— Дали такава жена струва вашето злато? — извика той през рамо.

Ровена присви очи. Как го мразеше! Младежите замърмориха одобрително.

С усмивка, сладка като тази на Марлис, Гарет вдигна рамене.

— Добре, продължавайте. Аз няма да ви преча. Играйте.

И й обърна гръб. Ровена не повярва на ушите си. Треперейки от възмущение, тя го хвана за ризницата и го дръпна към себе си. Другите не видяха нищо, защото ръката й беше скрита в гънките на наметката.

— Гарет, моля те — изсъска тя, неспособна да даде свързано обяснение.

Той се освободи от ръката й и я блъсна, сякаш го беше омърсила. Погледна я отвисоко, присвил очи, устните опънати в тънка линия. Ако разбираше малко повече от женска тактика, Ровена веднага щеше да се облее в сълзи. Но тя не познаваше женските средства, затова само подсмръкна със зачервеното си носле.

Гарет се обърна рязко и наметката му се развя.

— Може би младото същество ще предпочете да се качи горе с мъж, вместо с голобрадо хлапе. Нощта е студена и аз също бих желал топло тяло до себе си. Вземете и моя залог.

От ъгъла, където бяха спътниците на Ровена, се чу глухо скимтене. Рицарите се спогледаха обезпокоено. Пърсивал вдигна едната си вежда.

— Доколкото съм чувал, тези развлечения не са по ваш вкус, сър Гарет?

Гарет не го погледна.

— Ти си чувал и много други неща за мен, нали, Пърсивал?

Младият мъж бързо сведе поглед към безупречно подрязаните си нокти.

— Вашият залог естествено струва колкото всеки от нашите, сър Гарет. — Той погледна другарите си, сякаш търсеше помощ. — Но трябва да се разберем. Мъжът, който я отведе горе, ще бъде първият. Останалите също имат право…

Гарет сключи ръка около дръжката на меча.

— Ако спечеля, аз ще бъда първият. И последният. — Той обходи с поглед редицата стъписани лица, сякаш ги предизвикваше да му възразят. Никой не посмя да се обади.

— Само защото ще ме удуши, щом свърши с мен — промърмори гневно Ровена. Никой не гледаше към нея, цялото внимание беше съсредоточено върху Гарет. Ако погледите можеха да убиват, той щеше да си спести усилието да я измъчва. Тя падна на най-близкия стол.

Опряла брадичка на ръцете си, Ровена проследи как Гарет коленичи редом с младежите. Приемаше язвителните им шеги и тупането по раменете, сякаш бяха близки приятели. Нито веднъж не се обърна да я погледне.

Очите й бяха приковани в него със същото неохотно възхищение, с което осъденият на смърт гледа бесилката. Той свали наметката си и хвърли заровете. Косата му беше дълга и неподредена. По яката се виеха абаносовочерни къдрици. Ровена проследи напрегнато как заровете изчезнаха за миг в диплите на наметката му. Той ги вдигна и се извини за несръчността си. Заровете се търкулнаха веднъж, втори, трети път, описаха красива дъга, придружени от разочарованите стонове и похотливия шепот на младите мъже.

Ровена все още седеше до масата с брадичка върху ръцете, когато ръката му в черна ръкавица се появи пред очите й. Направи се, че не я е забелязала, макар да нямаше никаква полза.

— Елате с мен горе, сладка Миньон. С нетърпение чакам да разбера какви номера знаете — проговори меко той.

Ровена го погледна унищожително и рицарите избухнаха в смях. За да ги утеши за загубата, Пърсивал заповяда да донесат пресен ейл.

— Да ви помогнем ли да я отнесете горе? Имаме и въжета, ако ви създава проблеми. Можем и да я държим, докато вие се забавлявате…

— Надявам се, че няма да се наложи. — Гарет клекна пред Ровена. Следващите думи бяха произнесени през здраво стиснати зъби, докато устните бяха замръзнали във фалшива усмивка. — Ще се качиш ли с мен горе или предпочиташ да те оставя тук, на младите кучета, за да те разкъсат?

— Наистина ли имам само тези две възможности?

— Да.

Той й подаде ръка и тя положи пръстите си върху износената кожа на ръкавицата.

— Грубиян — пошепна тихо тя и се надигна.

— Мнението ти за мен не ме интересува. — Гарет я дръпна грубо да стане.

— Кога ли те е интересувало?

Тя не се възпротиви, ала когато минаха покрай вързаните й спътници, спря. В очите на малкия Фреди се четеше бездънно отчаяние. Ровена усети как Гарет стисна ръката й, но отказа да го погледне.

Той се взря в сведената й глава, после посочи с палец кълбото от вързани ръце и крака.

— Отвържете ги и им дайте нещо за ядене. Но ги дръжте далече от мен.

Заплахата в гласа му беше повече от ясна. Рицарите се разбързаха да изпълнят заповедта му. Той отново стисна ръката на Ровена и този път тя тръгна с него без съпротива.

Гарет я въведе в първата стая, в която в камината гореше огън. Без да пуска ръката й, той счупи един стол в стената и хвърли парчетата в жадните пламъци. Ровена се отдръпна няколко крачки назад, опасявайки се, че ще стане следващата жертва на огъня. Гарет раздуха жарта, посипаха се искри, сухото дърво се запали бързо и изпълни стаята с приятна миризма.

