивката.

Жадно ръмжене я изправи отново на колене. Напрегна се и коремът й хлътна почти до гръбнака. Притегли завивката към раменете си и изведнъж се разтрепери от студ. Нима Гарет беше забравил клетвите си? Нали беше обещал завинаги да прогони от живота й глада и студа? Дали беше казал тези думи само за да постигне целта си и да утоли жаждата си да я притежава? Колко пъти се бяха любили през нощта, понякога нежно, друг път необуздано, докато заспаха от изтощение в прегръдките си. Какво ли е обещал на лейди Алис срещу една проява на отзивчивост? — запита се горчиво тя. Кесия със злато? Купчина перли? Как ли й се е присмивал! Бедната Ровена Фордис, която му се бе отдала само срещу обещанието за сочна шунка и огън в камината.

Отчаяние засенчи очите й, докато оглеждаше празната стая. Може би тъмният рицар отдавна си беше отишъл и я бе оставил в ръцете на похотливите млади рицари, които търсеха развлечения в Мидгард? Тя се намръщи замислено. Стори й се, че чува неприличните им песни в коридора.

Веселата песничка приближаваше. Ровена беше потънала в мрачните си размишления и когато на прага застана Гарет, запримигва учудено, сякаш бе видяла призрак. Усмивката, която изгря на устните й, беше за него като слънцето, пробило между сивите облаци. Ровена се надигна и протегна ръце към него. Гарет спря, песента замря на устните му. По лицето му пробяга изражение, което Ровена не беше в състояние да разтълкува. Изведнъж изпита странното чувство, че е видяла духа на младия Гарет, плах и несигурен дали е добре дошъл.