При падането на нощта конете им с мъка си пробиваха път през сумрачната гора в море от белота. Продължаваше да вали и падащите от небето едри снежинки се съединяваха с безкрайната бяла покривка, която поглъщаше всички шумове. Вятърът беше измамно мек. Кашлицата на Ровена отслабна, когато гладното зверче в стомаха й се заби здраво в дробовете и започна да драска в гърлото. След силно треперене, от което зъбите й тракаха, следваше гореща вълна. Единственото й желание беше да падне върху изкусителната снежна покривка и да заспи завинаги.

Снегът бе скрил всички следи от пътя. Четиримата яздеха мълчаливо през негостоприемната местност, без да знаят къде отиват. Когато от мрака изведнъж изникна замък, Ровена беше вече твърде замаяна, за да се уплаши.

Спряха конете в края на гората.

— По-малък е от Ревълууд — каза Ъруин, който за първи път от доста дни насам изглеждаше потиснат.

— Като забравена играчка — опита се да се пошегува малкият Фреди.

— Нито е играчка, нито е забравен. — Ровена посочи напред. Зад капаците на прозорците се виждаше оранжевото сияние от факли.

— Права си, не е забравен. — Конят на Ъруин потрепери, краката му бяха сковани от студ.

Ъруин бе открил малка постройка, сгушена до външната крепостна стена. Временен обор, отворен от едната страна. Вътре имаше огнище, което разпръскваше топлина и хвърляше слабата си светлина върху обитателите на обора. Там бяха подслонени около дузина коне.

— Хубаво… — пошепна големият Фреди.

Не беше нужно да е познавач на конете, за да види качеството на животните в обора. Повечето бяха жребци, обучени за война. Макар че от огнището се издигаха кълба дим, всички видяха смарагдите и рубините по сбруята им — скъпоценните камъни святкаха по-ярко от снега в мътното сияние на огъня.

Ровена потрепери.

— Не бива да оставаме тук.

— Млъкни, Ровена — отвърна остро Ъруин. — Това е подарък от небето. Замъкът е пълен със скучаещи рицари и дамите им, затворени тук от снежната буря. Сигурен съм, че с радост ще се разделят с част от златото си, за да ги позабавляваме.

Ровена прехапа изранените си устни. Острият отговор, очакван от малкия Фреди, не се чу.

— Наистина е примамливо — промълви тя. — Прилича ми на един от омагьосаните замъци, за които си ни разказвал. Какво ще стане, ако влезем вътре и се окаже, че не можем да излезем?

— Глупости! Имаш развинтена фантазия. Ако си спомням добре, в омагьосаните замъци се яде и пие до пресищане, да не говорим за забавленията с млади девици. Какво предпочиташ, всички да измръзнем заради твоето женско предчувствие?

Ровена го удостои с мрачен поглед. Между тях и портата на замъка нямаше нито двор, нито ров с подвижен мост. Само дебела снежна покривка без следи от хора или животни. Огледа внимателно обора. Нито един от конете не беше бял.

— Може би този път Ъруин има право, Ровена. Не виждам как бихме могли да продължим в този сняг. Ако легнем и заспим, сигурно ще… — Гласът на малкия Фреди пресекна. Ръцете му бяха премръзнали и разранени, носът му течеше.

Ъруин не изчака да чуе съгласието на Ровена. Слезе от коня и се запъти към вратата. Другите го последваха. Ровена се скри зад гърба на големия Фреди, увит в мечите кожи. Ъруин почука на вратата, но малкият Фреди го избута. Двамата още се караха, когато вратата се отвори.

При вида на лицето, което се появи в отвора, страховете на Ровена изчезнаха. Това не беше чудовище, а млад мъж с гладка брадичка и дружелюбно изражение. Лице, което би обявила за идеал за мъжка красота, ако не познаваше сър Гарет. Младежът сигурно беше горе-долу на нейната възраст, но русите мустачки и шпорите показваха, че вече е посветен рицарство. От залата зад него се чуваха весели мъжки смехове.

— Кой чука? — попита весело той.

Малкият Фреди избута Ъруин назад и заговори:

— Ние, сър. Ние сме смирени просяци, които смеят да се надяват на вашето великодушие. Искате ли да ви покажем няколко номера и да ви изпеем няколко песни срещу купичка овесена каша?

На свой ред Ъруин го сграбчи за панталона и го сложи в снега зад себе си. Поклони се дълбоко и зави мустака си.

— Нашето момченце бърза да каже всичко, което му е на сърцето. Ние сме трупа пътуващи артисти и тъкмо се връщаме от двора в Анжу.

Рицарят вдигна вежди, в очите му блесна интерес. Ровена простена вътрешно.

Ъруин направи широк жест.

— Позволете да ви представя Пти Фредерик, майстор акробат. — Измъкна Ровена иззад големия Фреди и продължи: — А това е нашата прелестна Миньон, чиито разнообразни номера ще ви смаят. — Ровена изсъска гневно, но направи реверанс пред рицаря.

— А най-интересна е нашата танцуваща мечка Фредерик.

Големият Фреди го зяпна неразбиращо, Ъруин му нахлузи мечата глава и я удари с юмрук. Рицарят го погледа учтиво, докато риеше с крака в снега, после се обърна към Ровена и й се усмихна. Тя отговори на усмивката му, стоплена от любезността му и от сладката миризма на печен фазан, която проникваше през вратата. Стомахът й закъркори мъчително.

