— Вятърът явно се усилва.

Сърцето на Ровена биеше до пръсване. Тя огледа неспокойно стаята, за да намери нещо, което да отклони вниманието му от прозореца. Погледът й спря върху една от ужасните картини на стенния килим. Може би и тя трябваше да постъпи като жената, нарисувана там.

Тя приглади полите си, сякаш бяха от най-фина коприна, и предпазливо седна в скута на Гарет. Бедрата му бяха корави като желязо. Като се молеше смелостта да не я напусне, Ровена сложи ръце на брадатите му бузи и притисна устни в неговите.

Устните му се разделиха под нейните и той се поддаде на изкушението да изследва с език дълбините на устата й, която се отвори пред него като розова пъпка под лъчите на пролетното слънце. Той сложи ръка на кръста й и я притисна към тялото си, за да й покаже, че го измъчваше жесток глад, по нищо не отстъпващ на нейния.

Коравите му пръсти се плъзнаха под роклята й и напипаха силно биещия пулс в свивката на шията. Ровена се раздвижи и веднага разбра, че беше пленница в скута му. Гарет плъзна ръка по бедрото й и жадните му пръсти се мушнаха под износеното бельо. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон. Другата му ръка намери гърдата й, обхвана я цялата и я размачка с такава пламенност, че Ровена се уплаши. Дори дрехите й нямаше да му попречат да утоли апетита, който тя така безразсъдно беше събудила.

Опиянена от целувките на Гарет, от вкуса на езика му, от триенето на брадата му о меката й кожа, Ровена напълно забрави причината, поради която се беше изложила на тази чувствена буря. Забрави гневните удари на момчешките юмруци по капака на прозореца, по-скоро, помисли ги за ударите на собственото си сърце, докато най-сетне капаците се счупиха с оглушителен трясък и в стаята се изтърколи среброкосо джудже.

14

Гарет изблъска Ровена от опасната зона, докато самият той, подчинявайки се на инстинкт, отдавна преминал в кръвта и плътта му, се хвърли към камината, където беше мечът му. Измъкна го с две ръце от ножницата и с три крачки прекоси стаята. Вдигна меча над главата си, готов да го забие в сърцето на убиеца, проникнал през прозореца. Острието потрепери и спря насред движението.

От пода го гледаха стоманено-сиви очи. Малкият Фреди лежеше по гръб със свити колене, опрян на лакти. На каменния под беше захвърлен стар ловен нож. Той гледаше меча на Гарет без каквито и да било признаци на разкаяние или молба за милост.

— Ти! — изпъшка смаяно Гарет.

Ровена, която за разлика от малкия Фреди трепереше от ужас, се хвърли към тях и падна върху братчето си, за да го защити с тялото си.

Тя отметна глава назад и погледът й се плъзна по тялото на Гарет до вдигнатия меч в ръцете му. Гласът й беше тих и настойчив.

— Гарет, моля ви, не го убивайте. Умолявам ви. Не му причинявайте болка. Ще направя всичко, което поискате от мен.

— Всичко ли? — попита хладно Гарет. В слабините му запулсира желание.

— Всичко — повтори тя и го погледна смело в очите, като в същото време стисна здраво зъби, за да престане да трепери.

— Ровена! — Малкият Фреди отчаяно се опитваше да се измъкне изпод нея. — Не давай обещания на този дявол.

— Млъкни, момче! — Със силен замах Гарет заби меча си в дървения под между коленете на Ровена. — Щях да го забия в сърцата ви — изсъска той, — ако вярвах, че поне един от вас има сърце.

Две двойки широко отворени очи се устремиха към треперещото острие. Ровена преглътна мъчително.

Гарет прекоси помещение и напълни чашата с вино.

— Пътуващи артисти, това е точният израз. Ако бяхте организирали същото трогателно представление в някое от селата по пътя си, сега щяхте да се къпете в злато.

Бузите на Ровена пламнаха от срам. Гарет тресна чашата на масата и се върна при тях. И двамата с Фреди трепереха неудържимо. Той се разкрачи и скръсти ръце на гърба си. В очите му святкаха зловещи искри.

— Искам да бъда сигурен, че съм те разбрал правилно, лейди Фордис. За да спасиш живота на това ритащо хлапе, ти си готова да направиш всичко, което поискам от теб, така ли е?

Ровена отговори на погледа му над дръжката на меча и кимна твърдо. Фреди отново се замята отчаяно под нея. Гарет я посочи с пръст.

— И никакво разкаяние. Никакви укори. Никакво хленчене, сълзи и обвинения на сутринта.

— Никакви — потвърди тихо Ровена.

— Вие сте безсърдечно копеле! — Малкият Фреди успя да се измъкне и поиска да се хвърли върху него, но Ровена в последния момент го хвана за яката и притисна главата му към гърдите си. Стисна го здраво и почака, докато протестите му заглъхнаха в неясно пръхтене. През цялото това време тя не откъсваше поглед от лицето на Гарет.

По лицето му се плъзна студена усмивка.

— Всичко, което трябва да направя аз, е да оставя главата на брат ти на раменете му.

Тя беше готова да кимне, но се поколеба. На лицето й се изписа замисленост. Гарет й обърна гръб.

— Предложението ти се приема.

— Не — каза внезапно Ровена.

