Устните й се раздвижиха, докато броеше безшумно.

— Преди три дни.

Отговорът на Гарет беше кратък и изразителен. Той отиде с дълги крачки до вратата, вдигна тежкото резе и я отвори. Подаде се навън и изрева с пълен глас:

— Донесете ми нещо за ядене! И побързайте, по-дяволите!

Откъм залата се чу нестроен хор: „Веднага, сър!“, последван от тракане на чаши и чинии. Гарет зачака пред вратата, като хвърляше мрачни погледи към Ровена. Първият рицар блъсна вратата с все сила, защото не подозираше, че черният рицар стои зад нея. Добре, че се яви толкова скоро, та не ми се налага да разговарям с Гарет, помисли си Ровена. Гарет отстъпи настрана и рицарят влезе в стаята, като едва крепеше в едната си ръка табла, натоварена с ядене. Той хвърли любопитен поглед към Ровена, която седеше на стола напълно облечена, с прибрани в скута ръце, и остави таблата на ниска масичка. Гарет му махна да си върви. Ровена изохка уплашено, когато я грабна заедно със стола и я тръшна пред масата.

След това възседна стола срещу нея и я погледна над скръстените си ръце. Под пронизващия му поглед апетитът й веднага премина.

Тя погледна с отвращение парченцата глиганско месо в кафяв сос.

— Би трябвало да хапна.

— Точно така.

— Тази нощ ще имам нужда от всичките си сили.

— Добре си се сетила, милейди.

Разтърси я тръпка, която нямаше нищо общо със студа. Набоде с ножа малко парченце месо и започна да яде. Макар че всяка хапка горчеше като жлъчка в устата й, изяде всичко. Когато таблата се изпразни, Гарет я бутна настрана и сложи на масата една чаша и гарафа със сладко вино. Изхвърли таблата през вратата и тя се удари в отсрещната стена на коридора. После грижливо затвори вратата и спусна резето.

Когато ботушът му се удари във вратата с оглушителен трясък, Ровена вдигна глава. Гарет седеше на леглото и тъкмо изуваше другия ботуш.

— А сега да си поговорим — предложи кротко той. — Искам да видя номерата ти.

— Какви номера? — Ровена го погледна неразбиращо. Гарет измъкна плетената ризница през главата си. Ризата му беше ужасно смачкана и през отвора се подаваха къдрави черни косъмчета.

— Говоря за номерата, които Ъруин е похвалил многословно. Той ли те научи?

— Не… само на няколко.

Ризницата падна със звън на каменния под. Усмивката на Гарет беше фалшива.

— Хайде, покажи ми ги. Както вече добре знаеш, аз не съм търпелив човек.

Ровена промърмори нещо неразбираемо, изправи се и приклекна в грациозен реверанс.

— Както желаете.

Очите на Гарет потъмняха. Той се опря на лакти и се вгледа в изкусителното й тяло, което сиянието на огъня очертаваше под износената рокля. Ровена беше много отслабнала, единствената закръгленост бяха гърдите й. Тя се отпусна на ръце и колене и Гарет седна в леглото с разширени от изненада очи. Ровена опря чело на каменните плочи и вдигна крака. Съвършените й крака се замятаха насам-натам. Тя остана в челна стойка доста време, без да се притеснява, че полите й бяха паднали на главата, след това се претърколи настрана, пъшкайки от напрежение. Накрая скочи на крака с грациозно движение. Гарет я зяпаше, сякаш имаше пред себе си луда. Усмивката й угасна.

— Не ви ли хареса номерът? Почакайте, научила съм и други. — Погледът й се плъзна търсещо през стаята. — Ако намерим някъде въже, ще го опъна от камината до…

— Ровена!

— Да?

— Аз изобщо нямах предвид този тип номера.

Ровена отговори съвсем спокойно на втренчения му поглед.

— Но те са единствените, които владея, милорд.

Гарет се надигна от леглото и Ровена веднага направи крачка назад.

— Мислех по-скоро за номерата, които показваше на онзи млад глупак в залата.

Той се запъти към нея и тя заотстъпва назад. Удари се в арабския стол и отскочи настрана, сякаш я беше опарил. Какъв смисъл да му обяснява, че е оставила зеленоокия рицар да я целува само за да планира по-добре смъртта му? Търсещият й поглед спря върху големия меч, опрян на перваза на камината. Щеше да й бъде много трудно да прониже Гарет със собствения му меч. Даже Марлис нямаше да одобри подобно намерение. Отчаяно затърси нещо друго, с което да го удари по главата, но напразно. Твърде късно осъзна, че той я гонеше в кръг през стаята. Много бързо се приближаваха към леглото.

Гласът му се понижи до дрезгав шепот.

— Всъщност имах намерение да изпробвам няколко от номерата ти и да ти покажа някои от моите.

Ровена се засмя пресилено.

— Нима можете да жонглирате, милорд? — Но не се сети нищо друго и усмивката й угасна. Коленете й се удариха в рамката на леглото. Тя протегна ръка, сякаш можеше да го отблъсне. — Ако смятате, че семейството ми ме продава, за да се изхранва, а аз съм се съгласила да проституирам, за да печеля хляба ни, сега е подходящият момент да ви съобщя, че предположението ви е погрешно.

Той я изгледа продължително под изписаните си черни вежди.

