— Трябва да вървим, сър.

— Приберете се в обора и чакайте там. Разбра ли?

— Естествено, сър.

Гарет несъзнателно зарови пръсти в замръзналия сняг на перваза на прозореца, докато двете неясни сенки се отдалечаваха, сложили момчето помежду си. Ровена отново се прекръсти и благодари на бога, че малкият Фреди не беше нито убит, нито ранен.

Тя проследи как Гарет взе меча си и с помощта на дръжката закрепи един от стенните килими над отворения прозорец. Сега стаята изглеждаше дори по-уютна от преди. Ровена бързо се извърна настрана, за да не вижда двусмислените погледи и похотливата усмивка, докато Гарет разглеждаше сцените на килима. След малко той коленичи пред камината и хвърли в огъня жалките остатъци от счупения капак на прозореца.

— Кажи, Ровена — осведоми се той, без да се обърне, — на колко мъже си се предлагала, за да спасиш жалките си роднини?

— Само на един. На вас.

Той разрови пламъците и отбеляза все така равнодушно:

— Ако лъжеш, ще го разбера много скоро.

Ровена сплете ръце под гърдите си и се вгледа в широкия му гръб под сведените си ресници. Той отиде до масата и напълни чашата с вино. Движенията му бяха изнервящо бавни. Ако посегнеше към нея със същата студенина, с която говореше, как би могла да се удържи да не го помоли за милост? Не, тя се бе заклела, че няма да се моли. Щом се бе продала като уличница, вече нямаше право на нежността и добротата, с които се беше отнасял към нея преди.

Гарет се отпусна в арабския стол и стисна чашата между палеца и показалеца си.

— Докъде бяхме стигнали? Да подготвя ли сцената? Бях тук, ти седеше в скута ми и се опитваше да ме прелъстиш. Искаш ли да продължиш?

Ровена потрепери. Прекоси стаята и седна в скута му. Той гледаше пред себе си, лицето му беше като издялано от мрамор.

Ровена пое шумно въздух и притисна устни върху неговите. Целувката й беше неопитна, трескава и тя го осъзнаваше напълно. След малко се отдръпна. Устните му не се разделиха, както предишния път, но поне погледът му беше съсредоточен в лицето й. Той я погледна с присвити очи. Това й вдъхна смелост за нова целувка. Този път дори го прегърна. Гарет обаче не се впечатли от мекотата й. Остана неподвижен като статуя.

Ровена се отдръпна от него. Бузите й пламнаха и тя се намрази за слабостта си.

— Не ми се подигравайте за липсата на опит, милорд. Аз не съм обиграна във високото изкуство на любовта като вас.

Чашата се търкулна със звън на пода. Гарет улови ръцете й.

— Ти си тази, която се подиграва. Аз не знам нищо за любовта и не искам да знам.

Дълбоко в очите на Гарет Ровена откри страх, по-голям дори от нейния. Предупреждението в думите му беше недвусмислено като острие, опряно в гърлото й. Но тя беше готова да се пребори с това оръжие, ако това щеше да й помогне да разруши стената, която той беше издигнал около себе си. Преплете ръце с неговите, за да го обезоръжи чрез капитулацията си. Наведе се към него и внимателно прокара връхчето на езика си по очертанията на устните му. Изкусителното движение най-сетне ги раздели. Тъмните ресници скриха израза на очите му, но той отговори на целувката. Устата му се отвори, езикът му помилва нейния. Ръцете му се раздвижиха неспокойно и тя усети как тялото й пламна. От устата й се изтръгна тих стон.

Изведнъж Гарет отметна глава назад и се засмя. Кокалчетата на пръстите му минаха по гръбнака й.

— Да не би да искаш да ме засрамиш с капитулацията си?

— Аз се заклех да не се моля и да не хленча, милорд.

— А ти си дама, която държи на честта си. — Думите на Гарет прозвучаха странно, сякаш се подиграваше със самия себе си. Той обхвана лицето й с двете си ръце и я отдалечи малко от себе си, за да я погледне в очите. — Ако ти позволя да ме помолиш за нещо, какво ще е то?

— Ако единственото, което искате от тази нощ с мен, е да си отмъстите на баща ми, моля ви да ме дадете на Пърсивал или на някого от другите. — Ровена говореше без колебание.

В очите му се появи учудване.

— Велики боже, мисля, че говориш сериозно. Толкова ли ме мразиш?

Ровена сведе глава към пода.

— Ще понеса по-лесно тяхната жестокост, отколкото вашата.

Той я притисна до гърдите си и сложи брадичка на главата й.

— Глупаво дете! Чии милувки ще предпочетеш пред моите? Може би на рицаря със зелените очи, когото целуваше с отдаденост, която винаги си отказвала на мен? Или на скъпия ти годеник? — Ръката му се мушна под роклята и обхвана гърдите й. Палецът закръжи около розовото връхче и Ровена се разтрепери. — Наистина ли смяташ, че Ъруин ще ти направи това с несръчните си ръце?

Ровена изохка задавено. Умелите пръсти на Гарет запалиха огън в гърдите й. Тя се сгуши в него, отвори ризата му и потърка лице по твърдите косъмчета на гърдите му.

— Ъруин ми предлага ръката и сърцето си с божията благословия — промълви тя, съзнавайки, че думите й съвсем не звучаха убедително.