Малкият Фреди изохка облекчено. Гарет се обърна рязко и вдигна едната си вежда.

— Как така не?

— Не съм съгласна с тези условия. Животът на малкия Фреди не ми е достатъчен. Искам повече. Ще ми обещаете да го вземете под крилото си. Когато моята година свърши и ме прогоните от дома си, ще го приемете в замъка си като паж. Когато достигне необходимата възраст, ще му помогнете да си спечели рицарските шпори.

Малкият Фреди побесня от гняв и отново се опита да се изтръгне от ръцете й. После се опита да достигне ловния нож с крак, но Ровена безмилостно заби лакът в корема му и той се преви от болка.

Гарет ги наблюдаваше смаяно.

— Ровена Фордис показа истинския си лик. Досега си мислех, че алчността ти се простира само върху собственото ти хубаво коремче. А ти си била бисер с много лица, милейди.

Ровена го погледна унищожително, уязвена от подигравателния му тон. При тази проява на възмущение цинизмът на Гарет премина в пристъп на веселие. Мускулите по бузите му затрепкаха и той обърна лице към камината, за да скрие смеха си.

— Твоята цена се покачва с всяка секунда, скъпа. Май трябва да побързам, преди да ме принудиш да подслоня под покрива си цялото ти семейство и да направя баща ти мой пръв паж. Какво те кара да мислиш, че ще се съглася да обременя живота си с това упорито кученце? Досега се държи като глупак и има склонност към мъченичество, която ми досажда.

— Той е умен — възрази сърдито Ровена. Пръстите на малкия Фреди бавно се промъкваха към ножа. Тя го сграбчи за косата и няколко пъти удари главата му в стената, докато очите му по-мътняха. Ровена положи глава в скута му и започна да милва челото му. — По-умен от всички останали.

Гарет приглади брадата си.

— Може и да си права.

— Ако баща ни не беше окуцял, Фреди можеше да стане рицар. Това е негово рождено право. Не е виновен, че е беден.

— Права си. Затова си решила да му дадеш шанс в живота. Колко благородно. — Тонът на Гарет беше повече от язвителен. — Но не е ли твърде малък, за да стане паж?

— А аз не съм ли твърде млада, за да стана ваша любовница?

Устните му трепнаха. Май беше съгласен с нея. Показалецът му се плъзна с любов по дръжката на забития в пода меч.

— Дали си струва да поема това обещание, Ровена?

Тя отметна глава назад в нов прилив на смелост.

— Вие трябва да решите това, нали, сър?

Гарет усети как слабините му натежаха. Погледът му се плъзна от шията към твърдите млади гърди.

— Е, добре. Дяволът е съгласен да сключи сделка с теб.

Ровена се изправи с грациозно движение и застана пред него.

Малкият Фреди простена, усетил под главата си студения под.

— Закълнете се.

Гарет я погледна изненадано.

— Досега никой не се е съмнявал в думата ми.

— Закълнете се.

— За бога, ги отиваш твърде далеч. Е, както искаш. Давам ти клетвата си като рицар от…

— На колене.

Гарет изръмжа, отпусна се на колене в краката й и вдигна меча си. Очите му пламтяха като запалени въглища. За първи път Ровена се зарадва, че студената стомана стоеше между тях. Стиснал здраво зъби, той изрече някакво проклятие, но после се закле да закриля малкия Фреди, докато е жив. Момчето въздъхна, но Ровена кимна доволно.

Гарет протегна ръка и улови китката й като в железни клещи.

— Ти ще ми дадеш твоята клетва, когато останем сами, милейди. Също на колене.

— Както желаете, милорд. — В очите й блеснаха стоманени искри, каквито не беше виждал досега.

Гарет стана, сграбчи малкия Фреди за яката и го вдигна от пода. Ровена го хвана за ръкава.

— Обещахте, че няма да му сторите зло.

Гарет се отърси от ръката й, сякаш беше досадно насекомо.

— Нищо няма да му направя. Просто ще го изведа навън. — Той отиде до прозореца, като прескочи ловко остатъците от счупения капак. Малкият Фреди остана неочаквано тих. — Според мен е най-добре да си отиде по същия път, по който дойде.

Ровена протегна ръка и го задържа.

— Моля ви, недейте! Ще го убиете! Нали ми обещахте!

Гарет въздъхна и се обърна. Ровена се притисна до гърдите му.

— Не подлагай търпението ми на изпитание, жено.

Той я бутна настрана и се наведе през прозореца. Две тъмни фигури ходеха неспокойно напред-назад по снега.

— Кой е там? — извика Гарет. — Ти ли си, Ъруин?

За момент се възцари тишина, прекъсвана само от шепота на снежинките. После Ъруин отговори тихо:

— Тъй вярно, сър.

— Имам нещо за теб. Протегни ръце.

Ровена се отдръпна назад и скри лице в ръцете си. Без да се церемони, Гарет изхвърли малкия Фреди през прозореца. Ровена се прекръсти и зашепна благодарствена молитва, когато братчето й изчезна. Очакваше да чуе вик от болка, но долови само глухо изръмжаване, последвано от плахите думи на Ъруин:

— Много благодаря, сър.

— Удоволствието беше изцяло мое. — Гарет се подаде още малко от прозореца и се вгледа в бледото лице на момъка. Ъруин се покашля смутено.