— Може би ще е по-добре, ако ми разкажеш за това утре. Тогава ще мога да пресуша сълзите ти с целувки и нежно да те помоля за извинение.

Ровена вдигна лице към него, решена да възнагради честността му, като му каже истината.

— Такива хитрости може да имат ефект пред лейди Алис, но не и пред мен. Аз никога няма да ви простя.

— Въпреки това си струва да опитам. — Гарет се наведе към нея, улови една къдрица от разбърканата й коса и я вдигна към устните си. — Защо избяга от Карлеон?

Беше твърде опасно да му признае истината — и за Марлис, и за самата нея.

— Защото ми казахте да ви оставя на мира.

Гарет изпухтя изненадано — и почти развеселено.

— Ако онази нощ те бях помолил да останеш при мен, щеше ли да го направиш?

— Да.

Той я погледна стреснато. Къдрицата се изплъзна от ръката му и падна пред лицето й като копринена мрежа. Ровена я издуха сърдито. Гарет бавно вдигна ръка и обхвана тила й под водопада от коси. Пръстите му върху кожата й бяха толкова топли…

— Ако поискам тази нощ да легнеш с мен, ще го направиш ли?

— Изборът е ваш. Вие имате силата, имате волята. Никой няма да обърне внимание на виковете ми за помощ. Пърсивал и приятелите му само ще се радват.

Палецът на Гарет описваше кръгове около ухото й.

— Аз не говоря за насилие.

— Всеки рицар упражнява насилие. Понякога върху мъж, който не е облагодетелстван от съдбата като него, друг път върху жена, която е избрал да подчини на волята си под прикритието на рицарството.

Пръстите му се сковаха. Сърцето й заби ускорено. В гласа му звънна горчивина.

— Добре казано, милейди. Марлис щеше да изрази бурно одобрението си към новите ти прозрения. Виждам, че си станала образована млада дама.

— Боя се, че ако ми наложите волята си, ще стана още по-образована, преди да свърши годината.

Силните му пръсти се заровиха в косата и обхванаха главата й.

— Пропилях един месец от годината да те следвам през половината Англия, винаги една крачка пред тълпите разгневени селяни, които искаха да пратят теб и спътниците ти на бесилката. По-добре да бях прекарал това време в топлото си легло в Карлеон.

— С лейди Алис?

Гласът му стана по-дълбок.

— С теб.

Ровена сведе глава и се опита да се пребори с желанието да зарови лице в меките гънки на ризата му. Пълният стомах я правеше ленива и безволна. Пръстите му несъзнателно милваха косите й, разтриваха кожата на главата в хипнотичен ритъм. Толкова й беше омръзнало да живее за другите, да им дава кураж. Изкушението да се сгуши в силната ръка на този невероятен мъж беше огромно. Да политне към него, да падне в ръцете му и да му позволи да я отнесе на покритото с кожи легло. Да лежи под топлото му тяло. Беше уверена, че той ще направи капитулацията й възможно най-безболезнена.

Капитулация.

Ровена рязко вдигна глава. Бе видяла в сиянието на огъня блясък на стомана! Сгушена на гърдите на Гарет, тя виждаше съвсем ясно прозореца. Между капаците и металното резе бавно се движеше острие на ловен нож.

— Велики боже! — изпищя Ровена, когато резето се вдигна и капаците се отвориха.

— Какво става? — Гарет учудено вдигна вежди, когато тя се хвърли като луда към отворения прозорец.

— Какво става ли? — повтори с треперещ глас Ровена. — Какво става! Не можете ли поне да затворите прозореца, както трябва? Цял месец се борих с ледове и снегове, защо сега искате да мръзна и в спалнята?

Ровена хвана здраво двата капака. Хвърли отчаян поглед навън и бе възнаградена с появата на две очи, сребърно-сиви като острието, което собственикът им държеше между зъбите. Малкият Фреди стоеше на раменете на Ъруин, върхът на обувката му беше точно в ухото на братовчед му. Ъруин се крепеше едва-едва на гърба на големия Фреди. Когато Малкият Фреди хвана капаците и ги задърпа, Ровена напрегна всичките си сили, за да ги затвори и да пусне резето, макар че с мъка издържаше на умолителния му поглед. Клетвата на Гарет първо да убие, а после да задава въпроси, все още звучеше в ушите й. Когато чу стъпките му зад гърба си, тя се напрегна и най-сетне успя да затвори капаците.

Обърна се и плесна с ръце, за да заглуши болезнения вик и глухия удар отвън.

— Ето, готово! Та докъде бяхме стигнали?

Гарет отиде при нея с бавни, отмерени крачки. Очевидно не се боеше, че тя може всеки миг да избяга през прозореца.

— Разбирам, че се страхуваш, Ровена. Но нямаш причини да обезумяваш. Аз не съм грубиян. Мога да бъда мек и добър.

Тя го дари със сияеща усмивка.

— Естествено, че можете. — Някой задраска плахо по затворения капак на прозореца. Ровена се стрелна към Гарет и улови ръцете му с плам, който изненада и нея самата. Бутна го в арабския стол и коленичи пред него.

— Удобно ли ви е така, сър? — И погледна в лицето му с искрена загриженост.

Бузите й бяха зачервени, по челото й бяха нападали в безредие руси къдрици. Драскането по капака премина в упорито тропане. Гарет хвърли поглед над рамото й.