Рицарят се облегна на рамката на вратата и поглади брадичката си. Светлината отвътре освети стройни бедра и широки рамене.

— Какво щастливо обстоятелство. С приятелите ми вече скучаехме. Очевидно съдбата се е смилила над нас и ни праща развлечение.

— Всичко, за което молим — заяви Ъруин, — е стаичка, в която да се преоблечем, малко храна и малко злато…

— И храна за конете — изръмжа големият Фреди.

Рицарят махна на някого и отвътре изскочи красив паж. Ровена проследи недоверчиво как отведоха конете им в обора, но веднага се укори за опасенията си, когато рицарят сложи ръка на рамото на Ъруин и го поведе към залата, където топлината ги посрещна като отдавна мечтана прегръдка.

Заобиколиха ги млади рицари, умело скриващи любопитството си под придворни маниери. След цял месец, през който бяха бягали от гневните селяни, това беше приятно разнообразие. Рицарите бяха не само красиви, но и чисти. Не миришеше на некъпани тела — миризма, която оказва ужасно въздействие върху празния стомах. Над огъня висеше огромен котел, от който се носеше приятен аромат. Мирисът на канела се смесваше с миризма на ейл и наскоро почистен под. Изведнъж Ровена се почувства зле. Кога се бе измила за последен път? Вчера или днес. Предпазливо помириса роклята си. Нищо, слава богу. Любезни лица се сведоха над ръката й и я целунаха.

Русият рицар представи гостите един по един и когато дойде редът на Ровена, не пропусна да спомене „разнообразните й номера“. Това предизвика общ смях. Стоящите най-близо до него го потупаха по раменете и извикаха въодушевено:

— Отлично, Пърсивал! Разнообразни номера, значи? Великолепно!

Ровена едва успя да хвърли изпълнен с копнеж поглед към недояденото парче печено на масата, когато пажовете ги отведоха в малка стаичка, където трябваше да се подготвят за представлението.

Ровена събу пробитите си ботуши и намаза бузите си с руж. След като приглади, доколкото можа, измачканата си пола, тя помогна на Големия Фреди да оправи мечите кожи.

Мърморейки нещо неразбрано, Малкият Фреди обу изпокъсаните панталони, с които излизаше на представленията. Изглеждаше намръщен, но Ровена не успя да го попита за причината, защото пажовете дойдоха да ги отведат в залата. Рицарите бяха насядали по пейките и ги очакваха. Повечето от тях бяха голобради младежи. Като видя пуешкото бутче в ръката на един от тях, Ровена усети как устата й се напълни със слюнка. Тя се придвижи незабелязано към огъня.

Пърсивал изръкопляска и гостите му го последваха. Ъруин застана в средата на залата, завъртя се на пети и изпрати въздушни целувки на всички страни. Ровена изкриви лице.

— Добре дошли на нашето представление. Първият номер ще изпълни Фреди, нашата танцуваща мечка.

Големият Фреди затрополи тромаво към него, като по пътя си преобърна един стол и изби чашата от ръката на един рицар. Само два пъти се завъртя несръчно на един крак, когато избухнаха ръкопляскания.

— Великолепно!

— Прекрасно!

— Какъв танц! Хайде сега да видим нещо друго.

Ъруин ги погледна учудено, но блъсна Големия Фреди към стената. Един от рицарите го задържа, за да не преобърне масата.

— Щом така желаете, ще ви представим изпълнението на Пти Фредерик, майстор на опасни салта.

Малкият Фреди затанцува с измъчена усмивка на устните. Упражненията бяха лесни, но още след първото успешно премятане Пърсивал го улови във въздуха и го сложи на пода.

Залата се разтресе от одобрителни викове и ръкопляскания. Ровена беше смаяна. Никога не беше виждала зрители, които се задоволяваха толкова бързо. Примигна и поклати глава. От горещината в залата й се виеше свят. Пърсивал здраво държеше малкия Фреди за рамото.

Ъруин се покашля. Над камината висеше тромпет.

— Ще позволите ли? — попита с надежда той и протегна ръка. Пърсивал кимна. Изведнъж усмивката му стана неприятна.

Ровена откри в нея подигравка.

Ъруин се покатери на един стол и откачи тромпета, но преди да е успял да го надуе, някой го взе от ръката му. Млад рицар го прегърна с привидна сърдечност и една ръка се впи в гърлото му.

Предишното недобро предчувствие на Ровена се върна с пълна сила, но беше вече много късно. Лицата, до преди малко младежки и весели, сега се втвърдиха и потъмняха. Всички се обърнаха към нея. Червени езици навлажняваха устните. Едва видима промяна в позата, една-две малки крачки — и тя се видя заобиколена от мъже, родени в богати семейства, на които никой никога нищо не беше отказвал. Отдръпна се към камината, но горещината вече не беше приятна. Между гърдите й потекоха вадички пот.

— Който я докосне, ще умре!

Викът дойде от малкия Фреди. Пронизителният момчешки глас само задълбочи хладните усмивки на мъжете. Фреди се замята отчаяно в ръцете на Пърсивал. Той го сграбчи за косата и го предаде на един червенокос рицар, който изви тънките му ръце на гърба.