Гарет повдигна лицето й и впи изпитателен поглед в очите й, блеснали в сиянието на огъня. След малко попита; подчертавайки всяка произнесена дума с бегла целувка по бузите:

— А какво ти предлагам аз? Бавна езда към ада?

Устните му спряха върху пулсиращата вена на шията й. Замаяна от горещината на устата му, Ровена отметна глава назад, сякаш косата беше твърде тежък товар за крехката й шия. Окуражен, Гарет плъзна ръка в деколтето й. Гърдата й пасна великолепно в дланта му. С нежност, каквато почти беше забравил, че притежава, пръстите му се плъзнаха по щръкналото зърно, което се притисна към твърдата му длан. Ровена се разтрепери.

Двамата останаха доста време в тази поза. Светлите ресници на Ровена почиваха върху зачервените бузи. С леко разкрачени крака, полата потънала във вдлъбнатинката между краката й, тя изглеждаше така, сякаш само чакаше той да я вземе. Гарет не беше подготвен за треперенето на ръцете си. Той помилва нежно бузата й в безмълвен опит да я убеди да отвори очи. Ровена го направи и той видя пред себе си две звезди на небето, което дълго време беше познавало само мрак.

— Без теб бях постоянно студена и гладна, Гарет. — Тя очерта устните му с показалец, сякаш искаше завинаги да запомни формата им.

Устните му се отвориха и той започна да целува връхчетата на пръстите й. Ръката, която притискаше гърдата й, се спусна надолу и помилва гладкия, плосък корем. Тя го гледаше неотстъпно в очите.

Гарет имаше чувството, че цял живот е чакал именно този момент. Той я държеше в ръцете си и можеше веднага да я освободи от споразумението, което беше сключил само за да излекува наранената си гордост. Все още можеше да спре да я милва… но не, този миг бе отминал безвъзвратно. Ръцете му се плъзгаха между кожата и гънките на износеното й бельо към нежните кичурчета между краката й. Той сведе глава, за да спечели малко време, да укроти дъха си и да прогони червенината от бузите си, които пламтяха, сякаш беше момче на прага на мъжествеността си.

За да се овладее, притисна устни във фината мида на ухото й.

— Искам да те изпълня, милейди. Искам да проникна толкова дълбоко в теб, че никога вече да не усетиш глад или студ. — Дрезгавите думи заглъхнаха в стон, когато проникна с един пръст в топлата, влажна утроба. Интимното докосване го изпълни с екстаз, за какъвто не бе смял и да мечтае.

Ровена го прегърна здраво и се вкопчи в него, когато той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото.

Положи я върху мекия дюшек и я погледна. Ръцете й нервно задърпаха хермелиновите кожи. Когато танцуващите пламъци очертаха мощните му рамене, Ровена се разтрепери — повече от страх, отколкото от студ.

Гарет коленичи на леглото и я прегърна като дете.

— Никога вече няма да мръзнеш, обещавам ти. А ако изгорим, ще изгорим заедно.

Сключи ръце на тила й, приближи се към коприненомеките устни и ги раздели за страстна целувка. Ровена му отговори с новооткрит у себе си огън. Притисна се с целия плам на младото си тяло към мускулестата му гръд и с радост се нагоди към изкусителния ритъм на езика му.

Той се отдели от нея с дрезгав стон и бързо смъкна роклята от раменете й. Тя се вкопчи в косите му и той сведе глава към гърдите й, за да помилва с устни и език кораловочервените зърна, които го очакваха с нетърпение. Ровена усети странно теглене в слабините. Изведнъж видя сребърните нишки в тъмната му коса и се учуди безкрайно. Той я притисна във възглавниците и завивките зашумоляха приятно. Тя повдигна послушно хълбоците си, когато той най-сетне смъкна роклята и долната й риза.

Когато остана гола пред него, Ровена се изчерви цялата под жадния му поглед. Ала очите й останаха отворени, изпълнени с доверие, и този път тя беше тази, която вдигна ръката му и я поднесе към устните си. Захапа нежно палеца му и проговори гърлено.

— Ела, милорд. Нали ми обеща да ме избавиш от глада.

Гарет измъкна жакета през главата си и оголи зъби в гладна гримаса.

— Излъгах те. Аз съм този, който ще утоли глада си с теб.

Ровена отново си го представи като вълк и потръпна. Главата му се сведе над гърдите й, устата му се плъзна надолу и проследи всички извивки и вдлъбнатини на тялото й с уверена целенасоченост. Ровена неволно се закиска.

Гарет вдигна глава и изръмжа дрезгаво:

— Ти май ми се надсмиваш, милейди? На езика ми напират остри укори, а вече обмислям и как да те накажа за дързостта ти.

Той се зае веднага да превърне думите си в дела: буквално я погълна с уста и ръце, докато тя се вкопчи в косите му и започна да моли за милост, макар че в действителност не я искаше. Тъмните му къдрици се плъзгаха като коприна между пръстите й. Насладата се разпростря в тялото й, опъна сякаш мрежа от желание между двамата. Силните му ръце обхванаха дупето й, плъзнаха се надолу и с невероятна нежност я убедиха да разтвори бедрата си. Със задъхан стон тя затвори очи и изви глава, за да опре лице в меката завивка, докато пръстите и устните му играеха в утробата й, дърпаха струните на тялото й и го караха да пее. Всичките й мускули вибрираха.