Ровена се запрепъва след него, когато той отвори с трясък вратите на красиво резбован стенен шкаф, изрита една ракла толкова силно, че резето й се счупи; и накрая отвори капака на прозореца с лакът. В стаята нахлу сняг. Гарет се подаде навън и огледа внимателно безупречно бялата снежна покривка под прозореца. За да затвори капаците на прозореца, трябваше да пусне Ровена.

След като свърши всичко това, той се обърна към нея и заговори бавно и отчетливо:

— Ако само един от братята ти, някой вуйчо или трети братовчед се осмели да проникне тук и да ме заплашва с меч, мотика или тромпет, кълна се, че първо ще му отсека главата и после ще задавам въпроси. Ясен ли съм?

Ровена, която отстъпваше назад при всяка дума, кимна. Усети зад коленете си седалката на един стол и се отпусна благодарно на меката възглавница. Гарет отиде до вратата и спусна тежкото дървено резе. Облегна се на рамката и започна да сваля ръкавиците си.

— Спести ми цупенето, Ровена. Моля за прошка, ако не съм рицарят по твой избор.

Ровена сведе глава, за да не вижда подигравката в очите му. Каменните стени на стаята бяха леко заоблени и тя предположи, че се намират в малка кула. В средата стоеше широко легло. На тавана, точно над леглото, висеше огледало от ковано сребро в златен обков. Ровена се намръщи, защото си представи какви ужасни последствия би имало, ако огледалото падне върху човека в леглото. Пръстите й неволно се заиграха с копринените панделки, с които бяха вързани възглавниците.

— Знаеш ли какво е това място? — Лицето на Гарет беше само ледена маска.

Ровена примигна и се опита да разбере какво беше изобразено на избледнелите стенни килими. Стори й се, че различава някакви разкривени лица.

— Тук сме в замък — отговори най-сетне тя. — Може би го използват, за да ходят на лов?

Гарет прекоси стаята и застана пред нея. Наведе се и опря двете си ръце на облегалките на стола.

— Правилно, Ровена — кимна той. — Това е замък. Ловен замък. Друг път виждала ли си такова огледало?

Ровена вдигна глава и различи в единия ъгъл на огледалото русата си глава съвсем близо до неговата тъмнокоса. Погледна го и поклати глава.

— Ами стол като този? — Той плъзна един пръст по дебелата възглавница от червено кадифе. Кожата на Ровена настръхна, сякаш я беше помилвал. Отново поклати глава.

— Този стол, скъпа, произхожда от арабски харем. Вероятно някой набожен християнски рицар го е донесъл от Светите земи за метресата си. Столът е много скъпа и рядка вещ. Виждаш ли, тези панделки са предназначени за китките ти. — Ровена не се помръдна, когато яркочервената панделка бе увита внимателно около китката й. — Другите панделки пък се връзват ей тук. — Силните му пръсти се сключиха около стройните й глезени и ги притиснаха към краката на стола.

Ровена уплашено размърда ходила. Веднага забеляза, че той не беше завързал нито една от панделките. Босите й пръсти го улучиха в бедрото и ръката му веднага стегна глезена й в желязна хватка.

— Правилно, Ровена. Това е замък. Ловен замък. Дузина скучаещи млади рицари идват на лов. И каква е плячката им? Първия път някоя похотлива млада вдовица. После невинно селско момиче, отвлечено от близкото село. Ако погледнеш внимателно стенните килими, ще получиш по-ясна представа що за място е това.

Той улови брадичката й и обърна лицето й към стената. Макар че очите й бяха пълни със сълзи, тя видя ясно лебедовата шия на младо момиче, коленичило пред рицар в пълно въоръжение.

Ровена изхълца. Гласът й беше само дрезгав шепот.

— Но те са рицари… Рицарските добродетели…

Гарет коленичи пред нея.

— Добре дошла в действителността, мила моя. Това не е някоя от романтичните истории на Ъруин. Неприятно ми е, че съм първият, който ти го казва, но Пендрагон и Ричард Лъвското сърце отдавна вече не съществуват. Рицарството е само за онези, които са достатъчно богати да си го позволят.

Ровена го погледна подозрително.

— Тогава… откъде знаете вие за тази къща?

— Блейн ме доведе веднъж тук, когато бяхме горе-долу на възрастта на хлапаците в залата: Ти какво си помисли — че посещавам редовно такива замъци?

Ровена вдигна рамене.

— Ти явно ме смяташ за дълбоко покварен!

Тя сведе глава към скута си и не отговори.

Гарет изруга и улови лицето й между ръцете си. Когато я пусна, дланите му бяха украсени с две яркочервени петна.

— Господи Исусе — промърмори той.

Отново обхвана главата й и безмилостно затърка бузите, докато бледата й кожа се появи под небрежно намацания руж. Някога розовата и здрава плът сега беше восъчнобледа, костите изпъкваха. Очите й бяха пълни с неизплакани сълзи.

Ровена изохка тихо и се опита да се изплъзне от хватката му. Той я бутна обратно в стола и коленичи пред нея. Ровена потрепери. Ей сега щеше да разтвори краката й и да върже глезените й с копринените шнурове.

— Кога си яла за последен път? — попита рязко той и когато лицето й стана безизразно, я разтърси грубо. — Веднага ми кажи кога си яла за последен път!